Решение по дело №209/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 45
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Габрово , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200209 по описа за 2021 година
Жалбоподателя Ц. Х. К. от град Габрово като управител на ЕТ „Карос – Ц.К.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица ”**********” № 3, ет.
3, ап. 4, чрез упълномощен процесуален представител е обжалвал Наказателно
постановление № 35-0000137, издадено на 04.02.2021 година от Директор на РД
„Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за
нарушение по чл. 10 §2 изречение 1-во от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП, на представлявания от него ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата
от 1000 лева, въз основа на чл. 104, ал. 1 от ЗАвП. По съображения, изложени в подадената
жалба и развити в проведеното по делото съдебно заседание посредством процесуален
представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е счел
същото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал в качеството на
такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат
от това. Последните включват и разноски, заплатени на този процесуален представител,
чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което
придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя Ц. Х. К. е управител на ЕТ „Карос – Ц.К.”, който е със седалище и
1
адрес на управление гр. Габрово, улица ”**********” № 3, ет. 3, ап. 4. Представлявания от
него едноличен търговец притежава лиценз за извършване на международен автомобилен
превоз на товари под № 8491, валиден до 16.01.2027 година.
На 28.01.2021 година, в сградата на ОО „АА” Габрово на ул. „Стефан Караджа” № 5
в гр. Габрово, служители на РД “АА” Плевен осъществили комплексна проверка на ЕТ
„Карос – Ц.К.” във връзка с извършваната от него дейност по превоз на товари. Въз основа
на данните, отразени в проверената от тях писмена документация и тези, отчетени от
дигитален тахограф на притежавано от ЕТ МПС за превоз на товари (прицеп „МAN TGX” с
Рег. № ЕВ 18-28 ВК), те са възприели за установено, че ЕТ в качеството си превозвач е
разпоредил извършване на международен автомобилен превоз на товар (козметика) през
месец май 2020 година, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 г., като не е организирал
труда на неговия водач Т.С.Ц., ЕГН ********** относно спазване на изискванията на Глава
II-ра от този регламент, тъй като същият, управлявайки посоченото МПС, оборудвано с
дигитален тахограф, с което се е движил във времето и пространството, използвайки
дигиталната си карта № 49772002, след шест 24 часови периода от края на предишната
седмична почивка – 08.05.2020 г., не е ползвал нова седмична почивка. Седмичната
продължителност на неговия работен период е възлизал на 8 дни, 14 часа и 8 минути, което
сочело за закъснение с 2 дни, 14 часа и 27 минути според разпечатката на тахографа. По
повод на направените по-горе констатации на 28.01.2021 г. в личното присъствие на
управителя Ц.К., против представлявания от него ЕТ е съставен (а впоследствие – връчен на
представляващия) акт за установяване на административно нарушение по чл. 10 §2
изречение 1-во от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Въз основа на този
акт е издадено и описаното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящото дело.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 9 екземпляр на наказателното
постановление водят до заключение, че то е получено от управителя на санкционираното
дружество на 22.02.2021 година. Жалбата (според отразените дата и входящ номер) против
него е постъпила при наказващия орган на 26.02.2021 г., или в рамките на седемдневния
срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално
допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за
отмяна на обжалваното постановление.
Описателната част на акта и тази на наказателното постановление сочат, че ЕТ
„Карос – Ц.К.” е санкциониран въз основа на констатации, които са направени на 28.01.2021
година. Те са свързани с неспазени задължения на изискванията за използване на седмична
2
почивка от водач, която е следвало да се състои преди края на извършвана от него дейност
по международен превоз на товар през периода от 04.05.2020 година до 18.05.2020 година,
като именно тяхното неизпълнение е обосновало съществуването на самото нарушение като
обективен факт. Доколкото това е така, то не би могло да се счита, че отразената в акта и НП
дата 28.01.2021 година е тази за извършване на самото нарушение, тъй като тя очевидно се
явява такава, на която то само е установено по предвидения в ЗАНН ред. Актът за
нарушението следва да бъде съставен преди изтичане на конкретни срокове, посочени в
нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай всяко едно от установените с
тази норма изисквания е спазено, тъй като актът е съставен на датата за откриване на
нарушителя - 28.01.2021 година, т.е. преди изтичане на една година от посочения по-горе
период, през който е осъществено самото нарушение. Предвидения в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е
издадено на 04.02.2021 г., или преди края на съответния шестмесечен период, започнал да
тече от датата за съставяне на акта за документалното установяване на нарушението и
изтичащ на 28.07.2021 година.
