Р Е Ш Е Н И Е № 14
гр.
Пазарджик, 14.01.2011 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринайсти декември през две
хиляди и десета година…....в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Л.Ч., като разгледа докладваното от съдия Димитрова
гр. д. N 560 по описа за 2010 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Ищцата Д. Ц. К. *** претендира
обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди от ответника К.С.
***. Искът се основава на обстоятелствата, че на -4.11.2009 г., управлявайки
микробус по пътя от с. Козарско за с. Бяга ответникът предизвикал
пътно-транспорно произшествие /блъснал движещата се в същата посока като
пешеходец ищца/, нарушавайки разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2, чл.77 и чл.116
от ЗДП. Причинил и телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата ръка и
изпадане в безсъзнание, макар и за кратко, но довело до загуба на спомен за
събитията. Ищцата била хоспитализирана в хирургично отделение от 04.11. до
07.11.2009 г. и в резултат от фрактурата претърпяла значителни по обем болки и
имобилизация на ръката, в следствие на което се обслужвала трудно. Нерядко
получавала световъртеж, съпроводен с гадене и позиви за повръщане.
Ищцата твърди, че срещу ответника било
образувано наказателно административен характер дело № 81/2010 г. но Районен
съд – Пещера, който го признал за виновен и го осъдил в съответствие с чл. 78 А
от НК.
За причинените и болки и страдания в
следствие от предизвиканото от ответника пътно-транспортно произшествие ищцата
иска да и бъде заплатено обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата.
Ответникът се е възползвал от правото
си на писмен отговор в законния срок, като заявява, че признава иска по
основание, като сочи като доказателство за вината си съдебния акт по НАХД №
81/2010 г. Оспорва размера на претендираното обезщетение, който бил завишен и
не кореспондирал на съдебната практика. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ишцата, като твърди, че тя била допуснала
„многобройни нарушения на ЗДП към момента на деликта”.
По делото е привлечено като трето лице
– помагач „Интерамерикан България” ЕАД – гр. София по направено искане за това
от двете страни и преценка на съда, че дружеството има интерес да встъпи в
делото, за да помага на страната на ответника. Основанието е съществуването на
застрахователно правоотношение – договор за застраховка „гражданска
отговорност” за вреди от управлението на автомобила, с който е причинено
процесното пътно-транспортно произшествие.
Третото лице взема участие в процеса,
като се представлява от пълномощник, който прави редица възражения срещу иска,
някои от които се покриват с тези на ответника – за прекомерност на
претендираното обезщетение и да съпричиняване. За разлика от главната страна
/ответника/ обаче подпомагащата конкретизира много точно и ясно поведението на
ищцата, с което счита, че тя е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Стана дума за това, че се е движела по посока, обратна на преписаната
в чл. 160 от ППЗДП. В нарушение на тази разпоредба, при липса на тротоар или
банкет се била движела в дясното платно по посоката на
движение на автомобилите /вместо противоположно на тяхното движение/. Това
нейно поведение, при това в тъмната част на денонощието, имало съществен принос
за настъпване на пътно-транспортното произшествие, довело до увреждане здравето
на ищцата, за което тя претендира обезщетение.
В хода на процеса пълномощника на
третото лице-помагач прави и редица други възражения, включително - относно
факти и срещу самото право на обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, които се признават
от ответника. Всички те ще следва да
бъдат обсъдени, при спазване разпоредбата на чл. 221, ал.2 от ГПК.
След като обсъди събраните
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът прие
следното:
За да бъде уважен иск по чл. 45 от ЗЗД
следва да бъдат установени всички предпоставки за възникване на деликтната
отговорност на ответника – противоправно поведение, вреди /в случая от
неимуществен характер/ и причинна връзка между тях, както и вина на деликвента,
която разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумира, до доказване на противното.
Процесуалният закон задължава първоинстанционния съд още с доклада си по делото
в първото съдебно заседание да отдели ясно спорното от безспорното и това е
сторено в настоящия случай. Тъй като ответникът в своя отговор признава самото
право, предмет на предявения иск, съдът е отчел това негово признание в доклада
си, съгласно чл.146, ал.1, т.3 от ГПК. С оглед на признанието му, което касае
не само отделни факти от значение за делото, а съществуването на самото право
на ищцата да получи обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, бе докладвано, че не се
нуждаят от доказване обстоятелствата, визирани по-горе като елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Основание за това даде и признанието на
ответника в отговора на исковата молба, че неговата вина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие е установена със съдебен акт – решение по чл.
78а по НАХД № 81/2010 г.
Неснователно е възражението на третото
лице помагач, че не били доказани деянието и неговата противоправност. Съдът ги
приема за безспорно установени, с оглед признанията на ответника, които няма
причина да поставя под съмнение поради факта, че и той и ищцата сочат и един и
същ номер на конкретно дело и твърдят, че е приключило с решение по чл. 78а от НК. Това означава, че ответникът е признат за виновен в извършване на
престъпление, но е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание. Ако третото лице-помагач считаше, че твърденията /признанията/ на
главните относно авторството и противоправността на деянието не отговарят на
истината, имаше възможност да докаже, че воденото срещу ответника наказателно
производство във връзка с настъпилото ПТП е приключило по друг начин /например
с признаването му за невиновен и оправдаването му/. Подпомагащата страна, не
само че не ангажира доказателства, опровергаващи признанието на ответника, но не
направи и конкретни възражения в тази посока. Становището му в хода на процеса
се градеше около тезата, че поради неприлагането на соченото от главните страни
НАХД като доказателство застрахователя /помагач/ няма информация какво точно се
било случило. За това съдът трябвало да приеме, че твърденията за осъществяване
на деликт от страна на ответника не били доказани /въпреки липсата на
противоречие в становищата на двете главни страни/ и да отхвърли иска като
неоснователен. Тази теза не може да бъде споделена от съда. Категоричното признание
от страна на ответника, че делото наказателното производство срещу него е
приключило с твърдяния от ищеца резултат, както признанието като цяло на право
на ищцата да получи обезщетение, съответстващо на претърпените вреди, са
достатъчни в случая, за са се приеме иска за доказан по основание.
След като бе прието за безспорно, че е ответникът
е причинил виновно ПТП, при което е било увредено здравето на ищцата, в нейна
тежест остава да установи конкретните травми, които е получила и какви
физически болки и душевни страдания е търпяла в резултат от тях.
Представените с исковата молба
епикризи, както и прието писмено заключение на двамата лекари – хирург и
невролог, потвърдиха обстоятелствата, изложени в исковата молба. В деня на
пътно-транспортното произшествие ищцата е постъпила по спешност във ІІ
хирургично отделение на МБАЛ – Пазарджик. При приемането и са констатирани две
отделни травми – контузия на главата със сътресение на мозъка и фрактура на
лявата ръка. Вещото лице невролог уточнява, че при ищцата не е имало пълна
загуба на съзнание, а само зашеметяване. Неврологично й разстройство обаче се
усложнило с развитието на световъртеж от централен произход и централен
оневрологичен синдром. Около 1 месец след причиняване на травмата е постъпила в
неврологично отделение с оплаквания от
световъртеж, гадене, нестабилна походка, когато и е била поставена горната
диагноза -І „световъртеж от централен произход…”. Наложил се е 5-дневен престой
в болницата и лечение, след които нейните оплаквания от субективен произход
намалели, но пак имало моменти на засилен световъртеж, вече без гадене и
повръщане. Извън нейните субективни оплаквания обективно се установявала лека
статична атаксия /отклонение на походката на една страна. Предписано е и
лечение с медикаменти в домашни условия. При преглед към момента на изготвяне
на заключението вещото лице е установило /по данни от самата/ ищца, че два
месеца след изписване от болницата изпълнявала предписаното й лечение и се
чувствала добре /имала само дискретно замайване и чувство за потъване, но без
световъртеж и гадене/. Преустановила лечението но своя преценка /поради
финансови причини/ и след няколко месеца пак почувствала дискомфорт. При
прегледа съобщава отново оплаквания за световъртеж, гадене. Със съответния неврологичен
тест /проба на Бабински-Вайл/, вещото лице е установило отново отклоняване на
походката на една страна /както при престоя и в болница през декември
Останалите находки, констатирани при
извършените неврологични изследвания са от такъв род, че според вещото лице не
могат да се свържат с причинената на ищцата черепно-мозъчна травма, поради
което тяхното наличие не е от значение за делото.Определящ за този извод е
резултата от направения „скенер”, при който не се визуализират контузионни
огнища.
В обобщение следва да се каже, че
причинената на ищцата черепно мозъчна травма не е била тежка /без пълна загуба
на съзнание и без структурни нарушения/, но поради усложненията, последвали от
нея е довела до постоянно разстройство на здравето на ищцата, без опасност за
живота й. Развития посткомоционен синдром продължава да причинява не малък
дискомфорт в ежедневието на пострадалата, налага се медикаментозно лечение и
контролни прегледи във връзка със симптомите, които се проявяват – световъртеж,
гадене, замайване. При първоначалната проява на тези симптоми се е наложил дори
престой в болница за няколко дни /1 месец след травмата/, при който е уточнена
диагнозата и е определено подходящо лечение. Обективното състояние на ищцата
към настящия момент е установено от вещото лице д-р Ш. и възприемайки нейното
заключение съдът счита, че са налице споменатите по-горе късни последици от
травмата, които причиняват вреди на ищцата, изразяващи се в дискомфорт, тревоги
и влошаване качеството на живота й. За
вредите, които са резултат от черепно-мозъчната травма, съдът определя
обезщетение за ищцата в размер на 5 000 лв.
По отношение на другата травма –
фрактурата на ръката, от епикризите и медицинската експертиза се установи, че
се касае за разместено счупване на лакетната кост на лявата предмишница. Ищцата
е търпяла обичайните за такава фрактура болки до момента, в който е била
откарана в болницата. Поради разместването се е наложила оперативна интервенция
под анестезия на 10.11.2009 г., при която е извършено открито наместване на
лакетната кост и гипсова имобилизация. Пациентката е изписана след 4 дни, за да
продължи лечението си в домашни условия. Разместеното счупване и гипсовата
имобилизация са причинили на ищцата трайно затруднение на движението на лявата
й ръка. Няма данни колко е продължило това състояние в нейния случай, но вещото
лице д-р П. дава заключение обичайната продължителност на оздравителния процес
в подобни случаи е 3-5 месеца.
Към настоящия момент фрактурата е
напълно зараснала, осъществена е още една оперативна интервенция за премахване
на поставените в ръката „метали”. Няма усложнения – оперативната рана е
зараснала, няма болка в областта на счупването, функцията на ръката е
възстановена, с едно незначително ограничение на активните движения на лявата
предмишница, което вещото лице отдава на липса на рехабилитация, каквато е
трябвало да се осъществи веднага след сваляне на гипса. Счита, че то може да се
премахне, ако сега се предприемат рехабилитационни мерки, но дори и без тях
определя функцията на ръката като възстановена.
За всички физически болки и негативни преживявания по време на
операциите, имобилизацията и целия лечебен и възстановителен процес, съдът
определя обезщетение на ищцата в размер на 7 000 лв. Или общата сума,
която би следвало да й се дължи съвкупността от причинените неимуществени вреди
е 12 000 лв.
Предвид вида на счупването / с
разместване/ и наложилите се оперативни интервенции, съдът счита че обема на
претърпените от ищцата вреди от тази травма е доста съществен. Освен болката и
продължителното затруднение на движението, характерни за всяка фрактура на
крайник, в този случай тя е понесла и всички неудобства и тревоги, които човек
обичайно преживява при осъществяването на медицински операции. Макар без
конкретни доказателства за продължителността на оздравителния процес, е ясно че
той е продължил дълго /при обичаен срок от 3-5 месеца по данни от експертизата/.
От заключението става ясно, че освен досегашното лечение е нужна и
рехабилитация, което означава още неудобства, време и усилия за ищцата, за да
възстанови на 100% функцията на ръката си.
Ответника и третото лице –помагач
обаче правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, което се основава на разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, ал.2 от ЗЗД. Макар
ответника да не уточнил обстоятелствата, на които го основава, това негово
бездействие е компенсирано от процесуалното поведение на подпомагащата страна.
Пълномощникът и се позовава на нарушение нап чл. 160 от ППЗДП, което ищцата
като пешеходец е допуснал. И настина, от изложението в исковата молба на
обстоятелствата, при които е била блъсната на пътя, става ясно, че тя се
движела в една посока с пътуващите по съответното платно превозни средства.
Като е нарушила задължението си да се движи в противоположната посока, тя се е
лишила от възможност да вижда предварително наближаващите автомобили, така че
да може да се предпази от сблъсък с тях. Това нейно противоправно поведение е
допринесло за настъпването на ПТП, респективно – за причиняването на вредите,
за които се търси компенсация, поради което определеното по-горе обезщетение
следва да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД. Приносът на ищцата
съдът определя като съществен, тъй като е нарушила правило за движението на
пешеходци, което е създадено именно с цел да охрани тяхното здраве и живот. При
това нарушението й може да се квалифицира като тежко, като се има предвид, че
се е движила неправилно в тъмната част на денонощието, когато и видимостта на
водачите на МПС е ограничена. Часът на произшествието самата тя сочи в исковата
молба – 18.40 ч., а предвид датата на която е станало и представените от
третото лице официални данни за синоптичната обстановка през този ден /л.62 от
делото/, съдът прави извода, че по това време на пътя е било съвсем тъмно.
Прие
така установения принос от страна на ищцата за настъпване на
пътно-транспортното произшествие съдът намира за справедливо да намали
определеното по-горе обезщетение до размера на 8 000 лв. /или с 1/3/.
Макар да твърди в отговора си, че ищцата е допуснала не едно, а многобройни
нарушения на ЗДП, ответникът не ги е конкретизирал и по делото не са събрани
доказателства за други нарушения, освен на това по чл. 160 от ППЗДП, на което
се позовава третото лице- помагач.
За
разликата от 8 000 лв. до 50 000 лв. предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата
претендира и законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от датата на която е извършено деянието, с което тези вреди са причинени. При
непозволено увреждане лихвата се дължи именно от този момент /чл.84,ал.3 от ЗЗД/,
като в съдебната практика се е наложило разбирането, че тя се присъжда общо от
датата на увреждането до бъдещия момент, в който обезщетението ще бъде
изплатено, което прави безпредметно да
се сочи нейния размер до момента на предявяване на иска. В този смисъл възражението
на третото лице за недопустимост на акцесорния иск, защото не била посочена
цената му, е неоснователно. Този иск е допустими и редовно предявен, а също
така – основателен предвид разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД. Върху обезщетението от 8 000 лв.
следва да се присъди лихва от момента на увреждането,станало на 04.11.2009 г.
до окончателното плащане на сумата, а конкретния неин размер подлежи на
определяне в момента на изпълнението на главното задължение.
Ищецът
е освободен от внасяне на ДТ, поради което ответник дължи в полза на съда
такава върху уважената част от иска и следа да бъде осъден да заплати 320 лв.
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. В полза ищцата той следва да заплати част от
разноските, които е направила по делото /за вещи лица и адвокатска защита/,
съразмерно на уважената част от иска. Тази част възлиза на 128 лв. и съдът
осъжда ответникът да ги заплати на ищцата.
Ответникът
по закон има право на разноските, съразмерно на отхвърлената част от иска, но в
случая не е направил искане за присъждане на такива.
От
своя страна третото лице помагач прави искане за присъждане на разноски, което
следва да се отхвърли като неоснователно в съответствие с чл. 78, ал.10 от ГПК.
По
изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Ц. К., ЕГН ********** *** обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. /осем хиляди лева/ във
връзка с причинено на 04.11.2009 г.
пътно-транспортно произшествие, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането /04.11.2009 г./ до
окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата до 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ да заплати следните разноски
по делото: 320 лв. – държавна такса в полза на ОС – Пазарджик и 128 лв. – разноски в полза на ищцата Д. Ц. К., ЕГН ********** ***, съразмерно
на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на разноски на третото лице - помагач „Интерамерикан
България” ЕАД – гр. София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: