Р Е
Ш Е Н
И Е № 181/19.7.2019 г.
гр.Ямбол, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, VI-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 535 по описа на ЯРС за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на законния представител на „С. – **” ЕООД – с. М., Община Т.,
подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № 28-0000760 от 11.04.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1600 лева за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се
навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на установената в чл.42,
т.4 и т.5 и в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН процедура за установяване на
нарушение и налагане на наказание, като се счита, че съставеният акт и
издаденото НП не съдържат описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, както и не съдържат точно описание на нарушената законова
разпоредба. Оспорват се и фактическите констатации на актосъставителя и на АНО, касаещи наличието на трудово правоотношение между
жалбоподателя и лицето М.И. към момента на проверката, като се излага, че
последният бил ангажиран само за конкретния ден, с оглед извършването на
определена по обем работа и за постигането на конкретен резултат. По тези съображения се
претендира за отмяна на НП.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно
упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна, също
редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я
намира за неоснователна. Изразява становище, че след като дейността е извършена
в горска територия, отношенията му с установеното на мястото лице следва да се
оценят като трудовоправни по силата на чл.232, т.1 от Закона за горите. В
последователност счита, че събраните по делото доказателства установяват по
безспорен начин факта на извършеното административно нарушение и пледира НП да
бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Около
12:40 часа на 12.02.2019г. свидетелите Н. Х. и Т. И. - *** в Дирекция „ИТ” –
Ямбол, извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство
на сечище в отдел № 95, подотдел т, имот № ***, ***, находящо
се в обл. Я., Община Т., землище Д. Проверката била предприета във връзка с получен
анонимен сигнал, че на сечището се извършва сеч от лица без трудови договори.
При пристигането си проверяващите установили, че лица, сред които и М.С.И., ЕГН
**********, товарят дърва от един камион на друг, и им дали да попълнят
декларации. В предоставената му декларация М.И. посочил единствено, че на
12.02.2019г. работи на сливенския път. Лицето се справяло трудно с попълване на
декларацията, но в разговор съобщило на проверяващите, че е повикан за деня да
извърши товарене и разтоварване на дърва срещу 20 лева. И. бил без работно
облекло, нямал бадж или други отличителни знаци на конкретна фирма. Въпреки
това, св. Х. счела, че отношенията между жалбоподателя и лицето М.И. са трудовоправни, и тъй като при проверката по документи не
бил представен писмен трудов договор с него, на 11.03.2019г. в присъствието на
свидетелите Т. И. и Д. И., както и в присъствието на представителя на
жалбоподателя, съставила АУАН № 28-0000760 за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ
вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Впоследствие – на 11.04.2019г., въз основа
акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението срещу дружеството
е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Н. Х., Т. И. и Д. И., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена в рамките на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП следва
да се отмени поради недоказаност на нарушението.
Съгласно
чл.84 ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалбата срещу
наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма
особени правила в ЗАНН. Съгласно НПК, основно задължение на съда е да разкрие
обективната истина, като изясни безспорно всички факти и обстоятелства от
значение за случая. АУАН и НП нямат обвързваща доказателствена сила и АНО
следва да установи при условията на пълно доказване тяхната законосъобразност.
В конкретния
случай, релевантно за спора е да се установи извършвало ли е лицето М.С.И. трудова
дейност в полза на наказаното дружество към момента на проверката, респ. налице
ли е било към този момент трудово правоотношение. В рамките на съдебното оспорване въззиваемата страна
не ангажира доказателства, които да установяват по безспорен и несъмнен начин наличието
на ТПО между жалбоподателя и установеното на сечището лице М.И..
Обстоятелството, че към момента на проверката същият е товарил дърва от един
камион на друг не означава непременно, че се касае за ТПО и не е достатъчно да
обоснове извод за наличие на такова, и то точно с наказаното дружество,
доколкото не са изследвани въпросите, свързани с конкретната договореност между
лицето и дружеството, дължимите престации, средствата на труда и пр. Нещо
повече, събраните в хода на съдебното следствие доказателства са изцяло в подкрепа
на защитната теза, че е налице гражданско правоотвношение, тъй като от
показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта по категоричен начин се
установявао, че не се касае за престиране на работна сила, а за постигане на
определен резултат и извършване на определена по обем работа в рамките на деня.
При това положение, тъй като въззиваемата страна не изпълни задължението си да установи при условията на
пълно доказване наличието на ТПО, следва да се приеме, че нарушението не е доказано съобразно изискването на чл.84
от ЗАНН вр. чл.303, ал.2 от НПК, и НП следва да се отмени.
Становището на представителя на
въззиваемата страна, че съгласно чл.232, т.1 от Закона за горите, всички
дейности в горските територии следва да се квалифицират само като трудовоправни,
не намира законова опора в посочената разпоредба и противоречи на правилата за
тълкуване и прилагане на нормативните актове. Нормата на чл.232, т.1 от Закона
за горите гласи единствено, че: „При
извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да
спазват изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията
за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда,
както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ
административен акт.“. Т.е., от буквалния прочит на текста по никакъв начин не
може да се приеме, че ex lege – по силата на закона, и то Закона за горите, дадени
отношения са дефинирани като трудовоправи само защото се извършват в горските
територии. Отговор на въпроса кои отношения са трудовоправни следва да се търси
единствено и само в специалния закон – чл.1, ал.2 от КТ, където ясно е
посочено, че това са отношенията, свързани с престирането на работна сила,
независимо от предвиденото в друг закон.
Поради изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 28-0000760 от 11.04.2019г., издадено от Директора
на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на „С.т. – **“ ЕООД – с. М., Община Т., ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление с. М., Община Т., обл. Х., ул. „С.“ № **,
е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за
нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: