Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11253 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца И.А.К. срещу решение от 26.11.2018 г. по гр.д. №2718/2013 г. на Софийския
районен съд, 36 състав, с което е отхвърлено искане за допълване на
постановеното по делото решение от 23.05.2014 г. по гр.д. №2718/2013 г. на СРС,
36 състав, като се произнесе по „недействителен, нищожен и незаконен
клептобанкерски договор за кредит мах_*********
с дата 11.01.2013 г., изготвен от „Б.Е.Д.К.“ ООД с ЕИК *******и неподписан от
него с волевото му съгласие, за което претендира всички законови последствия,
както и обезщетение по закон и справедливост – иск с правно основание чл.27 ЗЗД
вр. чл.12 ЗЗД по смисъла на НК“.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е манипулативно. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени изцяло обжалваното решение и да бъдат дадени задължителни указания за
установяване броя на исковете. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Б.Е.Д.К.“ ООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Производството
по гр.д. №2718/2013 г. по описа на СРС, 36 състав, е образувано по искова молба
от И.А.К. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, уточнена с молби от 15.04.2013 г. и 04.07.2013
г., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: главен иск
за нищожност на договор за кредит по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД – поради невъзможен
предмет, евентуално съединен иск за нищожност на договор за кредит по чл.26
ал.2 пр.2 ЗЗД – поради липса на съгласие, евентуално съединен иск за нищожност
на договор за кредит по чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД – поради липса на форма, евентуално
съединен иск за нищожност на договор за кредит по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – поради
противоречия със закона /ЗЗП/, евентуално съединен иск за нищожност на договор
за кредит по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД – поради заобикаляне на закона, евентуално
съединен иск за нищожност на договор за кредит по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – поради
противоречие със закона /ЗЗП в частта за неравноправните клаузи/ и кумулативно
съединен с исковете за нищожност осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
С постановеното на 23.05.2014 г. решение по гр.д. №2718/2013
г. по описа на СРС, 36 състав, съдът е отхвърлил предявените и описани по-горе
обективно съединени искове. Решението е влязло в законна сила на 05.11.2015 г.
С молбата за
допълване ищецът е въвел доводи за непълнота на постановеното първоинстанционно
решение – съдът не се е произнесъл по иск по чл.27 ЗЗД вр. чл.12 ЗЗД по смисъла
на НК – за унищожаемост на договора за кредит поради измама.
С обжалваното
решение СРС, 36 състав е приел, че с постановеното по делото решение се е
произнесъл по всеки един от докладваните искове.
Съгласно разпоредбата на чл.250
ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото и искане, като това е всяко искане,
отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде
реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на
решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Липсата на
удовлетворителен за страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск
и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване
на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт.
Произнасянето на допълнително решение по чл.250
ал.1 ГПК не може да доведе до промяна на постановеното решение, а
само до добавяне на ново, допълващо решение.
Поради
изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице непроизнасяне от
страна на СРС, 36 състав, по част от спорния предмет, доколкото иск с правно
основание чл.27 ЗЗД - за
унищожаемост на договора за кредит поради измама,
не е бил предявен, т.е. искането за допълване е неоснователно.
При тези данни и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №546425/26.11.2018 г., постановено
по гр.д. №2718/2013 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.