№ 333
гр. Варна, 29.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500234 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадени срещу решение № 627/10.06.2024г., постановено
по гр.д. № 710/2023г. по описа на ОС Варна, въззивни жалби от двете страни
по спора, както следва:
1.Въззивна жалба от С. С. К., чрез адв. Е. Е. срещу решението, в частта,
с която съдът се е произнесъл по незаявено в производството от страна на
ответника Г. П. Г. възражение за задържане на имот с идентификатор
10135.2564.733 по КККР на гр. Варна, ведно с находящата се в имота вилна
сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 108 кв.м. на два етажа и
сграда с идентификатор *** с площ от 57 кв.м. и е осъдил ответника на
основание чл.108 ЗС, да предаде на въззивницата владението върху същите,
при условие, че същата заплати на Г. П. Г. сумата от 37 781,54лв., присъдена с
решение № 1668/08.11.2021г., постановено по гр.д. № 3303/2020г. на ВОС,
представляваща увеличена стойност на имота в следствие сторените в него
подобрения..
В жалбата, са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, основани
на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в
противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон.
Посочва се, че с отговора на исковата молба ответникът не е посочил като
правно основание за осъществяваното от него владение на имота признатото
му с влязло в сила решение право на задържане до заплащане на извършените
в имота подобрения, поради което и такова възражение не е било предмет на
разглеждане в производството. Излага също, че ответникът не е направил
1
искане съдът да се произнесе с решението по делото за вече присъдено му
право на задържане и да постанови издаване на изпълнителен лист за
предаване на владението под условие за заплащане на присъдените с друго
решене по друго дело суми за подобрения. Оспорват се като неправилни
изводите на съда, че след като е представен изпълнителен лист за право на
задържане, който се ползва със сила на присъдено нещо, същата следва да се
зачете за страната , в чиято полза е допуснато това право, тъй като въпросите
относно подобренията и правото на задържане не са били разглеждани в
настоящото производство. Издаването на изпълнителен лист по
постановеното решение, недопустимо е поставен под условие – заплащане на
присъдена по друго дело сума. По подробно изложени в жалбата доводи и
съображения е отправено искане за обезсилване на решението в обжалваната
част, евентуално да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноските по делото.
2.Въззивна жалба от Г. П. Г., чрез адв. С. З., срещу постановеното по
делото решение, с което е уважен предявения от С. С. К. иск с правно осн.
Чл.108 ЗС. Изложените оплаквания във въззивната жалба, са за
недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че постановеното предаване на имота под условие е
недопустимо. Излага твърдения, че владее имота на правно основание –
„право на задържане“, поради което и производството по предявения иск с
правно основани ечл.108 ЗС е недопустимо, като условен диспозитив би бил
допустим единствено при заявено от ответника възражение за задържане на
имота, каквото в случая не е заявено. Оспорват се като неправилни изводите
на съда, че ищцата е установила правото си на собственост върху имота и
намиращите се в него сгради, като твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че ответникът е изключителен
собственик на сградата с площ от 57кв. с идентификатор ***., като същият е
придобил правото на строеж и правото на собственост на основание
давностно владение. Сам е изградил сградата със свои сили и средства и я
владее явно спокойно и необезпокоявано. Сградата представлява
самостоятелна жилищна сграда. Твърди, че е владял имота и изградените в
него сгради повече от 20 години и към настоящия момент. Същият е закупил
имотите със свои средства и е превел същите в състояние, годно да се
използват по предназначение. Иска се от настоящата инстанция да обезсили
решението като недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
С въззивната жалба са направени искания за: допускане на СТЕ със
задача на вещото лице след оглед на място да даде заключение относно
предназначението на сграда с идентификатор ***, разполага ли сградата със
самостоятелен вход, баня тоалет; възможно ли е сградата да се използва за
жилищни нужди без значителни преустройства; коя година сградата е
нанесена в кадастралната карта; за допускане на гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.Р.А.Ф. при режим на призоваване на адрес – гр. *** за
2
установяване, че свидетелят е финансирал преди 1996г. покупката на
процесните имоти, като е заплатил предварително част от договорената цена
за имота в с. близнаци, а останалата част е заплатил в строителни материали,
необходими за възстановяване на процесната жилищна сграда и ремонтиране
на същата.
В срока по чл.263 ГПК С. К. е подала отговор, с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна.
Така докладваните жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на
обжалване съдебен акт и от легитимирани да ги обжалват страни. Същите
следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за даване
на нови указания на страните досежно правната квалификация на иска,
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената
тежест, респ. за възможност за ангажиране на доказателства. В направения в
първото по делото с.з. доклад първоинстанционният съд е посочил
твърденията и възраженията на страните, кои релевантни факти и
обстоятелства подлежат на доказване, както и правилно е разпределил
доказателствената тежест на страните.
Неоснователно е искането на въззивника Г. Г. за допускане на СТЕ с
посоченото в жалбата задача, тъй като въпросите какво е предназначението на
сградата, дали тя може да се използва за жилищни нужди без значителни
преустройства, разполага ли със самостоятелен вход, баня тоалет; кога е
нанесена в КК са ирелевантни към предмета на спора – установяване на
правото на собственост върху имотите, включително и върху самостоятелния
обект с идентификатор ***.
Неоснователно е и искането за допускане на гласни доказателства.
Фактите, за които се иска събирането на това доказателство /установяване, че
преди 1996г. е финансирана покупката на процесния имот, чрез заплащане
предварително на част от договорена цена на продажба на имот на ответника,
а останалата част чрез предоставяне на строителни материали, необходими за
възстановяване процесната жилищна сграда/ са неотносими към предмета на
спора.
Не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Г. Г. за допускане на
СТЕ, с поставеното във въззивната жалба задача и за събиране на гласни
доказателства.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 25.06.2025г. от 9:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4