№ 1673
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110109064 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът И.
Т. И., не дължи на /фирма/, сумата от 3468,01 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия по
фактури за обект, с клиентски № **************, за
периода от 31.03.2007г. до 06.10.2011г., с адрес: /адрес/,
както и сумата от 4241,52 лева, за периода от 21.06.2008г. до
12.04.2022г. представляваща начислени лихви върху
главницата, поради погасяването им по давност.
В исковата молба, ищецът твърди, че въз основа на
удостоверение за наличие на задължения, установил че
ответникът /фирма/ претендира от него заплащането на
1
общата сума от 7737,51 лева, за периода от 2008 г. до 2009 г.,
за обект, с адрес: /адрес/. Сочи, че не дължи тази сума,
поради погасяването й по давност. С оглед на тези
съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че не дължи на
/фирма/ процесните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който признава предявените искове.
Сочи, че през процесния период е бил налице договор за
покупко-продажба на ел. енергия при Общи условия.
Намира, че тъй като по отношение на тази сума не са били
предприемани принудителни действия, то ответникът не е
станал повод за завеждане на делото и разноските следва да
бъдат възложени върху ищеца.
В съдебно заседание ищецът И. Т. И., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Е., която поддържа
исковата молби и с оглед направеното от ответника
признание на иска, моли съда да постанови решение при
признание на иска.
В съдебно заседание ответникът /фирма/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт А., който
поддържа отговора на исковата молба и направеното с него
признание на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
2
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи
искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение
при признание на иска. В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от
ГПК. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва
осъществяването на релевантните за спора факти и
обстоятелства и с изрично волеизявление прави признание
на иска. С оглед представените, като доказателство по
делото заверени копия от: удостоверение за наличие на
задължения от /ФИРМА/, с ново наименование /фирма/,
заявление от ищеца до ответното дружество, удостоверение
за наследници, електронна кореспонденция между
страните, за отговор от ответника на молба за отписване на
задължения по давност с вх. № **********/07.12.2021г.,
искът се явява основателен. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
3
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК за
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца. Ищецът претендира присъждане на
разноски в общ размер на 1108,38 лева, от които 308,38 лева
за държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 800,00 лева. Ответникът с отговора на исковата
молба, моли съда да приложи чл. 78, ал.2 от ГПК,
доколкото признава иска, а с поведението си не е дал повод
за завеждането му. Съдът намира това възражение за
неоснователно. Безспорно е налице една от кумулативно
дадените предпоставки за приложение нормата на чл. 78,
ал.2 от ГПК – ответникът е признал иска. Но от така
представените писмени доказателства не може да се
обоснове извод, че не е дал повод за завеждане на иска. Това
е така, тъй като от приетите по делото молба и отговор на
молбата на ищеца за отписване на погасени по давност
суми по давност, е видно, че ответното дружество не е
приложило извънсъдебно института на погасителната
давност, както ноторно е известно на съда, че
топлофикационните дружество например прилагат, като
4
последното е видно от писмо на /ФИРМА/, прието на л.13-
14 по делото. С писмото ищецът е поканен да заплати
процесната сума. Съдът е запознат с цитираната и
приложена към отговора на исковата молба съдебна
практика на ВКС, но с оглед конкретиката на случая,
намира, че е необходимо да се изследва причината да се
заведе делото. Да се приеме противното означава
отговорността за разноските при един вероятно
основателен или допустим но неоснователен иск, по
отношение на който по-късно отпада интереса от воденето
му, да се понесе от страната, в чиято полза би се разрешил
спора. Това би противоречало на цялостната концепция на
законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, че
отговорността за разноските е обусловена от защитата на
материалното субективно право, предмет на делото и като
цяло е обективна. В този смисъл е каузалната практика на
ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г. по гр. д. №
2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от
28.03.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о., ТК.
Следователно право на разноски се поражда в полза на
ищеца.
Ответникът в последно о.с.з. е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
намира, че размера на възнаграждение следва да се изчисли
по дадените с Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения параметри на суми, към
датата на приключване на устните състезания, с
5
изменението й – ДВ, бр.88 от 04.11.2022г., като, служебно
възнаграждението, изчислено от съда по реда на чл. 162 от
ГПК не е прекомерно. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 1108,38 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от И. Т. И., ЕГН ********** срещу
/фирма/, със старо наименование /ФИРМА/ ЕИК *********,
че И. Т. И. не дължи на /фирма/, сумата в размер на 3468,01
лева, представляваща стойност на електрическа енергия по
фактури за обект, с клиентски № **************, за
периода от 31.03.2007г. до 06.10.2011г., с адрес: /адрес/,
както и сумата от 4241,52 лева, за периода от 21.06.2008г. до
12.04.2022г. представляваща начислени лихви върху
главницата, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА /фирма/, със старо наименование /ФИРМА/
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. И., ЕГН **********,
сумата в размер на 1108,38 лева, деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7