№ 763/13.11.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 951 по описа на съда за 2019 г. |
||
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалноправните разпоредби.
Моли се да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, жалбоподателят „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. Е.П., която по изложени съображения моли да се отмени
процесното решение, с което на жалбоподателя е отнет лицензът за данъчен склад.
Според процесуалния представител на жалбоподателя в решението липсват мотиви,
от които да се установи, че не са изпълнени изискванията по чл. 47, ал. 4 от ЗАДС. В процесното решение се коментират единствено резервоар № 2 и резервоар №
3, които отговарят на изискванията на тази разпоредба. Жалбоподателят разполага
с общо 13 бр. резервоари в решението обаче те не са описани и не може да се
прецени обстоятелството дали данъчния склад отговаря на изискването за
минимален капацитет от 1000 куб. м. Жалбоподателят е подал уведомление до
Директора на Агенция „Митници“ за промяна в обстоятелствата на издадения лиценз
и по този повод са извършени две проверки, за това и процесното решение касае
по-скоро това обстоятелство. Посочено е, че за съда не съществува възможност за
първи път в настоящото производство да посочи фактическите и правни основания
за издаването на административния акт, което е задължение на административния
орган. Твърди се, че не са обсъдени и изключенията посочени в чл. 47, ал. 5 и 6
от ЗАДС.
Ответникът по оспорването – Директор на Агенция „Митници“ – Централно
митническо управление, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. и
ст. юрисконсулт С., които молят да се остави в сила обжалваното решение като
законосъобразен акт. Претендира се заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. Представени са писмени бележки. Твърди се, че административният
акт съдържа правни и фактически основания, поради което същият е мотивиран и не
страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На лицензирания складодържател е
била предоставена възможност в 6 месечен срок да приведе данъчния склад в
съответствие с изискванията, но не го е сторил. Сочат, че е неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че описаните фактически основания не
кореспондират с правната норма на чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, както и, че не е
обърнато внимание на изключенията, посочени в ал. 5 и 6 на чл. 47 от ЗАДС.
Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на
чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е
поставено с писмо с рег. № 32-90315 от 26.03.2019г. до директорите на
териториалните дирекции, с което заместник-директорът на Агенция „Митници“
възлага извършване на проверка на място в данъчните складове на лицензираните
складодържатели, извършващи дейности с нефт и/или продукти с нефтен
произход,относно изпълнение/неизпълнение на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1
от ЗАДС. Резултатите трябва да се отразят в протокол, а директорът на
териториалната дирекция да изрази становище относно изпълнение/неизпълнение на
изискванията на чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, включително и възможността за
осъществяване на контрол в съответния данъчен
склад, което заедно с протокола за извършената проверка да се изпрати в
Централното митническо управление за предприемане на действия.
В резултат на извършена проверка на 01.04.2019 г.
с писмо рег. № 32-96961 и протокол № 19BG3000А012547 от 28.03.2019 г.
директорът на ТД Тракийска е изразил становище, че данъчен склад с ИНДС
BGNCA00419001, за който е издаден Лиценз № 597 не отговаря на изискванията на
чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС. Лиценз № 597 за
управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки,
находящ се в гр. Пазарджик, м. „Чукур
савак“, поземлен имот № 55150.13.177 е издаден на основание чл. 50, ал.
1 от ЗАДС на "ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********.
Установи се по делото, че на 27.05.2019 г. с
писмо с рег. № 32-151609 заместник-директорът на Агенция Митници е уведомил
"ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, че съгласно чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС лицензиран
складодържател на нефт и/или продукти от нефтен произход по смисъла на Закона
за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и/или
продукти от нефтен произход, трябва да разполага с трайно прикрепени към земята
собствени или наети съдове за съхранение на нефт и/или продукти от нефтен
произход с минимален капацитет на склада 1000 куб. м. и минимална проектна
вместимост на всеки съд 50 куб. м., с изключение на съдовете за съхранение на
биокомпоненти за подобряване качеството на горивата.
Лицензираният складодържател е уведомен и че по
отношение на изискванията на чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС са налице редица
изключения, посочени в ал. 5 и 6 на същия член. При условие, че дружеството
желае да продължи дейността си, като лицензиран складодържател с дейности,
попадащи само в посочените изключения и/или дейности с енергийни продукти,
които не са в обхвата на чл. 47, ал. 4 от ЗАДС и при условие, че е подадено
уведомление за промяна на обстоятелствата в тази насока в срок, то при издадено
решение за промяна, няма да са налице основанията за отнемане и прекратяване на
лиценза.
