Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2062 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна срещу Решение № 1223/19.06.2019 г. на
Варненски районен съд, ІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 1547 по описа на
съда за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление №
23-0000155/14.03.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че изводите
на районния съд за неправилно приложение на материалния закон и за допуснато
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство,
не са обосновани. Счита, че санкционираното нарушение безспорно е осъществено,
а наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът в производството по касационно
обжалване – ТПК „Бриз“ – гр. Варна счита решението за правилно и
законосъобразно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно постановление № 23-0000155/14.03.2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на ТПК
„Бриз“ – гр. Варна, за нарушение на чл. 91в, т. 1 от Закона за автомобилните
превози и на основание чл. 104, ал. 7 от същия закон е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
От събраните доказателства районният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 10.01.2019 г. по повод
извършвана от областния отдел проверка, на дружеството била връчена покана да
представи определени документи, сред които и тахографски листи, като бил определен
7-дневен срок за представянето им. С приемопредавателен протокол от 16.01.2019
г. били представени част от документите, но липсвали тахографските листи
относно извършените през периода 03.08-29.08.2018 г. превози на товари за
собствена сметка с т.а. с ДК № В **** РС, оборудван с аналогов тахограф. След
приключване на проверката, на 11.02.2019 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Актът бил предявен и връчен, в законоустановения
срок постъпили писмени възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление.
При така установените факти, от правна страна
районният съд приема, че в акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление не е описано в достатъчна степен нарушението, тъй
като липсва твърдение от страна на органа, че подлежащите на съхранение
документи не са представени за проверка, а единствено, че не са съхранявани.
Освен това районният съд счита, че липсата на дата на извършване на нарушението
е още едно съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, и
по-специално чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Предвид твърдението на
органите, че дружеството не съхранява документи, съдът приема, че непосочването
на дата води до неяснота кога е извършено нарушението, а датата 11.02.2019 г.
има връзка с датата на приключване на проверката. Счита, че нарушението е
извършено евентуално на 16.01.2019 г., който е последният ден, в който дружеството
е можело правомерно да ги представи и съответно това е датата, която е следвало
да бъде отразена в АУАН. Всички тези несъответствия районният съд квалифицира
като съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до
ограничаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, и
представляващи достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление
само на това основание.
Касационният състав
възприема изцяло установените от районния съд факти и счита, че решението на
районния съд е правилно като краен резултат, макар и само на част от
основанията, посочени в него.
Нарушенията по чл. 91в от
Закона за автомобилните превози могат да са под формата на две изпълнителни
деяния, посочени в първата и втората хипотеза на разпоредбата – неизпълнение на
задължението за съхранение на съответните документи най-малко една година и
непредставянето им за проверка от контролните органи. Поради това касационният
състав не споделя изводите на районния съд, че липсата на фактическо твърдение,
че дружеството не е представило тахографските листи за проверка от контролен
орган, представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неяснота кое
свое задължение дружеството не е изпълнило.
В останалата си част
мотивите на районния съд са правилни и обосновани. Спор по релевантните факти
относно обхвата на изисканите документи и непредставянето на тахографски листи
за проверявания период за товарен автомобил с ДК № В **** РС не е имало. Датата
на връчването на поканата за представяне на документи безспорно се установява
от вписването в самата покана, а определеният в нея срок за представянето им е
седмодневен и освен в поканата, същият е посочен и в чл. 12, ал. 5 от Наредба №
Н-14/27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролните проверки на пътя и в предприятията […]. При това положение не може да се приеме
твърдението на касатора, че 11.02.2019 г. е възприетата в акта и
постановлението дата на извършване на нарушението (макар че това не е изрично
посочено), тъй като на тази дата са дадени обяснения от представляващия
дружеството, че тахографските листи не се съхраняват. Предвид изрично
определеният в наредбата и в поканата до дружеството срок, който
индивидуализира нарушението, не може да бъде налагана санкция за това, че
превозвачът не ги е представил в по-къс или по-дълъг срок. Нарушението е било
известно на административнонаказващия орган на 18.01.2019 г. (петък, работен
ден), който е първият ден след изтичане на дадения срок за представяне на
документите. Обясненията на представляващия могат да дадат яснота, необходима
за правилното квалифициране на нарушението, но не и да доведат до промяна в
датата на извършването му. Ето защо непосочването на дата на извършване на
нарушението или посочването като такава на датата на приключване на проверката
правилно са приети за съществени процесуални нарушения, отразяващи се на
идентификацията на нарушението и на защитата на привлеченото към отговорност
лице, поради което районният съд е постановил законосъобразно като краен
резултат решение.
Касационният състав приема, че не се
установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния съд, представляващи
касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1223/19.06.2019 г.
на Варненски районен съд, ІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 1547 по описа на
съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.