Решение по дело №1716/2016 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 235
Дата: 12 юни 2017 г. (в сила от 18 юли 2017 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20163530101716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

235                                                12.06.2017г.                          гр. Търговище

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Районен съд – Търговище                                                              Девети състав

На седемнадесети май                                                                    2017 година

В публичното заседание в следния състав:

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА  КОЛЕВА

 

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 1716  по описа за 2016 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

           

            Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.12 във вр.  ал.1 т.2 б. „а“  от КЗ /отм. От 01.01.2016г. / ,  сега чл.558 ал.7 от КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът – Гаранционен фонд  гр. София, твърди в исковата си молба, че е изплатил на осн. чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ по щета №  111095/21.10.2011г.  обезщетение за имуществени вреди  в размер на 2982.17 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 12.10.2011г., лек автомобил „Опел Вектра“ ДК№ Н0345ВВ /МПС2/, собственост на Т.Ю.К.. Виновен за катастрофата  шофьор е  ответницата М.Д.Н., която  управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № Т4958КТ в гр. Търговище по ул. „Трапезица“ на кръстовището между ел. „Трапезица“ и ул. „Паисий“ не спира на пътен знак „СТОП“ и блъска посоченото МПС2, което се движи правомерно, и така е реализирала процесното ПТП. Ответницата   е управлявала  въпросния автомобил без да има сключена за него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът поканил ответницата да възстанови изплатеното обезщетение, но до момента не е погасено. В открито съдебно заседание ищецът няма упълномощен процесуален представител. С писмено становище Вх.рег.№ 4674/10.05.2017г. , пълномощникът  – а..***   поддържа иска така,  както е предявен и счита, че възражението на ответната страна, че вземането на ищеца е погасено поради изтичане на 5-годишна давност, е неоснователно , тъй като  5-годишната погасителна давност за вземането на ищеца  тече от  04.01.2012г. /когато е  Гаранционният фонд е изплатил обезщетението, а искът е предявен на 20.12.2016г./дата на пощенското клеймо/.  Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на   2982.17 лв., представляваща изплатено  обезщетение на увредения за причинени имуществени вреди от  Гаранционен фонд, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 20.12.2016г.  до окончателното изплащане, както и  разноските по делото.

Ответницата – М.Д.Н. с постоянен адрес ***  , редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.6 от ГПК се представлява от назначен особен процесуален представител  по реда на ЗПП а.. Т.Д. ***, който подаде в едномесечния срок по чл.131 от ГПК писмен отговор. В открито съдебно заседание ответникът не се яви и се представлява от а.. Д., който заяви, че не поддържа възражението за изтекла погасителна давност и моли да се постанови решение съобразно събраните по делото писмени доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и видно от Протокол за ПТ № 1385335, съставен на  13.10.2011г. в 19.45 ч. на  същата дата 13.10.2011г. в 19.30 ч. в гр. Търговище на кръстовището на ул. „Трапезица“ и ул. „Паисий“ е настъпило ПТП, като участник  1 –лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № Т 4958КТ собственост на М.Д.Н. *** и управляван от същата  не спира на пътен знак  В-2 /СТОП/ на кръстовището и се сблъсква с участник 2 – лек автомобил  „Опел Вектра“ с ДК № Н 0345 ВВ собственост на  Т.Ю.К. и управляван от същия, който участник 2 се движи правомерно, от което ПТ са настъпили видими имуществени щети на МПС. Описаните в Протокола за ПТП видими щети на МПС – участник 2 са: предна броня, преден капак, преден десен калник, преден десен фар и халоген.  Отбелязано е изрично в Протокола за ПТП, за участник 1 ,  че  автомобила няма застраховка „Гражданска отговорност“ за 2011г., докато  участник 2 – има застраховка в „Лев Инс“, полица № 22111890495490 , валидна за периода от 01.10.2011г. до 30.09.2012г.  Собственикът на увредения лек автомобил  Т.Ю.К. е подал на 18.10.2011г. уведомление  за имуществени вреди до гаранционния фонд – Вх.рег.№ 24-00-376/21.10.2011г.  След опис заключение от  „Лев Инс“, след проведени І-и оглед на 14.10.2011г. и ІІ-и оглед на 17.10.2011г., извършена техническа експертиза , заключителна  техническа експертиза  и  доклад  по щета за имуществени вреди № 11-1095/21.10.2011г., изготвен от Гаранционния фонд, определеното обезщетение за имуществени вреди е в размер на 2982.17 лв., което следва да се изплати на  Т.Ю.К. и това е основание за регрес срещу М.Д.Н., която освен  нанесените вреди  в размер на 2982.17 лв. дължи и разходи по ликвидация  14 лв. или общо 2996.17 лв. Безспорно с преводно нареждане за кредитен превод  Гаранционен фонд  е из платило на 04.01.2012г. в 11.50 ч.  на  Т.Ю.К. сумата от 2982.17 лв.  – на основание: обезщетение по щета № 11-1095/21.10.2011г.  Видно от регресна покана изх.№ ГФ-РП-66/20.01.2016г., изпратена с обратна разписка, ищецът е поканил ответницата – М.Д.Н.  на осн. чл.288 ал.12 от КЗ в 1-месечен срок от получаване на същата да внесе /преведе/ посочената по-горе сума 2996.17 лв. в касата или по указаната сметка на Гаранционния фонд. Обратната разписка е върната с отбелязване от ПС-Търговище, че пратката не е потърсена от получателя. С исковата молба изпратена по пощата от 20.12.2016г. ищецът – ГФ претендира от ответницата заплащане на сумата от 2982.17 лв. , която действително е изплатена на собственика на увредения лек автомобил.

