Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260735 09.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 19062 по
описа за 2019 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът З.С.С. твърди, че на 29.08.2015г. е сключил с
ответника договор за кредит, по силата на който е получил сумата от 200 лева
при фиксиран лихвен процент 40 пункта и годишен процент на разходите 47,71
пункта. Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено задължение за обезпечаване
на вземането чрез поръчители, които са физически лица и които е следвало да
отговарят на точно определени критерии. При нарушаване на това задължение се
дължала неустойка в размер на 59,52 лева. Твърди се, че неустойката е била
начислена и била заплатена. Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в
противоречие с изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Това водело до неговата
нищожност. Евентуално се поддържа, твърдение че уговорената неустойка за
неизпълнение противоречи на добрите нрави и също е нищожна. Предвид това се
иска да бъде установено, че договорът е нищожен. В случай първоначалния иск
бъде отхвърлен, се иска бъде прогласена нищожност на клаузата, уговаряща
неустойка. При уважаване на който и да е от исковете, се претендира осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата от 59,52 лева като платена без основание.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД твърди, че не е налице нищожност на договора,
включително и на клаузата за неустойка.
Съдът намери за установено следното:
Процесният договор за заем с № ******
бил сключен между страните на 28.08.2015г. По силата на същия ищецът получил от
банката заем в размер на 200 лева, която сума следвало да бъде върната в срок
от дванадесет седмици, съгласно приложен погасителен план /лист 13/. Определен
бил годишен лихвен процент от 40 пункта и годишен процент на разходите - 47,71
пункта. В чл.4 от договора за заем било предвидено, че ищецът се задължава в
срок от три дни от сключването на договора да осигури обезпечение, предостави
от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: удостоверен
със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000 лв.;
работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг
договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за
последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови
институции; или ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър
при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Втората
форма на обезпечение била банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след
крайния срок за заплащане на задълженията по договора. При неизпълнение на
задължението за обезпечаване чл.4, ал.2 предвиждал, че заемополучателят дължи
неустойка в размер на 59,52 лв. която се разсрочвала на равни части, прибавящи
се към месечната вноска.
Установява се от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че действителния годишен процент на разходите
по кредита е 48,22 пункта, като разликата с посочения в договора размер - 47,71
се дължи на заложения във формулата срок на изплащане в месеци / лист 49/.
Ищецът е усвоил главница в размер 200 лв. и заплатил неустойка в размер на
59,52 лв. Уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка оскъпява кредита с
29,76 %.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Между страните сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Установи се, че ищецът е
извършил погасителни плащания, включително и относно начислената по договора
неустойка.
Съдът намира, че договорът не е изцяло нищожен поради
нарушаване на изискването на чл. 11, ал.1 т.9 и 10 ЗПК. Това е така, защото в
договора е посочен годишният лихвен процент както и годишният процент на
разходите. Не може да се сподели доводът на ищеца, че годишният процент на
разходите по кредита следва да включва и размера на неустойката по чл.4, ал.2
на договора. Това е така защото неустойката не би следвало да се включва в
общия размер на разходите по кредита, доколкото тя би се дължала само в случай
на неизпълнение.
Основателно е възражението на ищеца относно
недействителност на клаузата уреждаща неустойката.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите
вреди.
Уговорената в чл.4, ал.2 неустойка е дължима не при
забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на
акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на
чл.4 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се
обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения.
Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика,
а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях
длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са
например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и
кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други
кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от
заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по
начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от договора.
Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е
уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща
неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във
вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
С оглед изложеното съдът намира, че клаузата която
уговаря дължимостта на тази такса е нищожна и сумата 59,52 лв.
незаконосъобразно е била включена като част от задължението на ищеца. Поради това
тази сума е заплатена от ищеца без основание и подлежи на връщане, съобразно
чл.55 ал.1 ЗЗД.
Предвид изложеното следва искът по
чл.124 ГПК да бъде уважен само в частта си относно прогласяване нищожността на
клаузата за неустойка, като се отхвърли в частта си относно прогласяване за
нищожен на целия договор.
Основателен изцяло е искът за
връщане на даденото без основание. Той следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати
на ищеца деловодни разноски в размер на 71 лв.
Процесуалният представител на ответника е предоставил
безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и
съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата 138 лв. представляваща адв. хонорар.
Ответникът има право на разноски за юрисконсулт, които
с оглед характера на делото съдът определя на 150 лв. Според отхвърлената част
от исковете ищецът следва да дължи част от така определеното възнаграждение
възлизаща на 81 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВАВА ЗА НЩОЖНА, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.24 ЗПК, по иска предявен от З.С.С. ЕГН ********** с адрес *** в против „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК 13157634 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
Джавахарлал Неру №28 „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, клаузата на чл.2 ал.2
от договор за потребителски кредит № *******/28.08.2015г. с която е уговорено
заплащане на неустойка в размер на 59,52 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му
относно прогласяване нищожността на целия договор за кредит.
ОСЪЖДА на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 13157634 със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру №28 „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на З.С.С. ЕГН
********** с адрес *** сумата 59,52лв. /петдесет и девет лева и 52ст./ платена
без основание от ищеца по нищожна клауза за такса за оценка на риска от договор
за кредит № ******/28.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от 22.11.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на З.С.С.,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 71 лв./седемдесет и един лева/ деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на адвокат Е.И.
с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 138 лв./сто
тридесет и осем лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА З.С.С. да
заплати на „Изи Асет Мениджмънт” АД, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, сумата 81 лв. /осемдесет
и един лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД