Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 446
20.07.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 635 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.Х.А., с ЛНЧ **********, от
свое име и като законен представител на малолетните си деца, всички граждани на
И., с посочен адрес за получаване на съдебни книжа: гр.С., бул.“М. Л.“ №****,
ет.***, подадена
чрез пълномощник, против Решение №13Х/17.05.2021г. на интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което не е допусната последващата им молба
до производство по предоставяне на международна закрила.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспореното решение. Счита се, че административният орган
не се е произнесъл относно ясните основания за недопускане на молбата. Твърди
се, че жалбоподателката нямала възможност да се завърне в страната си, тъй като
щяла да бъде убита, а децата ѝ отвлечени. Имало опасност от сериозни
посегателства за живота им, ако били върнати в И.. Съпругът на оспорващата бил
замесен с военни сили, които „противоречали“ на ИДИЛ, в следствие на което
семейството станало мишена на терористични атаки. Освен това, тя и децата и
останали сами, без подкрепа от съпруг, съответно баща. Счита се също, че
атакуваното решение противоречи на чл.6а от ЗУБ. Не е била направена преценка
на най-добрия интерес на малолетните деца по правилата на Закона за закрила на
детето, нямало мотиви за такава преценка. Подходено било, формално без в решението
да било обсъдено становището на социалните работници, как те анализирали
психическото състояние на децата и доколко страхът от завръщане в И. щял да им
се отрази. В тази връзка решението противоречало на Директива 2013/33/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013г., Хартата на основаните права
на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето и Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Сочи се, че съпругът
на жалбоподателката бил бивш военен от американските сили. Положението в
страната им било рисковано, тъй като сунитите били основната група, която
шиитите нападали. Кварталът, в който семейството живеело до напускането на И.
станал военна база вследствие, на което домът им бил разрушен и не бил приспособим
за живеене. С оглед рисковата и преследвана от шиитските власти социална група,
част от която били жалбоподателите, те живеели в непрекъснат страх и изпитвали
неизмеримо притеснение за живота си при мисълта за завръщане в И. Бежанската история сама по себе си
предопределяла и основателност и респективно необходимост от предоставянето на
международна закрила на жалбоподателката и децата ѝ. На следващо място,
налице бил и риск от изтезание и нечовешко и унизително отнасяне, поради което
следвало да се предостави хуманитарен статут на търсещите закрила лица.
По изложените съображения се претендира отмяна на
оспорения акт,
като на
административния орган се укаже от съда да осигури психологически анализ на
жалбоподателката и децата ѝ, както да бъде изготвен социален доклад, потвърждаващ
обстоятелството, че молителката и нейните деца изпитвали неописуем страх за сигурността
и живота си.
Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (П. Р.),
чрез процесуален представител в съдено заседание и в писмени бележки излага
доводи за законосъобразност на оспореното решение, респ. за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
През 2016г.
с молби УРИ 105450-316/18.04.2016г., подадена в СДВНЧ – Любимец и вх.№892/20.04.2016г.
(л.521,522), двете регистрирани в ДАБ под рег.№УП-8650/20.04.2016г.,
жалбоподателката Х.Х.А. поискала от властите на Република България закрила за
себе си и за малолетните си деца А., Д., А., М. и А..
Търсещата
закрила и децата ѝ са били регистрирани в ДАБ чрез попълнен
регистрационен лист (л.519), в който майката е записана като Х.Х.А., гражданка
на И., с постоянен адрес в И., гр.М., с документ за самоличност – национален
паспорт, етническа принадлежност ****, религия ****, професия ***, **** образование,
***.
Като част от
производството по предоставяне на закрила, с молителката са били проведени
интервюта на 28.04.2016г. и 26.05.2016г. (л.462 и л.457). В хода на същите Х.Х.А.
заявила, че напуснала нелегално И. през януари 2016г. в посока Т., където
останала около два-три месеца. На територията на България влязла нелегално, укрита в камион. До момента на
напускане на държавата си по произход
живяла последователно в градовете М. и З.. Към датата на интервютата
заявила, че нейното семейство продължавало да живее в И.. Мотивирала молбата си
за закрила със страха, който изпитвала за своя живот и този на членовете на
семейството ѝ, породен от групировката ДАЕШ, която навлязла в М.. Разказала,
че съпругът ѝ работел за американците в продължение на 6 години. След
като ДАЕШ влезли в И., ислямистите го рекетирали за пари - през 2010 - 2011г. След
2014г. семейството ѝ напуснало М. и се установило в област Д., нямало
повече заплахи към съпруга ѝ. Чуждата гражданка заявила, че през 2015г.
