РЕШЕНИЕ
№ 74
гр.Л., 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20224410200160 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
В районен съд гр.Л. е постъпила жалба от Й.М.С.. от гр.Л. против т.1 и
2 от НП № 22-0293-000138/20.05.2022 г., издадено от Началника на РУ
Левски към ОД МВР Плевен.
В жалбата се твърди, че с обжалваното НП са му наложени пет
наказания – 1/ за извършено нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв.; 2/за
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; 3/ за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП
на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; 4/за
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от
ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и 5/ за нарушение по чл. 100 ал. 4 т.1 от ЗДвП
на основание чл. 183 ал.4 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.
Заявява се, че се оспорва Наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно в частта на нарушението по т.1 и т.2 от
същото, като се твърди, че при издаване на НП в тези му части са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
1
към момента на проверката жалбоподателят е притежавал валидна категория
за управление на МПС, с което се твърди да е извършено твърдяното
нарушение. Посочено е, че допълнителни съображения ще бъдат изложени в
съдебно заседание.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно
и незаконосъобразно НП № 22-0293-000138/20.05.2022 г., издадено от
Началника на РУ Левски към ОД МВР Плевен в частта по т. 1, в която за
нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, му
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и в частта
по т. 2, в която за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183
ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лв.
Направено е искане на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адвокат Р.Р. от
АК Плевен да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
заявява, че контролният орган неправилно е констатирал извършените от
жалбоподателя административни нарушения, че описаното в акта и в НП
нарушение представлява маловажен случай и счита, че
административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 28 б.а от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че
при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
Твърди се също така, че видно от приложеното СУМПС е, че към датата на
проверката жалбоподателят е положил успешно и теоретичния си и
практичен изпит за придобиване на съответната категория и следва да бъде
отчетено обстоятелството, че шест дни след извършване на проверката,
жалбоподателят е подменил свидетелството си за управление на МПС, като в
същото е била отбелязана и категорията, придобита на 19.08.2020 г. По
отношение на второто обжалвано нарушение се прави искане НП да бъде
отменено в тази му част, като се заявява, че в НП е допуснат нонсенс, като в
т.1 се твърди, че жалбоподателя не притежава СУМПС, а в т. 2 от НП се
твърди, че не носи такова. Поставя се въпроса, как може да се носи нещо,
което не се притежава. Поддържа се искането за присъждане на адвоката
възнаграждение в минимален размер.
2
В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с
преписката в РС Левски, административно-наказващият орган заявява, че
жалбата е неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение. Заявено е, че НП е правилно и законосъобразно. Издадено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и съдържа всички
задължителни реквизити.
Административно-наказващият орган не се явява в съдебно заседание и
не е изложил допълнителни съображения и искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото АУАН /л. 10 от делото/ е, че същия е
съставен на 12.05.2022 г. против Й.М.С.., като в същия е посочено, че на
12.05.2022 г. в 16.18 часа в гр.Л. по ул. ***** до номер 15 с посока на
движение към ул. ***** като водач на мотоциклет ***** с регистрационен
номер ***** извършва следното: 1/ управлява горепосоченото МПС не
регистрирано по надлежния ред. Посочено е, че МПС-то е със служебно
прекратена регистрация на 27.04.2022 г. във връзка с чл. 143 ал.15 от ЗДвП.;
2/ управлява горепосоченото МПС, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.; 3/ не носи СУМПС.; 4/ не носи контролен талон към
СУМПС или заместващ го АУАН.; 5/ не носи СРМПС част втора. 6/ като
водач на горе описаното МПС не поддържа чисти табелите с регистрационен
номер. Посочено е че нарушението е заснето с РСОД 23. В АУАН е посочено,
че водача виновно е нарушил: 1/ чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП – управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред; 2/ чл. 150а ал.1 от ЗДвП –
управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията към която спада управляваното от него превозно средство; 3/ чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория; 4/ чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи контролния талон
от свидетелството за управление; 5/ чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП – не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и 6/ чл. 100 ал. 4 т.1 от
ЗДвП – водачът на МПС не поддържа чисти табелите с регистрационния
номер или поставя върху тях предмети, материали и вещества.
По делото е представено и издаденото въз основа на посочения по-горе
АУАН и частично обжалвано НП, от което се установява, че за посочената в
3
акта фактическа обстановка административно наказващият орган е приел, че
С. е извършил следните нарушения: 1/ управлява МПС, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него превозно средство, с което виновно е нарушил чл.
150а ал.1 от ЗДвП; 2/ не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, с което виновно е нарушил чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП; 3/
не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е
нарушил чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП; 4/ не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП и
5/ водачът на МПС не поддържа чисти табелите с регистрационния номер, с
което виновно е нарушил чл. 100 ал.4 т.1 от ЗДвП, за които нарушения са му
наложени наказания както следва – 1/ по чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лв.; 2/ по чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лв.; 3/ по чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; 4/ по чл. 183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. и 5/по чл. 183 ал.4 т.11 от
ЗДвП – глоба в размерна 50 лв.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност
и отмяна на НП.
Предвид обстоятелството, че с подадената в съда жалба се обжалва
посоченото по-горе НП само по т.1 и т.2, предмет на настоящите мотиви ще
бъдат само твърдяните в АУАН нарушения, че С. управлява МПС, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която
спада управляваното от него превозно средство – нарушения по чл. 150а ал.1
от ЗДвП и че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория – нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за които нарушения са му
наложени наказания както следва - по чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лв. и по чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
В останалата част Наказателното постановление съгласно разпоредбата на чл.
64 б.б от ЗАНН като необжалвано в законния срок е влязло в сила.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани В. АНГ.
ХР., Д. ОГН. ЦВ., Г. Н. Р. и ПЛ. Б. П. – служители на РУ Левски.
От показанията на свидетелите В. АНГ. ХР. и ПЛ. Б. П. се установява,
че на посочената в акта дата са били в района на ***** на ул. *****, че
получили сигнал от оперативния дежурен, че по улица на града се движи
4
мотоциклет, бял на цвят, който създава предпоставки за ПТП, тъй като се
движи рисково по улиците на града. Свидетелите заявяват, че водача на
въпросния мотоциклет бил спрян от св. В.Х. и било установено, че
мотоциклета се управлява от жалбоподателя. Свидетелите заявяват, че са
поискали съдействие от колегите си Г.Р. и Д.Ц., които отишли на място и при
извършената проверка било установено, че Йордан управлява мотоциклета
без съответната категория, че мотоциклета е със служебно свалена
регистрация, заради „гражданска отговорност“, че не носи талон и
свидетелство за управление, както и че регистрационната табела на
мотоциклета не била чиста.
От показанията на свидетелите Г.Р. и Д.Ц. се установява, че колегите
им В.Х. и П.П. са спрели за проверка мотоциклетист на посочените в акта
дата и час и са поискали от тях съдействие, на което искане те са се отзовали,
че при пристигането си на място са извършили проверка и са установили,
след извършена справка с работна станция за отдалечен достъп, че водача към
часа и датата на проверката не притежава свидетелство за управление за
съответната категория за управляваното МПС и след направена допълнителна
справка с оперативен дежурен при РУ Левски на водача е съставен АУАН за
установените нарушения.
Изложената от свидетелите фактическа обстановка е идентична с
посочената в АУАН и обжалваното НП.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели.
Показанията им са пълни, подробни, ясни, логични и последователни. Не
противоречат както помежду си, така и на другите доказателства по делото.
Свидетелите към момента на съставяне на акта са изпълнявали служебните си
задължения, като излагат фактите такива, каквито лично са ги констатирали и
не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото.
Към преписката е приложена /л. 15-20 от делото/ справка за
нарушител/водач, видно от която е, че на 05.06.2014 г. на Й.М.С.. е издадено
СУМПС – валидно до 05.06.2024 г. От справката се установява също така, че
към момента на издаване на свидетелството за управление на МПС
/05.06.2014 г./ С. е имал придобити категории М и В, т.е. издаденото на С.
СУМПС е било валидно само за тези категории. Свидетелството му за
управление е било отнемано на 21.02.2017 г. и на 02.02.2018 г. и е
възстановено на 21.06.2018 г. От същата справка се установява, че на
5
19.08.2020 г. на С. е издаден протокол за придобита категория А /каквато
категория се изисква за управлението на МПС - посочено в АУАН и
обжалваното НП/. Установява се също така, че на 19.10.2021 г. е издаден
протокол и за придобита категория ТКТ, че на 13.05.2022 г. /деня след
проверката и съставяне на АУАН/ С. е подал необходимите документи и е
активирана придобитата категория А и ТКТ, след което на 18.05.2022 г. /шест
дни след съставяне на АУАН/ на С. е издадено СУМПС валидно до 18.05.2027
г. и валидно и за придобитите след издаването на първото СУМПС категории
А и ТКТ. Видно от същата справка е, че в периода от издаване на протокола
за придобита категория А на 19.08.2020 г. до 18.05.2022 г. /датата на издаване
на СУМПС, копие от което е представено по делото – приложено на л.7/,
други свидетелства за управление на МПС на С. не са издавани. В резултат,
съдът приема, че към 12.05.2022 г. - датата на извършване на проверката и на
съставяне АУАН Й.М.С.. не е притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС, което да удостоверява неговата правоспособност за
категория А. Действително, както бе посочено по-горе, преди датата на
проверката и съставяне на АУАН С. е положил съответните изпити, за което е
издаден протокол за придобита категория А, но само преминаването на
съответното обучение и успешното полагане на изпит за правоспособност не е
достатъчно за придобиване правото на издаване на СУМПС. Издаването на
СУМПС е сложен фактически състав, което включва не само успешното
полагане на изпитите за съответната категория, но и удостоверяване на
завършено образование, извършване на медицински преглед и удостоверяване
на психичната годност на водача. Едва след съставяне на АУАН, въз основа
на който е издадено обжалваното НП, С. е подал необходимите документи в
ОДМВР Плевен, от които е установено изпълнението на фактическия състав
за издаване на СУМПС и на 18.05.2022 г. му е издадено актуалното СУМПС.
Предвид изложеното, съдът приема, че към момента на съставяне на АУАН –
12.05.2022 г. жалбоподателят не е разполагал с валидно СУМПС, което да му
позволява да управлява МПС от категория А, но въпреки това е управлявал
посоченото в акта МПС, което е от тази категория и с това е извършил
нарушение по чл. 150а ал. 1 пр.1 от ЗДвП, и в тази му част, както АУАН, така
и НП са правилни и законосъобразни. Разпоредбата на чл. 150а ал.1 пр. 1 от
ЗДвП регламентира, че „за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
6
която спада управляваното от него моторно превозно средство...“ и именно
тази разпоредба е нарушил С.. От обективна страна С. е управлявал
мотоциклет, като по делото не се спори, че същия представлява МПС от
категория А, и че С. е управлявал същия без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС. От субективна страна нарушението се явява умишлено, тъй като С. е
съзнавал, че след положения изпит и издадения протокол за придобиване на
съответната категория, не е подавал документи и няма издадено СУМПС,
което да е валидно и да му дава право да управлява МПС от категория А, но
въпреки това е управлявал посоченото в акта МПС без да притежава
свидетелство за управление, валидно за тази категорията, към която спада
управляваното от него МПС.
Разпоредбата на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 100 до 300 лв. за водач, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство – т.е. предвижда санкция за нарушение на чл.
150а ал.1 от ЗДвП /каквото нарушение е извършил С./ и именно по този текст
от закона е наложеното на С. административно наказание. Наложеното
административно наказание е в минималния предвиден от закона размер.
Относно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя,
че в настоящия случай следва да намери приложение нормата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като броени дни след извършване на нарушението С. е предприел
съответните действия и се е снабдил със СУМПС валидно за съответната
категория, като е положил успешно съответните изпити значително време
преди това, съдът приема, че същото е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. Настоящия случай не се отличава съществено от
обичайните за този вид нарушения. Нещо повече, факта, че С. е положил
успешно съответния изпит за категорията не води до маловажност на случая.
Разпоредбата на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда хипотеза за налагане на
административно наказание не само на водач, който управлява МПС без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС, но и на водачи, на които СУМПС е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В тези
случаи водачите също имат успешно положени изпити за съответната
7
категория, и е очевидно, че не може да се направи извода, че успешното
полагането на изпита за съответната категория води до маловажност на
извършеното административно нарушение. Обществената опасност на
нарушението е типична за нарушенията по чл. 150а ал.1 от ЗДвП. От друга
страна преценката за маловажност на едно извършено административно
нарушение следва да се извършва и на плоскостта дали от данните се
разкрива съвкупност от обстоятелства, при които личността на нарушителя да
е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната. Видно
от приложената справка за нарушител/водач, е че на жалбоподателя са
налагани множество наказания за административни нарушения на ЗДвП,
които явно не са изиграли необходимия превъзпитателен и индивидуално-
превантивен ефект върху личността на нарушителя. Видно от свидетелските
показания на свидетелите Х. и П., е че причина за спирането на водача е
рисковото му шофиране в рамките на населеното място. Макар в конкретния
случай начина на управление на МПС да не е елемент от състава на
нарушението, за което С. е санкциониран, това дава информация относно
личността на нарушителя. Съдът, като прецени извършеното нарушение,
приетото, че същото е с типичната обществена опасност за нарушенията по
чл. 150а ал.1 от ЗДвП и данните относно личността на нарушителя, приема,
че по отношение на жалбоподателя е неприложима нормата на чл. 28 от
ЗАНН.
По отношение на втората част, в която е обжалвано НП – по т.2 - за
наложеното наказание по чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че С. „не носи свидетелство за управление на
МПС от съответната категория“, съдът приема, че действително в НП е
допуснат нонсенс. Както бе посочено по-горе видно от данните по делото
/цитираните справка за нарушител/водач и свидетелски показания/ и приетото
от съда в настоящите мотиви е, че към момента на проверката и съставяне на
АУАН С. не е притежавал валидно СУМПС за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, и за това нарушение С. е
санкциониран по т. 1 в същото НП с налагане на административно наказание
по чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. По делото е безспорно
установено от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
отразеното в АУАН, че към момента на проверката и съставяне на акта
водача, не е носил в себе си притежаваното от него СУМПС. Без значение в
8
случая е дали С. носи свидетелството си за управление на МПС, след като
същото не му дава правото да управлява мотоциклета, с който е спрян от
контролните органи. След като водача не притежава валидно СУМПС за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, той
не може да бъде санкциониран и за неносенето на нещо, което не притежава.
Предвид изложеното, съдът приема, че в тази му част НП е неправилно
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото и предвид направеното искане, следва да бъде
присъдено на адв. Р. Р. от ПлАК на основание чл. 38 ал.2 от ЗА минимален
размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно Наредба № 1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, като следва да бъде осъдена
ОД на МВР гр. Плевен да заплати на адвокат Р.Р. от АК Плевен сумата от 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
В останалите части, както бе посочено по-горе НП не е обжалвано в
законовия срок и на основание разпоредбата на чл. 64 б.б от ЗАНН същото е
влязло в сила.
На основание изложеното и на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 22-0293-000138 от
20.05.2022 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Левски
в частта в която на Й.М.С.., ЕГН ********** от гр.Л., ***** за нарушение
по чл. 150а ал.1 от ЗДвП – установено с АУАН серия GA № 649960 от
12.05.2022 г. е наложено административно наказание по чл. 177 ал.1 т.2 от
ЗДвП – глоба в размер на 100 лв..
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 22-0293-000138 от
20.05.2022 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Левски
в частта в която на Й.М.С.., ЕГН ********** от гр.Л., ***** за нарушение
по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за това, че не носи СУМПС от съответната
категория – установено с АУАН серия GA № 649960 от 12.05.2022 г., е
наложено административно наказание по чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП – глоба
в размер на 10 лв..
В останалата част НП № 22-0293-000138 от 20.05.2022 г. като
необжалвано е влязло в сила.
9
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на адвокат Р.Н. Р. от АК
гр. Плевен, със съдебен адрес: гр.Л. ***** сумата от 300 лв., представляваща
минимално адвокатско възнаграждение по чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2
т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за оказаната защита по настоящото дело на Й.М.С.., ЕГН
********** от гр.Л., *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от връчване на
копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10