№ 125
гр. Варна, 29.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20243100502131 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Въззивникът Ю. А. А., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. А. Ц., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззивницата М. А. А., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. С. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна А. Е. А., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. К. Д., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Третото лице помагач Г. С. Д., редовно и своевременно призована, не
се явява, представлява се от адв. П. В., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71553/05.09.2024г. от Ю. А. А.
ЕГН ********** и М. А. А.а ЕГН ********** срещу Решение №
2671/12.07.2024г., постановено по гр.д.№ 20223110115993 по описа за 2022г.
на ВРС, 40 с-в, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. А. А. ЕГН
********** и М. А. А.а ЕГН ********** искове с правно основание чл. 108
ЗС да бъде прието за установено по отношение на А. Е. А. ЕГН **********,
че са собственици въз основа на дарение и наследствено правоприемство,
евентуално въз основа на давност от 1986г. до предявяване на иска, на
Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр. *** с площ от 1952
кв.м. по скица, а по документи за собственост 2000 кв.м., при съседи имоти с
идентификатори №№***, както и в построената в имота еднофамилна вилна
сграда на един етаж с мазе, с идентификатор №***.1, със застроена площ 19
кв.м. и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че ВРС не се е произнесъл по въведеното с исковата молба
оспорване на придобивното основание на ответника, а именно на договора за
покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 49 том V, рег.№ 26331,
д.№ 842/10.08.2022г. и твърденията, че същият не е породил транслативен
ефект, тъй като прехвърлителят Г. Д. не е била собственик на процесния
недвижим имот. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с
установяване на симулативността на процеса по гр.д.№ 1781/2022г. по описа
на ВРС, воден между праводателя Г. Д. и трето за спора лице В. Я.. В
обжалваното решение ВРС не е обсъдил и твърденията на ищците, че Г. Д. не
може да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот и
поради това, че КНА №2 том V рег.№ 8532, д.№ 795 от 2022г., издаден на
осн.чл.597, ал.1 от ГПК е неверен, тъй като е издаден въз основа на документ,
който по правната си същност не представлява акт, който установява правото
й на собственост - протоколно определение от с.з. на 29.06.22г. по гр.д.№
1781/22г. по описа на ВРС, с което съдът е одобрил постигната между Д. и В.
2
Я. спогодба. Актът, с който може да се признае по съдебен ред право на
собственост е решение на съда, но не и определение, тъй като определенията
не се ползват със СПН. С доказване идентичността на имотите по нот.актове
на ищците се доказва правото им на собственост на основание правна сделка и
наследствено правоприемство. При придобито право на собственост на тези
основания, придобиването по давност на същите имоти е недопустимо. Ето
защо съдът не би трябвало изобщо да разглежда и да се произнася по
евентуално предявеното от ищците основание: придобивна давност, а
твърденията за придобиване на имота по давност от ответника е недоказано. В
случая би трябвало ответникът да установи придобивното основание на
своята праводателка, което не е направено. Двете съдебно-оценителски
експертизи, приети по делото, са допуснати от съда за установяване на
стойността на извършени подобрения в имота и не установяват кой и кога е
направил подобренията. Поради това съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, като е ценил заключенията на вещите лица за оценка
на подобренията като доказателство за придобиването на процесния имот по
давностно владение в периода 2007г.-2017г. от Г. Д..
Същевременно в нарушение на процесуалните правила, съдът не е ценил
Договор за възлагане на СМР и довършителни работи от 15.08.2022г.,
Приложение №1 към договора, фактура № 13 от 31.01.2023г., издадена на А.
А. от „***"ЕСЮД с основание СМР работи - за покрив, изграждане на
топлоизолация и допълнителни работи на стойност 6 000лв. и Приемо-
предавателен протокол от 20.01.2023г., съгласно който на посочената дата са
установили изпълнението на всички СМР по договора за СМР и
довършителни работи, сключен на 15.08.2023г. и жалба от 14.02.2023г. от
ищците до РП-Варна, които установяват, че посочените подобрения са с дати
след датата на придобиване на имота от А.. Съдът не е обсъдил показанията на
свидетелите на ответника и на заинтересованата страна, съобразно
изискванията на чл.172 от ГПК. Във въззивната жалба са обсъдени подробно
показанията на свидетелите на двете страни. Сочи се, че съдът не е установил
извършването на такива действия в имота от страна на Д., от които да се
установява, че владението на ищците е било отнето от нея през 2007-2008г. По
делото не са събрани доказателства, от които да се заключи, че Д. е установила
фактическа власт върху имота преди 2022 г. Съдът не е изяснил по делото
какви са твърденията на ответника и заинтересованата страна във връзка с
3
установяване на владението върху имота - как, кога и от кого то е установено.
За опровергаване на тези твърдения ищците са представили доказателства за
заведено дело по иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК от Г. С. С. срещу
С.В.С. - гр.д. с № 888/1999г. по описа на ВРС XVIII c-в. Твърденията на Г. С.
по бракоразводното дело за алкохолната зависимост на С. влизат в
противоречие с твърденията й по настоящето дело, че съпругът й е завладял
пустеещия имот и се е занимавал с неговото обработване.
Първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че и двете страни са
плащали данъците за имота. Не е обсъдил приложената по делото справка за
задълженията и писмо рег.№ T22009988BHI001 ВН от 03.10.2022г. и справка
опис на плащания на данъчни субекти от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. за
двамата ищци, в която е отразено заплащането по партидите, открити за всеки
един от двамата на дължимите данъци и такси към Община Варна за периода
от 22.06.1998г. до 2021г. Същевременно, данъците за имота са заплатени от Г.
Д. едва през 2021г. за пет години назад. Съдът неоснователно е отказал да
приеме за разглеждане в настоящето производство искането за отмяна на
констативния нотариален акт за собственост на Г. Д. с мотиви, че с това искане
се засягат правата на трето лице, срещу което не е насочена искова претенция.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна Г. С. Д. е
депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва
твърдението, че спогодбата между нея и третото за спора лице В. Я. по гр.д.№
1781/2022г. по описа на ВРС, представлява привидна правна сделка, тъй като
не отговаря на изискванията за привидните сделки при абсолютна или
относителна симулация - страните да не са искали да бъдат обвързани от
съглашението или да са желали последиците на друго съглашение. Не е
налице и персонална симулация. Страните са желали разрешаването на
възникналия между тях спор. Поради това несъстоятелно се явява и
твърдението за симулативен процес. Съдът не е допуснал и процесуални
нарушения, тъй като е чел нарочно определение за неприемане на претенцията
по чл. 537 от ГПК, допуснал е разпит на В. Я. с оглед доказване на
твърденията на ищците. Фактът, че страните по гр.д.№ 1781/2022г. по описа на
ВРС са се познавали не обосновава симулативност на процеса, нито
продажбата на имота на близък е основание да се приеме, че е налице
заобикаляне на закона. Счита, че съдът правилно е преценил фактите и
обстоятелствата по делото и е направил обоснован извод за придобиване на
4
имота по давност от Г. Д. за периода от 2007 до 2017г. Оттук ответникът е
придобил правото на собственост въз основа на валидна правна сделка от
собственик. Навежда доводи във връзка с показанията на свидетелите. Счита
за неоснователно искането за преразпит на свидетелите.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна А. Е. А. е
депозирал становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че във
въззивната жалба не се навеждат конкретни пороци на решението. Счита за
недоказано твърдението за симулативен процес, както и твърденията за
симулативност на спогодбата като правна сделка, въпреки допуснатия разпит
на св. В. Я.. Счита, че ищците по никакъв начин не са доказали владение чрез
извършване на разходи за имота. Прави се анализ на показанията на
свидетелите. Възразява срещу преразпита на свидетелите.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
АДВ. Ц.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.
АДВ. А.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. В.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
СЪДЪТ докладва постъпило уведомление с вх. № 542/08.01.2025 г. от
координатора на Центъра за медиация към Окръжен съд – Варна, както и
постъпила обратна връзка с вх. № 2276/24.01.2025 г. от медиатора М. П.а, с
която се докладва, че няма постигната спогодба между страните.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2159/24.01.2025 г. от адв. К.
Д. в качеството му на процесуален представител на въззиваемия А. А., с която
се иска приемане на доказателство за прекратяване на водено срещу него
досъдебно производство, като към молбата е приложено постановление за
5
прекратяване от 19.09.2024 г.
АДВ. Ц.: Не сме запознати с постановлението, но ни е известен този
факт, да се приеме.
АДВ. А.: Да се приеме.
АДВ. В.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното с молба с вх. №
2159/24.01.2025 г. от въззиваемия А. А. постановление от 19.09.2024 г. на
Районна прокуратура - Варна за прекратяване на наказателното производство
по прокурорска преписка № 10061/2024 г. по описа на ВРП, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
представеното с молба с вх. № 2159/24.01.2025 г. от въззиваемия А. А.
постановление от 19.09.2024 г. на Районна прокуратура - Варна за
прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка №
10061/2024 г. по описа ВРП.
АДВ. Ц.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. В.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
6
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ц.: Моля да отмените обжалваното решение като
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения,
нарушения на материалния закон и необосновано. Съдът е формирал
незаконосъобразен и необоснован извод, че и двете страни по делото се
легитимират като собственици на процесния имот въз основа на валидни
правни сделки и нотариални актове, сключени в законоустановения за това
ред. Предвид този извод съдът е преминал към разглеждане на твърденията на
страните, заведени като евентуални по делото, за придобиване на имота по
давност. В случая той не е съобразил и не е обсъдил твърденията на ищците,
че нотариалният акт за собственост на А. А. е неверен и не легитимира същия
като собственик на процесния имот по документи, доколкото А. е придобил
имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен със
заинтересованата страна Г. Д.. Последната се е легитимирала пред нотариуса с
констативен нотариален акт за собственост, издаден на основание чл. 597, ал.
1 от ГПК, а именно по документи, не по давностно владение. Съдът не е
обсъдил твърденията ни в тази насока, че Г. Д. не е собственик на имота, не е
била такъв към датата на продажбата, поради което този нотариален акт за
покупко-продажба не легитимира ответника като собственик на имота. Това е
така, тъй като констативният нотариален акт за собственост на
заинтересованата страна е издаден не по обстоятелствена проверка, а по
документи. Като документ, служещ като основание да се признае тя за
собственик на имота е използвано от нотариуса съдебно определение,
постановено по гр.д. № 178/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, което е
приложено към настоящото дело. Делото е било заведено от Г. Д. срещу трето
неучастващо в спора лице - В. Я., който беше разпитан по делото пред
Районен съд - Варна като свидетел по искане на ищците. Твърденията и са, че
́
тя е собственик на имота, не разполага с документ за собственост, инициирала
е процедура пред Община Варна по издаване на документи за снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост през 2021 г., но тъй като в
продължение на една година не са и издадени необходимите документи за
́
обстоятелствена проверка, счита, че тази процедура няма как да продължи,
това е цитат от исковата и молба. Междувременно тя е установила, че третото
́
7
лице, ответник по това дело, Я. има някакви претенции към имота, евентуално
щял да се снабдява с констативен акт за собственост по давност, поради което
тя иска да установи правата си на собственост спрямо него. Я. е признал иска,
като съдът с определение по делото е одобрил постигната спогодба, но освен
това е вписал в диспозитива, че признава Д. за собственик на имота.
Посоченото определение не може да служи като документ, установяващ права
на собственост, доколкото е издадено в нарушение на ТР № 4/2012 г. на ОСГК
на ВКС, тъй като защитата на владелец с изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
стане или по съдебен ред по иск, заведен от него, или по възражение по такъв
иск, или с констативен нотариален акт за собственост. Актът на съда в първите
два случая е винаги решение, т.е. не може да се признават права на
собственост по давностно владение с определение на съда. В този смисъл е и
тълкуванието на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, че при признание на
иск за собственост се постановява съдебно решение. Още по-малко, както е
направено в случая, е да се постанови съдебно определение за признаване на
такива права. Този грешен извод на съда по отношение на посочените факти и
необсъждането на основни за делото твърдения и възражения на страната са
довели до незаконосъобразно разпределение на доказателствената тежест и до
материално неправилни изводи на съда, защото при положение, че ищците са
установили правото си на собственост въз основа на наследяване, а преди това
на дарствено разпореждане, те се легитимират по делото с посочените актове,
установяващи техните права. От друга страна, ответникът се позовава на
давност при присъединяване на давностно владение на праводателката си.
Съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест, като прецени, че
ищците доколкото се легитимират по посочения начин като собственици на
имота, се предполага, че са във владение на същия от момента, в който са го
придобили, като те са твърдели и владение от страна на своите праводатели.
От друга страна, ответникът, който твърди да е придобил този имот, следваше
да установи отблъскване на това владение и установяване на явна, трайна
фактическа власт върху имота от неговия праводател - заинтересованата
страна. По делото такива доказателства не се събраха. Налице е неяснота
относно това кога и от кого е било установено владението на Г. Д. - от нея, от
съпруга и, от двамата, защо е било прекъснато според твърдението и за
́́
няколко години, после е продължено. По делото не се събраха доказателства Г.
Д. да е завладяла този имот явно, така че ищците и останалите да могат да
8
установят завладяването му. Не се установи и от свидетелските показания
извършване на владелчески действия от същата. Според решението на съда
такива действия са представлявали извършени както от третото лице помагач,
така и от ответника, действия по ограждане на имота, снабдяване с
удостоверение за търпимост, както и действия по ремонт на сградата,
прекарани ВиК инсталация и ел. инсталация към имота. От показанията на
свидетелите на ответника и на заинтересованата страна по категоричен начин
се установи, че тези действия са извършени в периода след октомври-
декември 2022 г. от А. А.. Такива са и неговите твърдения в насрещния му иск
за подобрения. Никой от свидетелите не установи Г. Д. да е извършвала някое
от тези действия. Съдът не е зачел и признанията на тези факти от ответника.
Считаме, че ответникът не е установил придобивна давност при
присъединяване на давностно владение от страна на Г. Д., с оглед на това
исковете на ищците са основателни. Като не ги е уважил, съдът е постановил
незаконосъобразен съдебен акт. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
АДВ. А.: Присъединявам се към становището на адв. Ц.. От прегледа на
документите по делото се установи, че въззивниците А.и имат перфектни
документи за имота и неговата история. Той е придобит чрез покупко-
продажба от техните праводатели и във времето за него те помежду си са
водили дело за делба. Документите по делбата са представени на съда. Във
времето поради свлачищните процеси на „Г.“ имотът е влязъл в червена зона и
достъпът до него е бил по-труден, поради което не са реализирани
инвестиционни намерения за имота. Съдът на първа инстанция не е отчел, че
нашите подзащитни са плащали редовно данъците си в годините и
ответниците са плащали данъци и такси за имота само последните 2-3 години,
което не може да ги легитимира като собственици по давностно владение.
Първата инстанция не е изследвала достатъчно противоречията в твърденията
на свидетеля В. Я. по делото срещу общината и в нашето дело, където има
явни разминавания, дадени в показанията, дадени пред съдия, което не е
намерило приложение в решението по делото. Съдът не е взел под внимание
писмените бележки на ищцовата страна, подадени на 27.06.2024 г., където са
изброени всички обстоятелства и съображения, произтичащи от фактите по
делото. Представям писмена защита в този смисъл. Моля да ни присъдите
сторените разноски.
9
АДВ. Д.: Основен контраверсен въпрос е начинът, по който А. А. е
придобил собствеността и изпълнена ли е разпоредбата на чл. 79 от ЗС.
Твърдението, че имотът е придобит по силата на разпоредителна сделка, а
преди това е владян от Г. Д. в един продължителен период, не е спорен фактът,
че А. има две деца от дъщерята на Д.. Те са във фактическо съжителство, а
нейният съпруг е завладял/окупирал имота още 2000-2002 г., когато той е бил
служител на Горското. Този имот е бил обрасъл, представлява една хавра,
респективно ищците в първоинстанционното производство нямат титул за
собственост за целия имот, затова се релевира и претенция за придобиване по
давност. По делото няма един писмен документ, че същите елементарно са
закупили мрежа, кол, за да докажат, че са посещавали имота, че са полагали
грижи, той е бил изоставен. Единият от свидетелите е с адрес в гр. Б.. По
отношение на техните посещения в годините единият няма шофьорска
книжка, не управлява автомобил, другият посочва, че е идвал с автобуса.
Грижи за имота никой не е полагал от страна на ищците в периода след 2000 г.
Ноторно известно е, че констативният нотариален акт не създава права и
задължения, но считам, че сме доказали в първоинстанционното производство
и двата компонента – animus и corpus. Моля да потвърдите решението на
първоинстанционния съд. Моля да ни присъдите сторените разноски. Моля да
ми бъде дадена възможност да представя писмена защита.
АДВ. В.: По отношение на изявеното от адв. Ц., че нотариалният акт, с
който се е снабдил А. А., съставлява документ с невярно съдържание, това
твърдение е абсурдно. Другото твърдение от страна на въззивника, че
документите, които са били перфектни на А.и, те след искова молба направиха
допълнение в уточняваща молба, с което изискаха да им бъде призната
собственост по давностен срок на владение. В отговора си към въззивната
жалба съм посочил конкретни аргументи. Моля да потвърдите решението на
първоинстанционния съд. Моля да отхвърлите въззивната жалба. Моля да ми
бъде дадена възможност да представя писмена защита.
АДВ. Ц.: Възражението за придобиване на имота по давност е
направено като евентуално, в случай че не се установи правото на собственост
по наследяване и дарение от родителите на ищците. Това не означава, че
документите за собственост по тяхна преценка или твърдения са недостатъчни
за установяване на правото на собственост.
10
СЪДЪТ дава възможност на страните да представят писмени бележки в
едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:21 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11