№ 94
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100901811 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на В. Х. П. за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Е.М.“ ЕООД (л.). Молителят твърди, че
бил регистриран като земеделски производител и в това качество бил
кредитор на ответника с парични вземания, установени със арбитражно
решение от 14.12.2015 г. За събирането им молителят образувал през 2016 г.
изпълнително производство, но до настоящия момент задълженията в общ
размер от 338 094,28 лв. не били погасени. Наред с това длъжникът имал и
непогасени публични задължения в размер от 1 178 242,28 лв. Изложеното
давало основание да се приеме, че длъжникът бил неплатежоспособен, което
се потвърждавало и от презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ – ответникът не бил
публикувал годишните си финансови отчети за последните три години. Ето
защо молителят моли съда да открие спрямо ответника производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособността му. Претендира
разноски.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД (л.), призован чрез вписания към момента на
връчване на съобщението ликвидатор, не взима становище.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
Вземанията на молителя към „Е.М.“ ЕООД са установени с влязло в
сила арбитражно решение от 14.12.2015 г. на Арбитражен съд при
сдружение „Правна помощ и медиация“, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от 21.03.2016 г. по т.д. № 590/2016 г. на СГС, ТО, 13
състав. Съгласно изпълнителния лист ответникът е осъден да заплати на В. П.
сумата от 179 815,48 лв. – продажна цена по договор за продажба на сурово
1
мляко от 02.06.2015 г., ведно със законната лихва от 09.09.2015 г. до
погасяването, 4 597,13 лв. – лихва за забава за периода 04.06.2015 г. –
08.09.2015 г., 16 744,16 лв. – съдебни разноски за арбитражното дело и 402,31
лв. – разноски в производството по издаване на изпълнителен лист. Според
издаденото по изп.д. № 20169320400756 удостоверение към настоящия
момент размерът на непогасените задължения по изпълнителния лист, ведно с
разноските за изпълнителното дело, възлиза на 338 094,28 лв.
Не се доказва погасяване на горепосочения дълг след датата на издаване
на удостоверението от съдебния изпълнител.
Въз основа на изложеното съдът приема, че молителят е кредитор на
ответника с изискуеми парични вземания, възникнали от търговска сделка, и
поради това на основание чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ се явява активно материално
легитимиран да иска откриване спрямо ответника на производство по
несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособността има три елемента - търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от посочения в чл. 608, ал. 1
ТЗ вид (1), като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) (2) и именно
то е в причинна връзка с неизпълнението (3).
Както беше посочено, в тежест на ответника съществуват непогасени
задължения към молителя, произтичащи от търговска сделка, а от
заключението на СИЕ е видно, че са налице и изискуеми и непогасени
публичноправни задължения в общ размер от 1 194 245,46 лв. Наличието на
непогасени изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т.
2 ТЗ, е презумптивна предпоставка по чл. 608, ал. 3 ТЗ за наличие на
неплатежоспособност, а предположението не беше оборено нито от
служебно събраните писмени доказателства, нито от заключението на
приетата СИЕ. Според СИЕ коефициентите за ликвидност за 2015 г. и 2016 г.
са значително под референтните (с изключение на незабавната и абсолютната
ликвидност към 31.12.2015 г., която обаче се дължи на висока, но недоказана,
касова наличност). За периода след 2016 г. няма счетоводни данни, но няма и
данни за извършване на търговска дейност, от което може да се заключи, че
ликвидността след 2016 г. също е нереферентна. От справките от търговските
банки, при които съгласно удостоверението от БНБ ответникът има открити
сметки, пък е видно, че салдото е или нулево, или е в незначителен размер
спрямо краткосрочните задължения на ответника.
При изложените факти може да се заключи, че по отношение на
молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо
понятие, който извод се потвърждава и чрез приложение на презумпцията по
чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като последният обявен ГФО е за 2016 г., а задължение
за обявяване е съществувало и след тази година поради липса на декларирано
по реда на чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСчет. преустановяване на търговската дейност
(от 2018 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата, до прекратяване
на дружеството по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ).
Съдът счита, че е осъществен и юридическият критерий за трайност
на състоянието, тъй като молителят не осъществява търговска дейност, която
да е източник на доходи, и то от дълъг период от време, а с оглед смъртта на
едноличния собственик без заявено желание за продължаване на дейността от
наследниците на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ няма и вероятност тази дейност
2
да бъде възстановена. Тези факти дават основание на съда да заключи, че
състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
За определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице
елементите на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение
по чл. 608, ал. 1 ТЗ, трайна финансова невъзможност за погасяването му и
причинна връзка между тях.
Когато не са налице достатъчно доказателства, от които да се формира
извод за точния момент, в който са се осъществили горепосочените елементи
на неплатежоспособността, началната дата може да се определи чрез някоя от
установените в чл. 608, ал. 2-4 ТЗ презумпции, а когато по отношение на
длъжника са се реализирали повече от една презумпции, се определя най-
ранната начална дата.
В настоящия случай от заключението на СИЕ, базирано на
коефициентите за ликвидност, може да се заключи, че влошеното състояние
на ответника със сигурност е било налице към 31.12.2015 г., към която дата с
обявения ГФО са обобщени счетоводните данни за 2015 г. Същевременно
обаче са налице данни, че ответникът е спрял плащанията в по-ранен
момент през 2015 г., като най-ранната сигурна дата, към която ответникът е
бил в забава към свой паричен кредитор, е датата, от която в полза на
молителя е присъдена мораторна лихва върху вземането му по договора за
доставка на мляко – 04.06.2015 г. Че към този момент финансовото състояние
на ответника вече е било влошено, се установява от наличието и на
непогасени публичноправни задължения, т.е. длъжникът е изпаднал в обща
забава спрямо всички свои кредитори. Тъй като за падежиралите по-рано
(през 2013 г. – 2014 г.) публичноправни задължения има данни за частично
погасяване (вж. Приложение № 2 към СИЕ) и няма сигурни данни за
финансовото състояние на длъжника към 2014 г., датата на
неплатежоспособността не следва да бъде обвързана с техните падежи, а с
падежа на вземането на молителя, който е съдебно установен и към който
общата забава на длъжника вече е придобила траен характер.
Въз основа на всичко изложено съдът счита, че като дата на
неплатежоспособността следва да се определи датата 04.06.2015 г.
По приложението на чл. 272а, ал. 1 ТЗ:
Ответникът е в открито производство по ликвидация, което налага с
решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът да
обяви дружеството и в несъстоятелност на основание чл. 272а, ал. 1 ТЗ.
Впрочем, тази последица би настъпила и от приложението на чл. 632, ал. 1
ТЗ, доколкото от събраните писмени доказателства се установява липса на
средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността (върху
паричните средства по банкови сметки са наложени запори в полза на НАП и
поради това на основание чл. 193 ДОПК те не могат да се считат за налично
имущество). Такива не са привнесени и в дадения с определението от
13.01.2023 г. срок, което налага и спиране на производството.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя поисканите от него разноски
в размер от 1 700 лв.
3
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 04.06.2015 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА на основание чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
****, в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 1811/2022 г. по описа на СГС, ТО, 20
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението не представят доказателства за привнесени разноски за развитие
на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване
на длъжника.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на В. Х. П., ЕГН
**********, сумата от 1 700 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4