В писмото е посочено, че същото следва да се
счита за уведомление по чл. 26 от АПК и е даден седемдневен срок да се изрази
становище или да се направи възражение по събраните доказателства по
преписката, с които дружеството може да се запознае в ЦМУ на Агенция „Митници“.
С уведомление с рег. № 32-201267/10.07.2019 г.,
допълнено с писмо с рег. № 32-203718/12.07.2019 г. лицензираният складодържател
"ТСТ ОЙЛ“ ЕООД е уведомил директора на Агенция „Митници“ за промяна в
обстоятелствата, при които е издаден лицензът, свързана със заличаване на стоки
от лиценза, добавяне на нови стоки, както и промяна на дейностите, които ще се
осъществяват в данъчния склад, като е наблегнал на обстоятелството, че в частта
относно минималния складов капацитет на данъчните складове за съхранение на
втечнен нефтен газ (LPG), изискването на закона влиза в сила от 28.07.2019 г.
С писмо с рег. № 31-206517 от 15.07.2019 г.
директорът на Дирекция “Акцизна дейност и методология“ е възложил на директора
на ТД Тракийска извършване на проверка на място в данъчния склад.
На 31.07.2019 г. с писмо с рег. № 32-223269 от
директора на ТД Тракийска е изпратен протокол за резултатите от извършената на
място проверка с № 19BG3000А031418 от 23.07.2019 г., в който е констатирано,
че: Резервоар № 1 предвиден за съхранение на LPG е празен, не се използва и е
обезпечен с митнически пломби; към момента на проверката в данъчния склад няма
средство за измерване на втечнен газ в ТКЗ. Измервателното устройство в ТКЗ е
демонтирано на 10.09.2018 г. за извършване на ремонт. Монтирана е заглушка на
тръбопровода и са поставени митнически пломби; на 23.07.2019 г. при проверка в
данъчния склад е установено, че в предвидените за съхранение на биодизел с код
по КН 3826 0010 резервоари в данъчния склад с максимален обем съответно 52672
литра и 500097 литра се съхраняват продукти от нефтен произход газьол с код по
КН 2710 2011 и 2710 1943 и в същите има наличности, съответно: Резервоар № 2 за
съхранение на газьол/ дизелово гориво В6, с код по КН 2710 2011/ – 12909 литра
и Резервоар № 3 за съхранение на газьол / дизелово гориво Е5, с код по КН 2710
1943/ - 15510.
Към момента на проверката в ТД Тракийска не е
представено заявление за одобряване на точки за контрол за биодизел с код КН
3826 0010 и не е представен технически проект съгласно чл. 49, ал. 1 и чл. 50
от Наредба Н-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола,
осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на
акцизни стоки.
Със същото писмо, на основание чл. 30, ал. 5 от
Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, директорът
на ТД Тракийска изразява становище, че към настоящия момент за данъчен склад с
идентификационен номер BGNCA00419001, управляван от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД , не са
изпълнени изискванията на чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, както и не е възможна
исканата промяна в лиценза – премахване или добавяне на стоки.
Решаващият орган - директорът на Агенция
„Митници“ е стигнал до заключението, че предвид гореизложеното „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД
не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС и при така
установената фактическа обстановка на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с
чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, Лиценз № 579 за управление на данъчен склад за
складиране на акцизни стоки, издаден на лицензирания складодържател „ТСТ ОЙЛ“
ЕООД за данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00419001, следва да бъде
отнет и действието му прекратено на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС,
което е обективирано с Решение № Р-723/32-232259 от 09.08.2019г. Процесното
решение е обжалвано в срок от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД пред Административен съд –
Пазарджик с жалба от 22.08.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона форма и
от компетентен за това административен орган. При издаването на обжалваното
решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби
на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил
както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира
обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по
издаването му.
Управлението на данъчните складове е лицензионна дейност, която е строго
регламентирана от Закона за акцизите и данъчните складове. Безспорно е установено по делото е, че на
дружеството–жалбоподател е бил издаден Лиценз № 597 за управление на данъчен
склад с идентификационен номер BGNCA00419001
за производство и складиране на акцизни стоки.
За да бъде издаден лиценз за управление на данъчен склад по отношение на същия
е необходимо да са изпълнени условията на чл. 47, ал. 1 ЗАДС, следователно
издаденият веднъж на жалбоподателя лиценз обективира наличието на тези
изисквания към момента на издаването му.
Административният орган се е позовал на разпоредбата на
чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС, според която действието на лиценза за управление на
данъчен склад се прекратява при отнемане на лиценза, а в ал. 2, т. 1 е
предвидено, че лицензът се отнема, когато лицензираният складодържател престане
да отговаря на условията по чл. 47 от ЗАДС, които са императивно посочени и
трябва да са налице през целия период на упражняване на дейността. Съгласно чл.
53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, когато лицензираният складодържател престане да
отговаря на тези условия, издаденият лиценз се отнема. Предпоставките за
издаване на лиценз по чл. 47, ал. 1 от ЗАДС са кумулативни – следователно
последващото отпадане на която и да е от тях е достатъчно основание за отнемане
на лиценза.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗАДС, създадена с §2 от ПЗР на Закона за
административното регулиране на административните дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход, на основание §9 от ПЗР е приложима, считано от
28.01.2019 г., с изключение на минималния складов капацитет на данъчните
складове за съхранение на втечнен нефтен газ (LPG), който влиза в сила, считано
от 28.07.2020 г.
Съгласно чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС лицензиран
складодържател на нефт и/или продукти от нефтен произход по смисъла на Закона
за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и/или
продукти от нефтен произход, трябва да разполага с трайно прикрепени към земята
собствени или наети съдове за съхранение на нефт и/или продукти от нефтен
произход с минимален капацитет на склада 1000 куб. м. и минимална проектна
вместимост на всеки съд 50 куб. м., с изключение на съдовете за съхранение на
биокомпоненти за подобряване на качеството на горивата. В ал. 5 и 6 на същия
член са посочени изключения от изискванията на чл. 47, ал. 4 от ЗАДС. Съдът
счита, че извършваната от жалбоподателя „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД дейност не попада в
изброените хипотези на чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС, които представляват
изключения от изискванията на ал. 4 на същия член.
Безспорно установено е, че резервоари № 2 и № 3
са единствените в експлоатация към момента на извършваните проверки. Останалите
резервоари № 4 - 7 са предназначени за смесване на продукти от нефтен произход
с биокомпоненти, които към момента на проверките са празни, а резервоари № 19 -
23 са празни, не са свързани с тръбопроводи и не се използват към момента на
проверките. Установено е, че резервоар № 2 е с вместимост 52 672 литра,
което количество съответства на 52.672 куб.м., а резервоар № 3 е с вместимост
50 097 литра, което количество съответства на 50.097 куб.м. Следователно
тези два резервоара, които са единствените използвани от дружеството, отговарят
на изискванията на разпоредбата на чл. 47, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, която предвижда
минимална проектна вместимост на всеки съд от 50 куб.м. Относно изискването на
закона за минимален капацитет на склада от 1000 куб. м., от материалите по
делото не може да се направи категоричен извод за това дали данъчният склад
отговаря на него, но следва да се отбележи, че изискването за „минимален
капацитет на склада от 1000 куб. м.“ влиза в сила, считано от 28.07.2020 г.
Тоест към датата на проверката и постановяване на оспореното решение, такова
изискване не е налице.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са били
налице предпоставките на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 47, ал. 4,
т. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя,
ответникът ще следва да бъде осъден да
му заплати направените по делото разноски общо в размер на 350 лева – 50 лева
държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,
ІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
Р-723/32-232259/09.08.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ – Централно митническо
управление, с което е отнет лиценз за управление на данъчен склад за
производство и складиране на акцизни стоки с адрес гр. Пазарджик, м.“Чукур
савак“, както и е прекратено действието на посочения лиценз № 597 за управление
на данъчния склад.
ОСЪЖДА Директора на Агенция „Митници“ – Централно
митническо управление да заплати на „ТСТ
ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, м.
„Чукур савак“, поземлен имот № 55150.13.177, представлявано от А. С.направените по делото разноски в
размер на общо 350 лв. (триста и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 6473 от 02.06.2020г. на ВАС - София, Осмо отделение по АД № 719/2020г. -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 763/13.11.2019г., постановено по адм. дело № 951/2019
г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ТСТ Ойл“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, местност „Чукур савак“, ПИ №55150.13.177, комплекс
„ТСТ Ойл“, с ЕИК *********, сума в размер на600лв. /шестстотин лева / за
разноски в касационна съдебна инстанция.
Решението е окончателно.