Решение по дело №61312/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19455
Дата: 29 октомври 2024 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20231110161312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19455
гр. С., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20231110161312 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъди ответникът Р. С. А. да заплати следните суми:
2205.60 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.10.2020 г. до 30.04.2022
г., 393.12 лв. лихва за забава от 15.9.2021 г. до 19.10.2023 г., 54.89 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.9.2020 г. до 30.04.2022 г. и 13.01 лв. лихва за
забава върху нея от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г., и ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия относно топлоснабдения имот –
апартамент 12 в гр. С., ............... Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията
във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия,
които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е
нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период в имота е доставена
топлинна енергия, която не е платена. Твърди забава, настъпила 45 дни след изтичане на
периода, в който е доставена ТЕ. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ООД, като топлинна енергия за
имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Ищецът претендира плащане на вземянията в горепосочените размери и разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал
отговор, в който оспорва исковете като недопустими, тъй като не са индивидуализирани
вземанията. По същество не оспорва основанието и размера им.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД. Правото на ищеца да получи претендираните вземания произтича от: възникнало
облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, доставено
конкретно количество топлинна енергия за процесния период и стойността й; извършено
дялово разпределение на доставената топлинна енергия.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че ответникът, като собственик, е
клиент на топлинна енергия за битови нужди на имот - апартамент 12 в гр. С., .............., в
който е доставена топлинна енергия на стойност 2205.60 лв. за периода от 1.10.2020 г. до
30.04.2022 г. и е извършена услугата по дяловото й разпределяне на стойност 54.89 лв. за
периода от 1.9.2020 г. до 30.04.2022 г.
С придобиване правото на собственост върху имота и подаване на заявление за откриване на
партида на името на ответника, и топлоснабдяването на имота, между страните е
възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ, по силата на което ответникът дължи цената й.
Безспорно е по делото и доставянето на топлинна енергия в имота през процесния период, с
което за ответника е възникнало задължението да я плати – в размер на 2205.60 лв.
С оглед установената дължимост на главното задължение и настъпилия съобразно
определения в общите условия падеж на задължението за заплащане на цената на
потребената топлинна енергия /45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася/,
клиентът на ТЕ е изпаднал в забава и без да е необходима покана. В полза на ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за забава, което за периода от 15.9.2021 г. до 19.10.2023
г. възлиза на 393.12 лв.
Безспорно е, а и се установява от представените от Т. писмени доказателства, че за имота е
извършена услугата дялово разпределение на стойност 54.89 лв. за периода м. 1.9.2020 г. до
30.04.2022 г., върху която с оглед липсата на плащане се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва възлизащо на 13.01 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г.,
Ищецът е представил преводно нареждане за платени в хода на делото - на 19.09.2024 г.,
2666.62 лв. Като основание за плащането е посочен номерът на делото.
Доколкото платената сума не е достатъчна да погаси всички задължения /не е включена
законната лихва до датата на плащането/, и ответникът не е посочил изрично кои вземания
погасява, следва да бъде приложено правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, при което с платената от
длъжника сума са погасени изцяло мораторната и законната лихви, главницата за дялово
разпределение и част от главницата за топлинна енергия.
Остава дължима сумата от 256.79 лв. главница за топлинна енергия, за която искът следва да
се уважи ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до плащането й.
В останалата част исковете следва да се отхвърлят като погасени след образуване на делото.
Относно разноските:
2
Ищцовото дружество има право на разноските по делото. В случая не е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, защото изискуемостта на вземанията е настъпила с изтичане на определения срок за
плащане. Съобразно с това ищецът има право на направените разноски за държавна такса
106.67 лв., депозит особен представител 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв.
/в минимален размер/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. С. А., ЕГН **********, гр. С., ........................, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ................, седалище и адрес на управление гр. С., ...................., на основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата 256.79 лв. незаплатена стойност на топлинна енергия, доставена
в периода от 1.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от 8.11.2023 г.
до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 706.67 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 256.79 лв. до предявените
2205.60 лв. поради плащане в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ като погасени с плащане след завеждане на делото, предявените от „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ................, седалище и адрес на управление гр. С., ...................., искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Р. С. А., ЕГН **********, гр. С.,
........................, да заплати следните суми: 393.12 лв. лихва за забава от 15.9.2021 г. до
19.10.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, 54.89 лв. цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 1.9.2020 г. до 30.04.2022 г. и 13.01 лв. лихва за забава
върху нея от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г.,
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3