ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 640
гр.Хасково, 27.06.2023г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Росица Чиркалева
Като разгледа исково адм. дело № 566 по
описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.256 във връзка с чл.145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по искова
молба, наименована жалба от П.Т.З. ***, с която на основание чл.256, ал.1 от АПК се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да осъди
Министерски съвет на Република България, да внесе предложение до Народното
събрание на Република България за приемане на закон за ратификация на Хартата
на основните права на Европейския съюз.
По делото от
процесуален представител на Министерски съвет на Република България е постъпило
становище с вх. №4731/20.06.2023г., в което се излагат съображения за
недопустимост на исковата молба, поради недоказан правен интерес от страна на
ищеца. Сочи се, също че правото на исковата защита по реда на чл. 256 от АПК,
за осъществяване на конкретни фактически действия следва от произтичащо пряко
от нормативен акт задължение на административен орган за извършване на тези
фактически действия, без това да е опосредено от допълнително волеизявление.
Претендираните от ищеца действия се определят като правни такива, а именно
приемане на решение на Министерски съвет на основание чл. 15, ал.1 от Закона за
международните договори във връзка с чл. 85, ал.1 от Конституцията на Република
България за внасяне в Народното събрание на проект на Закон за Ратифициране на
Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид че искането на ищеца
касае предприемането на правни действия, се сочи като невъзможно липсата на
тези действия да бъде квалифицирана като фактическо бездействие по смисъла на
чл. 256 от АПК. Цитира се практика на Върховен Административен съд в тази
насока, като се иска да бъде оставена без разглеждане исковата молба, а
производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно, в случай че съдът
счете иска за допустим, се моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен,
предвид което се излагат аргументи подкрепящи
и тази теза.
След като
извърши проверка за допустимост на производството, настоящият съдебен състав
намира, че са налице основания исковата молба да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото да бъде прекратено, при следните съображения:
Изложените от ищецът твърдения са за
наличие на виновно бездействие от страна на Министерски съвет да изпълни свое
задължение произтичащо пряко от закон, а именно от разпоредбата на чл. 15, ал.1 от Закона за международните договори,
изразяващо се в неизготвяне и внасяне на предложение до НС за ратифициране със
закон на Хартата на основните права на Европейския съюз / ХОПЕС/.
По силата на чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може
да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове.
В чл.
256, ал. 2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически
действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на
закона, в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.
Предмет
на осъдителния иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация да иска
осъществяване на конкретни фактически действия от административният орган, за
които последният е задължен пряко по силата на закона. Фактическият
състав, на цитираната правна норма, следователно включва наличие на задължение
за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши
конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и
съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези
действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да
се извърши по силата на нормативен акт и извършването, на което действие
рефлектира директно в правната сфера на лицето. Т.е.предметът на защита в случая касае само дължими по
силата на закона фактически действия, които произтичат пряко от правна норма,
без извършването им да е опосредено от допълнително волеизявление.
Обстоятелството, че предметът на защита по чл.256 от АПК е свързан само с
неизвършването на фактически действия на административните органи е трайно
възприет в практиката на ВАС – Определение № 6253 от 12.06.2023г. на ВАС по
адм. дело № 4729/2023г., V о, Определение № 8774 от 11.10.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 8277/2022 г., V о Определение № 7993 от 21.09.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 7989/2022 г., II о., Определение № 12905 от 16.12.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 11000/2021 г., VI о., Определение № 11696 от 17.11.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 11100/2021 г., II о., Определение № 10634 от 20.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 9963/2021 г., IV о. Определение № 10350 от 13.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 9293/2021 г., II о, Определение № 1586 от 6.02.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 408/2019 г., II о. и др.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретната хипотеза тази искова защита е неприложима, предвид че се касае за
непредприемане на правни, а не на фактически действия, които правни действия са
част от един сложен фактически състав по ратифициране на международните
договори, по които Република е страна и които нямат пряко приложение във
вътрешното ни право преди тяхната ратификация.
Споделя се изложеното от
административния орган относно правния характер на Хартата на основните права
на Европейския съюз и нейната пряка приложимост, като част от първичното право
на Европейския съюз, без наличие на законово задължение за нейното изрично
ратифициране.
Следва да се посочи, че цитирания в
исковата молба, чл. 5, ал.4 от КРБ урежда случаите на ратифициране на
международни договори и приобщаването им по този начин към вътрешното право на
страната, но само по отношение на онези договори, по отношение на които при
липса на така извършена процедура, нямат пряко приложение и задължителна сила
за държавите членки. Процесният случай не касае международен договор, а
документ формулиращ гражданските, личните, икономическите, политическите и
социалните права, с които се ползват гражданите на европейския съюз и
пребиваващите на неговата територия лица, който акт като част от първичното правно
на съюза има пряко приложение и съгласно чл. 6 от Договора от Лисабон има
обвързваща държавите членки сила.
Осен изложеното, настоящият състав
намира, че за жалбоподателя липсва правен интерес от търсената защита,
доколкото търсените от административния орган действия, в случай че същите
бъдат възприети за фактически такива, не биха довели сами по себе си до каквато
и да било промяна в правната сфера на ищеца. И към настоящия момент, като гражданин на ЕС, ищецът би
могъл да се ползва от правата предоставени му с Хартата на основните права на
Европейския съюз и това му право не е обвързано от каквито и да било действия
на ответната страна. Ето защо изложените в жалбата и последваща молба вх. №
4151/01.06.2023г. аргументи, не обосновават наличие на пряк, личен и
непосредствен правен интерес от търсената искова защита.
Ето защо исковата молба следва да бъде оставена без
разглеждане поради липса на годен предмет и липса на правен интерес, а
производството по делото да бъде прекратено.
При
този изход на спора разноски в полза на ищеца не се дължат, а от страна на
ответника такива не са заявени.
Водим
от горното и на основание чл.256, ал.1, вр. с чл.159 т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от П.Т.З. ***, с която
на основание чл.256, ал.1 от АПК се претендира да бъде постановено съдебно
решение, с което съдът да осъди Министерски съвет на Република България, да внесе
предложение до Народното събрание на Република България за приемане на закон за
ратификация на Хартата на основните права на Европейския съюз.
ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело № 566/2023г. по описа на
Административен съд - Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: