№ 167
гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
311/05.05.2021 г., постановено по гр.д. № 20215220100302 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2021 г. са отхвърлени предявените от „ДДД-
Пест-Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Пазарджик, ул. “Единадесети август“ № 5, представлявано от управителя
И.Б.М., против Община Пазарджик, ЕИК *********, с адрес град Пазарджик,
бул. “България“ № 2, представлявана от кмета Т.П., искове за заплащане на
следните суми:1/ сумата от 2 988 лв. с ДДС по фактура №
**********/29.03.2017 г. и сумата от 1 494 лв. с ДДС по фактура №
*********/25.05.2017 г.за извършена работа по договор № 635/29.04.2015 г.,
ведно сьс законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите, ведно със законната
лихва 1365.77 лв. върху общо просрочената главница в размер на 4 482 лв. за
периода 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г. 2/ сумата от 1 497.60 лв. с ДДС по
фактура № **********/25.05.2017 г. и сумата от 2 995.20 лв. с ДДС, дължима
по фактура № **********/29.03.2017 г. за извършена работа по договор №
636/29.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
ведно съд законната лихва от 1 369.05 лв. върху общо просрочената главница
1
от 4 492.80 лв. за периода от 27.01.2018 г до 27.01.2021 г. 3/ сумата от 2
524.80 лв. с ДДС, дължима по фактура № **********/29.03.2017 г за
извършена работа по договор № 595/20.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва от 769.37 лв.
върху просрочената главница от 2 524.80 лв. за периода от 27.01.2018 г до
27.01.2021 г. 4/ сумата от 2 988 лв. с ДДС, дължима по фактура №
**********/29.03.2017 г. и сумата от 747 лв. с ДДС, дължима по фактура №
**********/25.05.2017 г. за извършена работа по договор № 596/20.04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, ведно със
законната лихва от 1 138.14 лв. върху общо просрочената главница от 3 735
лв. за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г. и 5/ сумата от 2 808 лв. с ДДС,
дължима по фактура № **********/28.07.2017 г., сумата от 2 808 лв. с ДДС,
дължима по фактура № **********/13.09.2017 г., сумата от 1 404 лв. с ДДС,
дължима го фактура № **********/13.09.2017 г, сумата от 2808 лв. с ДДС по
фактура № **********/13.09.2017 г. и сумата от 1 404 лв. по фактура №
**********/13.09.2017 г., които са издадени за извършена работа по договор
№ 270/22.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,
ведно със законната лихва от 3 422.64 лв. върху общо просрочената главница
в размер на 11 232 лв. за периода 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г.
Осъдил е „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Община Пазарджик, ЕИК *********, сумата от 1000 лв. разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул. “Единадесети август“ №
5, представлявано от управителя И.Б.М., чрез процесуалния пълномощник
адв.М. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основното оплакване
в жалбата е несъгласие с извода на районния съд, че по отношение на
претендираните суми е изтекла погасителна давност. Жалбоподателят счита,
че претенциите по договорите за изработка следва да се погасяват с
изтичането на 5-годишна давност, а не с 3-годишна, както е приел районният
съд. Мотивите, изложени за всеки един от договорите, са идентични и се
свеждат до следното:
По договор № 635/29.04.2015 год. и по договор № 636/29.04.2015 год.
Страните са договорили едно общо възнаграждение без ДДС за
изпълнение на договора с изричната договорка „без авансово плащане".
2
Видно било от предмета на договора, че възложената работа е различна както
по видове дейности, така и като периоди на тяхното изпълнение. За първите
два договора било посочено, че са договорени и ежемесечни визитации без
уточнение на броя на манипулациите, а същите били поставени в зависимост
от популацията на вредителите.
Съгласно чл.2 във връзка с чл.14, ал.4 от договора страните били
договорили, че плащанията се извършват след съставянето от изпълнителя и
предаването на определени документи /подписан констативен протокол, т.е.
за приемане на изпълнението, и фактура за извършената работа/. За
съставянето и предаването на тези документи нямало предварително
определен срок или интервал от време, в който трябвало да бъде сторено.
Тези документи представлявали според жалбоподателя различни
самостоятелни правопораждащи факти, освен сключването на договора, въз
основа на които настъпвал падежът на съответното плащане, тъй като били
правното основание за неговото извършване. При така разписаните клаузи
падежите на съответните плащания не били предварително определени към
момента на сключването на договора. При тези обстоятелства процесните
плащания нямали характеристиките на периодични плащания съобразно
задължителната съдебна практика, цитирана от съда, защото не бил налице
единен правопораждащ факт, тъй като освен сключването на договора за
изработка било необходимо да настъпят и отделни правопораждащи факти,
каквито били протоколите за приемането на извършената работа, която се
отнасяла до различни видове дейности, изпълними в различни периоди от
време по отношение на различни сгради, за да възникне задължението за
плащане. Падежите на плащанията не били предварително определени между
страните, а били оставени на тяхната воля и в зависимост от приемането на
възложената работа и издаване на счетоводен документ, за които
правопораждащи факти нямало предварително определени моменти за
настъпването им.
В цитираната от съда задължителна съдебна практика била допустима
„определяемост" единствено за размерите на плащанията, но не и за
моментите, в които следвало да се извършват плащанията. Тези моменти
/интервали/ следвало да са предварително „определени", а не тяхното начало
да зависи от волята на страните за съставянето на допълнителни документи
/правопораждащи факти/. От друга страна самото естество на договора за
изработка не позволявало периодичност на плащанията, тъй като такива не
можели да се извършват преди приемането на работата.
3
По договор № 595/20.04.2015 год. и по договор № 596/20.04.2015 год.
Заплащането на възнаграждението в тези договори било договорено в
чл.2 и в чл.14 от договора, където била договорена и обща сума за плащане
без ДДС за изпълнението с изричната договорка „без авансово плащане". И в
двете клаузи липсвал предварително определен и известен за страните
момент, в който съответното плащане трябвало да бъде извършено, тъй като
нямало установени задължителни за изпълнителя срокове за отчитане на
извършената работа, нито пък имало такива задължителни срокове за нейното
приемане от възложителя, след които да се дължи заплащане на процесиите
суми. Вместо това процесиите плащания били поставени в зависимост от
съставянето на документи /бъдещо несигурно събитие/, които се явявали
отделни и различни правопораждащи факти за извършване на всяко едно от
плащанията, освен сключения договор, за което съставяне и предаване
нямало предварително определен и известен на страните момент, от който да
тече установеният между тях срок за извършване на съответното плащане.
Моментът на тяхното съставяне и предаване зависел изцяло от волята на
страните в периода на изпълнение на договора.
Предвид на тези обстоятелства процесните вземания нямали
характеристиката на периодични плащания съобразно задължителната
съдебна практика, тъй като не произтичали от един и същ правопораждащ
факт, нито имали предварително определен и известен на страните момент, в
който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.
По Договор № 270/22.03.2016 год.
В чл.1 от този договор се съдържал неговият предмет, в който било
възложено изпълнението на основни самостоятелни и различни по своя вид
услуги спрямо различни обекти, изпълними в посочените в договора
различни периоди от време. Такива отделни дейности били тези по
еднократна и двукратна сградна дезинсекция, както и по еднократна и
двукратна сградна дератизация в съответните периоди. Към така
договорените отделни услуги в предмета на договора били включени и
текущи ежемесечни визитации и манипулации по унищожаване на инсекти и
гризачи. При този смесен вид услуги /самостоятелни и текущи/ в чл.З от
процесния договор била договорена една обща стойност в размер на 14 040
лева без ДДС, която цена била окончателна и не подлежала на промяна. В
чл.4, ал.1 страните били договорили „схема на плащане"- „дванайсет равни
4
месечни абонаментни вноски", но не били договорили момента на плащането
на всяка вноска, който да им е бил предварително известен. Напротив,
моментът на плащане на всяка от вноските бил предварително напълно
неизвестен за страните към момента на сключването на договора с оглед на
клаузата на чл.4, ал.2, т.3 от договора, в която извършването на плащането
било поставено в зависимост от представянето на фактура и двустранно
подписани окончателни констативни протоколи за извършените обработки
без да бъде определен предварително моментът на представянето на тези
документи. При тези обстоятелства вземанията по този договор нямали
характеристиката на периодични плащания съобразно задължителната
съдебна практика, тъй като не произтичали от един и същ правопораждащ
факт, а от различните окончателни констативни протоколи за извършените
обработки .
По отношение на този последен договор в съдебно заседание
пълномощникът на жалбоподателя поддържа и че за вземанията,
произтичащи от него, дори не била изтекла и кратката тригодишна
погасителна давност, тъй като вземанията били падежирани в периода,
обхванат от ЗМДВИП и по-точно чл.3, ал.1, т.2 о §13 от ПРЗ на Закона за
здравето, съобразно които са спрели да текат давностните срокове за
погасяване на вземания за периода на извънредното положение, вкл. и 7 дни
от датата на обнародване на цитирания параграф. Тези императивни норми не
били съобразени от районния съд по отношение на вземанията по ф-ри с
номера №№ **********/12.12.2017 г. за сумата от 2808 лв. с падеж
12.01.2018 г. и № **********/12.12.2017 г. за сумата от 1404 лв. с падеж
12.01.2018 г. Искането е решението на районният съд да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което претендираните суми да
бъдат присъдени ведно с разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община
Пазарджик с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно с присъждане на разноските за въззивна инстанция.
Изложени са съображения в подкрепа на доводите, изложени в мотивите на
решението на ПРС.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира
доказателствата по делото, като взе предвид становищата на страните,
изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК,
прие за установено следното:
В исковата си молба против Община Пазарджик ищецът „ДДД-Пест-
5
Консулт“ ЕООД е твърдял, че между страните били сключени договори
относно дезинфекция, дезинсекция и дератизация на обекти, които са
общинска собственост. По всички договори ищецът е изпълнил точно своите
задължения по предоставяне на договорените услуги, но въпреки това
ответникът не бил изплатил паричните си задължения, дължими въз основа на
издадените и получени от него фактури и констативни протоколи за
приемането без забележки на извършената работа. Твърди се, че страните са
сключили договор № 635/29.04.2015 г. с три приложения, описващи обектите
на обработка с предмет, подробно описан в чл. 1 на същия: посочване на
дейностите и сроковете им за изпълнение. В чл.14, ал.1 от договора страните
били договорили, че стойността на този договор е 14 940 лв. без ДДС, без
авансово плащане, като в чл.14, ал.2 договорили, че сумата е платима на
дванадесет равни месечни абонаментни такси в размер на 1245 лв., тоест
изплащането на договореното общо задължение за изпълнение на
възложената работа е разсрочено във времето. Съгласно чл.14, ал.З от
договора падежът на всяка такса е бил договорен в 7 дневен срок, началото на
който се поставяло в зависимост от съставянето на документи - двустранно
подписан констативен протокол и издадена фактура за извършената работа.
Ответникът не бил изплатил задълженията си по следните фактури: 1/
фактура № **********/29.03.2017 г. на стойност 2 988 лв. с ДДС за
извършена дейност по дезинсекция и дератизация за месеците февруари и
март 2016 г., която фактура е била придружена с двустранно подписан
констативен протокол за извършени обработки на 19.04.2016 г., въз основа на
които документи ответникът бил длъжен да заплати сумата по фактурата в 7
дневен срок, а именно до 05.04.2017 г., което не било сторено и от която дата
ответникът е изпаднал в забава и дължал законова лихва върху главницата в
размер на 1157.02 лв., считано от датата на посочения падеж до 27.01.2021 г.,
от която сума се претендират 910.51 лв., дължими за периода от 27.01.2018 г.
до 27.01.2021 г. 2/ фактура № ********** /25.05.2017 г. на стойност 1 494 лв.
с ДДС за извършена дейност по дезинсекция и дератизация за месец април
2016 г., която фактура е била придружена с двустранно подписан констативен
протокол за извършените обработки от 19.05.2016 г., въз основа на които
документи ответникът е бил длъжен да заплати сумата по фактурата в 7
дневен срок, а именно до 01.06.2017 г., което не е сторено и ответникът от
тази дата е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху главницата в
размер на 554.03 лв., считано от посочения падеж до 27.01.2021 г., от която
сума се претендират 455.26 лв., за периодa от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г.
Във връзка с изпълнение на този договор били съставени следните
окончателни констативни протоколи, а именно: констативен протокол от
07.08.2015 г. за извършена първа сградна дезинсекция и първа сградна
дератизация на посочените в протокола обекти; констативен протокол от
6
09.07.2015 г. за извършена сградна дератизация на посочените в протокола
обекти, констативен протокол от 19.11.2015 г. за извършена втора сградна
дезинсекция и втора сградна дератизация на посочените в протокола обекти
общинска собственост и констативен протокол от 19.11.2015 г.за извършена
сградна дератизация на посочените в протокола обекти.
Страните били сключили договор № 636 от 29.04.2015 г. ведно с три
приложения, съдържащи обектите за обработка с предмет, подробно описан в
чл.1 на същия с посочване на дейностите и сроковете им на изпълнение. В
чл.14, ал.1 от договора страните се договорили, че стойността му е 14 976 лв.
без ДДС без авансово плащане. В чл.14, а 1.2 от договора страните се
договорили, че сумата е платима на 12 равни месечни абонаментни такси в
размер на 1248 лв., тоест договореното общо задължение за изпълнениe на
възложената работа е разсрочено във времето. Съгласно чл.14, ал.З от
договора падежът на всяка такса е бил договорен в 7 дневен срок, началото на
който е в зависимо от съставянето на документи - двустранно подписан
констативен протокол и издадена фактура за извършена работа. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по следните фактури: 1/ фактура
№ **********/29.03.2017 г на стойност 2 995.20 лв. с ДДС за извършена
дейност по дезинсекция и дератизаци за месец март 2016 г. , която била
придружена с двустранно подписан констативен протокол за извършените
обработи от 19.04.2016 г. въз основа на които документи ответникът е
следвало да заплати сумата по фактурата в 7 дневен срок, а именно до
05.04.2017 г., което не било сторено и ответникът от тази датата е изпаднал в
забава и дължал законна лихва върху главницата в размер на 1 159.14 лв.,
считано от датата на падежа до 27.01.2021 г., от която сума се претендират
912.70 лв. за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г. 2/ фактура №
**********/25.05.2017 г. на стойност 1 497.60 лв. с ДДС за извършена
дейност по дезинсекция и дератизация за месец април 2016 г., която фактура е
била придружена от двустранно подписан констативен протокол за
извършените обработки от 19.05.2016 г., въз основа на които документи
ответникът е бил длъжен да заплати сумата по фактурата в 7 дневен срок, а
именно до 01.06.2017 г., което не било сторено и ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължал законна лихва върху тази главница в размер на
555.36 лв., считано от датата на посочения падеж до 27.01.2021 г., от която
сума се претендират 456.35 лв. за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г.
Във връзка с изпълнение на този договор били съставени окончателни
констативни протоколи както следва: констативен протокол от 09.07.2015 г.
за извършена първа сградна дезинсекция и първа сградна дератизация на
посочените в протокола обекти, констативен протокол от 09.07.2015 г. за
извършена първа сградна дератизация на посочените в протокола обекта,
7
констативен протокол от 09.07.2015 г. за извършена първа сградна
дезинсекция и първа сградна дератизация на посочените в протокола
общински обекти, констативен протокол о 13.11.2015 г. за извършена първа
сградна дезинсекция и първа сградна дератизация, констативен протокол от
13.11.2015 г. за извършена първа сградна дератизация на посочените в
протокола обекти прил.2, констативен протокол от 13.11.2015 г. за извършена
първа сградна дезинсекция и първа сградна дератизация на посочените в
протокола обекти общинска собственост.
Страните били сключили договор № 595/20.04.2015 г. с предмет
подробно описан в чл.1 на същия с посочване на дейностите и сроковете им
на изпълнение. В чл.14, ал.1 от договора било уговорено, че стойността му е
12 624 лв. без ДДС, без авансово плащане - на дванадесет равни месечни
абонаментни такси в размер на 1050 лв., тоест изплащането на договореното
общо задължение за изпълнение на възложената работа било разсрочено във
времето. Съгласно чл.14, ал.З от договора падежът за плащане бил 7 дневен,
началото на който срок било поставено в зависимост от съставянето на
документи двустранно подписан констативен протокол и издадена фактура за
извършената работа. Ответникът не бил платил задължението си по фактура
№ **********/29.03.2017 г. на стойност 2 524.80 лв. с ДДС за извършена
дейност по дезинфекция за месец февруари и месец март 2016 г., която
фактура е била придружена от два броя двустранно подписани констативни
протоколи за извършените обработки от 22.03.2016 г. и 19.04.2016 г., въз
основа на които документи ответникът е бил длъжен да заплати сумата по
фактурата в седмодневен срок, а именно до 05.04.2017 г., което не било
сторено и същият изпаднал в забава от тази дата, поради което дължал
законна лихва върху тази главница в размер на 976.27 лв., считано от датата
на посочения падеж до 27.01.2021 г., от която сума се претендират 769.37 лв.,
дължима за периода 27.01.2018 г. до 27.01.2021г.
Страните били сключили договор № 596/20.04.2015 г. с предмет,
подробно описан в чл.1 от същия, с посочване на дейностите и сроковете им
на изпълнение. В чл.14, ал.1 от договора страните се уговорили, че
стойността му е 14 940 лв. без ДДС, без авансово плащане - на дванадесет
равни месечни абонаментни такси в размер на 1 245 лв., тоест разсрочено.
Съгласно чл.14, ал.3 бил уговорен падеж за плащане, а именно 7 дневен срок,
чието начало било поставено в зависимост от съставянето на документи -
двустранно подписан констативен протокол и издадена фактура за извършена
работа. Ответникът не е изплатил задължението по следните фактури: 1/
фактура № **********/29.03.2017 г. на стойност 2 988 лв. с ДДС за
извършената дейност по дезинфекция за месец февруари и март 2016 г., която
8
фактура е била придружена от двустранно подписани констативни протокол и
за извършени обработки от 22.03.2016 г. и 19.04.2016 г., въз основа на които
документи ответникът е следвало да заплати сумата по фактурата в 7 дневен
срок, а именно до 05.04.2017 г., което не било сторено и ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължал законна лихва върху главницата в
размер на 1 155.36 лв., считано от датата на падежа до 27.01.2021 г., от която
сума се претендират 910.51 лв. за периода 27.01.2018 г. до 27.10.2021 г. 2/
фактура № **********/25.05.2017 г.на стойност 747 лв. с ДДС за
извършената дейност по дезинфекция за месец април 2016 г., която фактура
била придружена от двустранно подписан констативен протокол за
извършени обработки от 19.05.2016 г. въз основа на които документи
ответникът е следвало да заплати сумата по фактурата в 7 дневен срок, тоест
до 01.06.2017 г, което не било сторено и ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължал законна лихва върху главницата в размер на 277.02 лв.,
считано от датата на посочения падеж до 27.01.2021 г., от която сума се
претендират 227.63 лв. за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г.
Страните били сключили договор № 270 от 22.03.2016 г., ведно с шест
приложения, описващи обектите за обработка с предмет, подробно описан в
чл.1 от същия, с посочване на дейностите и сроковете им на изпълнение. В
чл.3, ал.1 от договора страните се уговорили, че стойността му е 14 040 лв.
без ДДС без авансово плащане. В чл.4, ал.1 от договора страните се
уговорили, че сумата е платима на дванадесет равни месечни абонаментни
такси в размер на 1 170 лв. , тоест разсрочено. Съгласно чл.4, ал.2, т 3 от
договора падежът на всяка една такса бил договорен в 30 дневен срок,
началото на който бил поставен в зависимост от съставянето на документи -
двустранно подписан констативен протокол и издадена фактура за
извършената работа. Ответникът не е изплатил задължението си по следните
фактури :1/ фактура № **********/28.07.2017 г. на стойност 2 808 лв. с ДДС
за извършена дейност по дезинсекция и дератизация за месец май и месец
юни 2016 г., която фактура е била придружена със 7 броя двустранно
подписани констативни протоколи за извършените обработки от 26.07.2017
г., въз основа на които ответникът бил длъжен да заплати сумата по фактурата
в 30-дневен срок. Задължението по тази фактура не било платено в
договорения срок до 27.08.2017 г., от която дата ответникът е изпаднал в
забава и дължал законна лихва върху главницата в размер на 973.44лв.,
считано от дата га на посочения падеж до 27.01.2021 г., от която сума се
претендират 855.66 лв., дължими за периода от 27.01.2018 г до 27.01.2021 г.,
2/ фактура № **********/13.09.2017 г. на стойност 2 808 лв. с ДДС за
извършената дейност по дезинсекция и дератизация за месец юли и август
2016 г., която фактура е била придружена от двустранно подписани два броя
9
констативни протоколи за извършените обработки от 16.09.2016 г., въз
основа на които документи ответникът бил длъжен да заплати сумата по
фактурата в 30-дневен срок . Задължението по тази фактура не е било платено
в договорения срок до 13.10.2017 г., от която дата ответникът е изпаднал в
забава и дължал законна лихва върху главницата в размер на 936.78 лв.,
считано от датата на посочения падеж до 27.01.2021 г., от която сума се
претендират 855.66 лв., дължими за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г.;
3/ фактура № **********/13.09.2017 г. на стойност 1 404 лв. с ДДС за
извършена дейност по дезинсекция и дератизация за месец септември 2016 г.,
която фактура е била придружена от двустранно подписани два броя
констативни протоколи за извършени обработки от 20.10.2016 г., въз основа
на които документи ответникът е бил длъжен да заплати сумата по фактурата
в 30-дневен срок. Задължението по тази фактура не е било платено в
уговорения срок до 13.10.2017 г., от която дата ответникът е изпаднал в
забава и дължал законна лихва върху тази главница в размер на 468.39 лв.,
считано от датата на посочения падеж до 27.01.2021 г., от която сума се
претендират 427.83 лв. за периода от 27.10.2018 г. до 27.01.2021 г.; 4/ фактура
№ **********/12.12.2017 г. на стойност 2 808 лв. с ДДС за извършена
дейност по сградна дезинсекция и сградна дератизация за месец октомври и
ноември 2016 г., ведно с два броя двустранно подписани протоколи от
20.12.2016 г. и 22.12.2016 г., както и дейност по втора сградна дезинсекция и
дератизация на адм.сгради и училища на територията на община Пазарджик,
кметствата на община Пазарджик и бунгалата на ПБ“Слънчева поляна“, ведно
с 1 брой двустранно подписан констативен протокол от 20.12.2016 г. и 4 броя
констативни протоколи за извършените обработки от 22.12.2016 г. и 4 броя
констативни протоколи за извършени обработки oт 22.12.2016 г., съответно за
втора сградна дезинсекция и сградна дератизация на административни сгради
на територията на град Пазарджик и за сградна дезинсекция и сградна
дератизация на сградите по прил.2, въз основа на които документи ответникът
е бил длъжен да заплати сумата по фактурата в 30-дневен срок, а именно до
11.01.2018 г., което не било сторено и ответникът е изпаднал в забава от тази
дата, поради което дължал законна лихва върху главницата в размер на 866.58
лв., считано от датата на посочения падеж до 27.01.2021 г., от която сума се
претендират 855.66 лв. за периода 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г.; 5/ фактура №
**********/12.12.2017 г. на стойност 1 404 лв. с ДДС за извършена дейност
по сградна дезинсекция и сградна дератизация за месец декември 2016 г. ,
която фактура е бил а придружена от двустранно подписани 2 броя
констативни протоколи за извършени обработки от 18.01.2017 г., въз основа
на които документи ответникът е бил длъжен да заплати сумата по фактурата
в 30-дневен срок, а именно до 11.01.2018 г., което не било сторено и
ответникът е изпаднал в забава и дължал законна лихва върху тази главница в
10
размер на 433.29 лв., считано от датата на посочения падеж до 27.01.2021 г.,
от която сума се претендират 427.83 лв., дължими за периода 27.01.2018 г. до
27.01.2021 г. Въз основа на изпълнение да договора били съставени четири
броя окончателни констативни протоколи от 26.07.2016 г. към фактура №
**********/28.07.2017 г. и пет броя констативни протоколи от 22.12.2016 г.
към фактура № **********/12.12.2017 г.Твърди се, че въпреки поканите за
доброволно плащане ответникът не е изплатил процесиите суми.
Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните
суми: 1/ сумата от 2 988 лв. с ДДС по фактура № **********/29.03.2017 г. и
сумата от 1 494 лв. с ДД 2 по фактура № *********/25.05.2017 г.за извършена
работа по договор № 635/29.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва от 1365.77 лв.
върху общо просрочената главница в размер на 4 482 лв. за периода
27.01.2018 г. до 27.01.2021 г. 2/сумата от 1 497. 60 лв. с ДДС по фактура №
**********/25.05.2017 г. и сумата от 2 995.20 лв. с ,ДДС, дължима по фактура
№ **********/29.03.2017 г. за извършена работа по договор № 636/29.04.2015
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, ведно съд
законната лихва от 1 369.05 лв. върху общо просрочената главница от 4
492.80 лв. за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г. 3/ сумата от 2 524.80 лв.
с ДДС, дължима по фактура № **********/29.03.2017 г. за извършена работа
по договор № 595/20.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и законна лихва от 769.37лв. върху просрочената
главница от 2 524.80 лв. за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г.; 4/ сумата
от 2 988 лв. с ДДС, дължима по фактура № **********/29.03.2017 г. и сумата
от 747 лв. с ДДС, дължима по фактура №**********/25.05.2017 г. за
извършена работа по договор № 596/20.04.2015 г. ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва от 1138.14 лв.
върху общо просрочената главница от 3 735 лв. за периода от 27.01.2018 г. до
27.01.2021 г. и 5/ сумата от 2 808 лв. с ДДС, дължима по фактура №
**********/28.07.2017 г., сумата от 2 808 лв. с ДДС, дължима по фактура №
10000003444/13.09.2017 г., сумата от 1 404 лв. с ДДС дължима по фактура
№**********/13.09.2017 г., сумата от 2808 лв., дължима по ф-ра
№**********/13.09.2017 г. /неправилно посочена дата на издаване, а
действителната дата е 12.12.2017 г./ и сумата от 1 404 лв. по фактура
№**********/13.09.2017 г. /неправилно посочена дата на издаване, а
действителната дата е 12.12.2017 г./, които са издадени за извършена работа
11
по договор № 270/22.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, ведно със законната лихва от 3 422.64лв. върху общо
просрочената главница в размер на 11 232 лв. за периода 27.01.2018 г. до
27.01.2021 г. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с
който се изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни.
Оспорва се твърдението на ищеца, че задълженията по фактурите, издадени
на основание договор № 635/29.04.2015 г., договор № 636/29.04.2015 г.,
договор № 595/20.04.2015 г., договор № 596/20.04.2015 г. и договор №
270/22.03.2016 г. не представляват периодични плащания. Оспорва се
твърдението на ищеца, че е налице признание на задълженията от странa на
ответника. Твърди се, че съгласно чл.14, ал.2 от договор № 635/29.04.2015 г. с
предмет извършване на сградна дезинсекция и сградна дератизация на обекти,
общинска собственост на територията на град Пазарджик и чл.14, ал.2 от
договор № 636/29.04.2015 г. с предмет извършване на сградна дезинсекция и
сградна дератизация на обекти общинска собственост по кметства и почивна
база “Слънчева поляна“ страните са уговорили сумата да бъде плащана на
дванадесет равни месечни абонаментни вноски, като в ал.4 на същият член
било уточнено, че изплащането се извършва след двустранно подписан
констативен протокол и издадена фактура за извършената дейност в 7-дневен
срок от представянето им на възложителя. Според ответника в конкретния
случай се касаело за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД
, тъй като били налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в общите условия падеж, поради което те се
погасявали с изтичане на тригодишната давност. Вземането по фактура №
**********/29.03.2017 г. в размер на 2 988 лв. с ДДС било станало изискуемо
на 06.04.2017 г. Вземането по фактура № **********/25.05.2017 г. в размер на
1 494 лв.с ДДС било станало изискуемо на 02.06.2017 г. Вземането по фактура
№ **********/29.03.2017 г. в размер на 2 995.20лв. с ДДС било станало
изискуемо на 06.04.2017 г. Вземането по фактура № **********/25.05.2017 г.
в размер на 1497.60 лв. с ДДС било станало изискуемо на 02.06.2017 г.
Претенциите били предявени на 27.01.2021 г., тоест вземанията били
погасени, тъй като 3 годишната давност за всяко едно от тях била изтекла. С
погасяване на главните вземания били погасени и вземанията за мораторни
лихви, съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД.
Твърди се, че съгласно чл.14, ал.1 от договор № 595/20.04.2015 г. с
предмет извършване на дезинсекция на рекултивирани нерегламентирани
сметища на територията на град Пазарджик и чл.14, ал.1 от договор №
12
596/20.04.2015 г. с предмет извършване на дезинфекция на рекултивирани
нерегламентирани сметища в населените места на община Пазарджик
страните са уговорили сумите да бъдат плащани на 12 месечни абонаменти
такси, като в ал.3 от същия член било уточнено, че изплащането се извършва
след двустранно подписан констативен протокол и издадена фактура за
извършена дейност в 7-дневен срок от представянето им на възложителя,
поради което се касаело за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“
от ЗЗД, които се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Въз основа на
тези договори били издадени следните фактури: фактура №
**********/29.03.2017 г. с главно вземане в размер на 2524.80 лв. с ДДД,
което е станало изискуемо на 06.04.2017 г., фактура № ********** от
29.03.2017 г с главно вземане 2 988 лв. с ДДС, станало изискуемо на
06.04.2017 г., фактура № ********** от 25.05.2017 г. с главно вземане в
размер на 747.00 лв. с ДДС, станало изискуемо на 02.06.2017 г. Претенциите
били предявени на 27.01.2021 г., тоест след изтичане на тригодишния
давностен срок, поради което вземанията са погасени по давност. С
погасяване по давност на главните вземания се погасявали по давност и
вземанията за мораторни лихви върху тези главници.
Твърди се, че в чл.4, ал.1 от договор № 270/22.03.2016 г. с предмет
извършване на сградна дезинсекция и сградна дератизация на обекти
общинска собственост на територията на община Пазарджик и почивна база
„Слънчева поляна“ страните са уговорили сумата да бъде плащана на 12
равни месечни абонаментни такси, като в ал.2, т.3 било уточнено, че
плащането се извършва в 30 календарни дни от представянето на фактура,
придружена с двустранно подписан констативен протокол, поради което се
касаело за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се
погасявали с кратката тригодишна давност. Въз основа на този договор били
издадени пет броя фактури. По фактура № **********/28.07.2017 г.
вземането е станало изискуемо на 28.08.2017 г. По фактура № ********** от
13.09.2017 г. вземането е станало изискуемо на 14.10.2017 г. По фактура №
********** от 13.09.2017 г. вземането е станало изискуемо на 14.10.2017 г.
По фактура № ********** от 12.12.2017 г. вземането е станало изискуемо на
12.01.2018 г. и по фактура № **********/12.12.2017 г. вземането е станало
изискуемо на 12.01.2018 г. Исковата молба е подадена на 27.01.2021 г и към
този момент вземанията били погасени с изтичането на кратката тригодишна
давност. Погасени били и вземанията за мораторни лихви върху
претендираните главници по тези пет фактури. Оспорва се твърдението на
ищеца, че е налице признание на задължението от страна на ответника.
Ищецът се позовава на разменена счетоводна документация по ежегодна
инвентаризация за дължимост на суми, но тази документация по своята
13
същност не представлявала признание на вземането от длъжника, тъй като не
изхождала от законния представител на общината. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Пред районния съд е безспорно установено, а и не е спорно пред
настоящата инстанция, че между страните са сключени процесните 5
договора за изработка с предмет, посочен във всеки един от тях. Безспорно е
установено и не е спорно пред настоящата инстанция, че възложените по
договорите дейности са извършени, от изпълнителя, а работата е приета без
забележки от възложителя чрез съставените по всеки един от договорите
двустранни констативни протоколи и издадени фактури. По всички тези
въпроси въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалваното
решение и се присъединява към тях.
Спорен пред въззивния съд е въпросът могат ли да бъдат
квалифицирани сключените между страните 5 договора като такива с
периодични платежи и съответно погасени ли са вземанията по тях с кратката
3-годишна погасителна давност. Отговорът и на двата спорни въпроса е
положителен. Според ТР № 3/18.05.2021 г. ОСТГК на ВКС приема, че това са
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. В своята следваща практика ВКС
разширява критериите за договор с париодични плащания, като приема, че
такъв може да бъде включително договор за изработка, по който работата се
приема след изрично съставени в определен в договора срок протокол или
друг документ, установяващ извършената работа и издадена фактура, като
периодите за извършването на еднородните дейности по договора не е
задължително да са равни. Така в Решение № 46 от 30.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1838/2018 г., I т. о., ТК, е прието, че се касае за договор с периодични
платежи при следните данни: страните по спора са сключили договор за
превоз и договор за изкоп на земни маси, като съгласно чл. 1 от договора за
изкоп на земни маси, изпълнителят е приел да извършва изкопаване на земни
маси и въглища на територията на "Мини открит въгледобив" ЕАД и услуга с
булдозер, съгласно утвърден работен режим на работа за месеца, срещу
възнаграждение. В чл. 18 от същия договор е предвидено задължение за
изпълнителя ежемесечно да предоставя първични документи /работни карти/
за извършения оперативен обем работа, а в чл. 20 от договора - задължение да
издава данъчна фактура в петдневен срок от отчитане на извършената работа
за месеца. Съгласно чл. 38 от договора заплащането се извършва в срок до 45
14
дни след съставяне на протокол за изпълнените работи и редовно подадени
фактури. При тези данни ВКС е приел, че основното задължение на
възложителя по договора се състои в повтарящо се, трайно изпълнение на
парични задължения, които имат единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време - помесечно, с
оглед на което характеристиката на тези вземания покрива дефинитивното
тълкуване на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, извършено с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. ВКС приема, че обстоятелството, че
размерът на дължимото възнаграждение за всеки месец се различава в
зависимост от действително изкопаните обеми земна маса и въглища, не
променя характера на задължението за плащане на възнаграждение.
Размерите на отделните плащания са определяеми към момента на сключване
на договора, като единичните цени за отделните видове изкопни работи са
уговорени в тарифа, съставляваща Приложение № 1 към договора.
Вземанията за възнаграждение по договора за превоз от 02.01.2013 г. също
притежават характеристиките на периодични плащания, доколкото
използваните в договора изрази "месечни количества минна маса", "месечни
НМЗ", "текущия месец" налагат извода за помесечно отчитане на
транспортните услуги, а съответно заплащането се извършва в срок до 45 дни
след съставянето на протокол за изпълнените работи.
В настоящия случай и по петте договора казусът е идентичен. Касае се
за повтарящи се действия, които произтичат от общ правопораждащ факт, а
заплащането се дължи периодично, на равни месечни вноски, но след
издаването на документи, установяващи обема на извършената работа и
издаването на фактура. Падежът на плащанията е фиксиран на определен срок
след представянето на отчетните документи – в някои от договорите този
срок е 7-дневен, а в други – 30-дневен. Квалифицирането на договора като
такъв с периодични платежи се извежда от неговите основни характеристики:
повтарящо се задължение за престиране на еднородни действия срещу
заплащането на пари, произтичащи от един правопораждащ факт – договор.
Плащането е разпределено на 12 равни месечни вноски, наречени в
договорите такси, разпределени помесечно, но платими след представянето
на документи, доказващи изпълнението на работата. В тази връзка следва да
се посочи, че е несъстоятелна тезата на жалбоподателя, че констативните
протоколи и фактурите, отчитащи извършената работа, били самостоятелни
правопораждащи факти, наред с договорите, поради което не можело да се
приеме, че бил налице единен правопораждащ факт, от който произтичало
задължението за плащане. Касае се за сложен фактически състав, при
изпълнението на който задължението за плащане става изискуемо и елементи
от който са отчетните документи, но правопораждащият факт остава един и
15
той е сключеният договор, паричното задължение по който е разсрочено на 12
равни части, изискуеми при определени условия. С оглед на така направения
анализ следва да се приеме, че паричните задължения по всеки един от
процесните договори се погасява с кратката тригодишна погасителна давност
с оглед на дефинитивното тълкуване на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. При тези данни
правилно районният съд е приел, че исковите претенции, с изключение на
претенциите, произтичащи от ф-ра № **********/12.12.2017 г. и ф-ра №
**********/12.12.2017 г. и акцесорните им вземания, са погасени по давност
и в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Жалбата е основателна по отношение на вземанията по ф-ра №
**********/12.12.2017 г. в размер на 2 808 лв. и за сумата от 1 404 лв. по
фактура №**********/12.12.2017 г., които са издадени за извършена работа
по договор № 270/22.03.2015 г. Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно чл.4 от същия закон се удължават с един
месец от отмяната на извънредното положение:
1.сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по
време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти.
Съгласно §13 от ЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020 г.) сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в
досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен
вестник". Съгласно §13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник". Това означава, че погасителната давност за тези вземания е
16
започнала да тече на 12.01.2018 г., спряла е да тече на 13.03.2020 г. на
основание чл. 3, т.2 от ЗМДПИП и на основание § 13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение е започнала да тече отново на 21.5.2020 г. и
би изтекла на 22.03.2021 г. Тъй като искът е предявен на 27.01.2021 г., следва
да се приеме, че 3-годишната погасителна давност не е изтекла по отношение
на вземанията по тези две фактури, тъй като е била прекъсната с подаването
на исковата молба.
Тъй като претенциите за мораторни лихви за забава в размер на
законната лихва се намират в пряка и непосредствена връзка с
основателността на претенцията за главниците, следва да се приеме, че са
основателни и претенциите за заплащането на мораторна лихва върху
главницата по ф-ра № **********/12.12.2017 г. в размер на 855.66 лв. за
периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г., а по фактура №
**********/12.12.2017 г. – в размер на 427.83 лв., дължими за периода от
27.01.2018 г. до 27.01.2021 г. Върху главниците следва да се присъдят и
законни лихви, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2021
г. до окончателното им изплащане. Като е приел че и тези искови претенции
са погасени по давност, районният съд е постановил неправилен съдебен акт
в тази своя част, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено
частично, вместо което следва да бъде постановено ново, с което посочените
искови претенции следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за първа инстанция в размер на 742.04 лв., а за въззивна
инстанция – 479.34 лв. съобразно уважената част от исковите претенции. В
полза на Община Пазарджик следва да бъдат присъдени разноски в размер на
600 лв. /по 100 лв. за всеки отхвърлен иск/ за първа инстанция и 600 лв. – за
въззивна инстанция.
Тъй като спорът е търговски и всеки един от десетте обективно
съединени искове е с размер под 20 000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК настоящото решение е окончателно и няма да подлежи на касационно
обжалване.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 311/05.05.2021 г., постановено по гр.д. №
20215220100302 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2021 г. в частта,
17
в която са отхвърлени предявените от „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.
“Единадесети август“ № 5, представлявано от управителя И.Б.М., против
Община Пазарджик, ЕИК *********, с адрес град Пазарджик, бул.
“България“ № 2, представлявана от кмета Т.П., искове за заплащане на
следните суми: 2808 лв. с ДДС по фактура № **********/13.09.2017 г.
/неправилно посочена дата на издаване, а действителната дата е
12.12.2017 г. / и сумата от 1 404 лв. с ДДС по фактура №
**********/13.09.2017 г. /неправилно посочена дата на издаване, а
действителната дата е 12.12.2017 г./, които са издадени за извършена работа
по договор № 270/22.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, ведно със законната лихва в размер на 855.66 лв. по
фактура № ********** за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г., и законна
лихва в размер на 427.34 лв. по ф-ра № ********** за периода от 27.01.2018
г. до 27.01.2021 г., както и в частта за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК *********, с адрес град
Пазарджик, бул. “България“ № 2, представлявана от кмета Т.П., да заплати
на „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул. “Единадесети август“ № 5, представлявано
от управителя И.Б.М., следните суми: 2808 лв. с ДДС /две хиляди
осемстотин и осем лв./ по фактура № **********/12.12.2017 г., ведно с
мораторна лихва в размер на 855.66 лв. /осемстотин петдесет и пет лв. и 66
ст./ за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г., и сумата от 1404 лв. с ДДС
/хиляда четиристотин и четири лева/ по фактура № **********/12.12.2017
г., ведно с мораторна лихва в размер на 427.34 лв. /четиристотин двадесет и
седем лв. и 34 ст./ за периода от 27.01.2018 г. до 27.01.2021 г., които фактури
са издадени за извършена работа по договор № 270/22.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК *********, с адрес град
Пазарджик, бул. “България“ № 2, представлявана от кмета Т.П., да заплати
на „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул. “Единадесети август“ № 5, представлявано
от управителя И.Б.М., деловодни разноски в съответствие с уважената
част от исковите претенции в общ размер на 1221.38 лв./хиляда двеста
двадесет и един лв. и 38 ст./ за двете инстанции.
18
ОСЪЖДА „ДДД-Пест-Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Пазарджик, ул. “Единадесети август“ № 5,
представлявано от управителя И.Б.М., да заплати на Община Пазарджик, ЕИК
*********, с адрес град Пазарджик, бул. “България“ № 2, представлявана от
кмета Т.П., деловодни разноски в съответствие с отхвърлената част от
исковите претенции в общ размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ за
двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 311/05.05.2021 г., постановено по гр.д. №
20215220100302 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2021 г. в
останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19