приятел на съпруга ѝ е бил убит и поради това семейството избягало,
принуждавайки се да продаде фурната, която притежавало. В последно време живота
им станал много тежък, тъй като се налагало съпругът ѝ да работи каквото
намери, за да издържа семейството, но там където били установени нямало вече
работа, поради каквато причина и решили да напуснат И.. Х.Х.А. заявила пред
интервюиращия орган, че лично не била заплашвана, не членувала и в политически
партии или организации. Посочила, че не е имала проблеми с полицията или с
армията, нито други такива свързани с етническия ѝ произход или
изповядваната от нея религия. Никога не била арестувана и че спрямо нея не било
оказвано физическо насилие. Молбата и протоколите от проведените интервюта са
били прочетени на молителката от присъствалия преводач от разбираем за същата
кюрдски език, видно от положените подпис и отпечатък от пръст.
С Решение
№7108 от 25.08.2016г. (л.442) на председателя на ДАБ при МС, на основание
чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 и на основание чл.75, ал.1, т.4, във връзка
с чл.9 от ЗУБ е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен
статут на Х.Х.А. и малолетните ѝ деца. Решението е било оспорено пред
АдмС – Хасково, който с Решение №387/24.11.2016г. (л.423), постановено по адм.
д. №627/2016г. отхвърлил оспорването против решението на административния
орган. След оспорване, с Решение №8560/04.07.2017г. (л.409), постановено по
адм.д.№5816/2017г. Върховният административен съд отменил решението на АдмС -
Хасково и върнал делото за разглеждане от друг състав на
съда. С Решение
№592/25.09.2017г. (л.386) по адм.
д. №758/2017г. АдмС – Хасково отменил Решение №7108/25.08.2016г. на
председателя на ДАБ при МС и върнал преписката на административния орган за
ново произнасяне.
Решение
№592/25.09.2017г. е било оспорено пред ВАС, който с Решение №9869/18.07.2018г. (л.389)
оставил в сила съдебния акт на АдмС – Хасково. Последвало е издаване на ново Решение №5667/19.09.2019г.
(л.230) на председателя на ДАБ, с което молбата на Х.Х.А. за предоставяне на
закрила е била отхвърлена. Решението на административния орган е било оспорено,
като с Решение №2612/21.05.2020г. (л.166) по адм. д. №12214/2019г. на Административен
съд София-град жалбата срещу Решение №5667/19.09.2019г. е била отхвърлена. Решение №2612/21.05.2020г. на АССГ е
оспорено пред ВАС, който с Решение №15459/14.12.2020г. (л.139) е оставил в сила
съдебния акт.
Настоящата
жалбоподателка за първи път, от свое име и като законен представител на
малолетните си деца А. Х.А., Д.Х.А., А.Х.А., М.Х.А., А. Х. А., подава последваща молба за закрила на
29.12.2020г., заведена в ДАБ под вх.№1842/29.12.2020г. (л.148). С Решение №
1-Х/14.01.2021г. (л.89) интервюиращ орган при РПЦ – Харманли не е допуснал
последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.
Това решение е било оспорено пред АССГ, който с Решение №2614/19.04.2021г.
(л.64), постановено по адм. д. №1064/2021г. го е отменил и е върнал преписката
на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в
мотивите на съдебния акт. Последният е бил докладван на началника на РПЦ –
Харманли с Докладна записка рег.№УП-8650/05.05.2021г. (л.41).
С оспореното
Решение №13Х/17.05.2021г., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ интервюиращ
орган към ДАБ отново не е допуснал последващата молба на Х.Х.А. и малолетните
ѝ деца до производство по предоставяне на международна закрила. В акта
си, административният орган е обсъдил изложеното от жалбоподателката в
бежанската ѝ история, като описал всички производства – административни и
съдебни, проведени във връзка с първоначално подадената молба за закрила от
лицето. Извършил е детайлен анализ на заявеното от молителката в предходното
производство по предоставяне на закрила – по общия ред, като в тази връзка
направил и съответните изводи, Конкретно посочил, че заявените от майката на
малолетните деца опасения за сигурността им след отправените към съпруга
ѝ заплахи не могат да се оценят като релевантни за предоставяне на статут
на бежанец. Цитирал данни от Справка с вх.№МД-209/28.04.2021г. и Справка с
вх.№МД-71/05.02.2021г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ и приел, че от
съдържащата в тях информации се потвърждавал факта, че дори да се допусне, че
през 2016г. молителката и нейното семейство се опасявали от групировката
„ДАЕШ“, то понастоящем тази заплаха не била реална, тъй като в края на 2017г.
иракски
въоръжени
сили, кюрдската „Пешмерга“, американски военни и други многонационални
партньори успешно сложили край на териториалното присъствие на организацията
„Ислямска държава“ в И..
Можело да се
направи обоснован извод, че дори да имало отправени заплахи към съпруга на
чуждата гражданка, те не се повторили след периода 2014 - 2016г. В тази връзка,
не следвало да се очаква, че съществувала реална възможност за получаване на
подобни заплахи и за вбъдеще. Сочните от молителката причини за напускане на И.
не отговаряли на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Освен това, информацията от
проведените изслушвания с малолетните деца не насочвала към изводи, че за тях
било налице преследване в страната им на произход. В конкретния случай не
ставало дума за лица, нуждаещи се от международна закрила, а за такива търсещи
по-добър стандарт на живот. Не били налице и предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут в случая. Установената фактическа обстановка не давала основания да се приеме, че
децата и майка им били принудени да напуснат И. поради реална опасност от
смъртно наказание или екзекуция. Случаят бил разгледан от решаващия орган и във
връзка с възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като е прието, че не е налице заплаха поради ситуация
на безогледно насилие в държавата по произход на молителката и децата ѝ.
Не били налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по други
хуманитарни причини, тъй като търсещата закрила не се позовавала на причини от
хуманитарен характер. На следващо място, чуждата гражданка изявила желанието си
да бъде разгледана отново молбата ѝ за закрила, без да представи никакви писмени документи, а единствено посочвала
няколко довода за ново разглеждане на молбата ѝ за закрила. Изложените от Х.Х.А. мотиви не
можело да се приемат като ново обстоятелство към молбата ѝ за
международна закрила и най-вече като такива, водещи до допускане на молбата до
производство по общия ред, тъй като в предходното административно производство
те били обсъждани в Решение №2612 от 21.05.2020г. на АССГ и потвърдени в
Решение №15459/14.12.2020г. по адм. д. №7321/2020г. на ВАС. Твърдените факти и
обстоятелства по своята същност били известни и по време на предходното
административно производство, поради което не можело да се приемат като
новонастъпили към датата на разглеждане на последващата молба за международна
закрила. В административния акт е посочено още, че при предходното производство
в изпълнение на изискванията на Закона за закрила на детето били представени
социални доклади с за децата А. Х.А., Д.Х.А., А.Х.А., М.Х.А., А. Х. А.. Цитирани се прани разпоредби,
задължаващи съответните органи да съобразят най-добрия интерес на детето при
издаване на актовете си. Отбелязано е че малолетните деца са били изслушани от
административния орган. Направен е подробен анализ на заявеното от тях, на база
на което са формирани изводи в насока лиса на основания за предоставяне на
закрила на децата по бежански или хуманитарен критерии. Във връзка с последното
е обсъдена и актуална обстановка в И., като е направен индивидуален извод за
всяко дете, че ситуацията в тази страна не предполага настояща или бъдеща
опасност за пребиваващите в нея и частност за молителката и малолетните ѝ
деца. Обсъден и воденият в България социален живот от децата и майка им и е
прието, че това обстоятелство няма отношение при преценката на основанията за
закрила.
Отбелязано е че в производството по глава шеста, раздел III от ЗУБ административния
орган преценява единствено допустимостта на последващата молба и няма
задължение да изисква да бъдат изготвени психологически анализи на молителката
и нейните деца. В обобщение е формирано
заключението, че в подадената от чуждата гражданка последваща молба са
изложени нови факти и обстоятелства от значение за предоставяне на статут по
ЗУБ, касаещи държавата ѝ по произход, данни за застрашаване на нейния
живот или на свободата ѝ, на основание раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена група, или излагане на опасност от изтезание
или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Представените и твърдени от Х.Х.А. обстоятелства не водели до допускане на
последващата молба за закрила до производство по общия ред.
На 19.05.2021г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателката, а последната е запозната
с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е получена в АдмС – София град на 25.05.2021г.,
след като на 21.05.2021г. е била изпратена по куриер, видно от представения по
делото касов бон – л.18, след което е изпратена по подсъдност до настоящия съд.
