Р E Ш Е Н И Е
№ …………./18.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет
и трети април две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13918/2020 г.
Производството
е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от С.С.З., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с пР.
квалификация чл. 200 КТ с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, настъпили в резултат на
реализираната трудова злополука на 19.03.2020 ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и с пР.
квалификация чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1875,15 лева,
представляваща дължима лихва за забава от датата на настъпване на трудовата
злополука – 19.03.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
29.10.2020 г. вкл.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
депозираната искова молба:
Твърди, че с ответното дружество се намира в трудови
правоотношения, съгласно сключения между тях трудов договор от 11.02.2020 г.,
по силата на който заемал длъжността – сметосъбирач. На 19.03.2020 г. се явил
на работа в обичайното начало на работното време – 7.00 сутринта, където с
колегите си П.П., заемащ длъжността „шофьор“ и А.Н.–
„сметосъбирач“ се качили на камион марка „Х.“ с рег. № В 0605 КР и потеглили по
маршрута за деня – Н. – с. Р. и с. К.. По пътя за депото за отпадъци в с.
Езерово позвънил М.М.и наредил камионът да отиде до
град Варна, за да бъде измит на автомивка. След посещението на автомивката,
потеглили към гаража в град Провадия като се движими по езерния път. От град П.
посока град Д. в движението точно пред тях се включил тир, който изведнъж спрял
на пътя. П.П. натиснал спирачката, но тя потънала и
той нямало какво друго да направи освен да се блъсне в МПС. В следствие на
удара, усетил вцепеняваща болка в краката и не можел да помръдне. Той и
колегите му били заседнали в предната част на камиона. Пожарникарите, които
пристигнали на мястото на инцидента извадили ищеца като последният не можел да
си стъпи на краката, тъй като изпитвал пронизваща болка в десния глезен. Бил
откаран в МБАЛ „С.А.“, където били констатирани множество счупвания на дясна подбедрица. На 21.03.2020 г. е проведено оперативно лечение
за наместване на вътрешната фиксация на тибия и фибула. На 25.03.2020 г.
е изписан с окончателна диагноза – множество счупвания на подбедрицата
закрито в дясно. От датата на злополуката до август 2020 г. е бил в отпуск по
болест. Повече от месец след изписването от болничното заведение изпитвал силни
болки като болкоуспокояващите само временно ги притъпявали. Близо четири месеца
се придвижвал само с патерици като не можел да се движи без тях. Разчитал на
помощта на близки и роднини, които го обгрижвали,
пазарували, плащали сметките и му помагали в ежедневните задължения. Тази
зависимост от чужди хора наред с физическата болка го измъчвала постоянно,
поради което се чувствал несигурен и непълноценен. Към настоящия момент изпитва
болки в областта на десния глезен и провежда лечение. Изпитва страх, когато се
вози в ППС. Върнал се на работа със страх и притеснение като вършел и трудовите
си задължения с притеснение. Често сънувал кошмари във връзка с настъпилото
ПТП. Индицидентът е регистриран в ТП на НОИ и е
обявен за трудова злополука с разпореждане № Ц5104-03-35/29.05.2020 г. Моли за
уважаване на частичната искова претенция. Моли за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и
размер. Признава, че с ищеца се намират в трудови правоотношения като на
19.03.2020 г. действително е настъпило ПТП, при което ищецът е пострадал като
инцидентът е обявен за трудова злополука. Отразено в протокола за ПТП е, че
шофьорът П.П. не се е движил на достатъчно разстояние
от движещият се пред него участник, а от джипс –
системата се установява, че е бил и с несъобразена скорост. Твърди, че процесният камион е бил в технически изправно състояние.
Счита претендираното обезщетение за прекомерно и
несъобразено с характера и степента на претърпените вреди. Твърди, че е поел
разходите, свързани с лечението и проведените интервенции на ищеца на
20.03.2020 г., за което е заплатил на лечебното заведение сумата от 850 лева.
Оспорва наличието на твърдените неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в груба
небрежност – изразяваща се в липса на елементарно старания и внимание чрез
пренебрегване на основание технологични правила и правила за безопасност.
Нарушил е правилника за вътрешния трудов ред и разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП, ЗЗБУТ и Наредба № 7/23.09.1999 г. относно
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Не е
използвал предпазен колан по време на движението и това е причината да получи
фрактурата на десния крак. Твърди, че работникът сам се е поставил в опасност и
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат като е пренебрегнал
основните правила за безопасност. Моли исковите претенции да се отхвърлят.
Претендира присъждане и на сторените в производството разноски.
Третото лице помагач З. „У.Ж.“ АД депозира становище,
в която заявява, че оспорва исковите претенции по основание и размер. Моли да
се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Моли за присъждане на сторените в производството разноски. Третото
лице помагач З. „Л.и.“ АД не депозира становище по делото, а третото лице
помагач П.Д.П. в първото по делото заседание заявява, че поддържа отговора на
ответника.
Съдът след
запознаване с материалите по делото и с оглед събраните по делото доказателства
намира от фактическа страна следното:
По делото като писмено доказателство е прието
разпореждане № Ц 5104-03-35/29.05.2020 г., издадено от Териториално поделение –
град Варна на Националния осигурителен институт, от което се установява, че
декларираната злополука с вх. № Ц5101-03-17/27.03.2020 г. от осигурителя „Т.“
ЕООД станала със С.С.З. на 19.03.2020 г. е трудова,
доколкото е станала през работно време и при изпълнение на трудовите
задължения. При пътуване в товарен автомобил, собственост на осигурителя С.С.З. претърпява ПТП, вследствие на което получава множество
счупвания на подбедрицата, закрито вдясно.
От протокол № Ц 5101-03-16#7/20.05.2020 г., издаден от
Териториално поделение – град Варна на Националния осигурителен институт, е
видно, че причините за възникване на трудовата злополука касаят правилата за
движение по пътищата и са от компетентността на институциите, упражняващи
контрол по Закона за движение по пътищата и правилника за прилагането му. Не са
допуснати нарушения на нормативните актове по здравословни и безопасни условия
на труд.
От трудов договор от 11.02.2020 г. се установява, че
между С.С.З. и „Т.“ ЕООД е налице трудово правоотношение,
по силата на което първият заемал длъжността сметосъбирач. От приетата като
писмено доказателство – заповед № 145/06.11.2020 г., издадена от „Т.“ ЕООД е
видно, че трудовото правоотношение със С.С.З. е
прекратено, считано от 06.11.2020 г. по взаимно съгласие между страните, с
оглед депозирано от страна на З. заявление за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие от 06.11.2020 г.
Прието като писмено доказателство по делото е
съдебномедицинска консултация № 527/22.06.2020 г., изготвена от МБАЛ „С.А. –
Варна“ АД, от която е видно, че се касае за състояние след счупване на костите
на дясната подбедрица, които са резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет реализиран в областта на десния долен крайник,
което е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за
период не по-малък от 4 месеца.
От епикриза ИЗ
4174/25.03.2020 г., издадена от МБАЛ „С.А. – Варна“ АД се установява, че на С.С.З. е поставена диагноза „Множество счупвания на подбедрицата, закрито в дясно“. Видно е, че е извършена
операция на 21.03.2020 г., която започва в 09.30 часа и завършва в 11.00 часа
като същата е реализирана под спинална анестезия.
Извършена е репозиция и фиксация
с метална остеосинтеза 1/3 туболарна
плака. Поставена е гипсова имобилизация за 30 дни.
Изписан е в добро общо състояние.
Издадени са три броя болнични листове на С.С.З. – 23.03.2020 г.; 27.04.2020 г.; 04.06.2020 г., от
които се установява, че е бил във временна неработоспособност от 19.03.2020 г.
до 21.06.2020 г. като причината затова е настъпила трудова злополука в резултат
на която му е поставена диагноза „Множество счупвания на подбедрицата,
закрито в дясно“.
Приет като писмено доказателство е констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 19.03.2020 г., от който е видно, че на
19.03.2020 г. водачът на превозно средство „Х.“ с рег. № В 0605 КР П.П. не се движи на достатъчно безопасно разстояние от
движещото се пред него превозно средство с рег. № СВ 3551 АХ с водач Д. К..
Като пострадали са посочени лицата П.П., А.Н.и С.З..
От фактура № **********/20.03.2020 г., издадена МБАЛ „С.А.
– Варна“ АД съгласно издаден талон за медицинско изделие на С.С.З. е видно, че „Т.“ ЕООД е заплатил стойността на същите
в размер на 850 лева.
От приобщеното по
делото досъдебно производство № 69/2020 по описа на РУ – Д. се установява, че
за настъпилото на 19.03.2020 г. ПТП е образувано наказателно производство в
резултат на съобщение до органите на досъдебното производство за извършено
престъпление.
Като писмено даказателство по делото е приет трудов договор №
2/27.01.2021 г., от който се установява, че между Община Провадия и С.С.З. е налице сключен трудов договор, считано от 01.02.2021
г. до 30.04.2021 г. вкл. като последния заема длъжността общ работник.
Прието по делото е заключение по допуснатата
комплексна съдебно авто – техническа и медицинска
експертиза. От нея е видно, че в резултат на ПТП от 19.03.2020 г. по време на
работа С.З. е получил счупване на костите на дясна подбедрица,
който са обусловили трайно затруднение в движението на десния долен крайник за
период не по-малък от 4 месеца. Проведено е оперативно лечение като
оздравителния процес към датата на изготвяне на заключението е приключил.
Вещото лице съдебен медик е посочил, че е налице причинно – следствена връзка
между настъпилите увреждания и ПТП. Механизмът на ПТП е
следния: на 19.03.2020 г., около 16:30 часа, на път 2008 в района на база „Геко", товарен автомобил „С. Р 410" с per. N: ********,
с водач Д. К. К., се движи в посока от Изток към Запад (към гр. Д.), в лентата
предвидена за движение в тази посока. Товарен автомобил „Х. ХД 72" с per. N: *******,
с водач П.Д.П., се движи в посока от Изток към Запад (към гр. Д.), в лентата
предвидена за движение в тази посока, зад товарен автомобил „С. Р 410" с per. N: ********.
Преди отбивката за база „Геко",
водачът на товарен автомобил „С. Р 410" с per. N: ********,
предприема намаляване на скоростта с цел да пропусне насрещно движещите се
превозни средства, след което да извърши маневра завой наляво към база „Геко". Когато товарен автомобил „С. Р 410" с per. N: ********
намалява скоростта почти до спряло състояние, движещият се зад него товарен
автомобил „Х. ХД 72" с per. N: *******,
без да промени скоростта си на движение се удря в задната част на полуремаркето на товарен автомобил „С. Р 410" с per. N: ********.
След удара водачът и пътниците в товарен автомобил „Х. ХД 72" с per. N: *******
остават с притиснати долни крайници в кабината на превозното средство до
идването на служители на ПБЗН. Вещото лице посочва, че реалният и възможен
механизъм на настъпване на произшествието е следния – пряк контакт между две
превозни средства, движещи се в една и съща посока като задното превозно
средство застига и удря движещото се пред него превозно средство. Експертизата
е приела, че скоростта на движение на процесното
превозно средство преди събитието е 79 км/ч, а в момента на удара – 72 км/ч.
Вещите лица посочват, че констуктивно процесният автомобил е бил оборудван с предпазни колани за
водача и пътниците като при проведения клиничен преглед З. е споделил, че е бил
без предпазен колан. Поставянето на предпазен колан ограничава движението на
тялото в купето на автомобила вследствие инерционните сили, които действат
върху него. С оглед ограниченото пространство за долните крайници на водача и
пътниците в кабината на автомобила е възможно дори с поставен предпазен колан
долните крайници на водача или пътника да влезнат в контакт с вътрешните
детайли от предната долна част на кабината на автомобила вследствие на нейната
деформация и изместване. В съдебно заседание вещото лице медик посочва, че
белезите от оперативното лечение ще останат като с времето ще избледнеят, но до
каква степен не може да се каже. Уточнява, че ваденето на пироните е отделна
операция. Несъмнено при една такава травма ще са налице и занапред болезненост
при физически натоварвания, болезненост при внезапно форсиране и движение на
крайника, но оздравителния процес е завършил. Твърди, че травмите, които е
получил З. могат да се получат включително и с поставен предпазен колан. Кракът
може да бъде във всяко едно положение и той не зависи от това дали пътника е
бил с или без поставен предпазен колан. Увредената част на З. не зависи от това
дали тялото е фиксирано към седалката с колан или е без колан. Това, че пътник
в МПС е с поставен колан не ограничава движението на долния крайник. Ако пътникът
няма предпазен колан ще настъпят и други увреждания – травма на гръдния кош, на
главата, горните крайници и прочие, но в случая такива не са установени. Пътят,
на който е реализирано ПТП е междуградски.
От приетата по делото
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че в
резултат на ПТП на 19.03.2020 г. у З. се проявили редица психични оплаквания,
изразяващи се в нарушение на съня, кошмари, необходимост от чужда помощ в
ежедневието и раздразнителност. Не успявал адекватно да изпълнява съпружеските
и родителските си задължения, което предизвикало у него чувство на
непълноценност. Описаните състояния причинили на освидетелствания силен
емоционален и психологичен стрес, болки, страдания, лишения, неудобства, страх
и тревожност, което отговаря на диагнозата – Разстройство в адаптацията със
симптоми на специфична /изолирана/ фобия. По време на възстановителния процес е
променил начина си на живот. Близо 4 месеца е бил напълно зависим от близките
си, които се наложило да го обгрижват и обслужват. Към
момента на изследването емоционалното му състояние е относително стабилно. Шест
месеца след ПТП физическото състояние на ищеца се подобрило и започнал да си
търси работа. Към момента са налични вътрешна напрегнатост, тревожен фон на
настроението и ситуативни страхови
изживявания свързани с катастрафота, отговарящи на
специфична, изолирана фобия. Вещите лица посочват, че няма данни за наличие на
посттравматичен стрес от преживяната злополука. В съдебно заседание вещите лица
посочват, че страховата фобия е свързана със страх от
пътуване с МПС. Уточнява, че З. след ПТП е направил остра стресова реакция и
разстройство в адаптация, но не и посттравматичен стрес. За последното няма
констатирани симптоми. Личностовата тревожност е
резултат от факта, че ищецът е имал не лек живот. Вещите лица посочват, че
безпокойството и притеснението от возене в МПС ще отшуми, но периода за който
това ще стане зависи от самата личност и от това да не се изолира от такъв тип
ситуации, а да се потопи в тях. Посочва се, че съновиденията кореспондират с
цялостната реакция спрямо ПТП. Уточнява се, че инцидента е повлиял на начина му
на живот като той има две деца като второто е родено около инцидента. Посочва
се, че е изпитвал страх, че не може да издържа семейството си, тъй като
продължително време е бил нетрудоспособен. Заявяват, че разстройството в
адаптацията е отшумяло – обичайно до 8 месеца като е останало наличието на
фобия. Описаното състояние отговаря на емоционалните състояния, които се срещат
след преживяване на физически травми и стрес. Към настоящия момент е налице
ситуационен страх, фобия, но не и депресия и тревожност.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели. От показанията на
свидетелката С.Ю. Канторова се установява, че същата
е баба на съпругата на С.З.. Заявява, че след настъпилото ПТП на 19.03.2020 г.
е лежал една седмица в болницата, където е претърпял оперативно лечение. В
последствие се е прибрал, но не в собствения си дом, а в този на свидетелката
като не е можел да ходи до тоалетната, да се къпе. Другият й внук го е вземал
на ръце и го е носел до тоалетната. Твърди, че шест месеца са му помагали
докато са свършили болничните. Посочва, че тя се е грижела за него, защото жена
му е била бременна като същата е родила на 18.07.2020 г. Последната му е
помагала с преобличането както и самата свидетелка. Твърди, че след инцидента
животът му се е променил като преди е излизал с приятели, а сега не. Заявява,
че е спал с нея в една стая и се е събуждал с викове. Уточнява, че му е
направена и втора интервенция за изваждане на постановените в крака гвоздеи.
Посочва, че към настоящия момент З. работи като общ работник, но заявява, че
вече не живеят заедно.
От показанията на
свидетелката А.Ю.К.се установява, че същата е леля на съпругата на З.. Посочва,
че по време на работата в „Т.“ е настъпил инцидент с последния като в резултат
на същия са го оперирали и е лежал в болница. Наложило се извършването и на втора
интервенция за изваждане на пироните. Твърди, че до извършването на втората
операция все е бил на легло. Посочва, че не е можел да се къпе като му е
помагала С.Ю.. Твърди, че се е стряскал на сън. Заявява, че преди инцидента е
имал приятели, а след това никой не е дошъл да го посети. Посочва, че самата тя
му е заемала пари за памперси на детето, тъй като нямал парични средства.
От показанията на
свидетеля С.И.Д.се установява, че същият работи на длъжност организатор при ответника.
Познава С.З. и знае, че с него е настъпил инцидент преди той да постъпи на
работа на 01.07.2020 г. Твърди, че след като му е изтекъл последния болничен З.
е пожелал да се върне на работа. Заявява, че не е имал затруднения при изпълнение
на трудовите си задължения като това му е било споделено от самия ищец.
Уточнява, че го е виждал винаги преди започване на работа и след приключване на
работа като може да е случвало и да го види при проверка дали се изпълнява
графика. Посочва, че докато е бил в болнични е ходил до дома му да ги взема
като никога не го е виждал с патерици и бастун, а само да накуцва. Твърди, че
си е вършел добре трудовите задължения като не го е виждал да е депресиран. Не
знае защо е напуснал като това се е случило през ноември 2020 г. Заявява, че за
първи път видял ищеца през юли. След като напуснал работа го е виждал с коне да
слиза от с. Добрина, даже прякорът му бил „Ж.“.
Съдът с
оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, намира от пР.
страна следното:
Разпоредбата на чл. 200 КТ посочва, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. За уважаване на предявения иск е необходимо да бъде
установен следния фактически състав: трудово правоотношение, трудова злополука
и вреди, причинени на пострадалия. В този смисъл трайната съдебна практика, обективирана в решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. №
599/2009 г. на Върховен касационен съд.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети
следните факти: че страните са се
намирали в трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор
от 11.02.2020 г., по който ищецът е заемал длъжността „сметосъбирач“; че на
19.03.2020 г. при прибиране към гаража в град Провадия, при движение по езерния
път - от град П. посока град Д. в движението точно пред тях се включил тир,
който изведнъж спрял на пътя, поради което камионът, в който бил и ищецът се е
блъснал в тира и в следствие на удара, получил следното травматично увреждане –
множество счупвания на подбедрицата закрито в дясно;
че настъпилата злополука на 19.03.2020 г. е обявена за трудова такава с разпореждане № Ц5104-03-35/29.05.2020 г. на ТП на
НОИ.
С оглед приетите за безспорни факти и при съблюдаване
на приетите писмени доказателства следва правния извод, че ищецът се е намирал
във валидно трудово правоотношение с ответника, по което е заемал длъжността сметосъбирач,
както и че злополуката от 19.03.2020 г. е обявена за трудова като в резултат на
същата ищецът получава множествени счупвания на подбедрицата
закрито в дясно.
Следователно, всички юридически факти, включени в нормата на чл. 200, ал. 1 КТ, са установени в настоящото
производство, поради което искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
Своевременно в депозирания отговор на исковата молба
ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищеца. Нормата на чл. 201, ал.2 КТ посочва отговорността на
работодателят може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука като е допуснал груба небрежност.
Грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановка, каквато един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би
могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо,
тъй като пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил
дължимата грижа. В този смисъл решение № 79/27.02.2012 Г. по гр.д. № 673/2011
Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. При трудовата злополука
има съпричиняване, когато работникът допуска груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл решение №
291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., ГК. В случая
действително е налице липса на поставяне на предпазен колан от страна на ищеца,
но същото не може да се квалифицира като груба небрежност, защото с или без
наличието на колан полученото увреждане е щяло да настъпи. Тези факти се
установяват от приетата по делото комплексна съдебно авто
– техническа и медицинска експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съпричиняване, изразяващо се в груба
небрежност, в настоящия случай от липсата на поставяне на предпазен колан щеше
да има, ако бяха настъпили други по вид увреждания различни от процесните, които да се дължат на свободното движение на
тялото, което е можело да бъде избегнато при поставяне на предпазен колан, но в
настоящия случай такива не са установени. При пътуване в пътно превозно
средство кракът е свободно стоящ и увреждане като процесното
би настъпило независимо дали е поставен предпазен колан или не в каквато насока
е заключението на експертите по Комплексната съдебно автотехническа
и медицинска експертиза. С оглед гореизложеното не се доказва наличието на съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите увреждания
в резултат на ПТП от 19.03.2020 г., което е обявено за трудова злополука, и
който факт е безспорен между страните. Още повече, че и от приетия като писмено
доказателство протокол № Ц 5101-03-16#7/20.05.2020 г., издаден от
Териториално поделение – град Варна на Националния осигурителен институт, е
видно, че причините за възникване на трудовата злополука не се коренят в
допуснати нарушения, от страна на ищеца, на нормативните актове по здравословни
и безопасни условия на труд, които да обусловят и извод за наличие на груба
небрежност, осъществена от него. В настоящия случай, отчитайки механизма на
настъпване на злополуката, и фактът, че с или без поставен колан увреждането
щеше да настъпили намира, че извършените от ищеца действия не могат да се
характеризират нито като груба небрежност, нито може да се счете, че същият не
е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би положил в подобна
ситуация. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че не са налице
основания за редуциране на дължимото обезщетение, тъй като не се установи
ищецът по някакъв начин да е допринесъл със своето поведение за настъпване на
злополуката.
Обезщетението за неимуществени вреди е
заместващо, а не компенсаторно, поради което законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД пР.та възможност на съда по справедливост да
определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение, съдът следва
да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и степента на телесното увреждане, възрастта на увреденото
лице и възможността да бъде възстановена неговата работоспособност, извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици ръководейки се от
обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение, в която насока са и изричните разяснения, дадени с ППВС № 4/1986
г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 38/13.03.2013г на ВКС по гр. д. № 323/2012, III Г. О., ГК и решение №
30/27.04.2010г на ВКС по гр. д. № 3251/2008г, III Г. О., ГК и др.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на трудовата
злополука ищецът, 34 годишен към 19.03.2020 г., т.е. в активна трудова възраст,
е получил множествени
счупвания на подбедрицата закрито в дясно, което
безспорно е обусловило невъзможността му да полага труд и да се грижи за
семейството си.
Проведено е оперативно лечение като операцията на 21.03.2020 г. е продължила
час и половина. Поставена му е метална пластина както и гипсова имобилизация за период от 30 дни. От съвкупния анализ на
приетите по делото писмени доказателства и заключението по Комплексната съдебно
автотехническа и медицинска експертиза се установява,
че полученото увреждане е създало трайно затруднение в движението на десен
долен крайник за период не по-малък от четири месеца. От комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза се установява, че в рамките на четири
месеца след инцидента З. се е нуждаел от помощ. Съдът кредитира заключението на
вещото лице съдебен медик по Комплексната съдебно автотехническа
и медицинска експертиза, който посочва, че оздравителният процес е приключил
като единствените негативни последици, които ще останат и в бъдеще това е
наличието на болка при физическо натоварване или при форсиране на движението.
От комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява, че ищецът след ПТП е
направил остра стресова реакция и разстройство в адаптация, но не и
посттравматичен стрес. Първата е отшумяла до 8 месеца като е останало наличието
на фобия. Съдът кредитира КППЕ, тъй като вещите лица уточняват, че изложените
от ищеца факти и обстоятелства кореспондират с преживяната от него злополука и
отговарят на емоционалните състояния, които се срещат след преживяване на
физически травми и стрес. Фактът, че експертизата е изготвена по анамнестични данни на ищеца, не опровергава нейните изводи.
Установява се, че към настоящия момент е налице ситуационен страх, фобия, но не
и депресия и тревожност. По делото от съвкупния анализ на приетите по
доказателства се доказва, че по време на възстановителния процес З. е станал за
втори път баща.
От събраните гласни доказателства, които
съдът кредитира по съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като са взаимодопълващи се и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал е видно, че ищецът
след изписването от болницата не е можел да се обслужва сам, да се къпе и ходи
до тоалетната, както и че е имал страхови съновидения.
Установява се, че се е променил начинът му на живот като той и семейството му
са се преместили да живеят при бабата на съпругата му, тъй като тя е била
бременна, а той не е можел да се обслужва без наличието на помощ. Освен това
преди същият е излизал с приятели, а след инцидента е преустановил тези
събирания. От същите се установява, че възстановяването на З. е продължило в
период от шест месеца след инцидента. От тях е видно, че му е проведена и втора
интервенция за изваждане на поставената метална пластина в крака.
По делото не се установява, че З. е напуснал
работа, тъй като не е можел да извършва трудовите си задължения или в резултат
на страх, който е изпитвал. Освен това същият след прекратяване на трудовото
правоотношение с работодателя „Т.“ ЕООД е започнал не по-малко физически
натоварваща работа като общ работник към Община Провадия. Тези обстоятелства не
следва да се взимат под внимание при определяне на дължимото обезщетение.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства,
по безспорен начин се установява, че на ищеца са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от настъпилото увреждане на десния долен
крайник и извършваните две медицински манипулации, свързани с лечението му,
както и наличието на промяна в начина му на живот предвид факта, че се е
наложило да се преместят в друго жилище – при бабата на съпругата му с оглед
необходимостта да му се помага, доколкото съпругата му е била бременна към
датата на инцидента и на възстановителния процес. Доказва се, че преди е
излизал с приятели, а след инцидента – не. Съдът намира, че настъпилите
неимуществени вреди, се намират в причинна връзка с настъпилата трудова
злополука. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
приема, че оздравителният период е приключил в рамките на шест месеца, след
който ищецът се е върнал на работа. Последният факт се признава и от З. в
депозираната искова молба. От приетото по делото заключение на вещото лице по
Комплексната съдебно атотехническа и медицинска
експертиза се установява, че оздравителния процес е приключил като предвид вида
на травмата ще е налице остатъчна болка при физическо натоварване и форсиране
на крака, както и белези в резултат на интервенциите, което следва да се вземе
под внимание при определяне на дължимото обезщетение. Безспорно поставянето на
гипсова имобилизация на крака е затруднила З. и е
създала неудобство при извършване на елементарни човешки дейности. Доказва се
наличието на необходимост от чужда помощ в рамките на четири месеца от
настъпване на инцидента. При определяне на дължимото обезщетение съдът следва
да вземе под внимание и факта, че трудовата злополука е имала отражение и върху
социалния и психологичен аспект в живота му като същият е реагирал с
разстройство в адаптацията и към настоящия момент е налице останала фобия,
която не е преодоляна. Доказва се, че З. след настъпване на инцидента е имал
нарушение на съня и кошмари. Съдът счита за нужно да акцентира и върху факта,
че освен непосредствените болки, свързани с възстановяването на ищеца при
определяне на обезщетението следва да се калкулират и значителните притеснения,
изпитвани от ищеца във връзка с това, че вместо да се грижи за семейството си
сам се е превърнал в грижа за тях още повече по време, когато съпругата му е
очаквала тяхното второ дете, което се е родило по време на възстановителния
период на З.. С оглед гореизложените мотиви съдът, намира, че справедливото
обезщетение за претърпените вреди е в размер от 15 500 лв. С оглед
гореизложеното исковата претенция подлежи на уважаване в размер от 15 500
лева като за горницата над 15 500 лева до пълно предявения размер от
30 000 лева подлежи на отхвърляне.
Предвид основателността на главната искова
претенция на уважаване подлежи и акцесорната такава
като същата изчислена от съда върху сумата от 15 500 лева чрез системата Апис Финанси за периода от 19.03.2020 г. до 29.10.2020 г.
вкл. възлиза на 968.83 лева. В този размер подлежи на уважаване, а за горницата
над 968.83 лева до пълно претендирания размер от
1875.15 лева – следва да се отхвърли.
По отношение
на разноските:
Отправено е искане и от двете страни за присъждане на
сторените в производството разноски. Предвид изхода на делото, такива се
следват и за двете страни в производството. Ответникът претендира сумата от
1500 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 500
лева, представляваща заплатен депозит за изготвяне на Комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза. Направено от страна
на ищеца е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника. На основание чл. 7,
ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
се установява, че претендираното възнаграждение по
предявените искове възлиза в общ размер от 1791,26 лева /1430 лева по
предявения иск с правно основание чл. 200 КТ и 361,26 лева по предявения иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД/, поради което възражението следва да бъде оставено
без уважение. Съобразно
отхвърлената част от исковите претенции в тежест на ищеца следва да се възложат
разноски в размер на 1023,53 лева. Ищцовата страна
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата. Представя договор за пР. защита и
съдействие, от който е видно, че С.З. е материално затруднен и не е в състояние
да заплати адвокатско възнаграждение. С оглед уважаване на исковата претенция за
сумата от 15 500 лева и за сумата от 968,83 лева и с оглед представения по
делото договор за пР. защита и съдействие, от което е
видно, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за настоящото производство в размер, определен съгласно
действащата нормативна уредба. Съгласно нормата на чл. 7, ал.2, т.1 и т.4 от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение по предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции е в размер на 1295 лева. Съдът
не следва да присъжда разноски на третото лице помагач З. „У.Ж.“ в каквато
насока е отправеното искане, на основание чл. 78, ал.10 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата
от 670 лева, представляваща държавна такса върху уважените искови претенции, както
и 307,06 лева, заплатено възнаграждение по Комплексната съдебно автотехническа и медицинска
експертиза и Комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза, съразмерно на уважената част от исковите претенции, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.С.З., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 15 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, настъпили в резултат на реализираната
трудова злополука на 19.03.2020 ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 200 КТ като
отхвърля исковата претенция за горницата над 15 500 лева до пълно претендирания размер от 30 000 лева
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.С.З., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 968,83 лева,
представляваща дължима лихва за забава от датата на настъпване на трудовата
злополука – 19.03.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
29.10.2020 г. вкл., на основание чл. 86 ЗЗД като отхвърля исковата претенция за горницата над 968,83 лева до пълно претендирания размер от 1875.15 лева
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата от 670 лева, съставляваща дължима по делото
държавна такса, както и сумата от 307,06 лева, представляваща заплатено
възнаграждение на вещите лице от бюджета на съда по КАТСМЕ и КСППЕ, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на адвокат Атанас
Друмев, ЕГН **********, член на Варненска адвокатска колегия, адрес: град
Варна, ул. „Панайот Волов“ № 18, ет.1, офис1 сумата
от 1295 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявените
искови претенции, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
ОСЪЖДА С.С.З., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати
на „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1023,53 лева, представляващи сторени в
производството разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на
основание мл.78, ал.3 ГПК
УКАЗВА на
ответника „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, че може да заплати присъдените суми по банкова сметка *** С.С.З., ЕГН **********, адрес: *** или чрез друг начин на плащане
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника
– З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********* и З. „У.Ж.“ АД, ЕИК ********* и П.Д.П., ЕГН **********
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: