№ 812
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500757 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 4100/22.12.2022 год., постановено по гр.д. № 4950/2022 год., ВРС – 49
състав, поправено с определение № 2289/22.02.2023 год, съдът е отхвърлил предявения от Д.
С. И., ЕГН **********, притежаваща лична карта № ********* изд. на 03.07.2020 г. от МВР
гр. Варна, постоянен адрес: гр. Варна, ******, в качеството си на наследник на Т.И., ЕГН
**********, бивш жител на гр. Варна починал на 14.12.2021 г., против застрахователя
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да бъде осъден застрахователят „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, да заплати в полза на застраховащ кредитор „Банка ДСК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул.
„Московска“ № 19, на застрахователна сума от 3010.57 лв. /три хиляди и десет лева и 57
стотинки/, представляваща остатък от предоставен с Договор за кредит за текущо
потребление от 05.10.2021 г. в размер на 4000лв. към момента на настъпване на събитието –
смърт на кредитополучателя, на основание чл. 382 ал.1 пр. последно КЗ, като е осъдил
ищцата за разноски.
Недоволен от горното решение е останала ищцата, който обжалва постановеното
решение като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Конкретните
оплаквания се свеждат до неправилност на извода на съда относно наличието на изключен
риск, по силата на който застрахователят няма задължение да изплаща обезщетение. Излага
се, че самият механизъм на присъединяване към вече сключен договор с определено
съдържание изключва възможността застрахованият да е участвал в изготвянето на
1
съдържанието му и застрахователните условия, което изключва и индивидуалната
договореност на процесната клауза и поради това са неравноправни по смисъла на чл.143 и
чл.145 ЗЗП. Поддържа се, че съгласно съдебната практика, когато обстоятелствата, които са
от значение за покритите рискове „смърт“, „пълнат райна неработоспособност“ и „временна
нетрудоспособност“ са формулирани общо, в хипотеза на липса на поставени въпроси, по
чл.362 КЗ, е неравноправна по смисъл на чл.143, ал.2 т.6 ЗЗП. Неравноправността на
клаузата произтича и от обстоятелството, че позволява на тръговеца да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена
на потребителя. По изложените правни доводи се настоява за отмяна на решението и
уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на жалбата досежно неравноправността на спорната клауза от
ОУ. Излагат се доводи за несонователност на развитите доводи към изключения риск,
уговорен между страните в ОУ и застрахователната полица, доколкото същият не е и не
може да бъде пряко обвързан с поставянето на въпроси по чл.632 КЗ. Счита, че договорката
не противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.2 т.6 ЗЗП, а отказът е основан на
представените медицински документи. Моли за потвърждаване на решението и присъждане
на разноски.
В с.з. по същество, въззивницата, чрез пълномощника си, моли за отмяна на
решението и присъждане на разноски за двете инстанции.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез представителя си, моли за
потвърждаване на решението.
„БАНКА ДСК“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по същество на спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на горната проверка, въззивният състав намира, че решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително.
Произнасянето съответства на предявеното искание и правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството и решението са допустими.
Производството пред ВРС е образувано по предявена от Д. С. И., в качеството й на
наследник на Т.И., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починал на 14.12.2021 г.
против „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искова молба за осъждане на
ответното дружество да заплати в полза на БАНКА ДСК ЕАД на уговорено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка живот, свързана с банков кредит в размер на 3 010.57
лв, на основание чл. 382, ал.1 вр. чл.448 от КЗ.
Не е спорно между страните по делото, че наследодателят на ищцата Т.Д.И. е
2
сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за банков кредит за текущо потребление от 05.10.2021
год. в размер на 4 000 лв., като същият е бил включен в групата на застрахованите лица по
Групов застрахователен договор за застраховка „Кредитна защита", за което му е издаден
Сертификат № D0005195237211005. Последният, както и съгласието на кредитополучателя
за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка
„Кредитна защита“, са приложени по делото, като видно и в двете като специални условия
фигурира клауза за допълнително изключен, вън от предвидените в Общите условия, риск, а
именно „смърт, пълна трайно неработоспособност или временна неработоспособност, когато
те са в причинно – следствена връзка с епидемия или пандемия, както и техните
последствия, включително всякакви здравни услуги…. Не са покрити и всякакви събития,
настъпили в резултат или причинно-следствена връзка с коронавирус /COVID-19/.“
Ноторно е и обстоятелството, че пандемията от COVID-19 е официално обявена в
Република България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г. на Министерството на здравеопазването, като от приложените към делото
Общи условия по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка
ДСК“ ЕАД е видно, че същите са приети и последно изменени на 27.03.2020 год.,
респективно влезли в сила на 13.04.2020 год.
Установява се по делото също така, че че на 14.12.2021 год. кредитополучателят е
починал вследствие на двустранната вирусна Пневмония е двустранната вирусна Пневмония
вследствие заразяване с COVID - 19, довела до развитието на Синдром на сърдечна и
циркулаторна недостатъчност, довела до развитието на Синдром на сърдечна и
циркулаторна недостатъчност. Въз основа на подадено от ищцата, в качеството й на
наследник на починалия кредитополучател, заявление застрахователна претенция за
изплащане на застрахователна сума до размера на непогасения остатък по кредита,
застрахователят „Групама Животозастраховане" ЕАД е отказал изплащане на обезщетение,
позовавайки се наличие на изключен с клаузите от Общите условия на Групова застраховка
„Кредитна защита” раздел III Застрахователни пакети. Покрити рискове.Изключени
рискове“ застрахователен риск, в частност т.14.6, съгласно която отговорността на
застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, пълна трайна
неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена
връзка с: … епидемия или пандемия, както и техните последствия, включително всякакви
здравни услуги.
Именно действителността на тази клауза от Общите условия на застрахователя, като
част от застрахователния договор, които лимитират отговорността на последния при
настъпване на събития, е и единственият спорен въпрос по делото.
Изложените във въззивната жалба доводи за неравноправност на процесната клауза,
като уговорка, сключена във вреда на потребителя, настоящият състав на ВОС не споделя.
Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправна е и тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена
на потребителя.
В случая, спорната клауза не е такава. Същата е формулирана по ясен и
недвусмислен начин, отнасяйки се само за събития, чието настъпване е във връзка с вече
обявената в страната пандемията от COVID-19, а не във връзка с общо здравословно
състояние на застрахования, в който случай би била приложима нормата на чл.362, ал.1 КЗ.
Видно е и че наличието на изключен застрахователен риск не е оставено на субективната
преценка на застрахователя. Същата не поставя и застрахования в неравностойно
положение, а застрахователят е въвел адекватно на ситуацията ограничение на носената от
3
него отговорност. С Решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о., е
прието, че когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелствата, които
водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение
за изплащане на застрахователно обезщетение. Изборът на застрахователен продукт и
застраховател и предвиденото съотношение между обем покрити рискове и застрахователна
премия, е въпрос на автономна преценка на застрахования при договарянето. Така, съдът
намира за допустимо уговарянето на ограничения в отговорността на застрахователя стига
същите да не противоречат на императивни правни норми. Подобно противоречие не е
налице, а уговореният изключен застрахователен риск черпи правното си основание в
разпоредбата на чл.449, ал.2 КЗ, където законодателят е предвидил възможността страните
да договорят и други основания за изключване отговорността на застрахователя,
разширяващи кръга на предвидените в чл.449, ал. 1 КЗ такива.
И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически
изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4100/22.12.2022 год., постановено по гр.д. №
4950/2022 год., ВРС – 49 състав, поправено с определение № 2289/22.02.2023 год.
ОСЪЖДА „Групама Животозастраховане“ ЕАД, да заплати в полза на застраховащ
кредитор „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Оборище, ул. „Московска“ № 19 сумата от 200 лева, представляваща сторени пред
настоящата инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4