РЕШЕНИЕ
Номер 128606.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20202100502115 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила
въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС), ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, ул. Хр.Г.Данов № 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николаев Николов
против Решение №1620/13.07.2020г., постановено по гражданско дело № 10754/2019г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е уважен установителния иск с правно основание чл.
422 от ГПК, предявен от З. К. Г. , ЕГН ********** за приемане за установено, че ответното
дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи на ищцата сумата от 1890,20
лева, представляваща неоснователно начислена и платена от нея сума за корекции на сметки
за потребена електрическа енергия за периода от 02.01.2016 г. до 01.03.2017 г., съгласно
дебитно известие № **********/18.02.2019 г., за което вземане била издадена Заповед за
изпълнение №4750/31.05.2019 г. на ПРС по ч.гр.д. № 5683/2019 г. на Районен съд Пловдив.
Със същото решение, съдът е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати
на З. К. Г. направените от същата разноски в заповедното производство, както следва: 37.81
лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение, както и разноските в
исковото производство: 37.81 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение, платимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Въззивникът оспорва изводите на районния съд, с които е приел че не е
осъществен фактическия състав за едностранно корегиране на сметката на клиента, тъй
като по делото не били доказани: собствеността на ищцата върху процесния имот, вината й
за неправилното отчитане на консумираната ел. енергия, както и поради липсата на ред за
1
уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД. Излага подробни съображения за това, че
задълженията за консумирана ел. енергия се определят на клиент, който не е необходимо
да притежава право на собственост или друго ограничено вещно право върху имота, а е
достатъчно да ползва ел. енергия за свои нужди. Позовава се на дадената в §1, т. 27 от ДР
на Закона за енергетиката легална дефиниция на понятието „краен клиент“ и намира, че с
оглед сложността и разнообразието на обществените отношения се явява оправдано
законодателното решение да не бъдат въвеждани допълнителни изисквания, свързани с
притежание на право на собственост или ограничено вещно право, за установяване на
субектите, за които възниква задължението за плащане на потребената енергия. Намира, че
тези изводи на съда са неправилни и с оглед изричното признание, което ищцата
направила в исковата си молба, че е клиент на ответното дружество и е потребявала ел.
енергия за собствени нужди. Сочи, че дори да била настъпила промяна в собствеността
върху имота, то ищцата била длъжна да уведоми ответното дружество за това
обстоятелство, и същата не можела да черпи права от собствената си неизправност поради
неизпълнението на това задължение.
На следващо място възразява и срещу изводите на съда, според които липсата на
ред за уведомяване на клиента в ОУ на ЕВН ЕА ЕАД за извършването на едностранна
корекция на сметката за ползвана ел. енергия, е пречка за възникването на задължение за
плащане на допълнително начислените суми. Заявява, че процесните общи количества ел.
енергия в размер на 10409 kWh са били действително доставени до имота на ищцата и
отчетени от електромер с фабричен номер *********, като процесната сума от 1890,20 лева
била дължима за реално доставено количество ел. енергия и на основание издаденото
дебитно известие №**********/18.02.2019 г. за периода от 02.01.2016 г до 01.03.2017 г.
Позовава се на приетите по делото заключения на съдебно – техническа и съдебно –
икономическа експертизи. Цитира многобройна съдебна практика, постановена от
окръжните съдилища. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо това да се
постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Няма искания за събиране на доказателства.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на
въззивамата З. К. Г. , с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Намира, че ответното дружество не е
доказало, съобразно разпределената доказателствена тежест, обстоятелството, че ищцата е
потребител, както и че заплащането на сумата по корекционната сметка, само по себе си не
й придавало това качество. Позовава се на незаконосъобразност на проведената процедура
по едностранна корекция на сметката, като дружеството следвало да приведе общите си
условия в съответствие със законовите изисквания. Процесната ел. енергия не била реално
потребена, а начислена на база на презюмирано потребление. Оспорва доводите на
въззивника, според които процесната сума не била начислена на основание ПИКЕЕ и в тази
връзка представя като доказателство писмо №27104-1-8/20.03.2019 г., от което било видно,
че сумата е начислена въз основа на съставената корекционна сметка. Намира, че
2
проведената корекционна процедура е незаконосъобразна, поради липса на разписани в
действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ, а така също и в общите
условия, ред и правила за уведомяване на клиента, така както се изисквало по действащия
ЗЕ. Заявява, че по делото не са събрани доказателства относно техническата годност на
измервателното средство към датата на проверката, което било в тежест на ответното
дружество. Намира, че не са налице основания за ангажиране на обективната отговорност на
потребителя – ищец, която по принцип е изключение от общото правило за виновно
неизпълнение при договорната отговорност, и поради това основанието и предпоставките за
реализирането й следвало да бъдат изрично уредени по законодателен път. В процесния
случай липсвало законово основание за едностранна корекция на количеството консумирана
ел. енергия само въз основа на констатацията за неточно отчитане или неотчитане на
доставената електроенергия и при липсата на доказателства за осъществено от ищцата
неправомерно виновно поведение в тази насока. Позовава се на съдебна практика.
Претендира разноски съобразно представени към жалбата договор за правна помощ,
пълномощно и списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от въззивното дружество юрисконсулско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.
Процесуалният представител на въззивното дружество депозира писмено становище, с което
заявява, че поддържа подадената жалба, претендира за сторените пред двете инстанции
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
въззиваемата, в случай, че същото е над предвидените минимални размери.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я
разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
изложените в жалбата оплаквания и като съобрази относимите разпоредби на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приложеното ч.гр.дело №5683 описа за 2019г. на Пловдивския
районен съд, че в полза на заявителката З. К. Г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №4750 от 31.05.2019 г., по силата на която ответното
дружество „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив е осъдено
да й заплати сумата от 1890,20 лева, представляваща платена на 26.03.2019г. от заявителката
сума, начислена без основание от ответното дружество след извършена корекция на
сметката, водена за кл. № **********, за обект на потребление: гр. *****, ул. ***** №** , за
периода от 02.01.2016 г. до 01.03.2017 г. съгласно дебитно известие № ********** от
18.02.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпването на заявлението в съда – 11.04.2019 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 37.81 лева.
Срещу издадената заповед, ответното дружество е възразило, като в срока по чл. 414
от ГПК е подало възражение по образец. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът е указал
3
на ищцата правото й да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията си
срещу длъжника.
В едномесечния срок въззиваемата Георгиева е предявила установителен иск против
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД- за установяване на вземането й за главницата в размер на 1890,20 лв.
по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По повод предявената искова молба,
препратена за разглеждане по подсъдност пред Районен съд Бургас, е образувано гр.д.
№10754/2019г. по описа на БРС.
В исковата молба ищцата, твърди че след като е получила дебитно известие №
********** от 18.02.2019 г., на 26.03.2019 г. е заплатила сумата от 1890,20 лева, която била
начислена на база на едностранно извършена от ответното дружество корекция на сметката
на ищцата за кл. № **********, за периода от 02.01.2016 г. до 01.03.2017 г., като по факта на
извършеното плащане страните не спорят.
Ищцата заявява, че процесната сума подлежи на връщане като платена без основание,
тъй като на първо място сочи, че не била абонат на ЕВН, тъй като нито е собственик на
електроснабдявания имот, за който е извършена корекцията, нито притежава ограничено
вещно право върху него. На следващо място възразява, че ответното дружество не е имало
основание да извършва корекция на сметката, тъй като не била спазена процедурата в
ПИКЕЕ – същата не била присъствала на проверката, не е получавала констативния
протокол и освен това предвидената в чл. 48 от ПИКЕЕ възможност за едностранна
корекция от една страна излизала извън делегираната компетентност на КЕВР, а от друга –
се намирала в противоречие с чл. 82 от ЗЗД, която норма от по- висок ранг отричала т.нар.
обективна, безвиновна отговорност. Ищцата се позовава и на това, че като потребител се
ползва и от потребителска защита, която й дава право да иска обявяване на неравноправните
клаузи от ПИКЕЕ за нищожни.
В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, ответното
дружество е оспорило предявения иск като неоснователен, като се излагат твърдения, че
начислената допълнително на основание дебитното известие ел. енергия е реално
консумирана. За установяване на това обстоятелство са представени писмени доказателства
– констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за техническо
измерване /СТИ/ от 01.03.2017 г. и констативен протокол за метрологична експертиза на
СТИ №892/08.10.2018 г.. От представените доказателства било видно, че след
демонтирането на електромера, извършено в присъствието на свидетели и при спазване на
изискванията за запечатване и пломбиране, същият бил предаден за проверка, от която се
установило, че върху средството е извършена манипулация – промяна на тарифната таблица
по часови зони, в резултат на която електромерът отчитал ел. енергия за времето от
09.00часа до 16.30 часа на дневна тарифа Т2, а след 16.30 часа не отчитал на нито една от
двете тарифи /Т1 и Т2/. Експертизата на СТИ, извършена от Български институт по
метрология /БИМ/ установила, че на дисплея на електромера се визуализирали три тарифи
за отчитане на активна електроенергия, като по първата /сумарна тарифа/ 1.8.0 било
отчетено общото количество на реално потребената енергия - 024851,9 кWh, което било с
4
10 409,7 кWh повече от общия сбор на показанията по първа и втора тарифа /Т1 и Т2/, която
разлика не била отчетена и начислена. С оглед на това и въз основа на запаметените в
паметта на електромера реални количества потребена на клиента ел. енергия, ответното
дружество изготвило справка за отчетените, но нефактурирани количества ел. енергия за
периода от 02.01.2016 г. до 01.03.2017 г, които били в общ размер на 10409 кWh на обща
стойност 1890.20 лева с ДДС. На основание чл. 115, ал.1 от ЗЗД за издадените общо 14 броя
фактури за процесния период, било издадено дебитно известие ********** от 18.02.2019 г.,
въз основа на което била доначислена дължимата сума, предмет на иска.
От приетото по делото, неоспорено от страните, заключение на съдебно –техническа
експертиза, се установява, че средството за техническо измерване № *********, монтирано
да измерва доставяната ел. енергия до имота на клиента в кв. ****, ул. ***** **, подлежи на
проверка през период от 6 години, който срок бил спазен доколкото от годината му на
производство – 2013г., респективно от датата, на която е бил монтиран – 12.03.2015 г., не са
изминали изискуемия брой години. Вещото лице Стоянов, позовавайки се на констативния
протокол за метрологична проверка на БИМ, заключва, че системата за измерване на
проверявания електромер е била манипулирана по електронен път, чрез оптичния вход,
намиращ се в лицевата му част, в резултат на което средството било негодно да извършва
търговско замерване на ел. енергията. Специфичното за проверявания електромер било, че
цялото количество преминала ел. енергия се отчитало в отделна тарифа, която била скрита и
не се отчитала дистанционно, но показанията й се съхранявали в паметта на устройството.
Преди датата 15.01.2016 г. показанията на тази трета тарифа били 0000.0, след което по
същата била отчетена консумация 10409.7 кWh. Това количество представлявало разликата
от общото количество на преминалата ел. енергия от 024851,9 кWh и реално отчетеното и
фактурирано количество в размер на 14 442,2 кWh /сбор от отчетеното количество по
тарифа 1.8.1 – 04296,5 кWh и по тарифа 1.8.2 – 010145,7 кWh/. Вещото лице е посочило, че
въз основа на данните за тези натрупвания е извършена корекцията в справката
№882/08.10.2018 г., като общото количество е разпределено в зависимост от отчетената
ел.енергия през деня през времето, когато електромера отчитал реално.
В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която констатира, че сумите по дебитното известие са правилно
изчислени, съобразно действащите цени на електроенергията, утвърдени с Решение № Ц-
35/30.11.2015 г. на КЕВР и Решение Ц-19/30.06.2016 г.
С решението си районният съд е уважил предявеният установителен иск, като е
приел, че вземането на ищцата за сумата от 1890, 20 лева, платена без основание на
ответника и за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съществува. На
първо място в мотивите си, съдът е приел, че въпреки указаната тежест на доказване,
ответникът не е ангажирал доказателства, че ищцата е собственик на имота, за който е
начислена допълнителна ел. енергия и в този смисъл, че същата се явява задължено лице –
потребител по смисъла на Общите условия за продажба на ел. енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД. В тази връзка от проектодоклада по делото се установява, че съдът
изрично е указал на ответника, че в негова тежест е да установи, че ищцата е абонат на ЕВН
5
като носител на право на собственост или на ограничено вещно право върху имота. Срещу
неправилно възприетите от съда твърдения, заявени от ищцата, последната е възразила като
в писмено становище от 15.06.2020 г. , изрично е оспорила, че не е „потребител“ на ЕВН,
като съобразно това възражение съдът е изменил окончателния доклад по делото. Съдът е
посочил, че факта, че ищцата е титуляр на партидата в ЕВН за конкретния имот и че
фактурите за ел. енергия се издавали на нейно име, не водили до извод, че тя е титуляр на
правото на собственост или на друго ограничено вещно право върху имота.
Въз основа на правилата за доказване, съдът е приел, че след като този факт изрично
се оспорва от ищцата, то ответникът е този, който е следвало да ангажира доказателства, че
същата е собственик или ползвател на имота, и каквито доказателства в случая не били
събрани.
Срещу този извод на съда са и част от изложените във въззивната жалба оплаквания,
като въззивникът счита, че районният съд неправилно е приложил неприложимата норма на
чл. 1 т. 4 от Общите условия на ЕВН България Елекроснабдяване АД, вместо § 1 т. 27г от ДР
на Закона за енергетиката, съдържаща легална дефиниция на термина „краен клиент“.
Според посочената разпоредба основният критерий при определяне кое лице е краен клиент
е дали купува и ползва ел. енергия за собствено ползване, без да се държи сметка на какво
основание лицето ползва имота /на вещно, облигационно или друго основание/.
По поставения спорен въпрос по делото дали ищцата е била потребител на доставяна
от ответното дружество ел. енергия в процесния период, при липса на доказателства относно
това да е била собственик или ползвател на имота в същия този период, съдът намира
следното.
Съгласно чл. 1 т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
“ЕВН България Електроразпределение” АД / „Потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
В същият смисъл е и § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, с която е дадена легална дефиниция на
понятието "Краен клиент" - клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване.
Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на
потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел.
енергия със собствеността или ползването върху захранвания с ел. енергия имот. В чл. 6, ал.
2 от ОУ на ДПЕЕ е установено изключение от горното правило, като е предвидена
възможността потребител на електрическа енергия /клиент/ да бъде и друго лице - ползвател
на имота, различно от собственика, при условие, че последния е представил изрично
писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок, като в
този случай собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно
отговорен за задълженията на Клиента към ЕВН ЕС заедно с лицето, за което е дал съгласие
да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот.
6
От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, както и на § 1, т. 27г от ДР
на ЗЕ може да се заключи, че потребител на ел. енергия за битови нужди /краен клиент/, а
оттам и страна-купувач по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия
е собственика на имот, захранван от дружеството- доставчик с ел. енергия. С изгубването на
собствеността, захранван с ел. енергия, следва да се счита, че собственикът губи и
качеството си на потребител на ел. енергия за битови нужди /краен клиент/, съответно и на
страна /купувач/ по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия за този
имот. Именно с оглед на това, първоинстационният съд е дал указания на ответното
дружество, че негова е тежестта да докаже, че ищцата е носител на правото на собственост
или на ограничено вещно право върху имота, и към процесния период, тъй като това би
обусловило качеството й на „потребител“ по смисъла на ОУ на ДПЕЕ, респективно на
„краен клиент“ по смисъла на ЗЕ. При липса на доказателства относно тази предпоставка,
съдът не може да обоснове извод, че ищцата е страна по договора за продажба на ел. енергия
за този конкретен имот и че следва да носи отговорност за задължения за консумирана, но
неплатена ел.енергия за процесния период.
Този извод не се променя от обстоятелството, че ищцата се намира в евентуално
неизпълнение на задължението по чл. 11, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ да уведоми писмено
дружеството-доставчик за промяната в собствеността на имота. Това е така тъй като нито в
сключения при общи условия ДПЕЕ, нито в ЗЕ, е предвидено, че неизпълнението на това
задължение води до подобно фингирано възникване на отговорност за заплащане на
потребената ел.енергия.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че правилно предявеният иск за
връщане на платената от ищцата сума без основание, е уважен поради липсата на
доказателства същата да е потребител на ел. енергия, и като такава да е страна по договорно
правоотношение с ответника, от което за нея да възниква задължение за заплащане на
допълнително начислената ел. енергия.
Що се отнася до изводите на първоинстанционния съд, според които искът следва да
се уважи и поради това, че не е изпълнено условието в Общите условия да е предвиден реда
за уведомяване на клиента и на правилата за извършване на корекция, настоящият въззивен
съд намира, че същите не могат да бъдат споделени.
С Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2016г. на ВКС се приема, че ако
в ОУ в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Съставът на ВКС посочва, че това следва от общото правило на
чл. 183 ЗЗД и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, а така също
и от равенството на страните в гражданския процес. Страните при равни условия доказват
своите твърдения и решението следва да се вземе на базата на събраните доказателства, а не
искът за реално потребена електрическа енергия да се отхвърля априори поради липса на
предварителни процедури за защита на потребителите. Въззивната инстанция споделя тази
7
практика, с оглед и на това, че същата по актуален начин отразява разрешението на
поставения въпрос, като това не води до промяна на вече изложените по – горе мотиви за
основателност на иска, поради недоказаност на качеството „потребител“ на ищцата.
По тези съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция, с
изложените от БРС за недоказаност на исковата претенция, решението следва като краен
резултат да се потвърди.
По разноските: С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна е заявила искане
за присъждане на разноски в размер на 360 лева, които моли да й бъдат присъдени на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Към жалбата е представен договор за правна помощ и
съдействие от дата 18.08.2020 г., сключен с адвокатско съдружие „ Билева и партньори“.
Съдът намира, че искането не следва да бъде уважавано доколкото в чл. 38, ал. 2 от ЗА не е
предвидена възможност за адвокатското дружество да оказва безплатна помощ и
съдействие.
На основание чл.280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1620/13.07.2020г., постановено по гражданско
дело № 10754/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8