№ 23
гр. Враца , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Членове:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Иван Л. Маринов
в присъствието на прокурора Десислав Първанов Начков (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Въззивно административно
наказателно дело № 20211400600314 по описа за 2021 година
Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е образувано по
протест на Надежда Генова – прокурор при РП Враца – ТО Мездра.
Атакува се Решение № 260033/02.04.2021 год., постановено по НАХД №
42/2021 год. по описа на РС Мездра, с което обвиняемия П. В. Ц. е бил признат за
невинен и оправдан по обвинение по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 НК.
В протеста се поддържа, че съдебния акт е неправилен и незаконосъобразен,
като се твърди, че не са били налице условията за разглеждане на делото по реда на
глава 28 НПК, тъй като към момента на постановяване на атакуваното решение, Ц.
вече е бил осъден, а деянията по двете дела са били извършени в условията на реална
съвкупност, поради което и е следвало съдът да прекрати производството по НАХД №
42/2021 год. по описа на РС Мездра и да върне същото на прокурора.
Прави се искане ВрОС да отмени Решението на РС Мездра и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на същият съд.
Прави се и алтернативно искане за отмяна на Решението на РС Мездра и
постановяване на ново такова, с което Ц. да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение.
1
В съдебно заседание представителят на ВрОП поддържа депозирания протест,
като пледира ВрОС след като отмени акта на РС Мездра, да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на същият съд.
В представено писмено становище от адв. Д.Д. – защитник на обвиняемия Ц. се
поддържа, че Решението на РС Мездра е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе
предвид наведените от страните доводи и съображения, и след цялостна служебна
проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК,
приема за установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество той е и основателен по следните съображения.
От доказателствата по делото е видно, че на обвиняемия е било повдигнато
обвинение по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 НК. В хода на разследването са били извършени
редица процесуално-следствени действия, като са събрани множество доказателства
след което делото е било изпратено на съответния прокурор от РП Враца – ТО Мездра.
С постановление на същият е прието, че спрямо П.Ц. са налице установените законови
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК и на основание чл. 375, вр.чл. 242,
ал. 1, пр. 3 НПК, прокуратурата е внесла делото в РС Мездра с мотивирано
предложение за това.
Съдът е разгледал делото по реда на глава ХХVIII НПК, като с решението се е
признал обвиняемия П. В. Ц., за НЕВИНЕН в това, на 06.05.2020 година около 23,50
часа в гр. Мездра, по ул. „Георги Кирков“, пред Дом № 40, да е управлявал МПС - лек
автомобил марка „Рено Клио“ с ДКН СА *** АХ, с рама VF1C57R0506814716,
собственост на С. Б. К. от гр. София, което не е било регистрирано по надлежния ред –
било е със служебно прекратена регистрация на 12.06.2018 г., на основание чл. 143 ал.
10 ЗДвП и го е оправдал да е извършил престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 НК.
Видно от мотивите към решението, съдът недвусмислено е приел, че
престъплението в което е бил обвинен Ц. не е съставомерно от субективна страна,
доколкото липсва каквото и да е доказателство, че той към инкриминираната дата е
съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10
ЗДвП.
2
Безспорно е, че законът изисква като субективен елемент от съставомерността
на деянието по чл. 345, ал. 2 НК знанието на водача на МПС, че управлява автомобил
със служебно прекратена регистрация. В случая автомобила в момента на управление
от обвиняемия е бил с поставени на определените места регистрационни табели, като
самия обвиняем не е бил собственик на автомобила и не е знаел за служебно
прекратената регистрация, нито е бил уведомяван за нея от когото и да е, каквото
императивно задължение за уведомление единствено към СОБСТВЕНИКА е изрично
посочено в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 186 ал. 2, във вр.ал. 1, т. 8, във вр.чл. 18, т. 2 от
"Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства". Изрично в
мотивите си съдът е отбелязал, че липсват каквито и да са други доказателства това
обстоятелство да е станало известно на обвиняемия по друг начин.
След като извърши служебна проверка на приложеното НОХД № 42/21 год. по
описа на РС Мездра, ВрОС намира, че Решението на този съд, предмет на настоящият
въззивен контрол е постановено при наличие на допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза на процеса, довели до
ограничаване на процесуалните права на страните, поради което и в случая не може да
извърши оценка на правилността на изводите на атакувания пред него съдебен акт.
Видно от мотивите на решението, същото е било постановено след анализ на
събраните в наказателното производство доказателства по чл. 378, ал. 2 НПК.
Следвало е обаче съдът да изиска и нова справка за съдимост на Ц., преди да
постанови съдебният си акт, тъй като представената такава по делото не е отразявала
актуалната съдимост на същия. Ако това беше сторено, съдът щеше да установи, че
обвиняемият е извършил деяния, осъществяващи състава на различни
престъпления, съответно на 05.03.2018 год. и 06.05.2020 год. при условията на
реална съвкупност. Съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК, алинеи 1 – 6 от същата норма не се
прилагат при множество престъпления, което изключва възможността осъденият да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Данните за извършените от осъдения престъпления при реална съвкупност сочат
въобще на невъзможност за прилагането на чл. 78а, ал. 1 по отношение и което и да е
от тях.
Съпоставката на датите на извършване на деянията - съответно през 2018 и
2020г. не сочат на непродължителен период от време, какъвто се изисква от нормата
на чл. 26, ал. 1 от НК, за да се приеме, че тези деяния са части от единно продължавано
престъпление. Оценката на периода от време, през който са осъществени отделните
деяния, като „непродължителен” по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, винаги е конкретна
3
за всеки отделен случай. В тази връзка е и ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС.
Практиката е наложила разбирането за продължителност на този период около една
година, в рамките на който се извършва преценката за „непродължителност”, ако са
налице и останалите законови изисквания и най-вече - дали всяко от отделните деяния
от общата продължавана престъпна дейност се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. В случая между датите на извършване на деянията е
изтекъл период от две години, което налага извод, че те представляват отделни
престъпления, които се намират в отношение на реална съвкупност.
Обстоятелството, че за едното от деянията, извършени в съвкупността е
постановено оправдателно решение, не променят множеството престъпления,
формирано от съвкупността, в случаите, когато за останалите деяния предвидената в
закона преследвателна давност не е изтекла. Реалната съвкупност от престъпления,
като една от проявите на множество престъпления, се формира само от предвидените в
закона предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са деецът да е извършил няколко
престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята
характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали са били
реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността.
В тази връзка е и практиката на ВКС и по специално Решение № 406/29.12.2014
г., постановено по дело № 1340/2014 г. на ВКС, НК, I н.о., докладчик съдията Мина
Топузова, Решение № 493/13.02.2015 г., постановено по дело № 1574/2014 г. на ВКС,
НК, I н.о., Решение № 178/28.05.2015 г., постановено по дело № 538/2015 г. на ВКС,
НК, III н.о., докладчик съдията Вероника Имова.
Имайки предвид посоченото по - горе, настоящата инстанция намира, че в
случая е било налице ново фактическо положение, поради което първия съд е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 378, ал. 3, изр. 2 НПК - да се прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокурора. Това обаче не е било
направено.
Като не е прекратил съдебното производство, след като е било открито новото
фактическо положение и не е върнал делото на прокурора, съдът е нарушил правата на
страните в процеса.
Допуснатото закононарушение е съществено, но отстранимо такова, тъй като
съвсем неоправдано и при това в значителна степен е облагодетелствало обвиняемия,
но и е нарушило правата на обвинението.
4
За отстраняването на нарушението е наложителна отмяна на протестирания
съдебен акт и връщане на делото на първия съд за продължаване на наказателното
производство във връзка с констатираното ново фактическо положение. Именно и
поради това е безпредметно обсъждането на доводите по същество в депозираният
протест.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
Отменява решение № 260033/02.04.2021 г., постановена по НАХД № 42/21
год.по описа на РС Мездра.
Връща делото на РС Мездра за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5