№ 372
гр. Перник, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720104796 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу М. Т. Н., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи
сумата в размер на 1910,38 лева - главница по договор за паричен заем от 29.06.2017 г. за
периода от 05.05.2019г. до 05.07.2021г., 435,13 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 05.05.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до
21.07.2020 г. и сума от 275,74 лева - лихва за забава периода, считано от 06.05.2019 г. до
датата на подаване заявлението – 23.07.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявана съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че между М. Т. Н. (заемател) и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД (заемодател) е сключен договор за паричен заем № PLUS -
14968153/29.06.2017г. По силата на този договор заемодателят предоставил на ответната
страна сума в размер на 2500 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна лихва
в размер на 2336,56 лв.. Главницата и лихвата следвало да се погася до 05.07.2021 г.,
разсрочено на 48 вноски, всяка от които по 114, 47 лв. съгласно погасителен план.
Застрахователната премия била в размер на 672,00 лв. Ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора, поради което кредиторът обявил предсрочна изискуемост на
вземанията, считано от 21.07.2020г. Посочва се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото
дружество са прехвърлени вземанията към ответника, произтичащи от цитирания договор за
паричен заем. Твърди се, че ответната страна е уведомена за извършената цесия.
1
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който моли вноските по
кредита да бъдат намалени. В съдебно заседание не отрича сключването на процесния
договор, като моли да му се намали размера на вноската.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, отнасящо се за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03949 по описа за 2021 г. на Пернишки
районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си.
По делото е представен договор за паричен заем № PLUS - 14968153/29.06.2017г.,
сключен между М. Т. Н. (заемател) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (заемодател),
съдържащ погасителен план и условия към него.
По силата на този договор БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД се задължило да
предостави кредит в размер на 2500 лева, а ответникът се задължил да я върне на 48 броя
месечни погасителни вноски в размер на 114,47 лв., дата на последно плащане – 05.05.2021
г..
В раздел „Параметри и условия” от договора е отразена сумата 672,00 лева,
представляваща застрахователна премия, която според т. 2 от договора се разделяла на равен
брой внсоки, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски” и
част от всяка месечна погасителна вноска. В чл. 2 от договора е уговорено, че размерът на
кредита за покупка на застраховка " Защита на плащанията " ще бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД. Уговорено е заплащането на такса
ангажимент в размер на 87,50 лева, която се приспадала от размера на кредита.
В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска като законната лихва е равна е
ОЛП обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юни на текущата година плюс 10
процента на основание ПМС № 100/29.05.2012 год..
В развилото се заповедно производство, приобщено към делото е приложен
сертификат № ****, с който се удостоверява, че застрахователят CARDIF ASSURANCE VIE
SA FRANCE чрез клона си "Кардиф Животозастраховане Клон България" и застахователят
CARDIF ASSURANCE RISQUES DIVERS SA FRANCE чрез клона си "Кардиф Общо
застраховане Клон България срещу заплащане на застрахователна премия са се съгласили да
застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка "Защита на плащанията"
М. Т. Н.. Договорът носи подпис на ответника в качеството му на застрахован, какъвто
фигурира и върху общите условия за застраховка " Защита на плащанията ".
2
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза.
Експертът посочва, че на 29.06.2017 г. по посочена банкова сметка на ответника е
преведена сумата от 2412, 50 лв, като е удържана от кредитора сумата от 87,50лева –
заплащане на такса ангажимент. Според експерта извършвани са плащания от ответника в
размер на 2981, 05 лв., посочени по дати и размери в изготвената таблица. При съобразяване
на тези плащания неплатената главница по договора е 1826,38 лв.,а възнаградителна лихва
435,13 лв. и 252, 00 лв. застраховка. Размерът на непогасеното задължение без включени
допълнителни суми-такса ангажимент и застрахователна премия, при отчитане на
плащанията и отнасянето им, е в размер на 1754,01 лв.- главница. Няма непогасена сума за
възнаградителна лихва. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено.
По делото е представен рамков договор за цесия от 19.08.2019 г. и приложение № 1
към него, от които е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България –
/правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/ е прехвърлило на ищцовата
страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към М. Т. Н., произтичащи
от обсъждания договор за кредит.
Приложено е пълномощно, от което се установява, че цедентът е упълномощил
ищцовото дружество - цесионер да извърши всички действия по уведомяване на
длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в което се съдържа и уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, което е изпратено по пощата и се счита
получено от ответника на 21.07.2020 г., когато същият е отказал да получи уведомлението за
извършената цесия и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК с правно основание чл.
9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за
неговото връщане, заедно с размера на лихвата. В тежест на ищеца е да установи тези
остоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
3
правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно – арг. чл. 7, ал. 3
ГПК.
Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията на сключения договор, намира, че процесният договор отговоря на
изискванията на ЗПК за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в
писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който
потребителят следва да върне, месечен лихвен процент, съдържа като приложение
погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Не е приложимо изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК, доколкото
договорът не е за стоков кредит.
Имайки предвид, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора и за всички вземания по него изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за
посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се
отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка
от погасителните вноски. В случая погасителният план към процесния договор в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Не е налице
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че между страните по
делото е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем. Договорът е
сключен съгласно законовите изисквания, в предвидената по закон форма и съдържание,
поради което и на основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон между страните. При
установяване, че ищецът е изпълнил договорното си задължение, то в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора, а именно да върне
предоставената му в заем сума, ведно с надбавките и в сроковете, уговорени в договора.
Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за кредит, а и от заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно
изгответна, се установява, че заемодателят е удържал сумата от такса ангажимент от 87,50
лева и е превел остатъка от 2412,50 лева по банков път по посочената сметка на
кредитополучателя на 29.06.2017 г.
Настоящият съдебен състав намира, че уговорката в процесния договор за кредит за
заплащане на „такса ангажимент“ от 87,50 лева е недействителна. Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на
клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
4
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода, че
разходът "такса ангажимент" е известен на кредитора при подписването му, т. е. това
възнаграждение представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР" по процесния договор за кредит. На следващо
място, услугата „ангажимент“ е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради
което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл.10а, ал.1 ЗПК. Поради
това претендирането от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита. След като потребителят не дължи заплащането на такава такса, то
кредиторът неправомерно я е удържал от общата стойност на предоставения кредит.
След като договорът сключен между " БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и
ответника е действителен /с изключение уговорката за заплащане на "такса ангажимент", то
на кредитора се дължат освен чистата получена стойност на кредита, но и съответните
лихви и разноски по него.
Съобразявайки констатациите на вещото лице и казаното по-горе във връзка с
недължимостта на "такса ангажимент", настоящият състав счита, че главницата на
предоставения на ответника кредит е в размер на 2412,50 лева. Към същата не следва да се
сумира сумата от 672,00 лева застрахователна премия, доколкото по делото липсват
доказателства тя да е заплатена на застрахователя.
В чл. 5, изр. 2 от договора изрично е уговорено, че в случай на просрочие на две или
повече месечни вноски вземането на кредитора става изискуемо в целия му размер,
включително уговорената надбавка, дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, считано от падежа на втората непогасена месечна вноска, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Съгласно разрешенията на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
5
. Съдът не е обвързан от посочената дата на предсрочната изискуемост, допустимо е да се
приеме друг момент на настъпване на предсрочната изискуемост. В случая моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост по кредита е момента на получаване на
изявлението на кредитора от ответника. В настоящия случай е безспорно, че е изпълнена
хипотезата на чл. 5, изр. 2 от договора, тъй като ответникът е спрял плащанията, като
изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до
длъжника на 21.07.2020 г. Дори да се приеме, че същият не е уведомен преди процеса-
исковата молба има ролята на уведомление. Същевременно е настъпил и падежът на всички
вноски съобразно погасителния план, факт който съдът следва да съобрази на осн. чл. 235,
ал.3 ГПК.
Съгласно разясненията на т. 2 от Тълкувателно решение 3/2019 г. по тълк. дело № 3
по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Не се дължи уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането
се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му.
Следователно при обявена предсрочна изискуемост длъжникът дължи
предоставената сума и възнаградителна лихва, до обявяването на предсрочната изискуемост,
която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК съобразно изготвените съм заключението на
вещото лице таблици и е в размер на 435,13 лв. Съгласно заключението на СИЕ при
отнасяне на извършваните плащания за погасяване на главница и лихва, без отчитане на
сумите за такса ангажимент и застрахователна премия, то претендираната
възнаградителната лихва е заплатена, както и част от главницата, като непогасената част е в
размер на 1754,01 лв.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Поради установеното
неплащане в срок на главницата по кредита на падежа на вноските ответникът е в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, без да е необходима
покана с оглед чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД. Пресметната по правилата на чл. 86 ЗЗД и
изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, при съобразяване на падежните дати на
вноските за главница, преди изменението на договора с обявяване на предсрочна
изискуемост, до предявяване на заявлението и при начисляване на лихва върху главницата
от обявяване на предсрочната изискуемост – 21.07.2020 г. до предявяване на заявлението,
при използване на публично достъпен калкулатор за размер на лихва, определяема по
нормативно установена методика (ПМС № 426/2014 г.), мораторната лихва върху
неплатената главница, съобразно погасителния план и до предявяване на заявлението
6
възлиза на 205,73 лв., за който размер искът за обезщетение за забава се явява основателен и
следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендирания размер от 263,76 лв.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че ищецът
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил вземания от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България“ по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019 г., в т. ч. на вземане към ответника по договор за потребителски
кредит от 29.06.2017 г., описано под номер 252 от Приложение № 1 от 15.07.2020 г. към
рамковия договор. Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да
упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за
изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е
и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много
други. Договорът за цесия би произвел действието си и без надлежното уведомяване преди
датата на подаване на заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 23.07.2021 г. срещу ответника, тъй като за прехвърлянето на вземането на
цедента на цесионера /ищецът по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на
длъжника. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе действие
същият /т. е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е
необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че
длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за
прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на
цедента, вместо на цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл. 75 ЗЗД/ -така
решение № 139 по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. В случая длъжвикът е уведомен за
извършеното прехвърляне на 21.07.2020г. По тези съображения следва, че активно
материалноправен носител на процесните вземания по процесния договор за кредит срещу
ответника е именно ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
По изложените съображения, предявените искове следва да се уважат частично, както
следва: предявеният иск за главница следва да се уважи за сумата от 1754,01 лв. и отхвърли
за разликата над тази сума до претендирания размер от 1910,38 лв., предявеният иск за
възнаградителна лихва следва да се отхвърли и искът за мораторна лихва да се уважи до
размера на сумата от 205,73 лв. и отхвърли за разликата до претендирания размер от 263, 76
лв.
Като законна последица върху уважените размери следва да се присъди лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 23.07.2021г. до
окончателното й изплащане.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ответника за разсрочване на
изпълнението на задължението. В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е предвидено, че при
постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с
оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Съгласно приетото в т.
14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
"Разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1,
7
респ. чл. 422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът
може да отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на
изпълнение, т. е. на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр. д. №
98/66 г., ОСГК/. Ответникът по установителен иск по чл. 422 ГПК обаче не може да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен
иск за същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на
разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да предяви осъдителен
иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за изпълнение. Правата по чл. 241
ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно
избрания от него ред на защита.
Особеното при установителния иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК е, че
кредиторът вече разполага със съдебно изпълнително основание, при което съдебното
решение за установяване на вземането стабилизира заповедта и в хипотезата по чл. 410 ГПК
въз основа на нея се издава изпълнителен лист /чл. 416 ГПК/- аналогично на хипотезата, при
която се издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила или осъдително въззивно
решение /чл. 404, т. 1 ГПК/. Действието на съдебното решение за уважаване на иска по чл.
