Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 28.10.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №2844 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „Т.П.“
ЕАД против В.Б.П., с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която
се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №1030/2019г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление, инициирало настоящото исково
производство.
Предявен е иск за установяване съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника за
консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, с
абонатен номер 23138, по отношение топлоснабден имот, находящ се в ***.
Вземането се обосновава със следното: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. -
ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение ответника, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия, както следва: 186,03лв. - главница, представляваща ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до 31.12.2018г.;
20,34лв. - лихва върху главницата за периода от 02.06.2016г. до 14.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез назначения
особен представител адв.Б.К. от ПлАК.
В о.с.з.
ищцовото дружество се представлява от ***, който поддържа иска и навежда доводи
в о.с.з.
В о.с.з. ответникът, редовно призован,
се представлява от особения представител адв.Б.К., който не оспорва иска по
основание и размер.
В о.с.з. не се явява представител на
третото лице – помагач на ищеца; представени са изисканите от съда
доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен при отчитане направеното признание на иска от ответника
– прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите
на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
От приложеното ч.гр.д. №1030/2019год. по описа
на ПлРС се установява, че на 19.02.2019год. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника,
като е издадена заповед за изпълнение за сумите, както следва : 186,03лв. – главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2016г. до 31.12.2018г.; 20,34лв. – лихва върху главницата за
периода от 02.06.2016г. до 14.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.02.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
заповедта е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
ползвана и незаплатена топлинна енергия за имот в *** за периода от
01.04.2016г. до 31.12.2018г.
Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково
производство. Вземането на ищеца е еднакво по размер като вземането в
заповедното производство и касае процесния топлоснабден имот. Т.к. не се
оспорва размерът и основанието, не са направени
искания по доказателствата и не са назначавани експертизи. Искът следва
да бъде изцяло уважен.
По отношение разноските по делото: разноските, направени в исковото
производство следва да се присъдят в пълен размер, като размерът на
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер 100лв. Юрисконсултското
възнаграждение за един юрисконсулт съдът определя с оглед разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК. /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./, която гласи следното: в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая и предвид
разпоредбите на Наредба за заплащането
на правната помощ и макар ищецът да претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв., същото следва да бъде
определено от съда на 100лв., което в случая е минималният размер,
регламентиран от посочения нормативен акт. Делото не е с фактическа и правна
сложност, проведено е само едно съдебно заседание, което именно мотивира съда
да определи размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно
изложеното по-горе. Общата дължима сума за разноски /за държавна такса, хонорар
на особен представител и юрисконсултско възнаграждение/, която ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца с оглед изхода на делото е 475лв. – за исковото производство, а за
заповедното – 75лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че В.Б.П.
с ЕГН **********,***, представляван по делото от особен представител адв.Б.К. от ПлАК, ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва : 186,03лв. -
главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2016г. до 31.12.2018г.; 20,34лв. - лихва върху главницата за периода от
02.06.2016г. до 14.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-19.02.2019год. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1030/19 г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
В.Б.П. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** направените разноски по делото в
производството по чл.422 от ГПК в общ размер 475лв.,, както и направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №1030/2019год. по описа на Плевенски районен съд в общ
размер 75лв.
Решението е
постановено при участие на трето лице-помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД, адрес: ***.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: