Определение по дело №1083/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№         2119               , 24.07.2020 г.  гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:

    Председател: Вяра Камбурова

      Членове: Галя Белева

    мл. съдия Александър Муртев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Муртев  в. гр. д. № 1083 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 10126 от 24.06.2020г. на въззиваемия А.К.К., чрез неговия пълномощник – адв. Б., с искане за допълване на постановеното по делото в закрито заседание определение № 1608 от 16.06.2020г. в частта му за разноските.

Релевирани са доводи, че с прекратяване на производството, поради несвоевременно отстранени от въззивника нередовности на въззивната жалба, за него е възникнало право на разноски по арг. от чл. 78, ал.4 от ГПК. Иска да му бъдат присъдени разноски по производството в размер на 350 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2020г., приложен към молбата му по чл.248 от ГПК. В подкрепа на искането си цитира практика на ВКС, според която разноски се дължат, дори и при положение, че договорът за правна помощ е приложен след прекратяване на делото. При евентуално оспорване размера на адвокатския хонорар от страна на въззивника моли да бъде взето предвид, че възнаграждението е уговорено  и заплатено при действието на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди редакцията от 15.05.2020г., т.е. в минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от цитирания подзаконов нормативен акт.

Ответникът по молбата – въззивника ГД “Гранична полиция” при МВР не подава отговор в законоустановения срок по чл.248, ал.2 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, след преценка на данните по делото и направените доводи, намира следното:

Производството по в. гр. дело № 1083/2019г. по описа на БОС е образувано по  въззивна жалба с вх. № 7361/22.05.2020г. подадена от ГД “Гранична полиция”, чрез проц. представител Янка Табакова – юрисконсулт, с която е обжалвано Решение № 71 от 23.12.2019г., постановено по гр. д. № 164/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

С разпореждане № 2233/01.06.2020г., съдът е оставил без движение производството по делото и е дал указания на въззивника да отстрани констатирани нередовности в едноседмичен срок, както следва: да довнесе държавна такса в размер на 20,90 лв. по сметка на БОС, както и да представи доказателства за това внесената държавна такса.

Разпореждането е връчено на Главна Дирекция “Гранична полиция” на 05.06.2020г., като едноседмичния срок за отстраняване на нередовности е изтекъл на 12.06.2020г.

С оглед неизпълнение на дадените от съда указания по привеждане на въззивната жалба, в съответствие с изискванията на закона, съдът с определение от 16.06.2020г., постановено в закрито заседание прекратил производството по в. гр. д. № 1083 по описа на БОС за 2019г.

След съобщаване на определението, въззиваемият е подал молба по чл.248 от ГПК, с която е поискал съдът да му присъди разноските по производството. Към молбата представя договор за правна защита и съдействие от 15.03.2020г., с уговорено възнаграждение за адвокат от 350,00 лева, в което е вписано, че служи като разписка за заплатената сума.

Поради обжалваемостта на постановеното по делото определение, съдът приема, че искането по чл.248, ал.1 от ГПК, обективирано в молбата от 24.06.20г., е направено в срока за неговото обжалване, поради което същото се явява процесуално допустимо.

Искането е процесуално допустимо и въпреки липсата на списък по чл.80 от ГПК, тъй като то е за допълване на определението за прекратяване, поради липса на произнасяне на съда по отговорността за разноски по производството, а не за неговото изменение в частта за разноските. Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му по арг. от чл.275, ал.1 от ГПК, който срок в случая е изтекъл на 30.06.2020г. Молбата по чл.248 от ГПК е подадена на 24.06.2020г., от което следва, че срокът по чл.248, ал.1 от ГПК е спазен и молбата за допълване на определението в частта за разноските не е недопустима, а и искане за присъждане на разноски по производството е направено преди постановяване на определението за прекратяване на делото – с отговора на въззивната жалба, поради което то не е преклудирано, и при липсата на произнасяне от съда за отговорността за разноски по производството списъкът по чл.80 от ГПК не е обуславящ за допустимостта на молбата по чл.248 от ГПК. В задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е пояснено, че представянето на списък по чл. 80 от ГПК е предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението, респ. определението на съда в частта за разноските. В случаите, когато съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК не е процесуална пречка страната да поиска да й бъдат присъдени разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Съдът е сезиран от въззиваемия с искане по чл. 248 от ГПК за допълване на определението за прекратяване на делото, в което няма произнасяне по отговорността за разноски, поради което допустимостта на искането му не е обусловена от наличието на списък по чл. 80 от ГПК.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски, според съдебната практика на ВКС приложение следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл. 131, ал. 2 ГПК/ нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда /разноски за изслушване на експертно заключение, за събиране на гласни и писмени доказателства и др./.

Производството по в. гр. д. № 1083/2020 г. е прекратено с определение 1608/16.06.2020 г. поради неотстраняване на нередовности на въззивната жалба в указания от съда срок. Налице е следователно хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на въззиваемия. Прекратяване на производството е постановено от съда преди да бъде проведено първото заседание по делото, като още с връчване на препис от въззивната жалба, въззиваемият е упражнил правото си на отговор и е заявил претенцията си за присъждане на направените разноски. Разноските в производството пред второинстанционния съд следователно са сторени от въззиваемия по повод подадената срещу него въззивна жалба и следва да му бъдат присъдени.

Съгласно Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК, ответникът може да представи доказателства за сторените по делото разноски до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. В случая въззиваемият е представил с молбата за присъждане на разноски договор за правна защита и съдействие, сключен на 15.03.2020 г., т. е. преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, поради което следва да бъде присъдено посоченото в договора адвокатско възнаграждение, за което е отбелязано, че е изплатено в брой. С представянето на договора, който служи за документ, удостоверяващ плащане, въззиваемият е доказал извършването на разноските. Антидатиране на документа в подобна хипотеза не би могло да се установи в производството по делото, а процесуалният закон не допуска съмненията да се тълкуват във вреда на страните.

Следователно искането на въззиваемия за допълване на определението за прекратяване на делото се явява основателно за сумата от 350,00 лв. – представляваща разноски по производството.

По изложеното съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА определение от 16.06.2020 г., постановено в закрито съдебно заседание по в. гр. д. № 1083/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА следното:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, Главна Дирекция “Гранична полиция” към Министерство на вътрешните работи, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на А.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 350.00 лева, представляваща разноски по производството.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от него.

 

 

 

Председател:                       

       Членове: 1.                                           

2.