РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - СофияВеселин
Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600170 по описа за 2021 година
С Присъда от 24.11.2020 год., Видински окръжен съд по НОХД№ 171/2020 год., е
признал подсъдимият Г. Н. Г. - роден на ******** г. в гр.***, българин, българск и
гражданин, със средно образование, неженен, работещ с постоянен адрес в гр.***, общ.***,
ул.“***“ № *, неосъждан с ЕГН:********** за виновен в това, че на 17.07.2018г. около
00.30 часа, на главен път Е-79, при километър 67+000 при управление на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с per. № ********, лична собственост с посока на движение от
гр.Видин към гр.София, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20,
ал.1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, чл. 16, ал.1, т.1 от ЗД вП - На пътното платно с двупосочно движение на
водача на пътното превозно средства е забранено, когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, неправомерно
пресичайки единичната непрекъсната линия M1, разделяща платното за движение на две
пътни ленти съобразно разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и внезапно навлязъл в
лентата за насрещно движение, с което реализирал ПТП - блъснал челно ексцентрично в
предната част на насрещно движещия се лек автомобил - „Тойота Пикник“ с per. №
********, собственост и управляван от Е.В., при което по непредпазливост причинил
смъртта на В. Т. Г. от гр.Видин, както и средна телесна повреда на Е. В. В. изразяващи се в
1
трайно затруднение в движението на долен ляв крайник, трайно затруднение в движението
на снагата и контузия на белите дробове двустранно и наличието на кръв в двете гръдни
половинки, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като на
основание чл.343, ал.4, във вр.с чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1, във вр.с ал.1, във вр.с чл.342, ал.1 от
НК във вр.с чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, във вр.с
чл.58а, ал.1, във вр.с чл.36 и чл.54 от НК, го е осъдил на 4 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“ намалено с 1/3, като окончателното е 3 години „Лишаване от свобода“, което
наказание на основание чл.57, т.3 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при условията на
„общ“ режим.
На основание чл.343г от НК във вр.с чл.37, ал.1,т.7 от НК съдът е постановил
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.
Веществените доказателства 7 броя компактдискове, прикрепени към материалите по
делото съдът се е разпоредил да останат като доказателства по делото до влизане на
присъдата в сила. Произнесъл се е и по разноските по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия в срок с
молба да му бъде определено наказанието при условията на чл.66, ал.1 НК.
В допълнението към въззивната жалба, депозирана чрез защитника на подсъдимия –
адв.Л., отново се застъпва мнението, че следва да се измени присъдата като се приложи
чл.66, ал.1 НК.
В хода на съдебните прения пред САС, защитникът поддържа подадената жалба с
доводите в нея.
Подсъдимият Г. поддържа казаното от своя адвокат.
САП моли да се потвърди присъдата.
В последната си дума подсъдимият моли да се уважи жалбата.
Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото и
анализирайки същите задълбочено, поотделно и в своята съвкупност решаващият съд е
достигнало до фактическа обстановка, която въззивният съд споделя, а именно:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 НПК.
На 16.07.2018 г.около 00.30 часа, на главен път Е-79, при километър 67+000 при
управление на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с per. № ********, лична собственост с
посока на движение от гр.Видин към гр.София, нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и
2
нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на пътното платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне, като загубил контрол над управлявания от него
автомобил и внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, неправомерно пресичайки
единичната непрекъсната линия M1, разделяща платното за движение на две пътни ленти
съобразно разпоредбата на чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДП и внезапно навлязъл в лентата за
насрещно движение, с което реализирал ПТП - блъснал челно ексцентрично в предната част
на насрещно движещия се лек автомобил „ Тойота Пикник“ с per. № ********,
собственост и управляван от Е.В. при което по непредпазливост причинил смъртта на В. Т.
Г. от гр.Видин, както и средна телесна повреда на Е. В. В. изразяващи се в трайно
затруднение в движението на долен ляв крайник, трайно затруднение в движението на
снагата и контузия на белите дробове двустранно и наличието на кръв в двете гръдни
половини, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Извършената по досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза на
труп е дала заключение, че непосредствената причина за смъртта на В. Г. е остра дихателна
и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на травматичен шок вследствие на
множествената /съчетана черепно-мозъчна и гръдно- коремна/ травма. Смъртта на В. Г. е в
пряка и непрекъсната причинна връзка с травматичните увреждания получени при ПТП.
Другата съдебно-медицинската експертиза за телесните увреждания на Е.В. е дала
заключение, че счупването на големия пищял на левия долен крайник е довело до трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник. Счупените ребра и гръдна кост са довели
до трайно затруднение на движението на снагата, а наличната белодробна контузия, както и
наличието на кръв в двете гръдни половини реализира медико-биологичния признак -
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупените напречни израстъци на
поясните прешлени са от характер да причинят трайно затруднение в движението на снагата.
САТЕ и ДСАТЕ са дали заключение, че причина за ПТП-то е навлизане на лекия
автомобил „Фолксваген Шаран“ в лентата за насрещно движение в непосредствена близост
пред лекият автомобил „Тойота Пикник“, вследствие на което е блъснал челно
ексцентрично в предната част лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег.№ ********.
Правилно първостепенният съд е приел, че така установената фактическа
обстановка се доказва от свидетелските показания, огледния протокол, съдебно-
медицинските експертизи, автотехническата и допълнителната експертизи, фотоалбума и
приложените писмени доказателства. Не на последно място, а и с оглед производството
по чл.371, т.2 НПК самопризнанието на подсъдимият се подкрепя и от събраните
доказателства по делото. Същите са праволинейни, не се констатират противоречия и
взаимно се допълват.
От така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно
окръжният съд е приел, че подсъдимият Г. Н. Г. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 343, ал.4, във вр. с чл. 343, ал.3, б “б“, пр.1, във вр. с ал.1,
във вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.1, чл.16, ал1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от
3
ППЗДвП.
От обективна страна - след полунощ около 00.30 ч. на 17.07.2018г. подсъдимият
управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с per. № ********, по главен път Е-79
посока Видин-Монтана. По същия път в обратна посока се е движел лек автомобил „Тойота
Пикник“ с рег.№******** управляван от пострадалия Е. Б.. Двата автомобила са могли да се
възприемат на разстояние около 400 метра. В близост до разклона за с.Плешивец на път Е-
79 на километър 67+000, обвиняемият нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл.20,ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл. 16,ал.1, т. 1 от ЗДвП,
съгласно който на пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като
загубил контрол над управлявания от него автомобил и внезапно навлязъл в лентата за
насрещно движение, неправомерно пресичайки единичната непрекъсната линия Ml,
разделяща платното за движение на две пътни ленти съобразно разпоредбата на чл.63,
ал.2,т.1 от ППЗДвП, с което реализирал ПТП - блъснал челно ексцентрично в предната част
на насрещно движещия се лек автомобил „Тойота Пикник“ с per. № ********, собственост
и управляван от Е. Б., при което по непредпазливост причинил смъртта на В. Т. Г. от
гр.Видин, както и средна телесна повреда на Е.В. Банков изразяващи се в трайно
затруднение в движението на долен ляв крайник, трайно затруднение в движението на
снагата и контузия на белите дробове двустранно и наличието на кръв в двете гръдни
половини, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост: подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Подсъдимият се е връщал от дълъг курс извън страната, бил е уморен и
въпреки, че двама души са му предложили да остане да преспи на територията на община
Видин, същият е отказал с мотив, че има неотложна работа. Именно това обстоятелство
доказва непредпазливостта, имайки предвид, че всеки водач на МПС следва да управлява
съответното средство отпочинал и безопасно. Правилно първият съд е отчел, че въпреки,
че се е връщал от дълго шофиране по международни пътища, подсъдимият не е преценил
правилно състоянието на умора и е предприел не само дълго пътуване до столицата, но и в
тъмната част на деня, като е тръгнал след 22.00 часа, а пътнотранспортното произшествие е
станало около 00.30 часа.
По отношение на наказанието, където са и основните възражения на
подсъдимият и неговият защитник:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал.4, във вр. с чл. 343, ал.3, б.“б“, пр.1, във
вр. с ал.1, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от три до петнадесет години. Във връзка с индивидуализацията на наказанието от една
страна правилно съдът е взел предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия. Към така посоченото от решаващия съд
смекчаващо отговорността обстоятелство САС следва да добави, че подсъдимият е
трудово-ангажиран човек, няма сериозни нарушения по ЗДвП въпреки, че е
професионален шофьор. Що се отнася до самопризнанието, което се е коментирало в
мотивите към присъдата и възражението в тази връзка на адв.Л. в допълнението към
4
въззивната жалба, следва да се обърне внимание, че същото е част от производството
по чл.371, т.2 НПК и няма как да бъде коментирано по какъвто и да е начин, с оглед на
обстоятелството, че законодателят го е кумулирал като предпоставка за приложението
на чл.58А НК. Това, дали е налице или не амнезия, за което има и съответната
медицинска документация, в случая е ирелевантно за съществото на делото. По
отношение на констатацията на първия съд, че самопризнанието е направено
формално, няма как да се приеме от настоящата инстанция, тъй като същото е факт и
неговата формалност не може да бъде предполагана, а още по-малко обсъждана като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
По отношение на становището в мотивите, че от защитата на подсъдимия
проличавало, че поставя на първо място факта, че самият той много е пострадал и едва е
оцелял, което доказвало, че и съжалението което се изразява също било формално, отново
няма как да се възприеме от въззивната инстанция. Това е така, тъй като на първо
място право и задължение на защитата на подсъдимия е да защитава негови права и
законни интереси и на второ място още по несъстоятелно е да се прави връзка от
горепосоченото с формалността на съжалението изложено от подсъдимия. Именно
поради тази причина настоящата инстанция няма основание да се съмнява и да не
приеме съжалението на Г.Г..
Като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се прецени високата
обществена опасност на деянието.
Съобразявайки гореизложените факти, правилно и законосъобразно първият съд е
приел, че размерът на наказанието, което следва да се наложи е 4 (четири години) и
6(шест) месеца „лишаване от свобода“, като най-справедливо и балансирано с оглед
съотношението между отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. При множеството
смекчаващи такива определеното наказание към минимума ще отговори и на целите
предвидени в чл.36 НК. С оглед задължителната редукция по чл.58а НК с една трета,
правилно първият съд е определил окончателния размер на наказанието на „лишаване от
свобода“ в размер на 3 (три) години.
От друга страна, обаче, първият съд неправилно не е приложил института на
условното осъждане, поради което в тази част следва да бъде уважена жалбата.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, наказанието е в рамките на възможностите
предвидени в чл.66, ал.1 НК и не на последно място отлагайки изтърпяването на
същото с възможно най-дългия предвиден от законодателя срок в размер на 5 години,
САС прецени, че това в много по-голяма степен ще въздейства поправително,
отколкото едно ефективно наказание, което напротив би имало обратен ефект. За
подсъдимия това е инцидентна проява в неговия живот, същият е трудово ангажиран,
не се наблюдават други негови противоправни прояви и по този начин с едно условно
наказание в най-пълна степен ще се постигнат целите на генералната и специална
превенция. В този смисъл въззивният съд прецени, че следва да измени
първоинстанционната присъда като отложи определеното наказание за изпитателен
срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Правилно и законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл.343г НК, съдът е
постановил по отношение на Г. и лишаване от право да упражнява определена професия за
5
срок от три години, като се е съобразил и с факта, че подсъдимият е професионален
шофьор, няма сериозни нарушения и това е неговата професия от която се изхранва. Това
допълнително наказание в още по-голяма степен ще гарантира и предотвратяването на
бъдещи подобни противообществени прояви, което е допълнителен мотив към
изменението на присъдата във връзка с приложението на института визиран в чл.66,
ал.1 НК.
Съдът правилно е изчислил направените разноски по делото като е постановил
подсъдимият да заплати на досъдебното производство в общ размер на 702.70/седемстотин
и два и седемдесет/ лева по сметка на ОД на МВР - Видин.
При служебна проверка въззивният състав не констатира наличието на допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на присъдата.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6 от НПК, 8 състав на
САС, НО,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №65 от 24.11.2020 год. по описа на Окръжен съд - Видин по НОХД
№171/2020 год. в частта относно наказанието, като на основание чл.66, ал.1 НК отлага така
определеното наказание от 3 години „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 5 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в петнадесетдневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено и обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6