РЕШЕНИЕ
№ 505 07.04.2016г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд ХІV
граждански състав
На
седми април две хиляди и
шестнадесета година
В закрито
заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в следния
състав:
Председател: Анна Иванова
Членове: Радослав Радев
Десислава Кацарова
Като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гражданско дело № 760 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника „Вени ко“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, чрез законния
представител М.Н.Д., против Постановление за разноски по изп.дело № 105/2016 г. по описа на ЧСИ М. К. с рег.№ 823, район на
действие Окръжен съд – гр.Пловдив. Жалбоподателят счита, че е налице злоупотреба с право от
страна на взискателя, тъй като вместо да поиска присъединяване на присъдените в
негова полза суми към вече образувано изпълнително производство по изп. дело №
270/ 2015г., той е образувал ново изпълнително производство и претендира
разноски по него. Тези такси и разноски, предмет на постановлението, не биха
били дължими, ако издадените нови изпълнителни листове, били присъединени към образувано
преди това изп. дело № 270/ 2015г. при същия съдебен изпълнител. С оглед
изложеното, моли съда да отмени постановлението на ЧСИ М. К. в частта за разноските,
а именно 350лв. разноски за адвокатски хонорар и такси по Тарифата на ЧСИ.
Ответникът по
жалбата - взискателят
Т.П.И.,
е взел становище по нея, като счита същата за неоснователна. Заявява, че предмет
на изпълнителното производство било присъдено с решение по гр.д.№ 18209/ 2014г.
по описа на ПРС и в.гр.д. № 3344/ 2015г. по описа на ПОС адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата. Твърди,
че изпълнителното производство по издаден в полза на ищцата по делото
изпълнителен лист било прекратено, поради което и се явява невъзможно присъединяване
към това производство. При своевременно изпълнение от страна на длъжника по
изпълнението изобщо не би се стигнало до образуване на гражданското дело, както
и на изпълнителни дела. Моли жалбата да
се отхвърли. Претендира разноски.
Постъпили са в
изпълнение на разпоредбата на чл.
436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ М. К. във връзка с обжалваното постановление, според които жалбата
е допустима, но неоснователна. Посочва, че адвокатското възнаграждение
е в размер на еднократния размер на възнаграждението за образуване на делото и
за водене на делото, с оглед материалния интерес. По отношение на начислените
такси в общ размер от 251,18лв. сочи, че същите включват такса за образуване на
делото, такса за проучване на длъжниковото имущество, такса за покана за
доброволно изпълнение, такса за запор на банкови сметки и пропорционална
такса в размер на 125,18лв. Дължимите
такси съответстват на извършените до момента на действия. Заявява, че в
деловодството на съдебния изпълнител са постъпили отделни молби с приложени към
тях изпълнителен лист и пълномощно, всяка от които с искане да се образува
отделно изпълнително дело. Твърди също така, че взискател по посочените
изп.дела № 106/ 2016г. и № 270/ 2015г. е Д. К., а взискател по настоящото дело
е И.. От друга страна, към датата на образуване на изп.д. № 106/ 2016г. –
22.02.2016г., производството по изп.д. № 270/ 2015г. е било приключено с
постановление от 16.02.2016г.
Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното
дело, доводите на жалбоподателя, на ответинка по жалбата и мотивите на ЧСИ, намира
следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното производство е образувано по молба на
взискателя Т.П.И.
и приложен към нея изпълнителен лист от 22.02.2016г., издаден въз основа
на Решение № 3693/09.11.2015 г. по гр.дело № 18209/
При така установеното съдът намира жалбата за допустима
като подадена в едноседмичния срок по чл.
436, ал.1 от ГПК; изхождаща от легитимирано лице – длъжника; касаеща
обжалваемо от него действие на съдебния изпълнител на основанията по чл.
435, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят счита атакуваното от него постановление за
незаконосъобразно, тъй като взискателят злоупотребил с правото си, като
образувал три изпълнителни дела, по всяко от които били събрани такси, както и
било претендирано адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя наведеното от
жалбоподателя съображение. От приложените към жалбата преписи от изпълнителни
листове, съответно № 10724/ 13.11.2015г. и № 1823/ 22.02.2016г., издадени по гр.дело № 18209/
С оглед така констатирани факти, съдът намира
за неоснователен довода на жалбоподателя, че взискателят е упражнил превратно
правото си, като е натоварил неоснователно длъжника по изпълнението с
допълнителни разноски. На първо място, взискателите по новообразуваните изпълнителни
дела са били различни лица – съответно Д. К. и адв.Т.И., което по необходимост
води до образуване на различни изпълнителни производства. За този извод съдът съобрази разпоредбата на
чл. 11 от НАРЕДБА
№ 4 от 6.02.2006 г. за служебния архив на
частните съдебни изпълнители, съгласно която въз основа на всеки акт, подлежащ на съдебно изпълнение, се образува
отделно изпълнително дело, освен ако взискателят поиска друго. Следователно, по искане на един взискател
може да бъде образувано едно изпълнително дело по няколко изпълнителни листове,
удостоверяващи вземания в негова полза. В случая, предвид липсата на идентитет
на взискателите, едно изпълнително производство не следва да се образува.
На следващо място, присъединяване на
един взискател към образувано от друг изпълнително производство е процесуална
възможност, предоставена в дискрецията на всеки от взискателите, а не и тяхно
нормативно уредено задължение. Взискателят Т.И. е бил в невъзможност да се
присъедини към приключилото изпълнително дело № 270/ 2015г. с взискател К., тъй
като след прекратяване на производството действия по него не могат да бъдат
извършвани от съдебния изпълнител. Следва за пълнота да се посочи, че дори да е
налице присъединяване на едно изпълнително производство към друго с друг
взискател, то такси за образуване на изпълнително производство, за имуществено
проучване, за покана за доброволно изпълнение, както и пропорционална такса
върху събрания размер на вземането, както и разноски за процесуално
представителство на присъединения взискател, се дължат. Ето защо съдът намира,
че не е налице злоупотреба с права от страна на взискателя И.. Законосъобразно
са определени в постановлението на съдебния изпълнител дължимите такси по
Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители с начислен данък върху
добавената стойност, както и е включено заплатеното адвокатско
възнаграждение.
При това
положение жалбата на длъжника против постановлението за възлагане се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Ответникът
по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, като същите се
констатираха в размер на 200лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като
жалбоподателят следва да бъде осъден да ги понесе.
Предвид
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Вени ко“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, чрез законния
представител М.Н.Д., против Постановление за разноски по изп.дело № 105/2016 г. по описа на ЧСИ М. К. с рег.№ 823, район на
действие Окръжен съд – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „Вени ко“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от М.Н.Д., да заплати
на Т.П.И., ЕГН **********,***, сумата от 200лв./двеста
лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: