Р Е Ш Е Н И Е
№ 2513
град Пловдив, 04.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 2494 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на М.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.С.С. срещу Решение
№ 2153-15-151/19.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
оставена без уважение подадената жалба срещу Разпореждане №********** за
отпускане (изменение) на пенсия /Протокол №2141-15-10/ 21.05.2018г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е
отменено Разпореждане №********** от 12.10.2000г. и всички последващи
го.
В открито съдебно
заседание – жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата. Претендира разноски
по представен списък на разноските. Представя писмени бележки.
Ответникът–Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В. оспорва
жалбата, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, представя писмени
бележки.
Съдът, като прецени данните по
административната преписка и представените от делото доказателства, намери
следното:
Подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
С разпореждане №
********** от 12.10.2000 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив, на М.Д.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, считано от 05.09.2000 г.
Пенсията е отпусната при осигурителен стаж както следва: осигурителен стаж от
първа категория по чл. 104, ал. 4 от КСО - 02 месеца и 06 дни; осигурителен
стаж от първа категория по чл 104, ал. 3, 5, 7 от КСО
- 13 години, 03 месеца и 01 дни; осигурителен стаж от втора категория - 06 години,
10 месеца и 10 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 04 години, 06
месеца и 25 дни. Определен е индивидуален коефициент 1.321 от осигурителен
доход в размер на 10046 лв., за времето от 01.01.1983
г. до 31.12.1985 г. и осигурителен доход в размер на 832570 лв. за времето от
01.01.1997 г. до 15.08.1997 г.
Във връзка с направен преглед на пенсионните
досиета при ответника е преценена необходимостта от установяване на
правомерността на отпуснатата на М. П.
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С писма изх. №№
К-10339/15.03.2013 г., МП-10443#1/10.02.2015 г. и МП-10443#3/05.05.2017 г. от жалбоподателя е изискано да представи всички
документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, въз основа на които е
отпусната пенсията. Посочено е, че това е необходимо, тъй като документите,
представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание
на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС.
В указания срок,
исканите документи не са предоставени. Получена е декларация от М.П., в която
същият заявява, че не съхранява документите, въз основа на които е отпусната
пенсията. В декларация от 14.05.2017 г., са посочени осигурителите, при които е
протекъл осигурителния стаж на П., без да е посочена начална и крайна дата на
периодите.
След анализ на
данните за положен стаж по подадената декларацията на лицето и след направено
сравнение със зачетения по разпореждане № ********** от 12.10.2000 г. стаж и
данните по чл.5, ал.4 от КСО, фигуриращи в персонален регистър на осигурените
лица, е констатирано, че има основание за прилагане на разпоредбата на чл.95,
ал.2 от КСО и с разпореждане № ********** /Протокол № 2146-15-290/05.06.2017 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив пенсията за
осигурителен стаж и възраст на М.П. е спряна, считано от 01.07.2017 г.
Разпореждането е обжалвано от жалбоподателя в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО.
С Решение №
1040-15-57/25.08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив предвид изясняване
на релевантни факти и обстоятелствата, свързани с развилото се производство и с
оглед чл. 35 от АПК, административното производство е спряно. С влязло в сила
определение №1877/28.09.2017 г. по адм. дело
№2654/2017 г. на Административен съд-Пловдив, Решение № 1040-15-57/25.08.2017
г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив е отменено, а преписката е изпратена на
директора на ТП на НОИ Пловдив за продължаване на административното
производство по жалбата на М.П..
С Решение №
2153-15-262/11.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е отменено разпореждане
№ ********** Протокол № 2146-15-290/05.06.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и пенсионното досие е върнато
на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново произнасяне, съобразно
мотивите, изложени в решението.
Така
постановеното решение е обжалвано от П. пред Административен съд гр.Пловдив, като
е образувано административно дело №31/2018г., а с протоколно определение от
07.02.2018г. жалбата е оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено.
Във връзка с
декларираното от П., относно положения от него осигурителен стаж в ДМП -
Маджарово - 1961 г., 1962 г. и 1963 г. е изискано да бъде извършена проверка в
осигурителя ДМП - гр. Маджарово. В резултат от извършената проверка е издаден обр. УП-13 № 1042-26-2119-1/26.09.2017 г. за периода от 01.01.1997 г. до 31.08.1997 г. с продължителност 07 месеца и
14 дни, който осигурителен стаж е зачетен от първа категория труд.
С оглед данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на М.П. е зачетен осигурителен стаж от трета
категория за времето от 17.11.1997 г. до 08.03.2013 г. с продължителност 03 години,
00 месеца и 02 дни, или общ осигурителен стаж от 04 години, 00 месеца и 15 дни.
Поради факта, че
в декларацията на М.П. не е посочил в какви периоди от време е положил стажа си
при сочените от него осигурители, от страна на органите на ТП на НОИ - Пловдив не
е предприето служебното им изясняване.
Във връзка с
гореизложеното административният орган е направил извод, че цитираният осигурителен
стаж не поражда право на пенсия за лицето по условията на §4, ал.2 от ПЗР на
КСО към датата на първоначалното отпускане на пенсията с разпореждане № **********
от 12.10.2000 г. В тази връзка е издадено разпореждане № **********/Протокол №
2141-15-10/21.05.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т.2 буква „г" от КСО е
отменено разпореждане № ********** от 12.10.2000 г. и всички последващи. Тъй като така установения осигурителен стаж не
поражда право на пенсия и по останалите условия на КСО, със същото
разпореждане, на М.П. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Във връзка с жалба
вх. №1012-15-166/20.06.2018 г., подадена от П. против разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-10/21.05.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив и на основание, че жалбоподателят не представя нови доказателства
и не заявява нова информация, с Решение № 2153-15-151/19.07.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ –Пловдив, жалбата е оставена без уважение.
В хода на
съдебното производство се изслуша заключение на вещо лице П.Т., по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза (основно и допълнително заключение) по поставени от двете страни
въпроси, частично оспорени от страна на ответника, която съда кредитира изцяло.
Според
заключенията на вещото лице, които съда кредитира изцяло М.П. е работил при
следните работодатели:
1.При работодател ДМП, гр. Маджарово: Съгласно удостоверение образец УП-13, изх. №
1042-26-2119-1 от 26.09.2017г. за периода от януари 1997г. до август 1997г. М.Д.П.
*** ЕАД в ликвидация, гр. Маджарово, обл. Хасково.
Продължителност 00 години, 07 месеца и 14 дни от първа категория; Съгласно удостоверение образец УП-13, изх. №
5516-26-510-2 от 21.11.2018г. за периода от 11.1993г. до 08.1997г. М.Д.П. ***
ЕАД в ликвидация, гр. Маджарово, обл. Хасково.
- С Уведомително
писмо изх. № 5516-26-510-4 от 21.11.2018г. от ТП на НОИ, гр. Хасково е
констатирано, че Удостоверение за осигурителен стаж УП-13 за периода от 01.1961
г. до м.12.1963г. от „Маджарово" ЕАД, гр. Маджарово /в ликвидация/ не може
да бъде издадено, тъй като към 21.11.2018г. документите за периода от 01.01.1961 до 31.12.1963г. на „Маджарово" ЕАД, гр.
Маджарово /в ликвидация/ предадени за съхранение в сектор OA при ТП на
НОИ-Хасково са унищожени, /стр. 142/
Липсва
информация от 01.1992г. до 10.1993г. и от 09.1997г. до 12.1997г. в документите,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ-Хасково
/сектор OA при ТП на НОИ/.
Съгласно Писмо
изх. № 123 от 06.12.2018г. от „Регионален държавен архив" - Пловдив, Отдел
„Държавен архив" - Хасково, относно документи на ДМП „Маджарово" за
периода 1961г. - 1963г. в „Държавен архив" - Хасково не се съхраняват
документи за трудов стаж. /стр. 156/
2.При работодател „Горубсо - Мадан" АД, гр. Мадан:
Съгласно
удостоверение Образец УП-3 № 351 от 27.11.2018г., на длъжност: подземен прехвъргач за период: от 25.06.1964г. до 04.09.1964г. - 2
месеца, 08 дни. Трудовият стаж е първа категория.
3.При работодател „Би Ей Глас България" АД, гр.
Пловдив: Съгласно удостоверение Образец УП-3 № 495 от
14.11.2018г., на длъжност: Електромонтьор МЦ за период: от 15.11.1966г. до
05.03.1968г. осигурителен стаж - 01 година, 03 месеца и 20 дни. Трудовият стаж
е първа категория.
4.При работодател ТПК „Ел. Динамо“ АД гр. Пловдив: Съгласно Удостоверение Образец УП-3 № 6 от
29.11.2018г., на длъжност: Радио-телевизионен техник - IV разряд; период: от
01.01.1969г. до 01.02.1970г. - 01 година, 01 месеца и
00 дни.
5. При работодател „ЗДМЛ“ ООД гр. Пловдив: Съгласно удостоверение Образец
УП-3 № 39 от 07.11.2018г. на длъжност: Ел. техник за период: от 29.10.1970г. до
31.01.1979г. - 08 години, 03 месеца и 03 дни. Трудовият стаж е трета категория.
6. При работодател РПК „Съзнание“ с. Първенец: Съгласно удостоверение образец
УП-3 № 19 от 16.11.2018г. на длъжност: Ел. техник; период: от 01.02.1979г. до
31.01.1980г. - 01 година, 00 месеца и 00 дни; на длъжност: продавач; период: от
01.02.1980г. до 31.10.1981 г. - 01 година, 09 месеца и 00 дни; на длъжност:
енергетик; период: от 01.11.1981 г. до 07.10.1985г. - 03 година, 11 месеца и 07
дни, или общо трудовият стаж от трета категория - 06 години, 08 месеца и 07 дни.
7. При работодател „Тракия-PM“ ЕООД гр. Пловдив: Съгласно удостоверение изх. №
32-129 от 16.11.2018г. „Тракия-РМ" ЕООД, гр. Пловдив не разполага с данни
за лицето М.Д.П.. Вследствие на пожар възникнал в административната сграда на
дружеството, голяма част от документацията е унищожена.
8. При работодател Детска градина „Синчец“, с.
Браниполе: Съгласно удостоверение изх. № РД-20-47 от 22.11.2018г. на длъжност: абонатчик /4 часа/ за период: от 01.10.1988г. до
03.01.1993г.
Оспорването от
страна на ответника /направено в съдебно заседание на 26.09.2019 г./ на
представени от жалбоподателя заверени официални свидетелстващи документи
/приложени по делото и в оригинал/, индивидуализирани в писмена молба на л.402,
по т.1.2 до т.1.7, не беше проведено успешно, поради което съдът кредитира
писмените доказателства, а ведно със заключението на СИЕ и обосновава своите
мотиви.
Според вещото
лице трудовият и осигурителен стаж на М.Д.П. към момента на подаване на
заявлението за пенсиониране през 2000 г. е установен и посочен в Разпореждане №
********** от 12.10.2000г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ §4, ал.2 от ПЗР на КСО, считано от
05.09.2000г.
Липсата на данни
не дава основание да се прецени дали от една страна са налице предпоставки за
пенсиониране и от друга достатъчни ли са били наличните документи за отпускане
на пенсия и определяне на нейния размер към момента на подаване на заявлението
за пенсиониране през 2000 година.
Експертизата
посочва, че е логично да се допусне, че с Разпореждане № ********** протокол №№
01103 от 12.10.2000г. с което на М.Д.П. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ §4, ал.2 от ПЗР на КСО, считано от
05.09.2000г. са представени, подложени на проверка, анализ, преценка и
класификация документи /съгласно изискванията/ обосноваващи отпускане на пенсия
и определяне на нейния размер. На тази база впоследствие на няколко пъти
пенсията е осъвременявана и преизчислявана.
Липсата на данни
не дава възможност да се прецени правилното изчисляване на общия размер на
годините трудов и осигурителен стаж за първа, втора и трета категория труд, но
трансформацията от първа и втора категория труд в трета е правилно извършена.
На база
представени по делото документи, в това число дадените от М.П. обяснения, на
05.04.2009г. последния придобива право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн.
чл.68 при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и
навършване на 65 годишна възраст за мъжете и жените.
На основание
чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 53 години 02
месеца 16 дни. Индивидуален коефициент 1,321, изчислен от осигурителен доход за
периода от 01.01.1983г. до 31.12.1985г. в размер на
10 046,00 лева и от 01.01.1997г. до 15.08.1997г. -
832,57 лева. Вещото лице посочва, че може да се направи извода /без сравнение
по налични представени през 2000г. документи/, че полагащата се пенсия за
осигурителен стаж и възраст през 2000г. е правилно изчислена.
Според
допълнителното заключение на вещо лице, по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза общият индивидуален коефициент към 05.09.2000г. е 0,789, а към
05.04.2009г. - 0,837. Размерът на пенсията към датата на подаване на
заявлението следва да бъде 49,60 лева. Според експертизата датата, на която
настъпва правото на пенсия е 05.04.2009г., като към тази дата размерът на
пенсията следва да бъде 167,18 лева. При осъвременяване на пенсията към
25.10.2019г. размерът
ѝ следва да бъде 221,39 лева.
По силата на
разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо контролните органи при
ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко
едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата
на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали, или
обективни индикации.
В случая от
страна на ответния административен орган не е отчетено обстоятелството, че пенсионното
досие на П. е изчезнало от НОИ, за което последният няма никаква вина. За
лицата придобили право на пенсия с влязъл в сила акт на пенсионен орган, не
съществува задължение за съхраняване на документите, въз основа на които вече
им е отпусната пенсия.
В липсват каквито и да било данни пенсионните
органи да са върнали на жалбоподателя представените от него през 2000 г.
документи, удостоверяващи трудовия му стаж. Действително, администрацията няма
нормативно установено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата
документи за стаж, но пък има нормативноустановено
задължение да съхранява самите пенсионни досиета, съответно отговорността за
неизпълнението на това задължение от страна на НОИ не може да бъде прехвърлена
върху лицата, за чиито досиета администрацията не е положила дължимата грижа да
съхрани. За част от годините, през които П. твърди, че има положен трудов стаж,
вече е изтекъл нормативно установения 50-годишен срок за съхраняване на
ведомостите за заплати и същите са унищожени. Изложените обстоятелства, на
които основно стъпва администрацията, не могат да обосноват недобросъвестно
поведение от страна на П. при подаване на заявление за отпуснатата му през 2000г.
лична пенсия за ОСВ.
Очевидно за
жалбоподателя е изключително трудно на 75 години и при липса на пенсия
(последната е спряна от НОИ) да организира адекватно защитата си и сам да
събере необходимите документи, за да докаже, декларирания от него през 2000 г.
осигурителен стаж и въпреки всичко към настоящия момент същият отново е
предприел действия за неговото установяване (така писмени доказателства приети
по делото).
В случая е
необходимо да се посочи, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК
не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства
относими към конкретния случай. При липсата на пенсионното
досие, както и при липсата на данни за осигурителен му стаж, освен посочения от
жалбоподателя в декларация, не е възможно несъмнено и еднозначно да се отрече
изцяло че М.П. не е придобил право на пенсия. Необходимостта от установяване на
тези факти и обстоятелства, произтича от съществено им значение за признаването
или непризнаването на спорния между страните осигурителен стаж. Разбира се,
това е следвало да бъда сторено в рамките на производството по реда на чл. 108,
ал. 1, т. 1 от КСО. При условията на чл. 108, ал. 2 от КСО, би било възможно да
се изискат документи и да се установят данни по отношение на останалите
осигурители, посочени в декларация от лицето, както това е направено по
отношение на осигурителя ДМП гр.
Маджарово.
В заключението
на вещо лице, по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (основно и
допълнително заключение), която каза се съда кредитира изцяло, е безспорно
установено, че към 05.04.2009г. М.П. придобива право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на осн. чл.68 при 15 години
осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65
годишна възраст за мъжете и жените.
Независимо от
факта, че документ за придобит осигурителен стаж от осигурителят ДМП гр.
Маджарово не може да бъде издаден, то следва административният орган при
съобразяване с представените по делото писмени доказателства относно
осигурителния стаж на М.П. да извърши
пълно и задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на
принципа на служебното начало, регламентиран в чл.9 от АПК.
В този смисъл, основателно
е възражението на жалбоподателя, обективирано в подадената от него жалба, че
административният орган не е изяснил посочен от лицето в рамките на
административното производство стаж и доход. Въз основа на изложеното до тук от
фактическа и правна страна, оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, следва да бъдат отменени, а преписка да бъде върната на
административния орган.
Предвид изхода
на делото и претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че
такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 1590.00
(хиляда петстотин и деветдесет) лв., представляващи – 55.00 лева ДТ за издаване на съдебни
удостоверения, 400 лева внесен депозит за вещо лице, 45.00 лева ДТ за издаване
на съдебни удостоверения и 840.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Що се отнася до
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира
същото за неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са, че делото е с
фактическа и правна сложност; по него са проведени са множество съдебни
заседания, от страна на жалбоподателя са събирани и представяни множество
доказателства, поради което настоящата инстанция намира, че възражението на
ответника не следва да бъде уважено.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-151/19.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане №********** за отпускане (изменение) на пенсия /Протокол
№2141-15-10/21.05.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив, с което е отменено Разпореждане №********** от 12.10.2000г. и
всички последващи го, и на М.П. е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на М.Д.П. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на пар.4,
ал.2 от ПЗР на КСО, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ Пловдив, да
заплати на М.Д.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1590 лв.(хиляда
петстотин и деветдесет лева) разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: