РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1350
гр.Пловдив , 11 .
07 . 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
четвърти юли, две хиляди двадесет и трета година, VI състав :
Административен съдия : Здравка
Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1094 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
А.Т.К.,***,
представляван от адв.Хр.Н. обжалва Заповед № РД - 391 / 07.04.2023г. на Кмета
на Община Карлово, издадена на основание чл.21 ал.1 и чл.99 т.2 АПК и чл.194
ал.1 ЗУТ във вр. с влязло в сила Решение № 57/12.01.2023г., постановено по
адм.д.№ 1112/2022г., АС – Пловдив, с което е указано, че след стабилизиране на
издадения административен акт, когато същия прояви задължителния си обвързващ
ефект към адресата, няма пречка предвиденият от административния орган период
да бъде актуализиран съобразно нуждите на изпълнението, с която се изменя
Заповед № РД – 959 от 15.12.2021г. за осигуряване на свободен достъп в недвижим
имот, в рамките на 52 кв.м. от УПИ XIV-834 /ПИ с идентификатор 36498.502.834 по КККР/, кв.40 по
РП на гр.Карлово, като текстът на абзац втори „Срокът за свободен достъп се
определя от датата на издаване на заповедта до 30.06.2022г. всеки работен ден
от 08.00ч. до 12.00ч. и от 13.00ч. до 18.00ч.”, се изменя както следва :
„Срокът за свободен достъп се определя до 30.04.2024г., всеки работен ден от
08.00ч. до 12.00ч. и от 13.00ч. до 18.00ч.”.
- Заповедта се
счита за нищожна и евентуално за незаконосъобразна. Поддържа се, че
административният орган се домогва да въведе правни последици за изминал
период, което е несъвместимо с характера на предвижданите права и задължения.
Изменената Заповед № РД-959/15.12.2021г. е имала правно действие за периода от
постановяването й до 30.06.2022г. Твърди се, че с обжалваната заповед административният орган се произнася по
въпрос, който е приключил с влязъл в сила и изпълнен административен акт. По
този начин се нарушава принципът на правна сигурност и на предвидимост в
административния процес /чл.13 АПК/, поради което е поискано заповедта да бъде
обявена за нищожна. В насока нищожност се поддържа, че в едната й част
заповедта е издадена за минал период, тъй като правото на достъп първоначално е
било разрешено за периода от 15.12.2021г. до 30.06.2022г., а с изменението се
предвижда правото на достъп до 30.04.2024г. и за целия период преди това, което
означава, че се цели предвиждане на правно разрешение за изминал период – от
първоначалното изтичане на срока на заповедта до издаването на новата заповед. Заявено
е, че заповедта е издадена в производство, което е завършило с влязъл в сила и
изпълнен, следователно прекратил действието си административен акт – Заповед №
РД-959/15.12.2021г. е прекратила действието си с изтичане на последния ден от
срока – 30.06.2022г. С изпълнението й е приключило цялото административно
производство. Заявено е, че в производството по издаване на оспорената заповед
са нарушени процесуални правила – чл.26 и чл.34 ал.3 АПК, като на жалбоподателя
не е дадена възможност да участва в производството.
В писмено становище
адв.Н. допълва аргументи за незаконосъобразност на обжалваната заповед – В
заповедта липсват пространствени параметри на осигурения достъп, каквито няма и
в първоначалната заповед. Задължението по чл.194 ЗУТ съставлява ограничение в
правото на собственост на жалбоподателя, поради което следва да бъде посочено
изрично кой участък от чуждия имот може да се ползва за извършване на
строителство. Заповедта се счита за немотивирана по отношение променения срок и
отсъства обосновка за невъзможност СМР да бъдат извършени в първоначалния срок.
Не е ясно на какъв етап се намира строителния процес след първоначално
издадената заповед, което налага не само да се предостави отново достъп, но и в
същия обем /доколкото се изменя единствено срока по първоначалната заповед/. В
заповедта липсва описание на отделните видове СМР, които трябва да бъдат извършени
през чуждия имот, на времето /начало и край/ на извършването им, както и
пространствени параметри – участък от чуждия имот. Заявено е, че след
първоначално предоставен достъп са били извършвани СМР от страна на Полидей – 2
ООД, тоест обстоятелствата са вече променени, независимо от проведеното
обжалване на първоначалната заповед, изпълнението й не е било спирано. С
подробни съображения за характера на производството по чл.194 ЗУТ се поддържа,
че оспорената заповед не съответства на изискванията на закона, поради което е
незаконосъобразна. Поискано е присъждане на разноски на жалбоподателя съобразно
изхода от спора, както и в случай на присъждане на разноски за ответника,
същите да бъдат в минимален размер.
- Ответникът Кмет
на община Карлово се представлява от ст.юрисконсулт Д.Т. и оспорва жалбата. В
ход по същество е поискано да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа
законосъобразност на оспорената заповед, която е издадена за изменение на
заповед – влязла в сила и минала съдебен контрол. Същата е потвърдена като
законосъобразна и единственото й изменение касае срока, тъй като по време на
делото определеният срок е изтекъл, а в решението на АС – Пловдив е посочено,
че няма пречка срокът да бъде изменен с решение на административния орган.
Заявено е искане за присъждане на разноски и при условия на евентуалност - възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на
жалбоподателя.
-
Заинтересованата страна И.Т.К.,*** не изразява становище по жалбата.
-
Заинтересованата страна Полидей – 2 ООД, гр.Карлово с управител Н.В. и
пълномощник адв.Кр.М. счита жалбата за недопустима и алтернативно –
неоснователна. Поискано е присъждане на направените разноски – адвокатско
възнаграждение, за изплащането на което по банков път са представени
доказателства. Посочено е, че Заповед № РД-959/15.12.2021г. на Кмета на Община
Карлово е обжалвана и влязла в сила поради отхвърляне жалбата на същото
оспорващо лице – жалбоподател в настоящото производство. Решение №
57/12.01.2023г. на АС – Пловдив е влязло в сила на 13.02.2023г. Твърди се, че
жалбоподателят създава неоснователно пречки за довършване на новопостроена
сграда от дружеството и сградата се руши. С позоваване на ЧГД № 181/2023г., РС
– Карлово е заявено, че претенциите на жалбоподателя за незаконно строителство
са неоснователни. Изтъкнато е, че твърдението в жалбата за това, че предходната
заповед била изпълнена, е невярно именно поради действията и бездействията на
жалбоподателя. Във вр. с процесуалното поведение на другия съсобственик –
братът на оспорващото лице, който не подава жалби и не подкрепя подадените от
жалбоподателя, се счита, че в случая няма нарушени права. В тази вр. е
посочено, че в две съдебни производства е установено, че правото на собственост
на жалбоподателя не е нарушено и всички инициирани от К. съдебни процеси
представляват злоупотреба с права и стремеж по всякакъв възможен начин да се
блокира довършването на сградата на Полидей – 2 ООД и въвеждането й в
експлоатация. Счита се, че продължаване действието на един индивидуален
административен акт е напълно допустимо, след като по независещи от адресата му
причини, той не е произвел своето действие – с допълващ този индивидуален
административен акт – друг такъв или издаване на съвсем нова заповед с нов
график. И двата процесуални реда са допустими според адв.М. и продължаването на
срока с допълнителна заповед не е нищожно.
В съдебно
заседание адв.М. поддържа недопустимост на жалбата с арг. от забраната да се
обжалва като нищожен административен акт, който вече е обжалван като
незаконосъобразен с отхвърлена жаба.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Според данни от преписката и
представени от жалбоподателя доказателства – оспорената заповед е съобщена с
известие, получено на 20.04.2023г. /л.37, л.12/. Жалбата е подадена на
26.04.2023г. пряко в АС – Пловдив /л.3, л.34/ и на същата дата – чрез Кмета на
община Карлово. Оспорването е осъществено от лице, за което административният
акт е неблагоприятен и в срок. По отношение твърдението за нищожност, не се
проверява за допустимост на жалбата признак – подаване в 14 дн. срок от
съобщаване на акта /чл.149 ал.5 АПК/.
Възражението за недопустимост
на жалбата се основава на чл.177 ал.3 АПК : „Решението, с което е отхвърлено
оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като
нищожен, както и за оспорването му на друго основание.” и ще бъде обсъдено във
вр. с характера на оспорената заповед и правното основание за издаването й.
1. Оспорената
Заповед № РД - 391 / 07.04.2023г. на Кмета на Община Карлово е издадена на
основание чл.21 ал.1 и чл.99 т.2 АПК и чл.194 ал.1 ЗУТ във вр. с влязло в сила
Решение № 57/12.01.2023г., постановено по адм.д.№ 1112/2022г., АС – Пловдив, с
което е указано, че след стабилизиране на издадения административен акт, когато
същия прояви задължителния си обвързващ ефект към адресата, няма пречка
предвиденият от административния орган период да бъде актуализиран съобразно
нуждите на изпълнението, като с обжалвания административен акт се изменя
Заповед № РД – 959 от 15.12.2021г. за осигуряване на свободен достъп в недвижим
имот, в рамките на 52 кв.м. от УПИ XIV-834 /ПИ с идентификатор
36498.502.834 по КККР/, кв.40 по РП на гр.Карлово, като текстът на абзац втори
„Срокът за свободен достъп се определя от датата на издаване на заповедта до
30.06.2022г. всеки работен ден от 08.00ч. до 12.00ч. и от 13.00ч. до 18.00ч.”,
се изменя както следва : „Срокът за свободен достъп се определя до
30.04.2024г., всеки работен ден от 08.00ч. до 12.00ч. и от 13.00ч. до 18.00ч.”.
В оспорената заповед е посочено, че е неразделна част от Заповед №
РД-959/15.12.2021г.
Според
обстоятелствената част на оспорения административен акт – фактическо основание
представлява влязлото в сила Решение № 57/12.01.2023г., постановено по адм.д.№
1112/2022г., АС – Пловдив. Не е спорно обстоятелството на влизане в сила на
посочения съдебен акт – представената преписка съдържа решението /л.41 и сл./,
а в екземпляр от представеното от Полидей – 2 ООД съдебно решение /л.92 и сл. –
л.95 гръб/ е отразено, че съдебният акт е влязъл в сила на 13.02.2023г. Според
мотивите на АС – Пловдив /л. 46/ : „Що се отнася до претенцията на оспорващия,
че към момента предвиденият в заповедта срок за изпълнение е изтекъл, следва да
се отбележи, че съдебният контрол държи сметка за законосъобразността на
административния акт към момента на неговото издаване. В случай, че същият се
стабилизира и прояви задължителния си обвързващ ефект към адресата, то няма
пречка предвидения от административния орган период да бъде актуализиран
съобразно нуждите на изпълнението.”.
2. Преценката за
законосъобразност на административният акт не е ограничена само с обсъждане на
посочените от оспорващото лице основания, а на всички посочени в чл.146 АПК
основания /чл.168 ал.1 АПК/. Ведно с това, законосъобразността на
административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за
издаването му.
Във вр. с правното
основание за издаване на заповедта : Съгласно чл.99 т.2 АПК – „Влязъл в сила
индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда,
може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато: 2. се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не
са могли да бъдат известни на страната в административното производство;”. В
случая заповедта за изменение се отнася за индивидуален административен акт,
който е бил оспорен пред съда. Поради тази причина не е налице предпоставката
на чл.99 АПК.
Безспорен факт е
обжалване на изменената Заповед № РД-959/15.12.2021г. пред АС – Пловдив, който
се е произнесъл с влязло в сила решение. Съобрази се, че възобновяване на
производството по издаване на индивидуален административен акт е извънреден
способ за контрол върху влезли в сила административни актове. Тъй като засяга
стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е с
императивен регламент в АПК и може да бъде осъществена само в нормативно
установените срокове и на посочените в чл. 99 АПК основания, по инициатива на
административния орган, на прокурора, на омбудсмана или по искане на страна в
производството в случаите на чл. 99, т. 2-т.7 АПК /чл. 100 от АПК/. В случая
отсъства посоченото в оспорената заповед основание на чл.99 т.2 АПК, спрямо което
да бъде упражнено установеното правомощие. При отсъствие на предпоставката от
чл. 99 АПК - влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е
бил оспорен пред съда, прилагането на т.2 от нормата квалифицира изменителната
заповед за нищожна. В случая отсъстват факти и обстоятелства за прилагане и на
т.2 от чл.99 АПК, но наличието им би подлежало на обсъждане при доказана
предпоставката за възобновяване, която не е налице. Правото на извънредния
способ за контрол върху влезли в сила административни актове може да бъде
осъществено само при наличието на влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда. В случая това не е
налице, поради което следва, че за кмета на община Карлово не е възникнало
правото да упражни извънредния способ. Липсата на предпоставка за прилагане на
чл.99 АПК сочи на липса на компетентност да се упражни правото на възобновяване
/така Решение № 2069 от 2020г., ВАС, макар по отношение правото на отзив/. Тоест,
оспореният административният акт е издаден с прилагане на правно основание, за
което не са налице необходимите предпоставки или без основание. Съобрази се, че
отсъствието на правно основание за издаване на оспорената заповед квалифицира
акта за нищожен, тъй като случаят не касае неправилно приложен закон, а липса
на предпоставки, при които административният орган да издаде изменителната
заповед. Предвидената предпоставка за упражняване правото на възобновяване
гарантира стабилитета на административния акт, при което процедурата по
възобновяване е с императивен регламент в АПК, поради което установеното
противоречие е изцяло правно нетърпимо. Във вр. с изложеното съставът се
позовава на Решение № 529/2020г. по д.№ 6439/2019г., ВАС – „Принципно следва да
се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на
административен акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на
приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово
основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон или от никой орган.”.
Предвид приложеното
от административния орган правно основание, оспорената заповед не би могла да
се разглежда като административен акт, по отношение на който е проведен съдебен
контрол за незаконосъобразност с прилагане нормата на чл.177 ал.3 АПК. Посоченото
не се променя от вписаното в оспорената заповед, че е неразделна част от
Заповед № РД-959/15.12.2021г. Това е така, защото АС – Пловдив ясно е посочил в
Решение № 57/12.01.2023г., постановено по адм.д.№ 1112/2022г., АС – Пловдив, че
след стабилизиране на издадения административен акт, когато същия прояви
задължителния си обвързващ ефект към адресата, няма пречка предвиденият от
административния орган период да бъде актуализиран съобразно нуждите на
изпълнението, като се има предвид доброволното или принудително изпълнение на
влезлия в сила индивидуален административен акт. Административният орган е следвало след влизане в сила на Заповед
№ РД-959/15.12.2021г., да предприеме разписаните в АПК действия на органа по
изпълнението – Дял Пети, Глава Седемнадесета, чл.267 и сл АПК. Изводът се
подкрепя от последиците на осъщественото оспорване на изменителната заповед по
отношение – срок на действие на влезлия в сила индивидуален административен акт.
Определеният с изменителната /оспорената/ заповед срок за осигуряване на
свободен достъп до 30.04.2024г., следва да има начална дата, което съответства
на дата на издаване на оспорената заповед, но при оспорване на заповедта срокът
се намалява с времевия порядък от подаване на жалба до произнасяне на съда,
което би довело до ново издаване на заповед за изменяване на срока за достъп,
която също би подлежала на обжалване. По този начин не се гарантира правото на
заинтересованото лице, в полза на което е издадена заповедта за осигуряване на
свободен достъп. След влизането й в сила - Заповед № РД-959/15.12.2021г. е
подлежала на принудително изпълнение, тъй като представлява годно изпълнително
основание по см. на чл.268 т.1 АПК. Кметът на община Карлово е орган по
изпълнението на основание чл.271 ал.1 АПК, който в съответствие с чл.276 ал.1 АПК е следвало да започна служебно производството по изпълнението. Срокът на
принудителното изпълнение е необходимо да бъде посочен в поканата за доброволно
изпълнение по чл.277 АПК, като при неосъществяване доброволно на дължимите
действия по осигуряване на достъп в недвижимия имот, се осъществява
принудителното изпълнение. Предвиденото в заповедта принудително изпълнение по
административен ред, което е относимо и за актовете по чл.225, чл.225а ЗУТ, не
отрича осъществяването на принудително изпълнение от органа по изпълнението, в
което производство за нуждите на изпълнението органа определя актуален срок.
Периодът може да идентичен на определения в заповедта като количество дни,
съотв. месеци, но началната и крайната дата ще съответстват на времевия порядък
на приключилото съдебно оспорване. В тази вр. бе посочено, че издаване на всяка
изменителна заповед, правно основана на чл.99 т.2 АПК, вкл. на друго правно
основание, би довело до оспорването й и образуване на съдебно производство,
периодът на което винаги би изместил определения период за осъществяване на
достъп в изменителната заповед. След влизане в сила на административния акт,
същият следва да бъде изпълнен по предвидените в АПК правила. В този см.
АС-Пловдив изрично е посочил в решението, че периодът се актуализира съобразно
нуждите на изпълнението. Тоест, административният орган при влязла в сила
заповед е необходимо да осигури гарантираното право на заинтересованото лице за
осигуряване на достъп, с осъществяване на задълженията на органа по
изпълнението, детайлно регламентирани в АПК и установяващи спазване принципа на
съразмерност.
Посоченото не се
променя от противоречивите твърдения от жалбоподателя и заинтересованото лице
Полидей – 2 ООД по отношение предварителната изпълняемост на влязлата в сила
заповед по чл.194 ЗУТ вр. с чл.217 ал.1 т.8 ЗУТ. От една страна, дори да е
вярно твърдението на жалбоподателя в насока, че предварителното изпълнение на
заповедта не е спряно, което се установи посредством служебна проверка в
деловодната система по отношение адм.д.№ 1112/2022г., АС – Пловдив, твърдението
би било относимо към акт или действие на органа по изпълнението в
изпълнителното производство, в случай на приключило изпълнение. От друга
страна, твърдението за неосъществено изпълнение, което поддържа Полидей – 2
ООД, също би било относимо към изпълнителното производство. В случай на
приключило предварително изпълнение не би имало необходимост от определяне на
актуален срок за изпълнение на влязлата в сила заповед. При осъществяване на част
от изпълнението следва да бъде преценен необходимия срок, определяем от
видовете СМР, които трябва да бъдат извършени, за целите на което е дължимо
осигуряване на достъп.
В допълнение се
отбелязва, че заповедта не би могла да бъде разгледана като акт за допълване на
първата заповед по реда на чл.62 АПК, доколкото не е налице предпоставка за
прилагане на тази норма /в тази хипотеза административният
акт, който се коригира и актът, чрез който се извършва поправката, образуват
едно цяло - актът, с който се поправя фактическата грешка, принципно е
неразделна част от оспорения акт, което не е относимо за оспорената заповед и
актът от 15.12.2021г./. Не би могла да бъде
разгледана и като отделен акт по чл.194 ЗУТ, тъй като фактическото основание е
съдебно решение, въз основа на което е налице влязъл в сила административен
акт, издаден на идентично правно, а и фактическо основание. В реда на
изложеното се съобрази, че не е допустимо съдът да
изследва и допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй
като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от
административния орган основания за издаване на акта. Принципът на Служебно
начало – чл.9 АПК не означава в съдебното производство да бъдат проверявани
факти от значение за случая, на които административният орган не се е позовал и
не е проверил в хода на производството. В противен случай би се преодоляло
задължението на административния орган по чл.35 АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата /посредством съдебното производство/, по отношение което
дължимата проверка от съда се осъществява на установените от органа факти от
значение за случая, а не с въвеждане на нови факти в процеса, каквито
административния орган не е приел за установени, тъй като не е събрал
доказателства за тях и респект. не ги е преценил /в тази насока Решение №
10660/2022г. по д. № 2601/22г. – „Съдът преценя законосъобразността на
оспорения пред него административен акт въз основа на фактическите и правни
основания, на които е издаден. Когато установи, че административния акт е
издаден при несъществуващи фактически основания или при противоречие между
фактическите и правни основания за издаването му, съдът не може да подмени нито
фактическите нито правните основания на адм. акт със свои такива, дори те да се
установяват от доказателствата по делото, за да мотивира неговата правилност
като краен резултат.”; Решение № 4648/2023г. по д.№ 1015/2023г., ВАС – „Съдът
не може да допълва мотивите на оспорен пред него административен акт с
фактически основания, непосочени в него, тъй като на съдебна проверка за
законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за
издаване на акта.”. Във вр. с посоченото, оспорената заповед не би могла да
бъде разгледана и като акт на органа по изпълнението.
Заповедта следва
да бъде обявена за нищожна - нищожността се основава на пълна липса на
приложеното правно основание, тъй като отсъства предпоставка за прилагане
нормата на чл.99 т.2 АПК. Несъществуването на пораждащ фактически състав винаги
води до нищожност - Решение
№ 5611 от 30.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 6910/2017г., Второ О.
Жалбата се приема
за основателна с присъждане на разноски в размер на 10лв. - държавна такса.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Обявява за
нищожна Заповед № РД - 391 / 07.04.2023г. на Кмета на Община Карлово.
Осъжда Община
Карлово да заплати на А.Т.К.,***, ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 10
лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :