№ 22730
гр. София, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110108385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против М. С. М. с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
27,72 лева (двадесет и седем лева и 72 стотинки), представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр(АДРЕС), аб.№ 310463, за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 08.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 6,05 лева (шест лева и 05
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 30708/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50020/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребената услуга за дялово
разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия.
Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани
от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на
1
дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид
неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че в погашение на
процесните задължения в полза на ищцовото дружество е заплатена сумата в размер на
87,81 лева, като в подкрепа на поддържаните твърдения е представен препис от фискален
бон.
С молба от 27.11.2024 г. процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа, че ответникът е погасил в полза на (ФИРМА) сумата в размер на 87,81 лева, с
което процесните вземания за главници и лихви – законни и мораторни, са погасени.
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В проведеното открито съдебно заседание от 13.12.2024 г. ответникът поддържа, че
няма искане за допускане на съдебни експертизи за установяване на обстоятелствата по
исковата молба, като прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен поради извършеното
в хода на делото плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в процесния период за
имота е предоставяна услуга дялово разпределение на топлинна енергия и стойността на
услугата.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При установяване на възложените в тежест на ищеца обстоятелства в доказателствена
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
вземанията са погасени.
Съдът при съобразяване на становището на страните намира, че с извършеното от
ответника в хода на делото плащане на сумата в размер на 87,81 лева процесните вземания
за главница, мораторна лихва и законна лихва, считано от подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение са погасени, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По въпроса относно съдебните разноски, съдът намира следното:
2
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С Определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО,
е разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. Когато отказът
от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право (плащане), отговорността за
разноските се понася от ответника. В други определения на Върховния касационен съд е
дадено аналогично разрешение – ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил
предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на
исковата молба – Определение № 767/05.09.2012г. по ч. т. д. № 251/2012г. на ВКС, ІІ ТО;
Определение № 518/15.06.2012г. по ч. т. д. № 156/2012г. на ВКС, ІІ ТО; Определение №
98/20.02.2009г. по гр. д. № 91/2009г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на
разноски в разглежданата хипотеза, независимо от отхвърлянето на иска – Определение №
1176/28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 571/14.07.2010г. по
ч. т. д. № 558/2010г. на ВКС, ІІ ТО.
С Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО
е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ищецаа за заповедното производство,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и сумата в размер на 100 лева,
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) срещу М. С. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 27,72 лева (двадесет и седем лева и 72 стотинки), представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр(АДРЕС), аб.№ 310463, за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
6,05 лева (шест лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., които суми е издадена Заповед за изпълнение №
30708/16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50020/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, поради погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
(ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 150 лева, представляваща сторени съдебни разноски
в заповедното и настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА) ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4