Определение по дело №264/2020 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 554
Дата: 19 август 2020 г.
Съдия: Румяна Стоева Калошева Манкова
Дело: 20202000500264
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 55418.08.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева

Росица С. Стоева
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело №
20202000500264 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г,, гр.С,,
против решение № 77 от 14.04.2020г. по т.д. № 456/2017г. на Бургаския
окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на фонда против Н. В. Т. за
сумата над уважения размер от 33 8445,03 лв. до предявените 92 256 лв., в
едно със законната лихва и последиците за съдебните разноски. Решението е
постановено при участие на Агенция „Пътна инфраструктура“ като помагач
на ищеца Г..
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушение на съдопроизвадствените правила и приложимия материален
закон. Изложени са съображения за причинено от ответника при управление
на т. а. „Мерцедес 2629“ с ДК № * ПТП с материални щети, в резултат на
сблъсък в долната част на конструкцията на мост, за което по приложената
щета №11-0164/08.02.2011г. на ГФ са установени щети по мостовото
съоръжение по вид и обем, надхвърлящи приетия от първоинстанционния съд
размер. Оспорва се приетото от решаващия съд, че изслушаната по делото
експертиза на в.л. инж. К. е прецизирала вида на имуществените вреди, като
не е отчетено обстоятелството, че писмените доказателства установяват
действителните щети и реално извършените СМР, докато констатациите на
вещото лице от оглед са близо 10 години след процесното ПТП и след ремонт
на съоръжението. Поправянето на вредите е извършено при спазване на ЗУТ,
ЗП, ППЗП, ЗОП /отм./ и съответни наредби, по надлежно избран вариант за
извършения ремонт, с възлагане на СМР на изпълнител и сключване на
1
договор след проведена процедура по обществена поръчка, при приложени по
делото сертификати за заплащане на СМР за 221 648,86 лв. и 7 728,25 лв. и
съответни платежни нареждания за извършени плащания. Вещото лице не се
е съобразило с горната документация, възприело е и е оценило вредите на
база свое техническо решение, но е приело изпълнения ремонт като въпрос на
проектантско решение, което не е грешно, без да е дало съответна оценка.
При установените по делото различни технологии за ремонт на моста е
останало неизяснено обстоятелството доколко е била практически
осъществима застъпената от вещото лице технология за подмяна и на каква
стойност възлиза реализирането . В тази насока, при разминаване
становищата на специалисти и наведени възражения по експертизата,
решаващият съд не е уважил искане за тройна СТЕ, което се сочи като
процесуално нарушение, довело до постановяване на необоснован съдебен
акт. Освен това, размерът на вредите от 34 443,03 лв. неправилно е обоснован
с приложение №1- КСС към допълнителното заключение, където не са
включени всички СМР и разходи за поправка на щетите от процесното ПТП.
Цените за труд и материали не съответстват на действително платените за
ремонта и на пазарните цени към онзи момент, още повече, че вещото лице е
ползвало справочник не за мостово съоръжение, а за аналогични работи. По
отношение на констатираните от експерта „допълнителни подобрения на
моста и около него“ е заявено, че тяхното изпълнение е в пряка причинно-
следствена връзка с причиненото от ответника ПТП. Но дори и да се приеме,
че при аварирали 3 надлежни греди са били сменени още пет, то за подмяната
на 3 греди е следвало да се калкулира цена за труд, транспорт и др.
съпътстващи разходи. Оспорва се приемането за подобрения на извършени
СМР за поправка на вредите от процесното увреждане. Претендира се отмяна
на обжалваното решение в отхвърлителната му част и вместо него
постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло в предявения
размер. Направено е искане на основание чл.266, ал.3 ГПК за назначаване на
тройна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси 1, 2 и 3
от молба на ГФ от 15.10.2018г.: 1. Налице ли са данни за причинени при
процесното ПТП увреждания и в каква степен по основните конструктивни
елементи на мостовото съоръжение /надлежните греди, носеща армировка и
т.н./?, 2. Описаните видове СМР в заключителната техническа експертиза по
преписката за щета на ГФ кореспондират ли с механизма на процесното ПТП
2
и 3. Каква е действителната стойност на причинените при произшествието
имуществени вреди, определена в лева към деня на инцидента- 03.12.2010г.,
като при отговора на 3-ти въпрос се извърши изчисление и по цените,
заплатени от АПИ за извършения ремонт, а така също да дадат варианти по
средни пазарни цени към посочената дата.
Въззиваемият ответник Н.Т., чрез процесуалния си представител, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като
неоснователна. Счита обжалваното решение в атакуваната част за правилно и
прави искане да бъде потвърдено. Излага становище, че привлеченото трето
лице АПИ не е представило пълна документация за извършения ремонт.
Позовава се на писмо от 17.01.2011г. на „Пътпроект“ ЕООД за това, че е било
възможно да се извърши частичен ремонт на мостовото съоръжение, каквото
е и експертното заключение по делото. Възразява ответникът да бъде
натоварен да плати идейни решения на АПИ за изграждане на нова връхна
мостова конструкция с допълнителни екстри. Освен това се изтъква
обстоятелството, че в приложените сертификати са изписани материали,
които не са вложени в изграждането на връхната мостова конструкция
/позиция 1615/, както и са влагани материали, различни от одобрените в
проекта. Искането за допускане на тройна експертиза се оспорва като
неоснователно, тъй като АПИ не притежава необходимата техническа и
екзекутивна документация за извършеното строителство, а изслушаната
единична експертиза е компетентно и безпристрастно изготвена.
Съдът, в предвид разпоредбата на чл.267 ГПК, изискваща в закрито
заседание въззивната инстанция да извърши проверка на допустимостта на
жалбата при съответно прилагане на чл.262 ГПК и да се произнесе по
допускане на посочените от страните нови доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата има съдържанието,
изискуемо по чл.260 ГПК и необходимите по чл.261 ГПК приложения.
Поради това, жалбата е редовна и допустима и подлежи на разглеждане в
съдебно заседание.
Искането във въззивната жалба за допускане на тройна съдебно-техническа
експертиза, настоящата инстанция намира за неоснователно, поради което
3
същото следва да бъде оставено без уважение. Изслушаното пред
първоинстанционния съд експертно заключение по основната и допълнителна
експертизи сочи на компетентност и безпристрастност на вещото лице, в
каквато насока липсват оплаквания от страна на въззивника. Основната и
допълнителната експертиза са изчерпателни, ясни и обосновани. Окръжният
съд правилно е оставил без уважение искането за назначаване на тройна
експертиза по въпросите, изяснени от единичната експертиза.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА ДОПУСТИМА за разглеждане въззивната жалба
на Гаранционен фонд, гр.София, против решение № 77 от 14.04.2020г. по т.д.
№ 456/2017г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено във въззивната
жалба, за допускане извършването на тройна съдебно-техническа експертиза.
ВНАСЯ жалбата за разглеждане в съдебно заседание и насрочва
същото за 16.09.2020г. от 9.45 часа, за която дата да се призоват страните.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4