Р Е Ш Е
Н И Е № 261380
гр. Пловдив, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 16341 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С
исковата молба ищцата Д.К. Д. е предявила срещу Комплекс за социално- здравни
услуги ****** обективно, кумулативно съединени искове, както следва: 1) за
признаване за незаконно на дисциплинарното уволнение осъществено със Заповед № ******г.
на ****** на КСЗУ ****** и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „******“
– правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение
по силата на Трудов договор № ****** г., изменен с Допълнително споразумение № ******
г. и Допълнително споразумение от ****** г., като ищцата заемала последно
длъжността „******“ в КСЗУ ****. Твърди, че със заповед № ****** г. на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като ТПО било прекратено, считано
от ****** г. Излага, че хаотично в уволнителната заповед се твърдят
дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ. Твърди
се, че ищцата не е извършвала нито едно от вменените й нарушения, като нито
едно от посочените не били нарушения на трудовата дисциплина. Счита, наложеното
наказание за прекомерно тежко и несъответстващо по съразмерност на деянията, за
които е ангажирана отговорността на ищцата.
Твърди
се да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Обяснения на
ищцата не били поискани, а поисканите за някои деяния били до такава степен
неясни, че ищцата не е можела да се ориентира в какво е обвинена и за какво й
се искат обяснения. Твърди се, че на ищцата не е бил даден разумен срок за
даване на обяснения, а предоставеният й такъв с искане с вх. № ****** г. – 3
работни дни, не бил достатъчен. В същите обяснения ищцата поискала от
работодателя удължаване на срока за да даде още обяснения, което не било
сторено. Твърди, че цитираният в искането по чл. 193 КТ доклад с вх. № ******
г. не бил връчван на ищцата, като тя заявила в обясненията си, че не познава
този документ.
Твърди
се, че уволнителната заповед не е мотивирана. Процесната заповед препращала към
доклад с вх. № ****** г., който не бил връчван на ищцата, за което същата
изрично възразила в дадените от нея обяснения.
Поддържа
се, че са налице нарушения на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, като се твърди
наложеното дисциплинарно наказание да не съответства на посочените деяния.
Твърди се, че ако е имало пропуски в работата на ищцата, то те са били чисто
технически и административни, и не са нанесли вреди на работодателя.
По
първото вменено деяние, излага следното: ищцата признава, че на **** г. е
закъсняла за работа. Обяснява закъснението си с огромен стрес на работното си
място пред последните седмици и работни дни, също така страдала от безсъние
вследствие на предстоящо нейно съкращаване на щата с половин бройка. Твърди,
също, че на **** г. останала след края на работното си време до 20 часа, за да
свърши служебни задължения, което може да послужи като смекчаващо вината
обстоятелство. По второто деяние, сочи следното: твърди, че трудовите книжки на
служителите са се съхранявали в предприятието на работодателя. Не било ясно
къде точно е регламентирано задължението на ищцата да впише измененията в ТПО
на служителите незабавно в трудовата книжка. Не било ясно на коя дата всеки
един от служителите е получил допълнителното си споразумение от **** г. и дали
и кога е поискал да получи трудовата си книжка, т.е. да я съхранява в себе си,
за да може да се определи периода на извършеното от ищцата деяние. Възразява се,
че ищцата не е била представител на работодателя, за да употребява печата и да
се подписва вместо ******, поради което счита за недопустимо за това й бездействие
/липса на подпис и печат на работодателя/, да се ангажира дисциплинарната й
отговорност. По третото деяние сочи, че в искането на работодателя за писмени
обяснения с вх. № ****** г., въобще не са искани обяснения относно изпълнението
на Заповед № ******* г. и Заповед № ********* г., т.е. няма как да се ангажира
отговорността за тяхното неизпълнение.
Твърди,
че процесното уволнение, е извършено в нарушение на чл. 8, ап. 1 КТ при
злоупотреба с право, превратно упражняване на власт/права, дискриминация по
признак „лично положение“ и тормоз по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. от
страна на ****** П.В.. Целта била назначаването на друг служител, който да
изпълнява същите дейности като ищцата - близък до ****** /в случая Д.Д./, а Д. Д.
да бъде уволнена.
Сочи,
че преди процесното уволнение, няколко дни по-рано, на дата ****** г. ищцата
била с прекратено ТПО от ½ щат за длъжността си от ****** П.В. -
едностранно, без съгласие на работника. Това уволнение за половин щат е предмет
на друго гражданско дело, а именно- гр.д. № 15118/2020 г., по описа на ПдРС, I
гр. с.
Моли
се, съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, като
ищцата бъде възстановена на предишната работа. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Не спори относно обстоятелството, че
между страните съществувало ТПО, което е прекратено с процесната заповед.
Твърди, че дисциплинарното производство е проведено в съответствие с
изискванията на КТ и вследствие на многократни опити ищцата да бъде накарана да
изпълнява служебните си задължения и да спазва трудовата дисциплина. Твърди се,
че ищцата е дала писмени обяснения по случаите, за които е поканена да обясни,
като не посочила основателни причини за неизпълнението на задълженията си.
Поканена била и да даде информация по чл. 333 КТ с оглед предварителната
закрила срещу уволнение. След това, в законовите срокове, ищцата била наказана
с дисциплинарно наказание „уволнение“, като трудовото правоотношение било
прекратено. Твърдението на ищцата, че не е получила покана да даде обяснения,
било неоснователно, тъй като самата тя в исковата молба, твърди, че е дала
такива. Счита, че въпросите относно нарушенията са ясни, свързани са
непосредствено със задълженията на ищцата като ****** и отговаряща за трудовите
досиета и попълването на документите по тях, а за закъснението й е поискано
обяснение в кратък срок след извършването му, поради което и ищцата няма как да
иска по-дълъг срок с оглед липсата на фактическа сложност за обясняване на
нарушенията. По отношение на доклада, счита, че няма изискване същият да бъде
връчван на служителя, извършил нарушенията, тъй като констатациите по него били
обективирани в поканата за даване на обяснения по чл. 193 КТ, поради което и не
било нарушено правото й на защита. Счита, че процесната заповед е подробно
мотивирана, посочени са фактическите и правни основания за издаването й, поради
което са неоснователни твърденията в тази насока на ищцата. Възразява срещу
твърденията за дискриминация, защото възлагането на други служебни задължения
на други служители няма как да е повод за дискриминиране, още повече, че ищцата
не е изпълнявала дори своите задължения. Моли за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2. Основният
спорен въпрос в настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а същата
се определя от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като
вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя
като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия
състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение
са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което
следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно
нарушение с процесната заповед.
Между страните не съществува спор, а и
се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „******“,
като трудовият договор бил прекратен с процесната Заповед № ****** г. / л. 17-
19 /. Отразеното в заповедта основание за прекратяване на правоотношението е
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
С горепосочената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, на ищцата са вменени дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ. Съдът
счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че посоченото от правна
страна в заповедта нарушение по смисъла
на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ- неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни, не е описано от фактическа страна. Налице е твърдяно закъснение от
30 минути за явяване на работа на дата **** г. (което е нарушение по смисъла на
чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ ), но не и неявяване на работа в два последователни
дни.
Предвид гореизложеното уточнение, съдът
счита следното досежно процедурата по ангажиране дисциплинарната отговорност на
ищцата и наличието на извършени нарушения:
По
отношение на първото описано нарушение в Заповед № **** за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“:
на ищцата е вменено тридесетминутно закъснение да се яви на работното си място
на дата **** г. За посоченото нарушение й е изискано обяснение, видно от
приетото по делото Искане вх. № ******г. / л. 20/. Макар и на ищцата да не й е
даден подходящ срок за обяснения ( поискано е да даде обяснения още в същия ден,
в който е отправена поканата), то ищцата е предоставила такива. Предвид това,
съдът счита, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е надлежно осъществена, преди за това
нарушение да бъде наложено дисциплинарно наказание на ищцата. Впрочем,
нарушението не се оспорва и от самата ищца, която в исковата молба признава, че
на дата **** г. е закъсняла за работа ( стр. 9- та от делото). Ищцата
обосновава закъснението си с високата натовареност на работното място и факта,
че на ****г. се е наложило да остане на работното си място доста след края на
работния ден ( останала е на работа до 20.00ч. ). Във връзка с последното
твърдение, съдът приема, че ищцата действително е била силно натоварена. От
показанията на св. С. / л. 138 гръб/ се изяснява, че ищцата Д. е била
единственият ******, назначен при ответника и е отговаряла за счетоводното
обслужване не само на работещите в комплекса, но и за цялата счетоводна
дейност, свързана с външните доставчици, с които ответникът има сключени
договори. Предвид това, то резонно е твърдението на ищцата, че предвид
значителния обем от работа, се е налагало да остава след работно време и това е
довело до безсъние и натрупване на физическа умора. Предвид изложеното, съдът
приема, че ищцата е извършила вмененото й нарушение (закъснение да се яви на
работното си място с 30 минути), но са налице множество смекчаващи отговорността
фактори, които ще бъдат коментирани по- долу, при преценка тежестта на
вмененото й нарушение.
По
отношение на второто вменено нарушение-
несрочно оформяне на трудовите книжки на работещите при ответника, съдът счита
следното: по отношение на посоченото нарушение на трудовата дисциплина,
работодателят е изискал обяснения от ищцата – т. 3- та от Искане вх. № *****г.
/ л. 22- 24/. По отношение на посоченото нарушение, както в искането за даване
на обяснения, така и в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание
обаче, липсва конкретика досежно датата или периода, в който се твърди да е
осъществено нарушението. В тази връзка, напълно основателно е възражението на
ищеца, че работникът е поставен в положение, при което следва да предполага коя
би могла да бъде датата, за която работодателят претендира, че е извършено
нарушението и за която изисква обяснения. Отделно от това, след като не е
посочена дата или поне приблизителен период, в който е извършено твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, то е невъзможно и да се прецени дали са
спазени сроковете, разписани в чл. 194, ал. 1 КТ за ангажиране отговорността на
работника. Действително, кодексът на труда не поставя изискване
нарушението да бъде описвано подробно от
обективна и субективна страна, но все пак, същото следва да бъде поднесено
достатъчно конкретно и ясно, за да разбере работникът какво му се вменява и
кога се твърди да е извършено. Посоченото е достатъчно основание, за да се
приеме, че второто описано от работодателя нарушение, не следва да бъде взето
предвид при формиране на извода дали на ищцата правилно й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Отделно от горепосочения формален
пропуск при отразяване на нарушението, то е неясно и защо на ищцата е вменено
като нарушение не само несвоевременното попълване на допълнителните
споразумения, сключени с част от работещите при ответника, но и неполагането на
подпис и печат на работодателя. Съобразно т. 40 от длъжностната характеристика
/ л.68 от делото/, на ищцата е вменено задължение да оформя трудовите книжки на
работещите при ответника. На ищцата обаче, не са възлагани работодателски
функции, поради което не следва да се очаква тя да полага подпис и печат на
работодател в трудовите книжки. Още повече, че и от отразеното в самата заповед
се установява, че самите книжки са оформени, макар и в последващ момент ( който
отново е неизяснен, предвид факта, че работодателят не е обвързал второто
описано нарушение в заповедта с каквато и да било времева конкретика ).
По
отношение на третото описано в заповедта нарушение- неизпълнение на Заповед № *****г. на работодателя;
незапознаване на специалиста ТРЗ с програмен софтуер и с цялостния процес по
изработване на заплатите в КСЗУ ******; неизпълнение на Заповед № *****г. на
работодателя; непредаване на щатни разписания и изискване от страна на ищцата да
бъде съставен приемо- предавателен протокол, съдът счита следното:
Досежно
неизпълнението на Заповед № *****г. на работодателя и незапознаване на
специалист ТРЗ със софтуерен продукт и обясняване на процеса по изработване на
заплатите, то обяснения по тези пунктове изобщо не са изисквани от ищцата.
