Р Е Ш Е Н И Е
№60/5.2.2020г.
гр.
Пазарджик, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1422 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба,
подадена от Г.Х.П. с ЕГН: ********** ***, чрез адвокат Д.Д. ***, със съдебен
адрес ***, против Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ София, с
адрес: гр. София, ПК 1000, ул. „Ген. Й. В. Г.“ № .., с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с отменено наказателно постановление по
АНД № 187/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 13.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 33-00000041/02.05.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Пазарджик е
претърпял имуществени вреди в общ размер на 150 лв., представляващи сторени
разноски по АНД № 187/2019
г. по описа на Районен съд Велинград
във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред
съда за заплатен адвокатски хонорар – 100 лв. и изготвяне на възражение срещу
АУАН – 50 лв. Твърди, че по посоченото дело от
административнонаказателен характер пред Районен
съд Велинград е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 150 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
13.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален
представител – адвокат Д.. От последния е получено писмено становище за даване
ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба. Моли да
се приемат писмените доказателства, представени с нея, както и представените по
делото, вкл. и АНД № 187/2019
г. по описа на Районен съд Велинград и излага доводи по същество.
В съдебно заседание, ответникът -
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ София - редовно призован, не изпраща
законен или процесуален представител. В постъпило писмено становище с приложено
пълномощно към него, процесуалният представител на ответника счита, че исковата
молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Излага доводи в тази
насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена имуществена
вреда. Счита, че ИА „ОО“ София не е дала повод за завеждане на иска. Възразява
срещу присъждането на разноски и в настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен и доказан. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
предпоставки. Моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковата
молба изцяло.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо
ищеца Г.Х.П. е
бил съставен АУАН № 255122 от 09.04.2019 г. от инспектор при Областен
отдел „Автомобилна
администрация“ Пазарджик, с който му е вменено нарушение на чл.31,
ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметровите превози на пътници
и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията. С оглед дадената
му законова възможност да подаде писмени възражения в тридневен срок, П. се
обърнал за съдействие към адвокат Д. *** за изготвяне на писмено становище, за
което му заплатил сумата от 50 лв., видно от приложените по делото към
възражението договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Като приел
възражението за неоснователно, а нарушението за извършено и доказано, Началникът
на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Пазарджик издал наказателно
постановление №
33-00000041/02.05.2019 г., с което на П. е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП за
нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметровите превози на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта
и съобщенията. Ищецът е обжалвал в срок НП № 33-00000041/02.05.2019 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Пазарджик, поради което било образувано АНД № 187/2019
г. по описа на Районен съд Велинград, като за осигуряване на защитата и
процесуалното си представителство е ангажирал адвокат Д.Д. *** и е заплатил
сума от 100 /сто/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие, приложен по АНД с подаване
на жалбата. С Решение № 149 по АНД № 187/2019 г.,
влязло в законна сила на 26.11.2019 г., Районен
съд Велинград е отменил наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен срещу
надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по
настоящия адрес на увредения.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в
резултат на това наказателно постановление и в производството по издаването му,
ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски
по обжалваното наказателно постановление в общ размер на 150 лева – за изготвяне на възражение срещу АУАН – 50 лв. и във връзка с обжалване на посоченото по-горе
наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски хонорар – 100 лв. Издаването
на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По
силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
В
конкретния случай ищецът е сключил два договора за правна защита и съдействие с
адвокат Д. *** - да
изготви писмено възражение по съставения АУАН, за което е заплатил сумата от 50
лв. и да
го представлява по АНД № 187/2019 г. по описа на Районен
съд Велинград по
жалбата против наказателно постановление № 18-1006-004564/19.03.2019 г. на НП
№
33-00000041/02.05.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“
Пазарджик
до приключване във всички инстанции. Договорили са адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лева, които е отбелязано, че е заплатено изцяло.
Неоснователни са възраженията на
ответника в отговора на исковата молба. Следва да се отбележи, че отговорността
е обективна, защото законодателят не изисква наличието на виновно поведение.
Което означава, че дори дадена административна дейност да е извършена напълно
добросъвестно и съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно не
съответства на изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение за
причинените вреди. Именно такъв е и конкретният случай.
Претендираният размер на вредата,
изразяваща се в заплатения адвокатски хонорар в размер на 150 лв. не е
прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“, то е видно, че така заплатените 150
лв. се явяват дори под минималния размер, определен от разпоредбите на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в своя чл.1 сочи,
че: „Размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък
от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“, т.е. в
случая е уговорен дори по-нисък размер на възнаграждението от 300 лв. По двата договора
за правна помощ и съдействие е уговорено възнаграждение в общ размер на 150
лв., реално са заплатени и се претендират с исковата молба. Следва да се
отбележи, че този размер е оправдан - адвокат Д. е имал активна позиция по
делото – изготвил е писмено възражение срещу АУАН, подробна жалба срещу НП,
явил се е в проведените три съдебни заседания, ангажирал е доказателства, развил
е доводи по същество.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за обезщетение е основателен и
доказан, поради което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени
имуществени вреди сумата от 150 лева. Основателен се явява и искът за
присъждане на законната лихва върху сумата от 150 лв. от датата на завеждане на
исковата молба. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е
възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С
оглед изложените мотиви, вземането за главница е възникнало. Подаването на
исковата молба е и покана за заплащането му, от който момент ответникът е в
забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством проведено главно и пълно
доказване е обосновал задължението на ответника за плащане на посочените в
исковата молба главница и законната лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата молба.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 310 /триста
и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
и в настоящето производство, доколкото минималния размер съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата е 300 лв., така претендираният размер отговаря на него, като и
в настоящото производство адвокат Д. отново е изготвил подробна искова молба и
е представил писмена защита.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“ София, с адрес: гр. София, ПК 1000, ул. „Ген. Й. В. Г.“ № . да
заплати на Г.Х.П. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата в размер
на 150 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 13.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“ София, с адрес: гр. София, ПК 1000, ул. „Ген. Й. В. Г.“ № . да
заплати на Г.Х.П. с ЕГН: ********** ***, сторените
по делото разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/