Решение по дело №1564/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 147
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430201564
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. **** , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20204430201564 по описа за 2020 година
Обжалвано е Наказателно постановление *** на **** -гр. ****, ***
„***“ - ****, с което на П. Д. П. от ****, ЕГН **********, за нарушение на
чл. 70 ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.
137А, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд ****, с която моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и иска от съда да
постанови решение, с което да бъде отменено процесното наказетелно
постановление, като се излагат доводи в тази насока. Твърди ,че не е
извършил нарушенията, а полицаите тенденциозно са му вменили
нарушения,които не са извършени.
Делото е възобновено с Решение № ***/07.07.2020г. на
Административен съд гр. **** на основание чл.73 ал.2,вр. Чл.70 б. “в“ от
1
ЗАНН и чл.425 ал.1 т.1 от НПК и върнато за ново разглеждане от Районен съд
гр. ****.
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Актът за установяване на административно нарушение АУАН серия
„***“ № ***/15.10.2018 г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление *** на **** -гр.**** били за това, че на 15.10.2018 г. П. Д. П.
управлявал в **** в посока на движение с. **** лек автомобил ****. Около
13:10 часа, в гр. ****“ на кръстовището с ул. **** движейки се в посока с.
****, бил спрян за проверка от свидетелите М. П. Н. и Ю. Ц. М. - длъжностни
лица при **** – гр. ****, *** „***“-****. В хода на проверката
длъжностните лица констатирали, че водачът по време на движение не
използва обезопасителен колан, а МПС било оборудвано с такъв, както и че
управлява МПС без за използва задължителните дневни или къси светлини.
Нарушения на чл. 70 ал. 3 от ЗДП и на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП. Според
показанията на свидетеля М. П. Н. по време на проверката се установило, че
жалбоподателят по време на движение използва мобилен телефон и не бил
поставил обезопасителен колан. Според показанията на свидетеля Ю. Ц. М.
нарушенията били движение на автомобила без включени задължителните
светлини и без поставен обезопасителен колан.
Показанията на свидетелите освен ,че са противоречиви по въпроса да
това какви точно нарушения е извършил водача, не намират опора в диска
със свалената аудио и видео информация от ВКП-2,монтиран на служебния
автомобил ****
Както в предложението но Окръжния прокурор на гр. ****, така и в
Решение № ***/07.07.2020г. на Административен съд гр. **** било
2
отбелязано, че на записът се вижда, че водачът бил с поставен обезопасителен
колан, който свалил при започване на проверката.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
Въззивната инстанция намира,че НП по същество се явява
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че П.П. е извършил нарушенията, за които е
ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина,
описан в НП.
Актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. До Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод.
Съгласно ***ВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата,
"отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното". Т. е. актът за установяване на нарушение по ЗДвП
няма обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган
следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е
извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не
докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното
постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.
Същественото в административно-наказателното производство е да се
3
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено
или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).
А за да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три
предпоставки (съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения
ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за
наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези
предпоставки означава липса на административно нарушение, което би
довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Липсата на категорични доказателства, установяващи извършеното
нарушение е основание за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:


ОТМЕНЯ Наказателно постановление *** на **** -гр. ****, *** „***“
- ****, с което на П. Д. П. от ****, ЕГН **********, за нарушение на чл. 70
ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДП и
на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, като НЕПРАВИЛНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. **** в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Обжалвано е Наказателно постановление *** на **** -гр. ****, ***
„ПП“ - ****, с което на П. Д. П. от с. ****, обл. ****, ул. ***, ЕГН
**********, за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и за
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд ****, с която моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и иска от съда да
постанови решение, с което да бъде отменено процесното наказетелно
постановление, като се излагат доводи в тази насока. Твърди ,че не е
извършил нарушенията, а полицаите тенденциозно са му вменили
нарушения,които не са извършени.
Делото е възобновено с Решение № ***/07.07.2020г. на
Административен съд гр. **** на основание чл.73 ал.2,вр. Чл.70 б. “в“ от
ЗАНН и чл.425 ал.1 т.1 от НПК и върнато за ново разглеждане от Районен съд
гр. ****.
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Актът за установяване на административно нарушение АУАН серия
„***“ № ***/15.10.2018 г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление *** на **** -гр.**** били за това, че на 15.10.2018 г. П. Д. П.
управлявал в гр. ****, ул. *** на кръстовището с ул. **** в посока на
движение с. **** лек автомобил ***. Около 13:10 часа, в гр. **** на ул. „ул.
*** на кръстовището с ул. **** движейки се в посока с. ****, бил спрян за
проверка от свидетелите М. П. Н. и Ю. Ц. М. - длъжностни лица при **** –
гр. ****, *** „ПП“-****. В хода на проверката длъжностните лица
констатирали, че водачът по време на движение не използва обезопасителен
колан, а МПС било оборудвано с такъв, както и че управлява МПС без за
използва задължителните дневни или къси светлини. Нарушения на чл. 70 ал.
3 от ЗДП и на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП. Според показанията на свидетеля М. П.
Н. по време на проверката се установило, че жалбоподателят по време на
1
движение използва мобилен телефон и не бил поставил обезопасителен колан.
Според показанията на свидетеля Ю. Ц. М. нарушенията били движение на
автомобила без включени задължителните светлини и без поставен
обезопасителен колан.
Показанията на свидетелите освен ,че са противоречиви по въпроса да
това какви точно нарушения е извършил водача, не намират опора в диска
със свалената аудио и видео информация от ВКП-2,монтиран на служебния
автомобил „***“ с ***
Както в предложението но Окръжния прокурор на гр. ****, така и в
Решение № ***/07.07.2020г. на Административен съд гр. **** било
отбелязано, че на записът се вижда, че водачът бил с поставен обезопасителен
колан, който свалил при започване на проверката.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
Въззивната инстанция намира,че НП по същество се явява
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че П.П. е извършил нарушенията, за които е
ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина,
описан в НП.
Актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. До Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод.
Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата,
"отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното". Т. е. актът за установяване на нарушение по ЗДвП
няма обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган
следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е
извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не
2
докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното
постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.
Същественото в административно-наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено
или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).
А за да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три
предпоставки (съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения
ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за
наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези
предпоставки означава липса на административно нарушение, което би
довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Липсата на категорични доказателства, установяващи извършеното
нарушение е основание за неговата отмяна.
3