Решение по дело №9215/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 156
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20181720109215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е 156 / 20.1.2020г.

гр. П., 20.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ

при участието на секретаря РОЗА РИЗОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 09215 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Любомир Вангелов Спасов – Изпълнителен директор

против:

Г.А.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – 1/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ,

Х.А.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – 1/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ

и

И.А.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***/3 ИДЕАЛНАЧАСТ

С искане да бъде установено, че всеки един от ответниците в условията на разделност дължи по 1/3 от следните суми сумата 790,65 лв. /седемстотин и деветдесет лева и 65 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 112,24 лв. /Сто и дванадесет лева и 24 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 790,65 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, , както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

С определение от 21.01.2019 г. производството по делото е прекратено в частта, в която е образувано срещу Г.А.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и Х.А.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** с искане да бъде установено, че всеки един от ответниците в условията на разделност дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Любомир Вангелов Спасов – Изпълнителен директор по 1/3 от следните суми сумата 790,65 лв. /седемстотин и деветдесет лева и 65 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 112,24 лв. /Сто и дванадесет лева и 24 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 790,65 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, , както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

След посоченото частично прекратяване, производството продължи само по иска на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, да бъде установено спрямо ответника И.А.А. с ЕГН **********, адрес ***, че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 300.96 лв. /Триста лв. и 96 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 263.55 лв. /Двеста шестдесет и три лв. и 55 ст./ за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. ; както и сумата от 37.41 лв. /Тридесет и седем лв. и 41 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008 Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от закона. В конкретния случай, по време на процесния период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.

Ответника в законоустановения едномесечен срок, чрез назначения му особен представител е подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй като няма качеството на потребител на топлинна енергия

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от особен представител, който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображение и в писмено възражение и писмени бележки.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 5345/2018 по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.

По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №3934/01.08.2018

Съдът не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.

В хода на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота и не дължи претендираните от ищеца суми.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер 300.96 лв.

Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. "**** и няма качество на клиент на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент на топлинна енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на ползване”. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор. За да бъде уважен така предявеният иск, ищцовото дружество е следвало да установи, че ответникът е имал качеството на клиент по смисъла на чл. 153 на ЗЕ.

В конкретния случай е направено възражение за липса на това качество, което прави този факт спорен между страните по делото. При това положение, по силата на чл. 154 от ГПК ищцовото дружество е било длъжно да ангажира доказателства, че ответникът е собственик или притежава ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Видно от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, процесния имот е придобит на 04.03.1993 г. от Н.Г.А.. Тя, видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници е починала на 05.08.2017г. и е оставила като наследници тримата си сина, единият, от които, е и настоящия ответник И.А.А.. От посоченото следва, че ответника, съгласно ангажираните доказателства, е придобил 1/3 идеална част от имота на 05.08.2017г., тоест след края на периода, за който се претендира заплащане на топлинна енергия от ищеца. Ответника не е бил собственик на процесния имот по време на периода, за който се води производството, поради което и не е имал качеството на клиент на топлинна енергия. Още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е приел наследството, оставено от майка му, като съвкупност от права и задължения.

На следващо място обаче по делото, както се посочи е безспорно установено, че ответника е наследник на Н.Г.А.. Съгл. чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията на своите  наследодатели като част от приетото наследство. В настоящия случай обаче ищецът претендира процесните суми от ответника в лично качество, а не като наследник на починал потребител на топлинна енергия. С оглед спазване на принципа за диспизитивното начало в процеса, поради което и ответникът не следва да отговаря за задълженията на това основание. В този смисъл е Решение № 112/08.04.2019г. по в.гр. дело № 99/2019 по описа на Окръжен съд П..

С оглед на горното, по делото не е установено, че за исковия период ответникът И.А.А. е бил клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот - находящ се в гр. П., ул. "****, поради което и същият не може да се счита за задължено лице за доставената и ползвана топлинна енергия за апартамента за посочения период.

На следващо място по делото не бяха ангажирани доказателства от ищцовото дружество, че именно ответника е подала молба за откриване на партида. С оглед на горното, по делото не е установено, че за исковия период ответникът И.А.А. е бил клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот - находящ се в гр. П., ул. "****, поради което и същият не може да се счита за задължено лице за доставената и ползвана топлинна енергия за апартамента за посочения период. Още повече, че видно от приложеното към исковата молба извлечение от сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна енергия, открита партида на имота не е на името на ответника.

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното производство, и предвид цялостното отхвърляне на исковете на ищеца не следва да му бъдат присъждани сторените разноски, по отношение на ответника – същия беше защитаван от особен представител, поради което и в хода на производството не са сторени разноски.

Предвид приключването на производството в настоящата инстанция следва да бъде изплатено възнаграждението на особения представител на ответника адв. В.Ф. в размер на 195.00 лв. от депозита внесен от ищеца.

 

Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният по отношение на  И.А.А. с ЕГН **********, с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер от 300.96 лв. /Триста лв. и 96 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 263.55 лв. /Двеста шестдесет и три лв. и 55 ст./ за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "**** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. , както и сумата от 37.41 лв. /Тридесет и седем лв. и 41 ст./ законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 01.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 3934/01.08.2018 по ч.гр. д. № 5345/2018 по описа на Районен съд П..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. В.Ф. възнаграждение за участие в производство в качеството на особен представител на ответника в размер на 195.00 лв. /Сто деветдесет и пет лв. и 00 ст./. Възнаграждението да се изплати от депозитните суми на съда. Да се издаде РКО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за прилагане по ч.гр.д. 5345/2018 по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик издал заповед № 3934/01.08.2018

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.