Както бе посочено и по- горе, от ищцата са изискани обяснения с Искане вх. № *****
г. / л. 22- 24/ и Искане вх. № **** г. / л. 20/. Налице е и още едно искане за
даване на писмени обяснения- вх. № ***** г. / л. 76/, но същото касае деяние,
което не е част от предмета на настоящото дело. В нито едно от тези искания
обаче, не се упоменава Заповед № *****г. или незапознаването на специалист ТРЗ
със софтуерен продукт и назапознаване на специалиста ТРЗ с процеса по
изработване на заплатите. Респективно, ищцата не е входирала и обяснения във
връзка с тези нарушения, които впоследствие са й вменени. В своето обяснение от
**** г. / л. 21/ ищцата коментира закъснението с 30 минути на дата **** г., а
обясненията й от **** г. / л. 25- 29/ касаят начина, по който се охраняват
личните данни на работещите при ответника, предаването на служител ТРЗ на
трудовите досиета на персонала и доклад № *****г. на назначена от работодателя
комисия. В обясненията от **** г., ищцата коментира единствено Заповед на
работодателя № **** г., но не и
Заповед № *****г., неизпълнението на която й е вменено със заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Работодателят е поискал от
ищцата да даде обяснения във връзка с предаване на служител ТРЗ на трудовите
досиета на служителите, но не и
обяснения, касаещи незапознаване на специалист ТРЗ със софтуерен продукт и
обясняване на процеса по изработване на заплатите ( които две нарушения
впоследствие са били вменени на ищцата ). Прави впечатление и че на „стр. 2-
ра“ от искането за даване на обяснения
от **** г. / л. 23 от делото/, работодателят не е формулирал конкретни въпроси
към ищцата, а е извел заключение, че тя е извършила множество нарушения на
правилата за съхраняване на информация, трудовата дисциплина, произвеждане на
некачествена продукция, неспазване на здравословни и безопасни условия на труд,
увреждане на имущество и разпиляване на материали, суровини енергия и др.
Впрочем, тези констатации на работодателя, не са останали незабелязани от
ищцата и тя коректно в своите обяснения от **** г. / л. 28 от делото / е
поискала да бъде уточнено какво се има предвид под „произвеждане на
некачествена продукция“ и да се конкретизират останалите вменени й нарушения.
Предвид изложеното и доколкото за нарушенията, касаещи неизпълнението на
Заповед № *****г. на работодателя и незапознаване на специалист ТРЗ със
софтуерен продукт и обясняване на процеса по изработване на заплатите, не са
изискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, то и същите не следва да бъдат
съобразени при формиране на преценката за тежестта на извършеното от ищцата.
Съдът счита за нужно да посочи и че
самите дейности по обучение на други служители ( в случая служител ТРЗ) за
боравене със софтуерен продукт и за процеса по изработване на заплатите, не са
функции, които са включени в длъжностната характеристика на ищцата. Предвид
това, то остава неизяснена причината, поради която работодателят е вменил тези
задължения на ищцата и впоследствие й е наложил дисциплинарно наказание поради
неизпълнението им. Нещо повече- дори и да се приеме, че ищцата е следвало да
извърши възложените й допълнителни дейности, то не се установява работодателят
да е определил подходящ и конкретен срок за това. Не би могло да се очаква, че
паралелно с всички други вменени трудови задължения, ищцата би могла да обучава
и друг служител и то по две направления- боравене със софтуер и методика, по
която се изготвят трудовите възнаграждения на всички работещи при ответника.
По отношение на останалите вменени
нарушения по третия пункт от заповедта- неизпълнение на Заповед № *****г. на
работодателя; непредаване на щатни разписания и изискване да бъде съставен
приемо- предавателен протокол за тази дейност, то за същите отново не е
изискано обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. В искането за писмени
обяснения вх. № **** г. въобще не се упоменава заповед № *** ******г. и нейното
неизпълнение, нито са изискани обяснения във връзка с твърдяната устна заповед
на работодателя за предаване на щатни разписания. Посоченото е самостоятелно
основание, за да се приеме и че тези сочени от работодателя нарушения също не
следва да бъдат взети предвид. Още повече, че ищцата изрично възразява с
исковата молба, че заповед № *****г. не й е връчена, поради което й не е
запозната със съдържанието й. Впрочем, по делото е приета цитираната Заповед № ***
******г. / л. 79/, но доказателства за нейното връчване на ищцата липсват.
Предвид това, съдът приема и че ищцата не е запозната с нейното съдържание.
За яснота и пълнота на изложението,
съдът счита за нужно да изтъкне следното: съдът не споделя твърдението на
ответника, че ищцата не изпълнява заповедите на ****** на КСЗУ ******. В тази
връзка, следва да се акцентира върху показанията на св. С. / л. 138/, която е
категорична, че ищцата не е оспорвала заповедите на ръководителя на КСЗУ „Св.
Петка“, а единствено се е забавяла при тяхното изпълнение. Последното
обстоятелство е и разбираемо, предвид факта, че ищцата е обслужвала счетоводно
целия комплекс, а след като работодателят е съкратил половин щатна бройка за
длъжността „******“, ищцата е следвало да извършва същия обем от работа, но за
четиричасов работен ден ( в тази връзка- предизвестие изх. № ***** г.- л. 34 от
делото ). Що се касае до изложените от св. С. и св. С. твърдения, че
документацията, за оформянето на която е отговаряла ищцата, не е била подредена
по класьори, то подобно нарушение не й е вменено с процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, поради което и съдът не счита за необходимо
да коментира допълнително този въпрос.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
единственото нарушение, за което в хода на производството бе изяснено да е
извършено от ищцата е закъснение с 30 минути за явяване на работното място,
осъществено на дата 24.08.20г. ( което нарушение не се и оспорва от ищцовата
страна). По отношение на второто описано нарушение, съдът счита, че същото е
неясно отразено и поради това не следва да бъде взето предвид. По отношение на
третото описано нарушение, доколкото не са изискани обяснения по нито един
пункт, включен в него, то съдът също не следва да го вземе предвид ( в тази връзка Решение № 572 от 27.09.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1474/2009 г., III- то г. о.; Решение № 379/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/ 2009 г., ІV г.о. на ВКС).
Преценено съобразно изискванията на чл.
189, ал. 1 КТ, само по себе си, закъснението с тридесет минути на дата
24.08.20г. не се явява достатъчно тежко, за да обуслови налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. При определяне на тежестта на дисциплинарното
наказание, то следва да се вземе предвид естеството на нарушението, дали за
работодателя са настъпили вредни последици и дали същото е системно ( в тази връзка- Решение № 136/ 25.07.2016г.
по гр.д. № 6323/ 2015г., по описа на ВКС, III- то г.о.;
Решение № 133/ 23.04.2015г., по гр.д. № 5394/ 2014г., по описа на ВКС, IV- то г.о.) . В
конкретния случай, нарушението е еднократно, като самата ищца проявява
критичност към извършеното. Не без значение е и фактът, че ищцата е била
натоварена с множество служебни задължения, което е довело до натрупване на
умора. Допълнително, не се изяснява закъснението на ищцата да е довело до
вредни последици за работодателя или за служители, работещи в предприятието.
Съобразно гореизложеното и доколкото се
изясни, че ищцата е извършила само едно от нарушенията, които са й вменени и
същевременно, реализираното от нея поведение не е достатъчно тежко, то уволнението
осъществено със Заповед № ******г. за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Претенцията на ищцата с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното и доколкото уволнението е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, то ищцата следва да бъде
възстановена на длъжност „******“ при ответника.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца се поражда право да бъде възмезден за
сторените разноски в настоящото производство. Представени са доказателства са
договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 950 лв. ( л. 15 ),
която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата.
Доколкото ищцата е освободена от
заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал. 6 КТ, следва ответникът
да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата
в размер на 100 лева, представляваща дължима държавна такса по Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за всеки
от двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Д.К. Д., ЕГН: **********, осъществено
със Заповед № ****** г., издадена от ****** на КСЗУ ******, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ, считано от ****** г., ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.К. Д., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „******“ при Комплекс за социално- здравни услуги ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Комплекс за социално-
здравни услуги ********, ********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.К. Д., ЕГН: **********, сума в размер на 950 лева /деветстотин
и петдесет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Комплекс за социално-
здравни услуги ******************, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив сума в размер от 100 лева /сто
лева/, представляваща държавна такса за предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