Предвид  така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  Несъмнено е, че ответницата със свое конкретно виновно извършено противоправно  действие е причинила  на 13.10.2011г. ПТП на територията на Република България в гр. Търговище в резултат на което са настъпили имуществени вреди на МПС  - собственост на лице, живущо  в Република България , като МПС управлявано от ответницата е с българска регистрация и същата е нямала сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.  Несъмнено е, че ищецът е изплатил обезщетение по  задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на 2982.17 лева, на дата 04.01.2012г. и от този момент на изплащане на обезщетението за ищеца възниква вземането срещу виновния водач, тъй като се суброгира в правата на увредения кредитор.  Съгласно    чл. 288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ / в сила от 01.01.2006г. и отм. ДВ бр.102/29.12.2015г. - в сила от 01.01.2016г./, който е действал към момента на  изплащане на обезщетението: Гаранционният фон изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на  автомобилистите за : имуществени и неимуществени вреди  вследствие на смърт или телесни увреждания  и  за вреди  на  чуждо имущество,  ако :  пътнотранспортно произшествие  е  настъпило на територията  на република България, на територията на друга държава –членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията  на република България, и  виновният водач   няма сключена  задължителна  застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ , след изплащане на обезщетението по  ал.1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице да размера на платеното и разходите по ал.8.  По силата на чл.288 ал.14 от КЗ /отм./ за вземанията си по ал.12 и ал.13 фондът  може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които те се установяват,  ако не получи плащане в едномесечен срок от получаване на писмена покана от виновния водач, съответно превозвача.  Съобразявайки изложеното  по-горе съдът счита, че искът е доказан по основание и размер, изпълнено е изискването за изпращане на регресна покана към виновния водач за плащане от него в едномесечен срок, като право на ГФ е да избере исковото производство с предявяване на осъдителен иск като път за защита на материалното му право. Неоснователно е възражението на ответницата, че  вземането на ищеца към нея е погасено  по давност, поради изтичане на общия 5-годишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, тъй като исковата молба е подадена на 20.12.2016г. по пощата т.е. преди изтичане на 5-годишния срок, считано от 04.01.2012г. когато е възникнало вземането на ищеца.  Искът следва да бъде уважен в пълен размер, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2982.17 лв., представляваща изплатено  обезщетение на увредения за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 20.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати на осн. чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на общо 558.04 лв., от които 119.29 лв. са – държавна такса за образуване на гр.дело и 438.75 лв. – депозит за възнаграждение на назначен особен процесуален представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК.

 

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА  М.  Д.  Н., ЕГН **********,  с постоянен адрес *** , представлявана по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – а.. Т.Д. *** ,  ДА ЗАПЛАТИ  на   ГАРАНЦИОНЕН ФОНД  със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от Председател на УС – С.Г.С., съдебен адрес:***, кантора № 4, а..***,  сумата от  2982.17 лв., представляваща изплатено  обезщетение на увредения за причинени имуществени вреди по щета №  11-1095/21.10.2011г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 20.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на  осн. Чл.288 ал.12 във вр. ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./, както и направените по делото разноски в размер на общо   558.04 лв., на осн. чл.78 ал.1 от  ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

 

           

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: