Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20823 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Т.Г.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК във вр.с
чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществуват вземания против ответника в следните размери: 400.00 лв. - главница по Договор за паричен заем № *****/23.05.2018г., сключен между „в.к.” ООД и Т.Р., вземанията по който са прехвърлени от страна на „в.к.“ ООД,
ЕИК **** в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК ***** по силата на договор за цесия от
01.12.2016г. и Приложение № 1/01.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; 70.16
лв. - договорна лихва за
периода от 22.06.2018г. до 17.02.2019г.; 19.71
лв. - обезщетение за забава за периода от 23.06.2018г. до
24.09.2019г.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от предявяване на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: на 23.05.2018г. между „в.к." ООД, като
заемодател и Т.Г.Р. като заемополучател бил
сключен Договор за предоставяне на паричен заем № *****, при спазване разпоредбите на ЗПК,
по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 400лв., а заемателят се задължил да върне същата на заемодателя,
ведно с договорна лихва в размер общо на 70.16лв., на 9 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 73.24 лева всяка, като договореният общ размер
на плащанията възлизал на 470.16лв. По договора не са извършвани плащания, като
крайният срок на договора е изтекъл на 17.02.2019г.. Твърди се, че на
01.04.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между „в.к." ООД
и „АКПЗ" ЕООД, по силата на което вземанията на „в.к." ООД,
произтичащи от Договор за паричен заем № *****/23.05. 2018г., са прехвърлени на ищеца. Длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземанията
по договора. За
вземането си срещу ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 15727 по описа на ВРС за 2019
г.. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е
депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по
предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който се
оспорват исковете по основание и размер. Счита за недействителен договора за
заем на основание чл.22 ЗПК, доколкото липсват погасителен план и надлежно
подписани ОУ към него. Твърди се неспазване от страна на кредитодателя
на чл. 10, ал.
1, чл.
11, ал.
1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Оспорва да е надлежно уведомен за прехвърляне на
вземанията, вкл. действителното прехвърляне на вземанията. Претендира се за
отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приобщеното
в настоящото производство ч.гр.д.№15727/2019г. на ВРС се
установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 01.10.2019г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение,
съгласно която е разпоредил длъжникът Т.Г.Р. да заплати на кредитора
„А.з.к.н.п.з.” ЕООД претендираните
в настоящото производство суми.
Длъжникът е подал възражение
срещу Заповедта за изпълнение, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство,
което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
Видно от приобщения към доказателствения материал Договор за паричен заем "Вивакредит План" № *****/23.05.2018г., на ответника Т.Г.Р. е предоставен от страна на "в.к."
ООД заем в размер на 400 лева. От своя страна ответникът се е задължил
да върне заетата му сума на 9 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 73.24 лева, като последната вноска е с падеж 17.02.2019г. В размера на
погасителната вноска е включена част от дължимата главница, лихва и такса за ескпресно разглеждане, която възлиза на 189 лева съгласно
чл.1, ал.3 от договора. Така общата дължима стойност на плащанията е в размер
на 659.16 лева /400 лева главница; 70.16 лева договорна лихва и 189 такса за
експресно разглеждане/. Годишният фиксиран лихвен процент възлиза на 40.32%.
Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 49.50%. Договорът е
двустранно подписан, като в текста на чл. 2, ал. 2 е посочено, че с подписване
на договора, заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя сума, като договорът има сила на разписка. Уговорено в чл. 8, ал. 2
от договора е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя,
последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от
договора е посочено, че заемателят заявява, че е
запознат и съгласен с Тарифата на "в.к."
ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място
във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя.
Представен е двустранно подписан Разходен
касов ордер за сумата от 400 лева получена от ответника на 23.05.2018г. с
посочено основание - отпускане на кредит *****.
Видно е от представения рамков договор за
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., че "в.к." ООД прехвърля на "АКПЗ" ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу
определена покупна цена. Представено е и приложение № 1, в което са посочени
трите имена и ЕГН на ответника, дата на сключване на договора, отпусната
главница и остатък от дълга, както следва: главница в размер на 400 лева,
договорна лихва в размер на 70.16 лева, такси/неустойки/разходи за забава в
размер на 573 лева и остатък на дължимата сума общо в размер на 1043.16 лв.
Представено по делото е пълномощно, по
силата на което ищецът е упълномощен от в.к. ООД да уведоми от негово име
всички длъжници за прехвърляне на вземанията по
договорите за кредит.
За изясняване на спора по делото е допуснато
ангажиране на специални знания чрез провеждане на съдебно-счетоводна
експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че по процесния договор за паричен заем, ответникът не е извършвал
плащания. Вещото лице счита, че вземанията на ищеца са в следните размери: 400
лв. главница; 70.16 лв. договорна лихва; 36.93 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода 23.06.2018-24.09.2019г..
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Правното основание на така
предявените искове е чл. 422 ГПК. Исковете са предявени при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.
От коментираните по-горе писмени
доказателства се установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и "в.к."
ООД в качеството на цедент, е сключен валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно с
приложение към него, с който е прехвърлено вземането на цедента
от ответника по договор за заем.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е
договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент)
го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права – арг.
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се
налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за
цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да
породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента
– чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента) е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не
съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Ответникът възразява, че не е
надлежно уведомен за извършената цесия, но такова уведомяване е извършено с
връчване на исковата молба, като няма твърдения на ответника за извършени преди
това плащания към цедента.
Договорът не е оспорен като неавтентичен, поради което
макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника – че отразените в
него неизгодни за страната факти са верни.
Така безспорно се установява наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между в.к. ООД и ответника, и неговото
съдържание. Следователно сключеният договор за кредит валидно ги обвързва, като
всяка страна следва на основание чл. 20а ЗЗД да установи изправността си по
отношение на поетите задължения.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора заемополучателят е декларирал, че е получил в брой заемната
сума на датата на подписване на договора, поради което съдът намира, че
кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по кредита.
Горното се установява и от приложения
Разходен касов ордер.
Съгласно договореното заемната сума е
следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 9 месечни
вноски, всяка в размер на 73.24 лева, включваща главница, договорна лихва и
такса за експресно разглеждане.
Уговореният падеж – 17.02.2019г. е настъпил към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. В тежест на ответника е да установи
плащане по договора за заем. Съобразно заключението на вещото лице по допусната
съдебно - счетоводна експертиза, което е неоспорено от страните, по кредита не
са извършвани никакви плащания, поради което се дължи пълният размер на
заемната сума - 400.00лв. и договорна лихва в размер на 70.16 лева за периода от 22.06.2018г. до
17.02.2019г.. Съдът не
констатира при уговаряне на клаузата за възнаградителна страните да са се отклонили от императивни
разпоредби, уреждащи защитата на потребителя. След справка с договора не се
установяват основания за нищожност на уговорения годишен процент на разходите.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК го ограничава до петкратния размер на
законната лихва (или 50%). Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора, уговореният
в случая ГПР е равен на 49.50% и не надвишава законоустановения
максимум. Претендираната възнаградителна
лихва е формирана за период, предхождащ падежа на задължението, т.е. не се
претендира лихва след изтичане срока на договора, поради което се явява
доказана по основание.
По тези съображения предявените искове за главница и
договорна лихва се явяват основателни в пълните им предявени размери.
На основание
чл.8, ал.2 от договора ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата 23.06.2018г. до 24.09.2019г.. Съгласно заключението на вещото
лице размерът на обезщетението за забава върху установената главница се равнява
на 36.93 лева. Следователно с оглед диспозитивното
начало предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явява доказан по
основание в заявения размер от 19.71 лв.. С оглед правоувеличаващия ефект на
предявяването на иска, основателно се явява искането за законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението - 01.10.2019г., съгласно законовата фикция
по чл.422, ал.1 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
Относно разноските:
В заключение
следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Искът е
основателен за сумите за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение.
Предвид
изхода на делото-уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ищецът има право да получи разноски. Ищецът претендира разноски, а са налице
доказателства за действителното заплащане на следните разходи в процеса:
държавна такса в размер на 125 лева; депозит за вещо лице по ССчЕ – 200 лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника, който
представлява страната в процеса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така в полза на ищеца се определят на
сумата от 425 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК във вр.с
чл.79, ал.1 ЗЗД в отношенията между “А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и
ответника Т.Г.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, от друга, че В ПОЛЗА Н.А.з.к.н.п.з.
ЕООД
СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.15727/2019г. на ВРС в следните размери: 400.00 лв. - главница по Договор за паричен заем № *****/23.05.2018г.,
сключен между „в.к.” ООД и Т.Р., вземанията
по който са прехвърлени от страна на „в.к.“ ООД, ЕИК **** в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК ***** по силата на договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение №
1/01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; 70.16 лв. - договорна лихва за периода от
22.06.2018г. до 17.02.2019г.; 19.71 лв. -
обезщетение за забава за периода от 23.06.2018г. до 24.09.2019г.
ОСЪЖДА Т.Г.Р., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***.56 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.15727/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Г.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***
сумата от 425 лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото под формата на заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: