РЕШЕНИЕ
№ 1690
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330104469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД
против М. АС. М. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед № 261163/27.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13861/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII граждански състав, представляващо претендирана продажна
цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
14.03.2018 г. до 03.09.2020 г. в размер на сумата от 685, 92 лв. за обект,
находящ се в гр. П., ул. „К“ № **, както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
31.05.2018 г. до 30.09.2020 г. в размер на сумата от 64, 03 лв., ведно със
законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 26.10.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия
(ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на
1
ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № *****, не заплатил за периода от
14.03.2018 г. до 03.09.2020 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до
обект, находящ се в находящ се в гр. П., ул. „К.“ № **. Поддържа, че
ответникът е собственик и ползвател на водоснабдения имот, представляващ
къща, построена в земя – общинска собственост. Твърди, че през целия
период отчитането е било при условията на неизправно измервателно
устройство по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия. Сочи, че задължение
на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните
индивидуални измервателни устройства в имотите, които са тяхна
собственост или които ползва. При тези условия били начислени количества
потребена вода по тарифа – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6
куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като е предвидена
възможност за завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените
искове.
Ответникът М. АС. М. не е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е редовно връчен на
адреса на ответника, чрез пълнолетно лице, което живее на адреса, съгласно
чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК последният не е депозирал отговор на исковата молба.
С получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и
за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с
посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание,
проведено на 28.09.2021 г., по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Въпреки редовното й
призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за
разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
2
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 13861/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските
в заповедното производство в размер на сумата от общо 325 лв. – за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото
производство в 25 лв. за заплатена държавна такса, като съдът съобрази
изявлението на процесуалния представител на ищеца, че не претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на
М. АС. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “К.” № **, че
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител
на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 261163/27.10.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
13861/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав,
3
представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 14.03.2018 г. до 03.09.2020 г. в
размер на сумата от 685, 92 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. „К“ № **,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 31.05.2018 г. до 30.09.2020 г. в размер на сумата от
64, 03 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.10.2020 г., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА М. АС. М., ЕГН **********, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 325 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 13861/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански
състав и сумата от 25 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
4469/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4