№ 156
гр. Плевен, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600624 по описа за 2021
година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 43/13.07.2021 г., постановена по НОХД № 1132/2021 г.
РС-Плевен признал подс. Н. ОГН. Й. за виновен в това, че на 04.06.2021г. в
гр. Плевен, ж.к. “***“ пред бл.5, с посока на движение към ул.“***“,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Алфа Ромео“, модел
„147“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и
метаамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
Дръг тест 5000“ с фабр. № АШЛС-ОО13, поради което го признал за виновен
на основание чл. 343Б, ал.3 от НК, във вр. с чл.54 от НК и му наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и глоба в полза на
държавата в размер на 500 лв.
Лишил на основание чл.343г, във вр. с чл.343Б, ал.3, във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК подсъдимия Й. от право да управлява МПС за срок от 2 /две/
години.
С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса какво да стане с
1
веществените доказателства и е възложил на подсъдимия направените по
делото разноски.
Недоволен от присъдата останал подсъдимият Н.Й., който я обжалва
чрез защитника си, като посочва, че същата е постановена при нарушения на
процесуалния и материалния закон, необоснована е и наложеното с нея
наказание е явно несправедливо. Моли въззивната инстанция да постанови
решение, с което да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да върне
делото за ново разглеждане поради обстоятелството, че не са разпитани
посочените от подсъдимия свидетели или да измени присъдата, като намали
размера на наложеното наказание.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а постановената от Районния съд присъда е правилна и
законосъобразна. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което
да я потвърди.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.Разгледана по
същество същата е неоснователна.
На първо място защитникът навежда доводи, че е налице необоснованост
на присъдата на Районен съд- гр. Плевен. Настоящата съдебна инстанция не
споделя това възражение. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно
всички събрани в хода на наказателния процес доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като в съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от
НПК в мотивите си е посочил какви обстоятелства счита за установени и въз
основа на кои доказателства, като предвид противоречивите доказателствени
материали се е аргументирал кои приема и кои отхвърля. Въззивният съд
напълно споделя възприетата от предходния фактическа обстановка.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото,
първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че на 04.06.2021г.
свидетелите Р.В. и П.Б. изпълнявали служебните си задължения в района на
2
02 РУП на МВР – Плевен по контрол на движението по пътищата. Около
13.00 часа се намирали в град Плевен, пред блок № 5 в ж.к. “***“, когато
спрели за проверка лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ***. Служителите
забелязали, че водачът на въпросното превозно средство извършил
нарушение по ЗДвП, тъй като отнел предимството на управлявания от тях
патрулен автомобил, който се движил с посока към ул. “***“. Служителите на
МВР решили да спрат автомобила и да извършат проверка. При проверката се
установило, че автомобилът е управляван от подсъдимия Н. ОГН. Й..
Длъжностните лица констатирали, че подсъдимият не притежава
необходимите документи за управление на МПС, като представил само лична
карта и обяснил, че СУМПС се намира в служба ПП-Кат Плевен, тъй като му
било отнето. Това ги мотивирало да потърсят съдействие от екип на Пътна
полиция, който да извърши пълна проверка на подсъдимия. Служителите на
02 РУ - Плевен решили да извикат екип на КАТ, за да бъде тестван
подсъдимият за алкохол и наркотични вещества. В резултат, по-късно
пристигнал екип на КАТ, част от който бил актосъставителят Б.М..
Подсъдимият бил изпробван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000“ с
фабр. № АКЕК-0013, с тестова касета към него „Drug test 5000 STK7“, REF
8323157, LOT AR NK-0641, като същото отчело положителна проба за
употреба на амфетамин и метамфетамин. Предвид горното на подс. Н.Й. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение с №
448001/04.06.2021 г., серия GА. Подсъдимият подписал акта, като в графа
"обяснения/възражения" написал, че „няма възражения“. На подс. Й. бил
издаден талон за медицинско изследване с № 0052283, съгласно Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
наркотични вещества или техни аналози. В него подсъдимият саморъчно
написал, че приема показанията на техническото средство, като отказал да му
бъде взета кръвна проба за изследване.
Плевенски окръжен съд намира, че така приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се основава на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства - изцяло от показания на
свидетелите Р.В., Б.М., П.Б. и М.Г., както и от писмените доказателства,
находящи се в досъдебно производство № 3187/2021 г. по описа на РП-
Плевен, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.
3
283 от НПК, а именно талон за медицинско изследване с № 0052283-1 от
04.06.2021 г. на л. 8, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с рег. № 299 от 04.06.2021 г. на л. 7,
АУАН № 448001/04.06.2021 г., серия GА на л. 6, справка за нарушител/водач
на л. 9, характеристична справка на л. 14, справка за съдимост л. 11 от
досъдебно производство.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия Й., че не е знаел и не е
предполагал, за наличие на наркотичното вещество, установено по надлежния
ред в кръвта му, първоинстанционният съд правилно е оценил, като форма на
избрана от него защитна позиция, излагайки логични и обосновани
съображения за недостоверност на обясненията. Последните са били
подробно анализирани от районния съд, който ги е оценил като
противоречиви, до колкото подсъдимият в обясненията си посочва, че е
разбрал от две момчета - К. и С., за поставения в питието му наркотик, но
въпреки това на другия ден предприел действия по управление на моторно
превозно средство. С така депозираните обяснения, подсъдимият оборва
собствената си защитна теза за липса на знание, свързана с употреба от него
на наркотично вещество. Подсъдимият в хода на съдебното следствие,
подробно разказал как в нощта на събирането, след като отишъл до тоалетна,
отпил от питието си, в следствие на консумацията му прилошало. Установил
и причината за това от разказа на двете момчета К. и С., които му споделили,
че Г.Н. извадила едно пакетче, от което му сложила две щипки “пико“ в
питието. Въпреки това подс. Й. на следващия ден предприел действия по
управление на МПС, знаейки че в консумираното от него питие имало
наличие на наркотично вещество. До колкото обясненията на подсъдимия, са
средство за защита, в настоящото производство по никакъв начин не могат да
всеят съмнение относно липсата на субективния елемент на престъплението,
свързано със знанието на подс. Й. за употребата на наркотични вещества.