Към жалбата (на л. 7-8 от делото) е приложен документ за начален инструктаж на
водачите във връзка със спазване на изискванията на Регламент ЕО 561/06, Регламент (ЕИО)
3824/85, Регламент (ЕС) 165/2014, съставен съгласно чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от
31.10.2002 година за международен автомобил превоз на товари, от която е видно, че такъв
инструктаж е бил проведен на 22.04.2019 г. и по отношение на съответния водач – Т.Ц.,
управлявал посоченото МПС при осъществяване на превоза на товари, при който е
извършено и самото нарушение. Същите обстоятелства се установяват и от приложената на
л. 8 декларация от 01.01.2020 година, подписана от този водач. Доказателствата относно
проведения инструктаж не подкрепят, а опровергават формираното заключение от
наказващия орган, че са налице основания за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на ЕТ „Карос – Ц.К.”, съобразно предвиденото в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
установяват недвусмислено, че като превозвач ЕТ очевидно е предприел мерки да създаде
такава организация на работа при неговите водачи, която да доведе до предпоставки за
изпълнение от тях на указаното в Глава II-ра от Регламент 561/06, свързано с изискванията
за използване на седмична почивка при управлението на автомобилите, чрез които се е
осъществявал превоза на товари. Доколкото това е така, а приложените материали по
административно-наказателната преписка определят, че (предвид самия инструктаж)
неспазеното изискване по отношение на тази почивка се явява резултат единствено от
виновното поведение на водача, следва да се приеме, че ЕТ е санкциониран в разрез с
предвидените от закона предпоставки и че поради това искането за отмяна на наказателното
постановление следва да се уважи. Същото подлежи на отмяна дори и да се приеме, че
установените по делото обстоятелства сочат за наличие на предпоставки, които са в
състояние да ангажират отговорността на същият като превозвач. И това е така, тъй като
нито описателната част на акта, нито тази на издаденото въз основа на него НП съдържат
констатации за това кое е било дължимото действие, чрез чието неизпълнение съответния
3
превозвач (под форма на проявено бездействие във връзка с неговото изпълнение) е
осъществил състава на нарушението, като не е организирал работата на водача Т.Ц. по такъв
начин, че да спази изискванията по отношение на използването на въпросната почивка при
управлението на автомобила. Тези констатации се отнасят за признаци, които спадат към
обективната страна на самото нарушение. От аспект на това те безусловно следва да
фигурират в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, които поради
тяхната липса очевидно не отговарят на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че (съобразно
предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН) ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 300
лева, които (според приложения на л. 31 договор за правна защита и съдействие, сключен на
26.02.2021 година) ЕТ „Карос – Ц.К.” действително е направил за упълномощаване на
процесуален представител в рамките на настоящото дело.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35-0000137, издадено на 04.02.2021
година от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към
МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 10 §2 изречение 1-во от Регламент 561/06 във
вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на ЕТ „Карос – Ц.К.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, ул. ”**********” № 3, ет. 3, ап. 4 , е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева – на осн. чл.
104, ал. 1 от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Плевен при ИА
“АА” към МТИТС - София, с адрес гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов” № 6 А, ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „Карос – Ц.К.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, ул. ”**********” № 3, ет. 3, ап. 4 , сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща направени от ЕТ разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването
на съобщението до страните, че същото е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Жалбоподателя Ц. Х. К. от град Габрово като управител на ЕТ „Карос – Ц.К.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица ”**********” № 3, ет.
3, ап. 4, чрез упълномощен процесуален представител е обжалвал Наказателно
постановление № 35-0000137, издадено на 04.02.2021 година от Директор на РД
„Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за
нарушение по чл. 10 §2 изречение 1-во от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП, на представлявания от него ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на сумата
от 1000 лева, въз основа на чл. 104, ал. 1 от ЗАвП. По съображения, изложени в подадената
жалба и развити в проведеното по делото съдебно заседание посредством процесуален
представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е счел
същото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал в качеството на
такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат
от това. Последните включват и разноски, заплатени на този процесуален представител,
чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което
придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя Ц. Х. К. е управител на ЕТ „Карос – Ц.К.”, който е със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, улица ”**********” № 3, ет. 3, ап. 4. Представлявания от
него едноличен търговец притежава лиценз за извършване на международен автомобилен
превоз на товари под № 8491, валиден до 16.01.2027 година.
На 28.01.2021 година, в сградата на ОО „АА” Габрово на ул. „Стефан Караджа” № 5
в гр. Габрово, служители на РД “АА” Плевен осъществили комплексна проверка на ЕТ
„Карос – Ц.К.” във връзка с извършваната от него дейност по превоз на товари. Въз основа
на данните, отразени в проверената от тях писмена документация и тези, отчетени от
дигитален тахограф на притежавано от ЕТ МПС за превоз на товари (прицеп „МAN TGX” с
Рег. № ЕВ 18-28 ВК), те са възприели за установено, че ЕТ в качеството си превозвач е
разпоредил извършване на международен автомобилен превоз на товар (козметика) през
месец май 2020 година, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 г., като не е организирал
труда на неговия водач Т.С.Ц., ЕГН ********** относно спазване на изискванията на Глава
II-ра от този регламент, тъй като същият, управлявайки посоченото МПС, оборудвано с
дигитален тахограф, с което се е движил във времето и пространството, използвайки
дигиталната си карта № 49772002, след шест 24 часови периода от края на предишната
седмична почивка – 08.05.2020 г., не е ползвал нова седмична почивка. Седмичната
продължителност на неговия работен период е възлизал на 8 дни, 14 часа и 8 минути, което
сочело за закъснение с 2 дни, 14 часа и 27 минути според разпечатката на тахографа. По
повод на направените по-горе констатации на 28.01.2021 г. в личното присъствие на
управителя Ц.К., против представлявания от него ЕТ е съставен (а впоследствие – връчен на
представляващия) акт за установяване на административно нарушение по чл. 10 §2
изречение 1-во от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Въз основа на този
акт е издадено и описаното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящото дело.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
1
правна страна :
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 9 екземпляр на наказателното
постановление водят до заключение, че то е получено от управителя на санкционираното
дружество на 22.02.2021 година. Жалбата (според отразените дата и входящ номер) против
него е постъпила при наказващия орган на 26.02.2021 г., или в рамките на седемдневния
срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално
допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за
отмяна на обжалваното постановление.
Описателната част на акта и тази на наказателното постановление сочат, че ЕТ
„Карос – Ц.К.” е санкциониран въз основа на констатации, които са направени на 28.01.2021
година. Те са свързани с неспазени задължения на изискванията за използване на седмична
почивка от водач, която е следвало да се състои преди края на извършвана от него дейност
по международен превоз на товар през периода от 04.05.2020 година до 18.05.2020 година,
като именно тяхното неизпълнение е обосновало съществуването на самото нарушение като
обективен факт. Доколкото това е така, то не би могло да се счита, че отразената в акта и НП
дата 28.01.2021 година е тази за извършване на самото нарушение, тъй като тя очевидно се
явява такава, на която то само е установено по предвидения в ЗАНН ред. Актът за
нарушението следва да бъде съставен преди изтичане на конкретни срокове, посочени в
нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай всяко едно от установените с
тази норма изисквания е спазено, тъй като актът е съставен на датата за откриване на
нарушителя - 28.01.2021 година, т.е. преди изтичане на една година от посочения по-горе
период, през който е осъществено самото нарушение. Предвидения в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е
издадено на 04.02.2021 г., или преди края на съответния шестмесечен период, започнал да
тече от датата за съставяне на акта за документалното установяване на нарушението и
изтичащ на 28.07.2021 година.
Към жалбата (на л. 7-8 от делото) е приложен документ за начален инструктаж на
водачите във връзка със спазване на изискванията на Регламент ЕО 561/06, Регламент (ЕИО)
3824/85, Регламент (ЕС) 165/2014, съставен съгласно чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от
31.10.2002 година за международен автомобил превоз на товари, от която е видно, че такъв
инструктаж е бил проведен на 22.04.2019 г. и по отношение на съответния водач – Тодор
Ценов, управлявал посоченото МПС при осъществяване на превоза на товари, при който е
извършено и самото нарушение. Същите обстоятелства се установяват и от приложената на
л. 8 декларация от 01.01.2020 година, подписана от този водач. Доказателствата относно
проведения инструктаж не подкрепят, а опровергават формираното заключение от
наказващия орган, че са налице основания за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на ЕТ „Карос – Ц.К.”, съобразно предвиденото в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
установяват недвусмислено, че като превозвач ЕТ очевидно е предприел мерки да създаде
такава организация на работа при неговите водачи, която да доведе до предпоставки за
изпълнение от тях на указаното в Глава II-ра от Регламент 561/06, свързано с изискванията
за използване на седмична почивка при управлението на автомобилите, чрез които се е
осъществявал превоза на товари. Доколкото това е така, а приложените материали по
административно-наказателната преписка определят, че (предвид самия инструктаж)
неспазеното изискване по отношение на тази почивка се явява резултат единствено от
виновното поведение на водача, следва да се приеме, че ЕТ е санкциониран в разрез с
предвидените от закона предпоставки и че поради това искането за отмяна на наказателното
постановление следва да се уважи. Същото подлежи на отмяна дори и да се приеме, че
2
установените по делото обстоятелства сочат за наличие на предпоставки, които са в
състояние да ангажират отговорността на същият като превозвач. И това е така, тъй като
нито описателната част на акта, нито тази на издаденото въз основа на него НП съдържат
констатации за това кое е било дължимото действие, чрез чието неизпълнение съответния
превозвач (под форма на проявено бездействие във връзка с неговото изпълнение) е
осъществил състава на нарушението, като не е организирал работата на водача Тодор Ценов
по такъв начин, че да спази изискванията по отношение на използването на въпросната
почивка при управлението на автомобила. Тези констатации се отнасят за признаци, които
спадат към обективната страна на самото нарушение. От аспект на това те безусловно
следва да фигурират в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, които
поради тяхната липса очевидно не отговарят на изискванията, предвидени в разпоредбите на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че (съобразно
предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН) ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 300
лева, които (според приложения на л. 31 договор за правна защита и съдействие, сключен на
26.02.2021 година) ЕТ „Карос – Ц.К.” действително е направил за упълномощаване на
процесуален представител в рамките на настоящото дело.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

3