По делото са
представени доказателства и за административните и съдебни производства, водени
от съпруга на жалбоподателката – Х.а. Ахмад, свързани с първоначалната му и
последваща молба за предоставяне на закрила.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната
агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията,
предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-762/09.12.2020г.
(л.33) на
председателя на ДАБ, с която П. Р. Г., младши експерт в РПЦ - Харманли, е
определена за интервюиращ орган.
Съдът установи, че процедурата по проверка
допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена. Ето
защо прима, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл.146,
т.3 от АПК.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.76а
от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща
молба за международна закрила, се преценява
нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Последната разпоредба гласи, че
подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови
обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно
държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.
В случая, жалбоподателката е подала последваша молба за предоставяне на
международна закрила, като към нея не е предоставила нови доказателства. Не е
посочила и никакви нови обстоятелства от съществено значение за нейното лично положение
или това на децата ѝ относно държавата им по произход или пребиваване.
Поради това, правилен е крайният извод
на интервюиращия орган за недопускане на молбата чужденката за разглеждане в
производство по предоставяне на международна закрила.
В последващата си молба за предоставяне на закрила (л.138)
Х.Х.А. в посочила наличие на риск от преследване от шиитските власти, в случай
че се завърне в родината с децата си поради това, че попадали в уязвима
социална група. Децата ѝ щели да бъдат отвлечени, а тя убита. Изразила е
желание да се уведомят органите социално подпомагане и да се има предвид най-добрият
интерес на децата при издаване на акта на административния орган. В проведеното
в хода на производството по предоставяне на закрила през 2016г. интервю е
посочила, че се страхува за живота си и за тези на членовете семейството си,
тъй като групировката ДАЕШ нахлула в района им. Споделила, че съпругът ѝ
работил шест години за американците. Бил рекетиран от ислямистите. Това се
случило през 2010 – 2011г. През 2014г. когато напуснали М., се установили в Д..
Там заплахи за съпруга ѝ нямало, но продължили да живеят в страх.
Изразени са били и икономически притеснения. Животът им станал труден, тъй като
съпругът ѝ нямал постоянна работа.
Изложените причини за напускане на И. са били обект на
административни и съдебни производства, като същите са преценени за
неоснователни. Съдът намира, че в случая сочените от жалбоподателката проблеми,
обосноваващи последващата ѝ молба за зарила, не са нови. Не са
представени пред решаващия орган нови данни, писмени доказателства или твърдения, които да се приемат за
относими, евентуално основателни да за се пристъпи към последващо разглеждане
на молбата за закрила. В тази връзка, правилно в решението си интервюиращият
орган е посочил, че заявените в молбата мотиви и опасения са неоснователни,
като е изтъкнал, че мотивите на молителката не биха могли да се определят като
ново обстоятелство. Видно от представената административна преписка, заявените
в молбата обстоятелства са били обект на изследване в Решение № 5667/19.09.2019г.
(л.230) на председателя на ДАБ, с което молбата от Х.Х.А. за предоставяне на
международна закрила по отношение на нея и малолетните ѝ деца е била
отхвърлена, като жалбата срещу решението е отхвърлена от Административен съд
София-град с Решение №2612/21.05.2020г. по адм. д. №12214/2019г. (л.166),
оставено в сила с Решение №15459/14.12.2020г. по адм. д. №7321/2020г. на ВАС
(л.139). От събраните по делото доказателства не се установява позоваване на
чужденката на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение както
по отношение на жалбоподателката, така и по отношение на малолетните ѝ
деца.
Съдът счита, че при издаване на оспореното решение
интервюиращият орган е приложил закона при съобразяване с принципа за най
добрия интерес на детето по смисъла на чл.6а от ЗУБ, като тази преценка е
извършена в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. В тази
насока следва да се има предвид, че в оспореното решение обстойно и прецизно е
обсъдено състоянието на всяко едно от малолетните деца на молителката. Коментирано
и анализирано е и споделеното от децата при проведените с тях интервюта, като
същото е съпоставено с обстановката в И. и е направен обоснован извод, че по
отношение на малолетните не са налице предпоставки за възприемане на хипотезата
завръщането в страната по произход да се счита до такава степен рисково, че да
е налице основание за предоставяне на закрила. Взети са предвид и изготвените в
хода на предходни административни производства социални доклади за децата. Цитирани
са и информации, съдържащи се в официалните справки на ДАБ относно актуалното
положение в И., като е обърнато внимание на сложения край на териториално
присъствие на „Ислямска държава“ в тази страна, реализиран през 2017г. След
анализ на информацията за държавата по произход на молителката
административният орган е достигнал до правилния извод, че в И. не е налице
въоръжен конфликт и не се установяват обстоятелства, поради които да е налице
безогледно насилие, разпростиращо се върху лицата там.
Изложените данни в представените по делото справки не
сочат да е налице крайно тежка обстановка в И.. Не се установява наличие на
сериозни политически, социални или хуманитарни проблеми, макар и тези фактори
да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата на основания
за предоставяне на международна закрила, предвид приоритетното изследване на
личната бежанска история на търсещото зарила лице. От твърденията, данните и
доказателствата по делото не се установи, опасенията на жалбоподателката да
бъде убита, а децата ѝ отвлечени, да са основателни. Обосноваването на
молбата за закрила с довода за опасност от преследване, от страх за завръщане в
И., евентуални нападения от шиитите, не почива на реални данни. От бежанската
история на оспорващата, както и от тези на малолетните и деца не може да се
направи извод, че твърдените обстоятелства са реално възможни или до такава
степен вероятни, че да се стигне до извод за основателно търсене на закрила. От
жалбоподателката не са посочени конкретни случаи на преследване основани на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Не са налични и данни за опасенията от преследване,
основаващи се на събития, настъпили, след като чужденката и семейството ѝ
са напуснали държавата си по произход, или на дейност, извършена след
отпътуването им. Не е бил налице и риск от изтезание и нечовешко и унизително
отнасяне. От наличните по делото справки за актуалното положение в И., а и от
общодостъпни източници, не се установи на територията на тази страна да се
извършват нападения на шиитите над сунитите, в частност жалбоподателката не
твърди, не изнася данни и не представя доказателства за конкретни случаи в тази
насока.
Същественото в случая е, че липсват нови писмени доказателства, обстоятелства и
позовавания в молбата и в жалбата за влошаване личното положение на молителката
и/или децата ѝ. Наред с това данни за обстановката в И. сочат, че няма
правни основания за разглеждане на подадена от Х.Х.А. последваща молба за
предоставяне на закрила предвид неспазването на изискванията за нейната
допустимост. Събраните в административното и настоящото производство
доказателства не водят на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от
значение за индивидуалното положение
жалбоподателката и семейството ѝ, като в тази връзка следва да се има
предвид, че като нови обстоятелства относно личното положение на търсещия
закрила, законодателят визира такива, които са в обхвата на приложното поле на
ЗУБ – чл.8 и чл.9, а не такива, които са релевантни от гледна точка на
жалбоподателката. В тази насока анализирането на психическото състояние на
децата и доколко страхът от завръщане в И. ще им се отрази, не представлява
съществен елемент от съществените за допустимост на молбата за закрила
обстоятелства, макар и при наличие на значимо състояние в поведението на децата
да може да се стигне до изводи, различни от обективираните в оспореното решение
на административния орган.
Изтъкнатите от жалбоподателката основания за
предоставяне на закрила не представляват нови обстоятелства. Към настоящия
момент, с оглед обстановката в И., не са налице основания за преразглеждане на
молбата за закрила на жалбоподателката, съответно за допускане на последващата ѝ
молба до производство по предоставяне на закрила. Обстановката в И. не се е
влошила, напротив значително по-добра е в сравнение с тази през 2016г., когато
оспорващата е напуснала И., а и не са налице данни и обстоятелства, който пряко
да засягат жалбоподателката и малолетните ѝ деца, релевантни по смисъла
на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В тази връзка, административният орган, след като
подробно, обстойно и последователно е изследвал твърденията и опасенията на молителката,
обсъдил е състоянието на малолетните ѝ деца както и това на родителите му,
анализирал е положението в И., взел е предвид липсата на писмени доказателства, е стигнал до правилния извод за
неоснователност на последващата молба за закрила, който извод е и
законосъобразен.
Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за
издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила,
относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е
засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде
потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.А., с ЛНЧ **********,
подадена лично и като законен представител на малолетните ѝ деца, всички
граждани на И., против Решение №13Х/17.05.2021г. на интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което не е допусната последваща
им молба до производство по предоставяне на международна закрила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: