Решение по дело №1494/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1737
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20207180701494
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1737

 

    гр. Пловдив, 14 октомври 2020г.

 

                                                В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският административен  съд, ХХ състав в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ДИЧО ДИЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАН РУСЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА                                                                                                                                     

 при участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев КАНД № 1494 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.Г.Б., ЕГН **********, чрез адв. М.Каварджикова, против Решение № 610/13.04.2020г. по АНД № 6940/19г. на ПРС, ХХIV н.състав с което е потвърдено Наказателно постановление № 55147-F496572   от 02.08.2019 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на  касатора на основание чл. 264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по чл. 264, ал.1, от ЗКПО вр. чл.92, ал. вр. ал.2 от ЗКПО. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.  

Ответникът по касацията – ТД на НАП-Пловдив, с молба от процесуален представител по пълномощие оспорва депозираната касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Представителят на ОП-Пловдив предлага жалбата като неоснователна да се остави без уважение, а решението да се потвърди.      

Настоящият състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В случая безспорно е установено по делото, че касаторът в качеството на представляващ „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД , ЕИК ********* не е подал годишна данъчна декларация за 2018г. по реда на чл. 92 от ЗКПО в предвидения срок. Такава е била подадена на 25.06.2019г.   

 Съгласно чл.92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Според чл.264, ал. 1 от ЗКПО, представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Възражението, че е неправилна констатацията на ПРС, че с НП е наложена глоба в размер на 200 лева не почива на събраните по делото доказателства. По преписката е прието Наказателно постановление № 55147-F496572   от 02.08.2019 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на Б.Г.Б. е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева.  

Противно на твърдението в жалбата настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Липсата на настъпили вредни последици за фиска или за трети лица е ирелевантен факт в насока, преценка на деянието като маловажно, понеже нарушението, санкционирано с НП, е принципно формално, т.е. законодателят не е предвидил определен и конкретен вредоносен резултат от него, или формулирано по различен начин – липсата на вредни последици е иманентен признак на нарушението по чл. 92, ал.1, вр. ал. 2 от ЗКПО, а не смекчаващо отговорността обстоятелство. Фактът, че нарушението е първо по ред за дружеството, не може само по себе си да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН, но следва и това е било съобразено от АНО при определяне размера на имуществената санкция в специалния минимум по чл. 264, ал.1 от ЗКПО. В настоящия казус забавянето в подаването на ГДД е за срок от близо 3 месеца след определената в чл. 92, ал.1 от ЗКПО дата, и е станало не по инициатива на самото задължено лице, а след откриване на пропуска за подаването й и изпратена покана от контролния орган.  

В този смисъл – настоящият случай не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност, а е типичен случай на нарушение от този вид. Поради всичко изложено настоящият касационен състав счита, че осъщественото от Б.Б. в качеството му на представляващ на "Лаптоп сервиз Пловдив " ЕООД административно нарушение не представлява маловажен случай по см.на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл, не е налице основание за отпадане на административнонаказателната му отговорност, ангажирана с НП.   

Решението на РС следва да се остави в сила. 

С оглед на разпоредбите на  чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ТД на НАП-Пловдив за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, направено с касационната жалба и пред ПРС. Съобразно приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с  чл. 143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв. /. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ТД на НАП-Пловдив следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на 80лв. за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 610/13.04.2020г. по АНД № 6940/19г. на ПРС, ХХIV н.състав.

ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН ********** *** /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

                              

  

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

                     

                                                        ЧЛЕНОВЕ :