№ 285
гр. С.З., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20245500900635 по описа за 2024 година
Предявени са искове при условията на кумулативност на основание
чл.26 във вр. с чл.25 и чл.49 от Конвенция на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки.
Ищецът Б. ООД - ограничено отговорно дружество, регистрирано в
Търговския регистър на гр. В. и провинция В., И., данъчен идентификационен
номер **, EUID: ** твърди в исковата си молба, че дружеството ищец и
ответникът „А.“ ЕООД, ЕИК: **, са били в търговски отношения помежду си,
през които „А.“ ЕООД е продавало и доставяло на ищеца медицински
продукти за дезинфекция в различни разфасовки - кислородна вода и
денатуриран етилов алкохол. Продуктите са били предназначени за
осъществяването на търговската дейност на Б. ООД в И.. Посочва, че в
рамките на установените търговски отношения, в края на 2020 г. и началото на
2021 г. страните са сключили договор за продажба и доставка на денатуриран
етилов алкохол (спирт), както и договор за изработка на етикети за вече
доставени продукти. Стоките е трябвало да бъдат доставени в търговските
помещения на ищеца в И.. Б. ООД е направило авансови плащания по всеки от
двата договора, но стоките не били доставени. Въпреки същественото
неизпълнение от страна на продавача по сключените договори, авансовите
плащания също не са върнати на Б. ООД.
1
Посочва обстоятелствата, на които основава исковете си за връщане на
авансово платените суми за покупка на денатуриран етилов алкохол. Твърди,
че на 02.02.2021г. Б. ООД е изпратило до „А.“ ЕООД, по установения между
страните начин за комуникация (по електронната поща), поръчка за продажба
и доставка на денатуриран етилов алкохол (спирт) на обща стойност от EUR
16 889,25. Поръчката, като вид и количество денатуриран етилов алкохол, е
описана подробно в таблица (Доказателство № 1), която е била приложена към
електронно съобщение от 02.02.2021 г. (Доказателство № 2). Посочва, че в
електронни съобщения от 03.02.2021г. „А.“ ЕООД потвърдило, че поръчката
ще бъде изпълнена в срок от 7 дни (Доказателство № 3). За сключения договор
„А.“ ЕООД е издало фактура №**********/03.02.2021г. за EUR 16889,25
(Доказателство № 4), която е изпратена до Б. ООД с електронно писмо от
09.02.2021 (Доказателство № 5). Предвид установените търговски отношения
между страните, стоките е трябвало да бъдат доставени в индустриалната
зона на гр. В., И. - мястото, където Б. ООД осъществява своята търговска
дейност. Дестинацията е обичайната, която е използвана за доставка на стоки
по предходни договори между страните, за което твърдение се прилагат
няколко протокола за вече извършени доставки (Доказателство № 6). Сочи се,
че съгласно установената практика между страните, всички доставки са
извършвани във В., видно от приложените товарителници за предходни
доставки. Доставките на стоките, описани по-горе в исковата молба, също е
трябвало да бъдат извършени на същия адрес във В.. Твърди, че Б. ООД е със
седалище във В., И., където осъществява своята търговска дейност. „А.“
ЕООД е със седалище в гр. С.З. и развива търговска дейност в България.
Предметът на сключения договор е продажба на стоки, които продавачът
трябва да достави от България в И., В.. Предвид международния елемент в
правоотношението, между страните се прилага Конвенцията на Организацията
на обединените нации относно договорите за международна продажба на
стоки („Виенска конвенция”). Счита, че на основание чл. 4, пар. 1 от Регламент
(ЕС) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, компетентни да
разгледат иска са българските съдилища. Посочва, че в изпълнение на
договора за продажба на денатутиран етилов алкохол Б. ООД е предплатило в
аванс на насрещната страна сумата от EUR 16 139,25. Като доказателство
представя: платежно нареждане 3693660434872468 от 09.02.2021 г. за сумата
от EUR 8 500 и (Доказателство № 7); платежно нареждане 3693660435301536
2
от 11.02.2021 г. за сумата от EUR 7 639,25 (Доказателство № 8). Твърди, че
въпреки потвърждението на ответника, че стоката ще бъде доставена в
рамките на 7 дни, сключеният договор така и не бил изпълнен, което
представлява съществено нарушение на сключения договор по смисъла на чл.
25 от Виенската конвенция. Посочва, че вследствие на неизпълнението на
продавача, с електронно съобщение от 09.04.2021г. Б. ООД изпратило на
„А.“ЕООД оплакване от вече доставена стока, придружена с искане за
възстановяване на авансово платената сума по описания договор за продажба
на денатутиран етилов алкохол, с което на практика ищецът развалил
сключения договор за денатутиран етилов алкохол (Доказателство № 9).
Ищецът посочва, че сумата, описана в имейла, е сбор от авансовото
плащане по сключения договор за денатутиран етилов алкохол (EUR
16139,25), заедно с авансово плащане по договор за изработка на етикети за
вече доставени продукти (EUR 750), за които отношения пояснява в
изложението си. Твърди, че развалянето на договора е осъществено на
основание чл.26, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Виенската конвенция, предвид
същественото нарушение на договора по смисъла на чл. 25 от Виенската
конвенция. Развалянето по този ред на договори, към които се прилага
Виенската конвенция, е разглеждано в следната съдебна практика: Решение №
260597 от 8.04.2021 г. на СГС по т. д. № 1132/2019 г. (Приложение № 1)
„Въпреки постигнатите уговорки между страните за доставка на стоката,
стоката не е била доставяна и до приключване на устните състезания по
делото, при което е налице пълно неизпълнение от ответника на условията по
доставката (чл. 30 от Виенската конвенция).
С исковата молба ищецът е поискал връщане на авансово платената
цена, което изявление е с характер на изявление за разваляне на договора,
изявлението е получено от ответника и договорът между страните следва да
се счита развален. Изявлението за разваляне е съответно на правилата на чл.
26, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Виенската конвенция - поради нарушение на
договора от ответника, недоставил стоката, което е съществено по смисъла на
чл. 25 от конвенцията, при уведомяване на другата страна. Решение № 260297
от 19.02.2021 г. на СГС по т. д. № 373/2020 г. (Приложение № 2)
Посочва, че няколкото искания на Б. ООД за връщане на платения аванс
са останали без отговор около месец. След проведени телефонни разговори
3
между страните на 13.05.2022 г. Б. ООД отново изпратило електронно
съобщение с изрично искане за възстановяване на предплатените суми
(Доказателство № 10). Твърди, че в отговор и в потвърждение на
електронните писма на ищеца, в имейл от 17.05.2021 г. (Доказателство № 11)
„А.“ЕООД изразило готовност да върне авансовото плащане при получаване
на отделен писмен документ, повтарящ искането на Б. ООД. Въпреки вече
неколкократно изразената воля за разваляне на договора и връщане на аванса
по договора за денатутиран етилов алкохол, Б. ООД отново изпратило до
продавача изисканото „Официално искане" с дата 18.05.2021 г. (Доказателство
№ 12), но връщане на авансово платената сума не е налице и към момента на
подаване на исковата молба.
С връчването на исковата молба Б. ООД отново изразява и поддържа
искането си за разваляне на описания договор за продажба на денатуриран
етилов алкохол и за връщане на авансовото плащане, преведено на основание
договора.
Счита, че на основание чл. 49 от Конвенцията, Договорът за продажба и
доставка на денатуриран етилов алкохол е развален на 09.04.2021 г., поради
което „А.“ ЕООД дължи връщането на цената, считано от 10.04.2021 г. Твърди,
че към 27.02.2023г. натрупаната законна лихва за забава върху задължението
за връщане на платения аванс по договора за продажба и доставка на
денатуриран етилов алкохол е общо в размер на EUR 3 125.81, като уточнява
размерите на главниците и лихвите в табличен вид.
Посочва следните обстоятелства, на които основава иска си за връщане
на авансово плащане за изработка на етикети за вече доставени продукти:
Твърди, че ответникът дължи връщане на авансово плащане и по още един
договор, сключен с Б. ООД. Твърди, че в края на 2020 г. страните са
постигнали съгласие за изработка и доставка от „А.“ ЕООД на Б. ООД на
етикети за вече доставени бутилки кислородна вода. Като доказателство за
сключване на договора представя фактура **********/26.10.2020 г.
(Доказателство № 13). Сочи, че за постигнатото съгласие свидетелства и
електронното съобщение от 03.02.2021 г. от 08:09 ч., приложено в
Доказателство № 3 - в него ответникът коментирал направената поръчка за
етикети. Счита, че в съответствие с установената практика между страните,
етикетите е следвало да бъдат доставени във В., И. - също както по договора
4
за денатуриран етилов алкохол. Посочва, че Б. ООД е със седалище във В., И.,
където осъществява своята търговска дейност. „А.“ ЕООД е със седалище в гр.
С.З. и развива търговска дейност в България. Предметът на сключения
договор е изработка и доставка на стоки, които продавачът трябва да достави
от България в И.. Предвид международния елемент в правоотношението
между страните и по силата на чл. 3, ал. 1 от Виенската конвенция, към
правоотношението между страните се прилага именно конвенцията.
На основание чл.4, пар.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета, компетентни да разгледат иска са българските
съдилища. Твърди, че в изпълнение на договора за изработка и доставка на
етикети за вече доставени бутилки кислородна вода Б. ООД е предплатил в
аванс на насрещната страна сумата от EUR 750. Като доказателство представя
платежно нареждане 031453544920 от 09.11.2020 г. (Доказателство № 14)
Твърди за съществено нарушение на договора от ответника, като заявява, че
към датата на подаване на иска, ответникът не е изпълнил задължението си по
сключения договор и съответно не е доставил поръчаните етикети. Въпреки
поетия ангажимент за доставка на етикетите, сключеният договор така и не
бил изпълнен, което представлява съществено нарушение на сключения
договор по смисъла на чл. 25 от Виенската конвенция. Прави изявление в
исковата молба за разваляне на сключения с ответника договор за изработка и
доставка на етикети за вече доставени бутилки кислородна вода, на основание
чл. 49, ал. 1, т. а), вр. чл. 45 от Виенската конвенция предвид същественото
нарушаване на договора по смисъла на чл. 25 от Виенската конвенция. Сочи,
че договорът не е изпълнен повече от 2 години. Посочва, че претендира
разваляне на договора за изработка и доставка на етикети по реда на
Виенската конвенция, чрез връчване на исковата молба, с която се иска
връщане на авансовото плащане. Този метод при приложението на Виенската
конвенция, е бил обсъждан и е бил предмет на цитираното по-горе Решение №
260597 от 8.04.2021 г. на СГС по т. д. № 1132/2019 г. (Приложение № 1).
На основание чл. 104, т. 6 ГПК моли да бъдат обективно кумулативно
съединени и разгледани в текущото производство и двата описани иска, а
именно: за връщане на авансовото плащане за денатуриран етилов алкохол и
за връщане на авансово плащане за изработка на етикети на вече доставени
бутилки кислородна вода.
5
Предвид гореизложеното, моли на основание чл. 81, § 2, вр. чл. 26, 49,
25 и чл. 84, § 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки, вр. чл. 10, § 1 от
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения,
вр. чл. 111, ал. 2 от КМЧП, вр. чл. 4, пар. 1, буква „а)" от Регламент (ЕО) №
593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г., съдът да
постанови съдебно решение, с което да се осъди „А.“ ЕООД, ЕИК: ** да плати
на Б. ООД следното: Главница плюс законна лихва за забава по иска за
връщане на авансово плащане по договор за продажба и доставка на
денатуриран етилов алкохол: 1. Сумата от EUR 19 265,06 (деветнадесет
хиляди двеста шестдесет и пет евро и шест евро цента), дължима по
сключения между Б. ООД и „А.“ ЕООД договор за продажба и доставка на
денатуриран етилов алкохол, от които:
- главница в размер на EUR 16 139,25 (шестнадесет хиляди сто тридесет
и девет евро и двадесет и пет евро цента), представляваща авансово плащане
по разваления договор;
- законна лихва за забава за периода от 10.04.2021 г. до 27.02.2023 - общо
в размер на EUR 3 125.81;
- При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи така
формулирания по- горе иск за законна лихва, моли да се присъди законна
лихва за забава за периода от 13.05.2021 г. до 27.02.2023г. в размер на EUR
2977.86;
- Счита, че при условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи
така формулирания иск за законна лихва по предходното изречение, моли да
се присъди законна лихва за забава за периода от 18.05.2021 г. до 27.02.2023г. в
размер на EUR 2955.45.
- Законна лихва за забава върху дължимото авансово плащане по
сключения договор за продажба и доставка на денатуриран етилов алкохол от
датата на завеждането на исковата молба до датата на пълното изплащане на
главницата;
- Главница по иска за връщане на авансово плащане по договор за
изработка и доставка на етикети за вече доставени бутилки кислородна вода,
както следва: Сумата от EUR 750 (седемстотин и петдесет евро)
6
представляваща авансово плащане по сключения между Б. ООД и „А.“ ЕООД
договор за изработка и доставка на етикети за вече доставени бутилки
кислородна вода.
- Законната лихва за забава върху дължимото авансово плащане по
сключения договор за изработка и доставка на етикети за вече доставени
бутилки кислородна вода от датата на завеждането на исковата молба до
датата на пълното изплащане на главницата.
Моли за присъждане на всички направени съдебно-деловодни разноски,
както и адвокатско възнаграждение.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че
основанието за предявяване на описаните искове не е посоченото по-горе,
моли ответникът да бъде осъден за горните суми на основание чл. 55 ЗЗД,
предл. трето, вр. чл. 87 ЗЗД.
В законния срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Настоящият правен спор произтича от търговски договор с
международен елемент и конкретно международна търговска продажба.
Международният характер на продажбата произтича от факта, че
договарящите страни са търговски дружества с място на дейност в различни
държави - продавачът е с място на дейност в Кралство И., а купувачът е с
място на дейност в Република България.
Спорът попада в териториалния, времевия и предметен обхват на
Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 26.02.2015г.
/Регламента/. Съобразно правилото на чл. 26 от същия, Старозагорският съд
притежава международна компетентност по настоящия спор.
Поради обстоятелството, че договарящите са търговски дружества с
място на дейност в различни държави- страни по Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки от 1980г.
7
/„Конвенцията”/ и е налице знание за това обстоятелство към момента на
възникване на облигацията, по силата на чл.1, б.”а” от Конвенцията, същата се
явява приложимо право към възникналия между продавача и купувача спор за
договорно неизпълнение и последиците от това неизпълнение.
С оглед изложеното, към настоящия спор следва да се приложат
разпоредбите на Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки от 1980 г.
Видно от представените по делото доказателства – удостоверение
№С22А18250583, издадено от регистратора на Търговския регистър на гр.В. и
провинция В., апостил от 10.01.2023г. /л.44-л.47 от делото/, дружеството ищец
е дружество с ограничена отговорност, регистрирано по законите на Кралство
И., с данъчен идентификационен номер № **, с Единен европейски
идентификационен номер **. Същото фигурира вписано в регистъра, като
последните данни за вписването му са в Търговския регистър са: лист V-
132945,том:9005, Книга 6290, страница 79, вписване -12-то. Видно от същото
удостоверение, ищцовото дружество има назначени двама пълномощници –
Амаро Гонзалес Луис и **.
Ответното дружество не оспорва изложените от ищеца обстоятелства,
свързани със съществуващи между страните търговски правоотношения, по
време на които ответникът „А.“ ЕООД е продавало и доставяло на Б. ООД
медицински продукти за дезинфекция в различни разфасовки - кислородна
вода и денатуриран етилов алкохол. Продуктите били предназначени за
осъществяването на търговската дейност на Б. ООД в И..
Наличието на търговски правоотношения се установява и от
приложената от ищеца електронна кореспонденция между страните във връзка
с договорните отношения помежду им, както и протоколи за вече извършени
предходни доставки на стоки от ответника на ищеца.
От представените от ищеца доказателства – поръчка за доставка на
денатуриран етилов спирт, електронни съобщения от: 02.02.2021г., от
03.02.2021г. /2бр./, от 09.02.2021г., проформа фактура, издадена от ответника
на 03.02.2021г. за договореното количество денатуриран етилов алкохол за
сумата 16 889.25 евро /л.15 от делото/, фактура, издадена от ответника на
26.10.2020г. за договореното количество етикети за доставено количество
денатуриран етилов алкохол и кислородна вода за сумата 750 евро се
8
установява, че в края на 2020 г. и началото на 2021 г. страните са сключили
договор за продажба и доставка на денатуриран етилов алкохол (спирт) и
кислородна вода, както и договор за изработка на етикети за вече доставени
продукти.
Видно от електронната кореспонденция между страните по делото, на
02.02.2021г. Б. ООД е изпратило до „А.“ ЕООД, по установения между
страните начин за комуникация (по електронната поща), поръчка за продажба
и доставка на денатуриран етилов алкохол (спирт) на обща стойност от 16
889,25 евро. Поръчката, като вид и количество денатуриран етилов алкохол, е
описана подробно в таблица, приложена към електронно съобщение от
02.02.2021 г. В електронни съобщения от 03.02.2021г. „А.“ ЕООД
потвърждава, че поръчката ще бъде изпълнена в срок от 7 дни.
За сключения договор „А.“ ЕООД е издало фактура
№**********/03.02.2021г. за сумата от 16889,25 евро, която е изпратена до Б.
ООД с електронно писмо от 09.02.2021г.
Предвид установените търговски отношения между страните, стоките е
трябвало да бъдат доставени в индустриалната зона на гр. В., И. - мястото,
където Б. ООД осъществява своята търговска дейност. Съдът приема за
установено, че дестинацията е обичайна, използвана за доставка на стоки по
предходни договори между страните, за което твърдение ищецът е представил
по делото няколко протокола за вече извършени доставки от ответника към
ищеца. Съгласно установената практика между страните, всички доставки са
извършвани във В., видно от приложените товарителници за предходни
доставки.
Доставките на стоките, описани в исковата молба, също е трябвало да
бъдат извършени на същия адрес във В., И., където е седалището на Б. ООД
и където същото осъществява своята търговска дейност. Съобразно
уговореното между страните, стоките е трябвало да бъдат доставени в
търговските помещения на ищеца в И..
Съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото
дружество е направило авансови плащания по всеки от двата договора – за
доставка на денатуриран етилов алкохол и за изработка и доставка на етикети
за вече доставени продукти.
С два превода от 09.02.2021г. и 11.02.2021г. ищецът е превел на
9
ответника общо сумата 16 139.25евро, като основанието за преводите е
фактурата под №**********, издадена от ответника на 03.02.2021г. по
договора за продажба на денатуриран етилов алкохол за сумата 16 889.25
евро.
С превод от 09.11.2020г. ищецът е превел на ответника сумата 750 евро,
като основанието за превода е фактурата под №**********, издадена от
ответника на 26.10.2020г. за сумата 750 евро по договора за изработка и
продажба на етикети за вече доставени продукти - денатуриран етилов
алкохол и кислородна вода.
Извършвайки горепосочените преводи на парични суми по банковата
сметка на ответника, ищецът е изпълнил задълженията си по двата договора –
за покупко-продажба на денатуриран етилов алкохол и за изработка и
доставка на етикети за вече доставени продукти.
Твърденията на ищеца са, че ответникът не е доставил договореното и
заплатено количество денатуриран етилов алкохол и кислородна вода, както и
че не е изработило и доставило етикети за вече доставени продукти.
Съдът, в доклада по делото, изготвен на осн.чл.146 ГПК е разпределил
доказателствената тежест на подлежащите за доказване факти, като е указал
на ответното дружество да докаже, че е изпълнило задълженията си по двата
договора, както и че е върнало претендираните от ищеца суми.
Ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба с
изискуемото съдържание съгл. разп. на ГПК, а е поискал удължаване на срока
за представяне на такъв отговор /л.16 от делото/. Въпреки удължаването на
срока с още 2 седмици, съгласно разпореждане на съда рег.№746/28.05.2025г.
/л.27 от делото/, такъв отговор и доказателства по делото за връщане на
претендираните суми или за изпълнение качествено и в срок на двата договора
не бяха представени.
Ищецът посочва, че поради неизпълнението на продавача, с електронно
съобщение от 09.04.2021г. Б. ООД изпратило на „А.“ЕООД оплакване от вече
доставена стока, придружена с искане за възстановяване на авансово
платената сума по описания договор за продажба на денатутиран етилов
алкохол, с което на практика Б. ООД развалил сключения договор за покупко-
продажба на денатутиран етилов алкохол.
10
Твърди, че развалянето на договора е осъществено на основание чл.26,
вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Виенската конвенция, предвид същественото
нарушение на договора по смисъла на чл. 25 от Виенската конвенция.
Съдът счита, че с отправеното изявление от 09.04.2021г. до ответника
ищцовото дружество действително е развалило сключения договор за
продажба на денатутиран етилов алкохол.
Развалянето на договора е в съответствие с изискването на чл.25 и чл.26,
във вр. с чл.45 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за
договорите за международна продажба на стоки (CISG; Виенската конвенция).
Налице е нарушение на договора за продажба на денатутиран етилов алкохол
от ответника, недоставил стоката, което е съществено по смисъла на чл.25 от
Конвенцията. Поради това и ищецът е развалил договора с изявлението си от
09.04.2021г. до ответника.
Видно от данните по делото, ищецът неколкократно е уведомил
ответника за неизпълнението на договора и е отправил няколко искания за
връщане на платения аванс, които, обаче, са останали без отговор около месец.
На 13.05.2022 г. Б. ООД отново изпратило електронно съобщение с изрично
искане за възстановяване на предплатените суми. В имейл от 17.05.2021 г.
„А.“ЕООД изразило готовност да върне авансово платените суми при
получаване на отделен писмен документ, повтарящ искането на Б. ООД.
Въпреки вече неколкократно изразената воля за разваляне на договора и
връщане на аванса по договора за денатутиран етилов алкохол, Б. ООД отново
изпратило до продавача изисканото „Официално искане" с дата 18.05.2021 г.,
но ответникът така и не върнал авансово платената сума.
Видно от събраните по делото доказателства, и към настоящия момент
ответникът не е върнал авансово платените суми, които са дължими поради
разваляна на договора от страна на купувача. Както беше посочено, договорът
е развален, поради съществено неизпълнение на същия – недоставяне в срок
на договореното количество денатутиран етилов алкохол и кислородна вода.
С оглед на изложените съображения, съдът намира иска за основателен
и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца авансово
заплатените суми по вече разваления по вина на ответника договор за
покупко-продажба на денатутиран етилов алкохол и кислородна вода.
По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва
11
от 3125.81 евро съдът приема следното:
По отношение на претенцията за присъждане на мораторна лихва от
3125.81 евро за периода 10.04.2021г.-27.02.2023г. върху дължимата главница
от 16139.25 евро, съдът счита, че искът е основателен и доказан в посочения
от ищеца размер.
Както беше посочено по-горе в изложението, съдът приема за
установено, че с електронно съобщение от 09.04.2021г., получено от
ответника, ищецът е развалил договора за продажба на денатутиран етилов
алкохол и кислородна вода. След разваляне на договора, за ответника остава
задължението да върне сумата, получена по вече разваления по негова вина
/съществено неизпълнение/ договор. От тази дата 09.04.2021г. е налице забава
за изпълнение на това парично задължение от страна на ответника, поради
което същият дължи заплащане на лихва за забава за периода 10.04.2021г.-
27.02.2023г. върху дължимата главница от 16139.25 евро. Размерът на тази
лихва е 3125.81 евро, видно от данните по делото.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск за присъждане
на мораторна лихва от 3125.81 евро за периода 10.04.2021г.-27.02.2023г. върху
дължимата главница от 16139.25 евро е основателен и доказан в посочения от
ищеца размер и следва да бъде уважен от съда.
Тъй като съдът е разгледал и уважил предявения главен иск за
присъждане на мораторна лихва от 3125.81 евро за периода 10.04.2021г.-
27.02.2023г. върху дължимата главница от 16139.25 евро, то счита, че не
следва да се произнася по предявените при условията на евентуалност искове
за присъждане на законна лихва върху посочената сума.
По договора за изработка и доставка на етикети за вече доставени
продукти, съдът приема следното:
Видно от събраните по делото доказателства, ответникът не е изпълнил
задълженията си и по договора за изработка и доставка на етикети за вече
доставени продукти. Както беше посочено по-горе в изложението купувачът е
заплатил сумата 750 евро за изработка и доставка на етикети от ответното
дружество, но такива не са доставени на ищеца, с което е налице
неизпълнение на договора от страна на ответника, което е съществено
неизпълнение по см. на чл.25 от Виенската конвенция.
12
Видно от направеното с исковата молба изявление от ищеца към
ответника, ищецът отправя изявление за разваляне на договора поради
съществено неизпълнение от страна на ответника – неизпълнение на поетите
задължения за изработка и доставка на етикети за вече доставени продукти.
Съдът приема, че в хода на съдебното производство се установиха и
доказаха твърденията на ищцовото дружество, че е налице неизпълнение на
поетите задължения за изработка и доставка на етикети за вече доставени
продукти от страна на ответника, което е съществено по см. на чл.25 от
Виенската конвенция. Ответникът от своя страна на представи доказателства
в противния смисъл и не оспори твърданията на ищеца относно
неизпълнението на договора от страна на ответника. С отправеното писмено
изявление от страна на ищеца към ответника /съдържащо се в депозираната
искова молба/ ищецът е развалил договора поради неизпълнение от страна на
ответника, поради което и искът му за връщане на авансово платените суми за
изработка и доставка на етикети за вече доставени продукти се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда.
С оглед на изложеното, съдът счита, че следва да уважи предявения иск
за връщане на сумата 750 евро, като ответникът следва да бъде осъден да
върне на ищеца авансово заплатената сума от 750 евро по вече разваления по
вина на ответника договор за изработка и доставка на етикети за вече
доставени продукти, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 01.03.2023г. до изплащане на сумата.
По искането за присъждане на разноски:
Ищцовото дружество е направило искане за присъждане на разноски по
делото. Съдът счита искането за основателно. Предвид уважаването на
предявените обективно съединени искове, съдът счита, че следва да присъди
на ищеца и направените по делото разноски, както следва: 1565.84лв. за ДТ и
2 500евро за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:
13
гр. С.З., ** да заплати на Б. ООД, ограничено отговорно дружество,
регистрирано в Търговския регистър на гр. В. и провинция В., И., данъчен
идентификационен номер **, EUID: **, представлявано от управителя **, чрез
адв. В. А. от САК следните суми:
Сумата от 16 139,25 евро (шестнадесет хиляди сто тридесет и девет
евро и двадесет и пет евро цента), представляваща авансово плащане по
разваления по вина на „А.“ ЕООД договор между страните за продажба и
доставка на денатуриран етилов алкохол и кислородна вода, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
01.03.2023г. до датата на пълното изплащане на сумата;
Сумата 3 125.81 евро /три хиляди сто двадесет и пет евро и 81
евроцента/, представляваща дължима лихва за забава върху главницата от 16
139,25 евро за периода от 10.04.2021 г. 27.02.2023г.;
Сумата от EUR 750 (седемстотин и петдесет евро), представляваща
авансово плащане по разваления по вина на „А.“ ЕООД договор между
страните за изработка и продажба на етикети за вече доставени продукти,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждането на исковата
молба – 01.03.2023г. до датата на пълното изплащане на главницата;
Сумата от 1565.84лв./хиляда петстотин шестдесет и пет лв. и 84 ст./
за ДТ и 2 500евро /две хиляди и петстотин евро/ за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
14