Досежно възражението на защитата, за отмяна на присъдата и връщане
на делото за разглеждане на друг състав на РС – Плевен, поради това, че не са
били разпитани свидетелите Г.Н., К. Б., М. и С., настоящата съдебна
инстанция намира същото за неоснователно. Видно от докладната записка,
находяща се на л. 36 от съдебно производство бил направен опит за
призоваване на Г.Н. на посочения от подсъдимия адрес. Служителите от ОЗ
4
„Охрана“ установили, че на адреса живее М.К., която действително има
внучка, която се казва Г., но споделя, че има издадена ограничителна заповед
срещу последната и не можела да каже какъв е бил актуалния адрес. На
следващо място на л. 45 от съдебното производство била изготвена справка в
НБД „Население“, от която е видно, че записи за такова лице не съществуват,
което и препятствало възможността съдът да го призове като свидетел. По
отношение направеното искане от подсъдимия, в хода на съдебните прения
пред въззивната инстанция, за разпит на останалите свидетели, последният не
посочва какви факти и обстоятелства част от предмета на доказване ще иска
да бъдат установени. До колкото един от свидетелите, а именно С. се
споменава, като лицето, което е видяло Г. да изсипва в чашата на подсъдимия
наркотичното вещество, то този факт, не може да обори нито един от
елементите на престъплението, нито от субективна, нито от обективна страна,
до колкото подробни съображения за това са развити в мотивите на
настоящото решение. Останалите свидетели, посочени само по първото им
име, не фигурират никъде по делото, поради което настоящата инстанция, не
счита, че същите могат да бъдат служебно издирени и призовани за разпит.
Не намира и че показанията на същите ще допринесат за изясняване на
предмета на доказване, тъй като в кориците по делото е събран необходимия
обем от доказателствен материал, от който могат да се изведат решаващите
въпроси по чл. 301, ал. 1 НПК.
На следващо място при извършената цялостна проверка на правилността
на постановения съдебен акт, предмет на обжалване в настоящето
производство Окръжен съд - Плевен не констатира и нарушение на
материалния закон. При правилно изяснената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от обективна страна
подс. Н. ОГН. Й. е осъществил всички признаци на престъпния състав на чл.
343б, ал. 3 от НК, тъй като на 04.06.2021г. в гр. Плевен, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Алфа Ромео“, модел „147“ с рег. № ***,
след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метаамфетамин.
Същите са наркотични вещества съгласно Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични /обн. ДВ бр. 87/2011 г./, като се
намират в Списък № 1и 2 към чл. 3, ал.2 от Наредбата.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината-
5
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият Й. е съзнавал
всички обстоятелства от обективната страна на деянието, както и
общественоопасния му характер, а именно, че управлява моторно превозно
средство след употребата на наркотично вещество. Инкриминираното деяние
е такова на просто извършване, не е необходимо настъпването на други
общественоопасни последици, извън самото управление на МПС след
употреба на наркотично вещество.
Освен това въззивният съд намира, че не е налице и явна несправедливост
на наложеното наказание. Плевенски окръжен съд намира, че не са допуснати
нарушения при индивидуализация на наложените наказания. Въззивният съд
споделя напълно доводите на РС- Плевен във връзка със съобразените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и намира, че не
следва да ги повтаря, още повече, че по отношение на въззивният
жалбоподател е наложено най - ниското възможно наказание "лишаване от
свобода" при съобразяване разпоредбата на чл. 54, ал.1 НК, както и глоба в
размер на 500 лв. Законосъобразно е наложена и санкцията по чл. 343г, вр.
чл. 343б ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като въззивният съд споделя
доводите на първата инстанция във връзка с постановеното лишаване от права
за срок от 2 години. По отношение на режима за изтърпяване на наказанието,
настоящата съдебна инстанция, следва да обърне внимание на
първоинстанционния съд, че в мотивите на първоинстанционната присъда е
описано, че подсъдимият следва да изтърпи наказанието при общ режим, тъй
като деянието е извършено в изпитателния срок по предходно наложено
наказание, по НОХД № 1772/2020 г., като е допуснал пропуск да отбележи
това обстоятелство в диспозитива на присъда № 46 от 13.07.2021 г. Този
пропуск не може да бъде определен като съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на постановената присъда, а същият може да бъде
отстранен по реда на чл. 306, ал.1, т.2 НПК.
При извършената на основание чл.314 НПК цялостна проверка на
правилността на постановения съдебен акт въззивната инстанция не
констатира нарушения водещи до основания за отменяне или изменяне на
присъдата извън посочените в жалбата.
С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е
6
неоснователна,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва
да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 46/13.07.2021г., постановена по НОХД №
1132/2021г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7