422 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е идентично
по последици с осъдителното решение за същото вземане-създаване на изпълнително
основание за принудително събиране на вземането.Следва да се има предвид и това, че
основанията, на които се отсрочва или разсрочва изпълнението /имотно състояние,
здравословно състояние и др. /, могат да са налице по отношение на всеки длъжник,
независимо от вида на производството, по което същият е осъден.
Отсрочването или разсрочването на изпълнението не може да бъде постановено от
заповедния съд, тъй като не се постановява служебно, а по искане на ответника. В
заповедното производство длъжникът обаче не участва в производството преди да му е
връчена заповедта за изпълнение, а същевременно чл. 241 ГПК предвижда, че съдът
отсрочва или разсрочва изпълнението при постановяване на своя акт, а не след това. В
исковия процес на общо основание ответникът ще може да направи искането и да представи
доказателства в негова подкрепа до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция.
Съдът като взе предвид данните за получаваната от ответника пенсия, което възлиза в
размер на 255 лв. и данните за здравословното му състояние, удостоверено с представено
решение на ТЕЛК, намира, че се налице предпоставки на чл. 241, ал. 1 от ГПК. Поради това
и постановява разсрочване на изпълнението на решението, като общата дължима сума от
2295,34 лева / главница,лихва и разноски/ се разсрочва за плащане на 12 месечни вноски, с
падеж 1-во число на месеца, в размер на 191, 28лв. ведно с дължимата законна лихва
По разноските:
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество има
право на разноски за заплатена държавна такса в исковото и заповедното производство, а на
чл. 78, ал. 8 ГПК и на възнаграждение в размер, определен от съда, ако е бил защитаван от
8
юрисконсулт. Ищецът в заповедното производство е сторил разноски за ДТ в размер на 52,
43 лв., а размерът на юрисконсултското възнаграждение е в размер на 50,00 лв. Съразмерно
с уважената част на исковете / 1959.74/2621.25/ ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество сумата от 74,80 лева- разноски в заповедното производство. В
исковото производство е сторил разноски за ДТ в размер на 52,43 лв., за депозит за вещо
лице в размер на 200 лв., като съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в минимален
размер от 100 лв., съобразно чл. 25 от Наредбата на правната помощ, или съразмерно с
уважената част на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати общо 260,80 лв. –
разноски в исковото производство.
Ответникът също има право на разноски на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, но не е направил
такова искане и не е сторил такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Т. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. *****, ДЪЛЖИ на цесионера „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на 1754,01 /хиляда
седемстотин петдесет и четири лева и една стотинки/ лева, представляваща главница по
договор за паричен заем № PLUS - 14968153 от 29.06.2017 г., сключен между цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и сумата в размер на 205,73 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 06.05.2019 г. до 23.07.2021 г. - датата на подаване заявлението – по
чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които вземания са
прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковата претенция за главница за сумата от 156,37 лв., представляваща
разликата над сумата от 1754,01 лева до предявения размер от 1910,38 лева, за
възнаградителна лихва за сумата от 435,13 лв., за периода от 05.05.2019 г. до 21.07.2020г. и
за мораторна лихва за сумата от 52,01 лв., представляваща разликата над сумата от 205,73
лв. до предявения размер от 257,74 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 3949 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА М. Т. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 74,80 лева - направени разноски в заповедното
9
производство и сумата от 260,80 лева – разноски в исковото производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението, като
всяка от присъдените с това решение суми за главница, лихви и разноски (общо 2295,34
лева.) бъде изплащана на 12 равни месечни вноски (по 191, 28лв), платими до 30-то число
на месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното
изплащане на задълженията по вземанията, признати с решението.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 03949 по описа за 2021 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи
и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10