Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
09.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №4191 по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „Ю.Б.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес
на управление *** 1407, р-н Витоша, ул.“*******, представлявано от Д.Ш.– ИД и П.Н.Д.
- ИД, чрез пълномощник адв.Л.А. от САК, преупълномощена от АД „В.и Б.“, съдебен адрес *** против Б.И.К. ЕГН ********** с адрес ***, И.Б.К. ЕГН ********** с адрес *** и М.И.Б. ЕГН ********** с
адрес ***, за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца на осн.чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД следните суми, дължими по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL28690 от 14.11.2007г. и Допълнителни споразумения към
него от 13.05.2009г., 23.06.2010г., 22.12.2010г., 06.01.2011г., 17.02.2012г. и
12.03.2013г., а именно: 42 588.87евро – главница ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, възнаградителни лихви в
размер на 4745,81евро за периода от 12.12.2016г. до
05.02.2018г., наказателни лихви в размер на 681,18евро за периода от 12.12.2016г. до 26.03.2018г., такси в размер на 432,89евро, дължима
за периода от 13.12.2016г. до 04.12.2017г.,
застраховки в размер на 82,27евро за периода 17.01.2017г. до 04.01.2018г. и
1219,44 лева нотариални такси.
Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответниците. В едномесечен срок не са упражнили правото си
на писмен отговор.
Ответникът М.Б. К.е подала писмен отговор,
който съдът приема, че е извън едномесечния срок. Изложеното в молбата й
твърдение, че не й е било връчено съобщението на съда, не е подкрепено с
доказателства. Липсва дата на депозираната от нея молба. Установява се, че
съобщението с приложената искова молба й е връчено чрез баща й И.Б.К. също
ответник по делото, на 19.04.2018г. На 12.09.2018г. е било изпратено за връчване
определението на съда от 11.09.2018г. по чл.140 ГПК, с което е насрочено делото
в осз за 20.11.2018г. След отлагане на делото за
19.02.2019г. поради нередовно призоваване на ответниците,
М. К.депозира молба, с която заявява, че не й била връчена исковата молба и не
знаела за насроченото съдебно заседание. С разпореждане в закрито заседание от
26.02.2019г. съдът е указал на К.да представи в едномесечен срок доказателства
във връзка с твърденията й, че към датата на връчване на препис от исковата
молба и към момента, се е намирала в чужбина/респ. че е имала постоянно
местожителство там. Това разпореждане не е било изпълнено не само в
предоставения едномесечен срок, но и на по-късен етап. Ето защо съдът приема,
че ответницата М. К.не е депозирала писмен отговор и направените възражения не
следва да бъдат обсъждани и вземани в предвид.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения.
Твърди се в исковата молба, че на 14.11.2007г.
между „Ю.И Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б." АД) и
кредитополучателите/солидарни длъжници Б.И.К., И.Б.К.
и А.М.К.е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28690/сделка
№818280/, по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредит в
размер на 39 260евро срещу задължението на кредитополучателите да го
върнат, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Крайният срок за погасяване на кредита е 360месеца, считано от усвояването му
на 04.12.2007г.
Твърди се, че съгласно чл.3 от договора за
усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на
сбора на Базовия лихвен процент на „Ю.И Е.Д.Б." АД за жилищни кредити в евро
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 0.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за
жилищни кредити в евро е в размер на 6.35%. Дължимите лихви се начисляват от
датата на първото усвояване на суми по кредита. При просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна
надбавка от 10 пункта (десет пункта).
Съгласно чл.4 т.2 от договора кредитополучателите
страните договори, че кредитополучателите заплащат на банката годишна такса за
управление в размер на 0,03% върху размера на непогасената главница към същата дата.
Кредитополучателите погасяват кредита на
месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска от
248,15евро. Погасяването се извършва ежемесечно във валутата, в която кредитът
е разрешен и усвоен - евро. За обезпечаване на кредита ипотекарния
длъжник Б.К. учредил договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в чл.1 от
Договора за кредит.
Съгласно чл.10 т.4 и чл.14 от договора,
кредитополучателите се задължили да направят застраховка на предоставения като
обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде подновявана от
кредитополучателите всяка година до окончателното издължаване на кредита. С
подписване на договора кредитополучателите дават неотменимото си и безусловно
съгласие, оправомощават и упълномощават банката, а
банката приема да заплаща от тяхно име и за тяхна сметка необходимата премия за
сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като
събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателите.
Страните договорили, че в случай, че към
датата на плащането на съответната застрахователна премия по сметките на
кредитополучателите не е осигурена необходимата сума за плащането й, Банката да
преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като
със същата сума увеличи задължението на кредитополучателите по договора за
кредит.
Съгласно чл.18, ал.1 от договора при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, Банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. По силата на
чл.18, ал.2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление
на страните. Съгласно чл.19 в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост
на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2 банката има право да се снабди с
изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на вземането си по
установения от закона ред.
Съгласно чл.24 от договора страните се
съгласили, че банката има право да цедира вземанията
си по договора на дружества от групата на И Е.Д.Ю., включително на „Б.Р.С.“
Сочи се в исковата молба, че така сключения
договор за кредит е претърпял промени със сключени между страните 5 броя
допълнителни споразумения, както следва: Допълнително споразумение от 13.05.2009г.,
Допълнително споразумение от 23.06.2010г., Допълнително споразумение от 06.01.2011г.,
Допълнително споразумение от 17.02.2012г. и Допълнително споразумение от 12.03.2013г.,
представляващи неразделна част от Договор за банков кредит №HL28690 от 14.11.2007г.,
с които страните уговорили, че при забава на плащането на една или повече
месечни погасителни вноски по кредита на падеж, кредитополучателят заплаща на
банката месечна такса за администриране на просрочен кредит в размер, определен
според действащата към сключване на съответното споразумение Тарифа на банката.
Твърди се, че с допълнителните споразумения страните са предоговорили
и дължимите лихви и начина и сроковете за връщане на кредита.
Вследствие на настъпилата смърт на кредитополучателката А.М.К., на 17.02.2012г. било подписано
допълнително споразумение между страните, с което ответниците
в качеството им на наследници и универсални правоприемници на починалата А.К.поели
изцяло правата и задълженията по договора за банков кредит, сключен между нея и
Банката.
Сочи се, че с Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 09.04.2008г. „Ю. И Е.Д.Б.“ АД в качеството си
на кредитор е прехвърлило на „Б.Р.С." АД вземанията си по процесния Договор за потребителски кредит.
Сочи се, че с Договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 26.11.2009г. „Б.Р.С." АД, в качеството си на
кредитор е прехвърлило на „Ю.Б." АД, цедираните
преди това от банката вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит №HL28690
от 14.11.2007г. Посочено е, че Банката е уведомила кредитополучателите за
извършеното прехвърляне с нотариални покани до всеки ответник.
Сочи се, че поради нарушаването от страна на
солидарно задължените лица на сключения между тях и банката, Договор за банков
кредит и Допълнителни споразумения с нотариални покани, връчени на 05.02.2018г.
на И.К. и М.Б. и на 18.02.2018г. на Б.К. по реда на чл.47 ГПК. Ответниците били поканени в седмодневен срок да погасят
изцяло задължението си към банката, в противен случай тя ще упражни правата си
по договора.
Сочи се, че предвид изложеното и неплащането
и към настоящия момент на изискуемия и ликвиден дълг, за банката се поражда
правен интерес от предявяване на иска.
В законоустановения
едномесечен срок по делото не е постъпил писмен отговор от ответниците.
В съдебно заседание, за което са били редовно
призовани, са взели становище чрез адв.М.Г. за
неоснователност на предявения иск.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от представения по делото писмен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL28690 от 14.11.2007г., същият
е бил сключен между „Ю.И Е.Д.Б."АД гр. София /понастоящем "Ю.Б." АД ***/ от една страна, като
кредитор и от друга: Б.И.К., И.Б.К. и А.М.К.. Съгласно чл.1 ал.1 от този
Договор, банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в размер
на 39 260евро в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот
АПАРТАМЕНТ, подробно описан в договора.
Сумата по разрешения кредит е следвало да се
усвоява по блокирана сметка, с титуляр Б.И.К., при условията на чл.2, след
представяне на подробно описаните документи. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за
усвоеният кредит се дължи годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен
процент на Банката за жилищни кредити в евро /БЛП/, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,15 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП е в размер на 6,35%, като дължимите лихви
се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. Според чл.3,
ал.3 при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според
чл.4 кредитополучателят следва да заплаща на Банката следните такси: такса за
управление – 1,5% върху размера на разрешения кредит
еднократно, платима при първо усвояване на кредита; в началото на всяка
следваща година, считано от откриване на заемната сметка по кредита,
кредитополучателя заплаща на банката, годишната такса за управление в размер на
0,3% върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата
дата; административна такса за обработка на документи в размер на 20лева
еднократно платима при подаване на молба за кредит.
В чл.5 е уговорено кредитът да бъде издължен
за 360месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
Съгласно чл.6 кредитът се погасява на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска - съгласно
погасителен план. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен - евро.
Съгласно чл.18 ал.1 при непогасяване на която
и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем. Съгл.
ал.2 на чл.18, при не издължаване на три последователни месечни погасителни
вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от договора, Банката и
Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на
EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Б.Р.С." АД или на други финансови или
нефинансови институции или дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация.
На 09.04.2008г. между „Ю.И Е.Д.Б." АД и
"Б.Р.С." АД е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит, по силата на който "Б.Р.С."АД встъпва в правата
на удовлетворения кредитор „Ю.И Е.Д.Б." АД по Договор за банков кредит №HL28690
от 14.11.2007г. Длъжниците
са били уведомени за извършеното прехвърляне.
Към Договор за банков кредит №HL28690 от
14.11.2007г, са били сключени пет допълнителни споразумения, съдържащи клаузи,
според които страните се съгласяват съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни
лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница,
за което кредитополучателите дават своето съгласие, подписвайки споразуменията.
С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 26.11.2008г. „Б.Р.С." АД е прехвърлило на „Ю.Б."АД, всички свои
вземания, произтичащи от процесни Договор за банков
кредит. Кредитополучателите са били уведомени за извършеното прехвърляне с 2бр.
нотариални покани до изпратени до тях.
С нотариалните покани, ответниците
са били уведомени, че поради неизпълнение на договорните си задължения,
произтичащи от Договор за банков кредит №HL28690 от 14.11.2007г и Допълнителните
споразумения за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, са
изпаднали в забава относно погасяването му, с което същите са нарушени, поради
което обявява целия остатък от задължението за изцяло и предсрочно изискуем. Установява
се, че нотариалните покани са били връчени на 05.02.2018г. на ответниците И.Б.К. и М.И.Б. чрез техния син и брат
ответника Б.И.К., а на последния е удостоверено лично връчване на 18.02.2018г.
Като доказателство по делото ищецът е
представил извлечения от счетоводни книги на банката, касаещи задълженията по
Договор за кредит, лихвени листи, както и платежни документи за извършени
плащания от ответниците.
По искане на ищеца по делото е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че
задължението на длъжниците по процесния
Договор към датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2018г. е както
следва – главница в размер на 83 296,58лв., възнаградителни
лихви в размер на 9 281,99лв., мораторни лихви –
1332,27лв., такси – 846,65лв., застраховки – 160,90лв., нотариални такси –
1290,44лв. или сума в общ размер 96 137,83лв. Вещото лице е посочило, че
към 01.02.2018г. – датата на изпращане на нотариалната покана за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е в размер на 5 851,23евро.
В съдебно заседание вещото лице е посочило,
че след 12.03.2013г. няма платена вноска по главницата, имало плащания по
капитализиране на кредита, за просрочие, за такси, но
не и за главницата, установимо от приложената по
делото справка за направените плащания.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във вр. с Договор за
банков кредит №HL28690 от 14.11.2007г.
Съгл. чл.430 ал.1 ТЗ с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока.
При така изложеното, съдът приема, че се
касае за договорно правоотношение, което притежава характеристиките на специфична търговска
сделка - договор за банков кредит, който е формален, консенсуален,
възмезден и двустранен договор.
За да настъпят правните последици на едно
договорно правоотношение, то същото следва да отговаря на условията за
валидност. Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков
кредит са: страните, паричната сума - предмет на договора, целта, за която е
отпусната, условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния
характер на договора - възнаградителна и санкционна
лихва, срок на ползване, съответно - връщане на отпуснатия и усвоен кредит. Процесният договор съдържа съгласие относно всички елементи
на типичния договор за кредит.
При така констатираното, съдът приема, че
договорът е породил валидно облигационно отношение между страните.
Съгласно формираната константната практика на
ВКС, съдът се произнася за наличието на неравноправни клаузи, служебно и без
направено искане от страните.
Договорът за кредит за покупка на недвижим
имот, сключен между страните има характер на финансова услуга по смисъла на
§13, т.12Б/редакцията ДВ бр.59/2006г./ от ДР ЗЗП, както и по смисъла на
действащата разпоредба. Ищецът е търговец по смисъла на §13 т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно
и ответниците имат качеството на потребители по
смисъла на §13 т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, поради което процесния договор попада в
приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение
разпоредбите на чл.143-чл.148 от същия.
Към датата на сключване на процесния договор - 14.11.2007г. , Законът за
потребителския кредит/обнародван в ДВ 53/2006г. /отм./по силата на чл.3 ал.3, не
се прилага по отношение на : т.5 - кредит, чийто размер е на стойност по - малка
от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв. и по силата на чл.3 ал.5 т.1- договори
за кредит за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот.
Аналогичен текст се съдържа и в Директива
87/102/Е.
С оглед горното, съдът приема, че след като
кредитите, обезпечени с ипотека изрично са изключени от нормативната уредба, регулираща
потребителските кредити изводът е че те не представляват потребителски кредити.
При приетия по-горе правен извод, съдът
приема, че по отношение на процесния кредит ЗЗП не е
приложим.
В този смисъл е Определение №314 от
15.06.2018г. на ВКС по т.д.№886/2018 г.,1-во т.о ТК.
По безспорен начин се установи, че по силата
на Договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL28690 от 14.11.2007г., сключен между „Ю.И Е.Д.Б."АД гр.
София /понастоящем "Ю.Б."АД ***/
от една страна, като кредитор и от друга Б.И.К., И.Б.К. и А.М.К.като
кредитополучатели, банката е предоставила договорената сума по предоставена им
банкова сметка.
***, кредитополучателите, не представиха
доказателства да са изправна страна по договора, респ. да са изпълнили точно
задълженията си по същия и да не дължат на ищеца сочените в исковата молба
суми. От извършеното пояснение в съдебно заседание от вещото лице по ССЕ се
установява, че по кредита във връзка с договора и сключените към него
допълнителни споразумения, след 12.03.2013г. няма платена погасителна вноска по
главницата, освен плащания по капитализиране на кредита.
Съгласно чл.18 ал.1 от договора при
непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита частично или изцяло
предсрочно изискуем. Съгл. ал.2 на чл.18, при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. В случая е установено от представените по делото
доказателства, че кредитополучателите, не са изпълнили свои задължения към
банката ищец, като са спрели плащанията по дълга след 12.03.2013г.
Ответниците са
били уведомени от банката, че креда е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл.18 от договора- установено е по делото, че това е
станало на 05.02.2018г. и на 18.02.2018г. В уведомлението е изложена информация за размера на задължението им към
банката към 01.02.2018г., както и за причините, поради които банката е обявила
кредита по процесния Договор за изцяло и предсрочно
изискуем, чрез връчване на Нотариални покани, чрез нотариус В.М.с рег.№053, РС
София град.
От заключението на изслушаната ССЕ е
установено, че размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателите за
главница към датата на депозиране на ИМ в съда е 96 137,83лв, включващо
главница, лихви, такси, застраховки и нотариални такси.
Ето защо, съдът счита, че предявения по
делото иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, като
бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на
ищеца, процесната сума, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.03.2018г. до окончателно й изплащане.
При този изход на делото в полза на ищеца
следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер
на лв. съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, включващи
държавна такса – 3906,43лв., депозит ССЕ - 300лв. и адвокатски хонорар 4096,96лв.
с ДДС.
На основание изложеното и чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.И.К.
ЕГН ********** с адрес ***, И.Б.К.
ЕГН ********** с адрес *** и М.И.Б. ЕГН
********** с адрес *** да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** 1407, р-н
Витоша, ул.“*******, представлявано от Д.Ш.– ИД и П.Н.Д. - ИД, следните суми на
осн.чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД, дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL28690 от 14.11.2007г. и Допълнителни споразумения към него от 13.05.2009г.,
23.06.2010г., 22.12.2010г., 06.01.2011г., 17.02.2012г. и 12.03.2013г., а
именно: 42 588.87евро – главница ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, възнаградителни лихви в размер на
4745,81евро за периода от 12.12.2016г. до
05.02.2018г., наказателни лихви в размер на 681,18евро за периода от 12.12.2016г. до 26.03.2018г., такси в размер на 432,89евро,
дължима за периода от 13.12.2016г. до
04.12.2017г., застраховки в размер на 82,27евро за периода 17.01.2017г. до
04.01.2018г. и 1219,44 лева нотариални такси.
ОСЪЖДА Б.И.К. ЕГН ********** с адрес ***, И.Б.К.
ЕГН ********** с адрес *** и М.И.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят осн.чл.78 ал.1 ГПК на „Ю.Б.“
АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** 1407, р-н Витоша, ул.“*******,
представлявано от Д.Ш.– ИД и П.Н.Д. – ИД разноски по делото, включващи държавна
такса – 3906,43лв., депозит ССЕ - 300лв. и адвокатски хонорар 4096,96лв. с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок, считано от връчването му пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ :