№ 239
гр. Разград, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102475 по описа за 2021 година
Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от“Енерго-ПРО Продажби”АД против АХМ. АХМ. ЯК.,
за установяване дължимостта на сумата 345,97лв. главница за консумирана ел. енергия по
фактури издадени за периода 13.01.2021г.-15.03.2021г., както сумата 12,98лв. мораторна
лихва за всяка фактура от падежа и до 12.08.2021г. по кл. №****, законната лихва. Иска
разноски. Сочи се, че ответникът е клиент на ищеца с клиентски номер **** във връзка с
продажба на ел. енергия за обект с абонатен номер **** находящ се в с.В.*****. Като
облигационните отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба
на ел. енергия та ищеца, приети на основание чл.98а от ЗЕ. Съгласно чл.17 т.2 от ОУ на
договорите за продажба на ел. енергия/ОУДПЕЕ/, потребителят се задължава да заплаща
стойността на използвана в имота ел. енергия в сроковете и по начина определени в тях.
Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член е посочено, че
потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението. Съгласно чл.38 от същите дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. Както и че за тези суми е издадена заповед по
реда на чл.410 от ГПК, по гр.д. №1887/21г. на РС Разград. Към момента на подаване на
заявлението има незаплатени задължения в общ размер на 358,95лв. по три фактури.
Същият не е изпълнил задълженията си по чл.17 т.3 ОУДПЕЕ.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира претенциите за
неоснователни. Твърди, че не е страна в облигационното отношение с ищеца, не дължи
сумите, тъй като няма доказателства дали му е доставено такова количество и не е ясен
начина, по който ищецът е определил претендираното от него количество ел. енергия. За
1
липса на доказателства, че посочената партида е точно на ответника.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение
от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. По делото следва да се установи, че ответникът е клиент на
ищеца, във връзка с продажба на ел. енергия с абонатен №**** находящ се в с.В.*****.
Съгласно чл.98а ал.2 от ЗЕ снабдяването с ел. енергия е услуга в обществен интерес и се
предоставя въз основа на договор при общи условия, като в разпоредбата на чл.98а от ЗЕ се
сочат реквизитите на тези общи условия по отношение на продажбата на ел. енергията на
крайните клиенти-потребители на енергийни услуги. Според §1 т.41б от ДР на ЗЕ
потребител на енергийна услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно чл.4 от Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, потребители на
ел.енергия за битови нужди, са собствениците или ползвателите на имоти, присъединени
към ЕРМ на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД. При всички случаи, качеството на потребител е
свързано с реалното потребяване на ел.енергия.
В тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск е да установи,
при условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както и
неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните и основанието на което
правото е възникнало, също така и количеството на реално доставена, потребена и надлежно
отчетена от ответника електроенергия. Страните не спорят, че сумите присъдени с издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, са за реален отчет на обекта. Не е спорен фактът,
че посоченият имот е включен към електроразпределителната мрежа. Ищецът е представил
справка за потреблението за обект с адрес: с.В.***** и клиентски №****. От приложения
нотариален акт №197/22.07.1996г. се установява, че ответникът като собственик на обекта е
потребител на доставена в имота ел. енергия. В депозираното извлечение от сметка към
12.08.2021г., са посочени процесните три фактури формиращи стойността на претенцията-
за потребена на ел.енергия в имота, находящ се на посочения адрес, а като клиент с този
номер е посочен ответникът. Съгласно чл.17 от ОУ, потребителят има задължение да
съобщава на Енерго Про Продажби АД в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна
в данните по чл.12, ал.1 от същите ОУ, включващи идентифицираща информация за
потребителите на ел.енергия, както и за промени, свързани със собствеността относно
обекта, в който се доставя ел.енергия. По делото не е представено уведомление ответникът
да е отправил съобщение за промяната в ползването или в собствеността
на процесния недвижим имот, в който се доставя ел.енергия, поради което съдът приема, че
е продължил да се води титуляр на сметката с посочения клиентски номер. Въз основа на
горното, съдът намира доказано наличието на облигационно правоотношение
между ищцовото дружество и ответника в качеството на потребител. Действително
изходящите от ищеца части документи - фактури, справка за потребление, материализират
изгодни за него обстоятелства, но същите не са оспорени, както и липсват доказателства,
които да ги опровергаят. Няма данни за погасяване чрез плащане, поради което намира, че
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в претендирания
размер на 345,97лв. главница за консумирана ел. енергия както и 12,98лв. лихва за
забава/16,24лв. изчислена по реда на чл.162 ГПК и с ел. калкулатор/ от падежа 25.02.2021г.,
поради което и акцесорната претенция е основателна.
2
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в общ размер на 325лв./75лв. внесена държавна
такса, 150лв. депозит за особен представител, 100лв. юрисконсултско възнаграждение/
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д. №1887/2021г. на РРС
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че АХМ. АХМ. ЯК., ЕГН**********, адрес с.В.**** дължи
на Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. Владислав
Варненчик 258, сумата 345,97лв./триста четиридесет и пет лева и деветдесет и седем
стотинки/ главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени за периода
13.01.2021г.-15.03.2021г., ведно със законната лихва считано от 30.08.2021г. до
окончателното и изплащане, както сумата 12,98лв./дванадесет лева и деветдесет и осем
стотинки/ мораторна лихва от 25.02.2021г. до 12.08.2021г.
ОСЪЖДА АХМ. АХМ. ЯК., ЕГН**********, адрес с.В.**** ДА ЗАПЛАТИ на
Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. Владислав
Варненчик 258 сумата 325лв./триста двадесет и пет лева/ за разноски в настоящото
производство, както и 75лв./седемдесет и пет лева за разноски по ч.гр.д.№1887/2021г. на
РРС
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3