Р Е
Ш Е Н
И Е
№:285 20.03.2023 г. гр. Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На двадесети
февруари, две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор
Икономов
административно дело № 1585 по описа за
2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по
реда на чл. 95 от Данъчно – осигурителен процесуалния кодекс (ДОПК) и чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на областен управител на област Бургас, против отказ за издаване на
удостоверение за данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор №
51500.510.195 по кадастралната карта на гр. Несебър, обективиран в писмо №
Н4-МДТ-852-003 от 10.03.2022 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси“ на община Несебър, потвърден с Решение №
Н4-МДТ-852-005/30.08.2022 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ на
Община Несебър.
В жалбата се излагат
възражения, според които оспореният отказ е незаконосъобразен, като издаден при
съществено нарушение на административно-производствените правила и в
нарушение на материалноправните
разпоредби. Оспорва се компетентността на органа, издал процесния акт. Излагат
се доводи, че оспореният акт не е надлежно мотивиран. Твърди се,
че процесният имот представлява държавна собственост, като същевременно се
излагат доводи, че същият не представлява общинска собственост. Иска се отмяна на оспорения отказ за издаване
на удостоверение за данъчна оценка и АО да бъде задължен да издаде да издаде
такова.
В съдебно заседание
жалбоподателят областен управител на област Бургас, редовно призован, се
представлява от ст. юрисконсулт М., която поддържа оспорването и пледира за
уважаване на жалбата, съответно за отмяна на оспорения отказ. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна –
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ на община Несебър, редовно
уведомен, се представлява от юрисконсулт Р., който оспорва жалбата като
неоснователна. Представя по делото административната преписка. Претендира
присъждане на разноските по делото и на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх.№
08-00-223/21.02.2022 г. (л. 54) областният управител на област Бургас подал искане
до кмета на община Несебър да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка за
поземлен имот с идентификатор 51500.510.195 по КККР на гр. Несебър, местност
„Акротирия“, с площ 2667 кв.м. В искането било посочено, че данъчната оценка е
необходима във връзка с предстоящо съставяне на акт за държавна собственост за
посочения имот. Към заявлението били приложени: Искане за издаване на
удостоверение за данъчна оценка (л.56), Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л.57),
Скица-проект № 15-797698-31.08.2020 г. (л.62), Решение №49/07.04.2016 г.,
постановено по гр.дело №232/2012 по описа на Районен съд-Несебър (л.64),
Решение №272/02.08.2018 г. на Окръжен съд - Бургас по гр. дело № 159 по описа
за 2016 г.(л.73); Решение №88/14.01.2019 г. на Апелативен съд-Бургас по
в.гр.дело №317 по описа на 2018г. (л.80) и Определение №154/10.04.2020г. на ВКС
по гр. дело №1965 по описа за 2019 г. (л.83).
В тази връзка, с писмо
изх.№ Н4-МДТ-852-001/01.03.2022г. (л.87) на главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси“ на община Несебър била изискана информация от отдел „Общинска
собственост“ на община Несебър дали има издаден Акт за общинска собственост за
поземлен имот с идентификатор 51500.510.195 по КККР на гр. Несебър, местност
„Акротирия“, с площ 2667 кв.м.
В отговор било получено писмо вх. №
Н4-МДТ-852-002/10.03.2022г. (л.88) от началник отдел „Общинска собственост“ на
община Несебър, в което било посочено, че ПИ с идентификатор №51500.510.195 по
скица - проект № 15-797623- 31.08.2020г. на площ от 2667кв.м, образуван от ПИ
51500.510.127 по КК и КР на гр.Несебър, местност „Акротирия“, целия на площ от
5999 кв.м, попада в границите на имот - частна общинска собственост на площ от
145,16 дка в м. „Акротирия”, гр.Несебър, актуван с Акт за общинска собственост
№1481/28.11.2002г., вписан в Служба по вписванията - гр.Несебър под №131, том
V, вх.рег.№1454 от 1148/24.03.2005г. Към писмото бил приложен и Акт за общинска
собственост №1481/28.11.2002 г. (л.89)
С писмо изх.№
Н4-МДТ-852-003/10.03.2022 г. (л.7), издадено от главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси“ на община Несебър, било отказано издаване на удостоверение за
данъчна оценка за поземлен имот с идентификатор 51500.510.195 по КККР на гр.
Несебър, местност „Акротирия“, с площ 2667 кв.м., като е посочено, че същият
попада в границите на имот - частна общинска собственост на площ от 145.16 дка,
местност „Акротирия“, гр.Несебър, актуван с АОС №1481/28.11.2002г.
Отказът за издаване на
удостоверение за данъчна оценка, обективиран в писмо изх.№
Н4-МДТ-852-003/10.03.2022 г., бил оспорен пред Административен съд – Бургас с
жалба изх.№ 11-00-41/21.03.2022 г. на Областен управител на област Бургас, във
връзка с което било образувано адм. д. № 446/2022 г. по описа на
Административен съд – Бургас. С Определение № 876/06.06.2022 г. делото било
прекратено, а жалбата била изпратена на началник отдел „Местни данъци и такси“
на Община Несебър за произнасяне по компетентност на основание чл. 95, ал.3 от ДОПК.
В тази връзка, с
Решение № Н4-МДТ-852-005/30.08.2022г. (л.51) на началник отдел „Местни данъци и
такси“ на Община Несебър бил потвърден отказа за издаване на удостоверение за
данъчна оценка, обективиран в писмо изх.№ Н4-МДТ-852-003/10.03.2022г. В мотивите
на решението е посочено, че в кадастралната карта на гр. Несебър поземлен имот
с идентификатор 51500.510.195 не съществува, като тази територия попада в
границите на имот - частна общинска собственост на площ от 145.16 дка, местност
„Акротирия“, гр. Несебър, актуван с АОС №1481/28.11.2002г., вписан в Служба по
вписванията - гр. Несебър, под №131, том V, вх.рег.№1454 от 24.03.2005г.
Жалба срещу отказа за
издаване на удостоверение за данъчна оценка, обективиран в писмо №
Н4-МДТ-852-003 от 10.03.2022 г., издаден от Г. О., главен експерт в отдел
„Местни данъци и такси“ на Община Несебър, потвърден с Решение №
Н4-МДТ-852-005/30.08.2022г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ на община
Несебър, областен управител на област Бургас подал до Административен съд гр.
Бургас на 08.09.2022г. (л.2), във връзка с която е образувано настоящото
производство.
Като доказателства по
делото ответната страна е приложила и Заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на
Община Несебър (л.81), Заповед № 317/21.02.2020г. на кмета на Община Несебър
(л.92), Решение №159/25.07.2007г., постановено по гр.дело №753/2005г. по описа
на Районен съд-Несебър (л.102), Решение № III-137/24.06.2008г. на Окръжен
съд - Бургас по гр. дело № 912
по описа за 2007г.(л.104) и
Определение №644/27.07.2009г. на ВКС по
гр. дело №100
по описа за 2009г.
(л.108).
По делото е назначена и
приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инженер, в която
експертът е проследил промените по отношение на процесния имот през годините. В
заключението е посочено, че ПИ 51500.510.127 по КК на гр. Несебър попада в
поземлени имоти по плана на крайбрежие
Несебър от 1956 г., както следва:
- имот
пл. № 412 (лозе) с площ 101 м2, записан на И.Т.Т.в разписния лист;
- имот
пл. № 414 (нива) с площ 236 м2, записан на Г.Н.С в разписния лист
към плана;
- имот
пл. № 415 (нива) с площ 1343 м2, записан на Г.Х.Ув разписния лист;
- имот
пл. № 417 (нива) с площ 1000 м2, записан на Г.Н.С в разписния лист;
- необработваем
терен, затревен с храсти без планоснимачен номер с обща площ 2659 м2 -
без запис в разписния лист;
- скалист
морски бряг, даден като сипей/свлачище на плана с площ 661м2, без
планоснимачен номер и без запис в разписния лист.
Вещото лице посочва, че
в ЕТК в М 1:5000, процесният имот попада в обект № 22 между земен обрив и
граница на плажна ивица, без запис за собствеността и предназначението, а по
плана от 1978-1985 г. има планоснимачни номера само на някои сгради без
разписен лист, като имотът попада в ровини и между земен обрив и граница на
плажна ивица, с нанесени елементи от ситуацията към момента на летене-пътища,
пътеки, сгради, буни и др.
Съгласно заключението, в Картата на възстановената
собственост към 1995 г., процесният имот попада в ПИ 000229 - като „Друг вид
терени със селищен характер“ със собственик гр. Несебър по Решение № 4/27.06.1995
но ОПК.
Според експерта, в кадастралната карта към
18.08.2006 г. (датата на одобрение) имотът попада изцяло в ПИ 51500.510.86
(„други терени без особено стопанско предназначение) със собственик община
Несебър по АОС № 131/24.03.2005 г. С изменение на КК в периода 2006-2009 г. е
образуван ПИ 51500.510.127, за който са изработени ПУП и ПУП-ПЗ през 2009 г. и
през 2013 г., като в действащата КК границите на имота не са променени, само е
нанесено застрояването в него.
При така установените
факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни
изводи.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява
основателна поради следните съображения:
Според чл. 3, ал. 1 от
Приложение № 2 към ЗМДТ, данъчната оценка се определя от служителите на
общинската администрация по местонахождение на имота в 5-дневен срок от
подаване на искане по образец.
Съгласно чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК. Служителите от общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, като следва да бъдат определени
със заповед на кмета на съответната община /чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ/. В случая
със Заповед № 394/26.04.2012г. (л.91), кметът на община Несебър е определил
служителите от общинската администрация, които имат права и задължения на
органи по приходите в производствата по установяване, обезпечаване и събиране
на местни данъци и такси по реда на ДОПК и това са длъжностните лица, заемащи
изброените в заповедта длъжности, а именно: младши експерт, старши експерт,
главен експерт, специалист и главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“
при община Несебър. От представените по делото заповед № 317/21.02.2020г.
(л.92) и Заповед № 140/29.03.2022г. (л.46) на кмета на община Несебър, се
установява, че Грета Огледалова заема длъжност главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси“ при община Несебър, поради което обжалваният акт се явява издаден
от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия и възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Оспореният отказ е
обективиран в писмо № Н4-МДТ-852-003 от 10.03.2022г. т.е. в писмена форма,
съдържа мотиви от фактическа страна, макар и пестеливи. Неизпълнението на други
изисквания за форма и съдържание на акта, каквито се констатират с оглед
разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, не са от естество да обусловят сами по себе
си отмяната на оспорения акт на това основание.
Същевременно настоящият
съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена в противоречие с
материалните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:
Обжалваният акт
представлява отказ за издаване на документ, който е от значение за признаване и
упражняване на права по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. В глава дванадесета
"Административно обслужване" на ДОПК е дадена регламентацията на
издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права и задължения, какъвто е удостоверението по чл. 264, ал. 1 от кодекса.
Съгласно чл. 7 ДОПК органите по приходите притежават компетентност да издават
административни актове в производствата, регламентирани в същия закон. Съгласно
чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а
в ал. 3 е регламентирано, че в производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на
общинската администрация по
местонахождение на имота в 5-дневен срок от подаване на искане по образец.
Ал.2 на посочената разпоредба предвижда, че удостоверение за данъчна оценка се
издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при
придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в
производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона
случаи.
По делото няма спор, че
жалбоподателят е подал съответното искане по образец и същевременно е
представил декларация по чл. 14 от ЗМДТ. От доказателствата, представени с
искането, става ясно, че данъчната оценка е необходима за съставяне на акт за
държавна собственост по отношение на посочения в искането имот.
С представените към
искането доказателства, жалбоподателят е заявил претенции за собственост върху
процесния имот, като незаконосъобразно е отказано издаване на данъчна оценка с
аргумент, че за имота вече има съставен АОС № 1481/28.11.2002 г. Съгласно
трайната съдебна практика въпросът дали имотът е собственост на заявителя не е
предмет на административното производство по издаване на удостоверението за
данъчна оценка, респ. административният орган е длъжен да издаде искания
документ със съдържание, възпроизвеждащо фактите, с които разполага, като
противното означава разрешаване на гражданскоправен спор, с каквито правомощия
съответните служители от общинската администрация, осъществяващи правата и
задълженията на органи по приходите по смисъла на закона, не разполагат.
Дори и при конкуренция на права върху
имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. В
конкретния случай данъчната оценка следва да удостовери стойността на процесния
имот – факт който може да се установи единствено от органите по приходите при
съответната община. Наличието на право на собственост върху конкретния имот на
държавата и общината подлежи на удостоверяване в друго производство.
Същевременно съдът
счита, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2, предл.
последно от Приложение № 2 към ЗМДТ, а именно необходимост от издаване на
данъчна оценка в друг предвиден от закона случай, тъй като разпоредбата на чл.
103, ал. 1 от ППЗДС предвижда, че актовете за имоти държавна собственост се
съставят по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. В утвърдените такива образци има изрично изискване и
съответно предвидена графа за записване на данъчната оценка на имота, към
момента на утвърждаване на акта. В изискванията за създаване и поддържане на
главния регистър на държавна собственост и спомагателния регистър за частна
държавна собственост също се съдържа нарочно указание за посочване на данъчната
оценка на имота, съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС.
Същевременно ЗДС и
ППЗДС предвиждат изричната компетентност на областния управител за съставяне на
актове за държавна собственост, поради което снабдяването с всички предвидени
от закона данни, позволяващи законосъобразно издаване на АДС, следва да се
приеме като друг предвиден от закона случай по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Приложение № 2 от ЗМДТ.
По изложените мотиви
съдът намира за основателна жалбата на областен управител на област Бургас,
против отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на поземлен имот с
идентификатор № 51500.510.195 по кадастралната карта на гр. Несебър,
обективиран в писмо № Н4-МДТ-852-003 от 10.03.2022 г., издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси“ на община Несебър, потвърден с Решение
№ Н4-МДТ-852-005/30.08.2022 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ на
Община Несебър. Обжалваният отказ е незаконосъобразен, като постановен в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде
отменен, а преписката следва да бъде върната на административния орган за
произнасяне с оглед дадените указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за
основателно, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК.
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Ето защо, на основание
чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 96 от ДОПК, Административен съд- гр.Бургас, XXV
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за
издаване на удостоверение за данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор №
51500.510.195 по кадастралната карта на гр. Несебър, обективиран в писмо №
Н4-МДТ-852-003 от 10.03.2022 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси“ на Община Несебър, потвърден с Решение №
Н4-МДТ-852-005/30.08.2022г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ на Община
Несебър.
ВРЪЩА преписката на община
Несебър, отдел „Местни данъци и такси“, за издаване на удостоверение за данъчна
оценка на поземлен имот с идентификатор № 51500.510.195 по кадастралната карта
на гр. Несебър, в 2-седмичен срок от съобщаването на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Несебър
да заплати на Областна администрация
Бургас направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 97 от ДОПК.
СЪДИЯ: