Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 742 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по въззивна жалба вх. № 20182/19.03.2019 г., подадена от М.Г.М. и Ж.Г.М.
чрез особен представител адв. З.Л., срещу Решение № 884/01.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10727/2018 г. на ВРС, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че всеки един от ответниците М.Г.М. и Ж.Г.М. в
качеството си на потребител на В и К услуги с абонатен номер 1528372 дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сума в общ размер на 120,98 лева
представляваща ½ част от общата главница от 241,96 лева за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 27.02.2015 г. до 22.02.2018 г. на адрес ***,
и сума в общ размер на 16,00 лева представляваща ½ част от общата лихва
за забава от 32,00 лева върху тази главница, за периода от 27.03.2015 г. до
10.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.03.2018 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена Заповед № 2033 от 26.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 3827/2018г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението е неправилно като
необосновано и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционния съд неправилно е приел, че ответниците имат качеството
потребител на ВиК услуги, съотв. че са материалноправно пасивно легитимирани да
отговарят по предявените срещу тях искове. Ответниците не са подписали
карнетните листи, а ищецът не е доказал същите да са собственици или ползватели
на водоснабдения имот. Не са представени
издадени от ищеца фактури за претендираните суми, а за ответницата Ж.М. няма
издадени фактури дори на магнитен носител. Не е доказано, че ищецът е извършил
реални доставки на ВиК услуги на посочения адрес. Карнетните листи съдържат
името на друг потребител, същите са дописвани с иманета на ответниците и не са
подписани от тях. Заключението на приетата по делото ССЕ е възприето от съда
безкритично и без да се обсъди във връзка с останалите събрани по делото
доказателства. Констативен протокол от 27.07.2018 г. е неотносим, защото ВиК
претендира стойност на реално доставени, а не служебно начислени ВиК услуги.
ВРС в нарушението на съдопроизводствените правила е приел доказателства в с.з.
на 01.02.2019 г. при условията на процесуална преклузия. Неправилно е
разпределена доказателствената тежест във връзка с оспорването на представените
по делото карнети, които не носят подписите на ответниците. В нарушение на
материалния закон е приложена хипотезата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Неправилно е
приложена и нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна не е подала
отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ВРС е бил
сезиран с установителен иск от "Водоснабдяване и канализация - Варна"
ООД по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу М.Г.М. и Ж.Г.М. за приемане за установено
спрямо ищеца, че ответниците, в качеството си на потребители на В и К услуги,
които се отчитат по партида с абонатен номер 1528372, дължат на ищеца при равни
квоти сума в общ размер на 318.37 лв. – главница, за ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 24.06.2014 г. до 22.02.2018 г. на адрес гр. Варна,
жк.“Вл.Варненчик“, бл.218, вх. 6, ап. 172; сума в общ размер на 57.52 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.08.2014г. до
10.03.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.03.2018г. до окончателното й плащане, за
които суми е издадена Заповед № 2033 от 26.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 3827/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата
молба ищецът поддържа, че през периода от 24.06.2014 г. до 22.02.2018 г. е
доставял ВиК услуги на ответниците, които са ги ползвали в качеството си на
потребители в имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 218, вх. 6,
ап. 172, но не са заплащали тяхната цена на доставчика. Ползваните на този
адрес В и К услуги се отчитали по партида с абонатен номер 1528372, чийто
титуляри били ответниците. Поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответниците, на 15.03.2018
г. ищецът подал заявление до районния съд и се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3827/2018 г. по описа
на ВРС. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът депозирал възражение в
срок, поради което ищецът предявил иск за установяване дължимостта на
посочените в заповедта суми.
Ответниците
чрез назначен от първоинстанционния съд особен представител са подали отговор в
срока по чл.131 ГПК, с който се оспорва наличието на договорни отношения между тях
и ищеца за посочения обект на потребление, не са налице данни ответниците да са
собственици или ползватели на имота. Оспорва се в посочения недвижим имот да са
били използвани ВИК услуги в такъв размер. Оспорва се наличието на вярно
помесечно или общо отчитане, както и наличието на отчетни протоколи със снети
вярно текущи данни от водомера. Процедурата по чл. 23, ал. 4 ОУ не била
спазена. Оспорва се ответниците да са подписвали карнети. Оспорена е
изискуемостта на всички претендирани вземания, съгласно чл. 33 от ОУ. Направено
е възражение за изтекла тригодишна давност съгл. чл.111 б. „в“ ЗЗД за всички
вземания за главници и лихви.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В настоящия
случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Спорни
между страните във въззивното производство са наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответниците на основание договор за доставка на
ВиК услуги на посочения адрес, както и реалното доставяне, респ. правилното
отчитане, на посочените от ищеца количества питейна вода.
Качеството
потребители на ВиК услуги е оспорено с отговора на исковата молба. Оспорена е и
доставката на услугите на адреса. ВРС правилно е разпределил доказателствената
тежест като е посочил, че същата се носи
от ищеца.
За
доказване наличието на оспорената облигационна връзка, ищецът е представил справки за недобора,
карнети и констативен протокол относно партида с номер 1528372.
В справките
за недобора за всеки един от ответниците е посочено, че са титуляри на партида
с клиентски номер 1528372 на посочения в исковата молба адрес на потребление
гр.Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 218, вх. 6, ап. 172. Същевременно в същите
справки непосредствено преди таблицата, съдържаща отчетените количества ВиК
услуги и тяхната стойност, като абонат фигурира и трето за спора лице Ганчо
Ганев.
Видно от
приетите в първото съдебно заседание четири броя карнети, в същите е зачеркнато
името на потребител Г.Г.и над това име са вписани имената на ответниците.
Последният положен подпис за потребител при извършен месечен отчет е от дата
29.10.2014 г. При отчета от дата 27.08.2018 г. в графата за забележки е посочен
протокол 044/27.08.2018 г.
В
представения констативен
протокол 044/2018 г. е удостоверено от двама служители на ищцовото дружество,
че при извършена проверка и ежемесечен отчет на 27.08.2018 г. на процесния
адрес не е бил осигурен достъп за извършване на отчет.
Приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че претендираните суми за
главница и лихви са изчислени правилно с оглед счетоводните записи при ищцовото
дружество.
Съдът
намира, че приетите като доказателства по делото справки за недобора, карнетни
листи и констативен протокол представляват частни свидетелстващи документи,
които не притежават материална, т.е. обвързваща съда, доказателствена сила. Частният
документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на
издателя, е направено от подписалото го лице. Частният свидетелстващ документ
не доказва нито фактите, предмет на направеното изявление, нито датата и
мястото на съставяне на документа. Удостоверителното изявление в частния
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само когато
удостоверява неизгодни за издателя си факти. Съдът преценява верността на
изложените в частния свидетелстващ документ факти по свое вътрешно убеждение, с
оглед на всички събрани доказателства.
В случая, с
оглед направеното от процесуалния представител на ответниците оспорване, за да
се ползва от удостоверения в карнетите изгоден за него факт, ищцовото дружество
следваше да установи, че ответниците са потребявали предоставените в имота ВиК
услуги. Индиция за това биха могли да бъдат както изхождащи от лицата
документи, например положени подписи върху карнетите, така и всякакви
конклудентни действия, като напр. заплащане на същите услуги за минал период. В
случая са представени карнети със зачеркнато име на потребител Ганчо Ганев,
вписани допълнително имена на ответниците и липсващи подписи за потребител за
целия процесен период от 27.02.2015 г. до 22.02.2018 г. Ищецът не е твърдял, че
подписът положен за потребител при предходен отчет е на някой от ответниците,
за да може евентуално да се развие производство по оспорване на истинността на
документа в тази му част, съответно да се установи, че в минал момент
ответниците или някой от тях са признали, че са потребители на услугите в
процесния имот. Действително, подписът може да бъде положен от всяко лице,
което при посещението на инкасатора се намира в имота и според обстоятелствата
се смята за овластено да подпише месечния отчет от името на потребителя, но в
случая е оспорено самото качество на потребители на ответниците, поради което
подпис на неустановено лице не може да служи за доказателство за
материалноправната легитимация на ответниците. Ето защо, от представените
карнетни листи не може да се установи по несъмнен начин, че именно ответниците
са страна по договора за доставка на ВиК услуги в процесния имот.
Съгласно
приложимата за процесния случай легална дефиниция на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
"Потребители" са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, че ответниците са собственици или ползватели на процесния
водоснабден имот в етажната собственост, поради което облигационноправната
връзка между ответниците и ищцовото дружество не може да се смята за възникнала
и на това основание.
Още
по-малко справката за недобора, констативният протокол или приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза са в състояние да установят спорното
обстоятелство, че ответниците са потребители на доставените в имота ВиК услуги,
доколкото изброените доказателствени средства не са предназначени за
установяване на този факт, а имат вторичен спрямо него характер.
Наред с
горното, основателно е и оплакването на процесуалния представителна
въззивниците, че при липса на подписи в карнетите нормата на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е неприложима. Текстът предвижда отчетените данни
да се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая не е
налице отчитане по електронен път, а подписи на абоната липсват. В този
контекст приетият като доказателство констативен протокол от 27.07.2018 г. е
неотносим към предмета на спора, доколкото ищецът претендира стойност на реално
консумирани количества. Неосигуряването на достъп за отчет би имало значение
само в случай на служебно начисляване на количества по реда на чл. 24, ал. 4
вр. чл. 49 от ОУ, но такова твърдение от страна на ищеца не е въведено.
Напротив, исковата претенция е за реално отчетени количества доставена питейна
вода, съответно отвеждане на отпадъчни води.
Изводът е,
че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване основанието
и размера на исковата претенция, поради което същата следва изцяло да се
отхвърли.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, решението на ВРС следва да бъде отменено в обжалваната част.
По
разноските:
По арг. от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати дължимата в производството пред Варненски окръжен съд държавна такса в
размер на 100,00 лева.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
884/01.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10727/2018 г. на ВРС,
с което е прието за установено в отношенията между страните, че всеки един от
ответниците М.Г.М. и Ж.Г.М. в качеството си на потребител на В и К услуги с
абонатен номер 1528372 дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сума в
общ размер на 120,98 лева представляваща ½ част от общата главница от
241,96 лева за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.02.2015 г.
до 22.02.2018 г. на адрес ***, и сума в общ размер на 16,00 лева представляваща
½ част от общата лихва за забава от 32,00 лева върху тази главница, за
периода от 27.03.2015 г. до 10.03.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2018 г.
до окончателното плащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете
с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.Варна против М.Г.М. ЕГН **********
и Ж.Г.М. ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, за признаване на установено по отношение на ответниците, че
М.Г.М. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В
и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1528372, дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД СУМА в общ размер на 120,98 лева (сто
и двадесет лева и деветдесет и осем стотинки ) представляваща ½ част от
общата главница от 241,96 лева за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
от 27.02.2015 г. до 22.02.2018 г. на адрес гр.Варна, жк.“Вл.Варненчик“, бл.218,
вх. 6, ап. 172; и СУМА в общ размер на 16,00 лева ( шестнадесет лева )
представляваща ½ част от общата лихва за забава от 32,00 лева върху тази
главница, за периода от 27.03.2015 г. до 10.03.2018 г., както и законната лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.03.2018 г. до окончателното плащане;
Ж.Г.М. ЕГН **********,в качеството си на потребител на В
и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1528372, дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД СУМА в общ размер на 120,98 лева (сто
и двадесет лева и деветдесет и осем стотинки ) представляваща ½ част от
общата главница от 241,96 лева за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 27.02.2015 г. до 22.02.2018 г. на адрес гр.Варна, жк.“Вл.Варненчик“,
бл.218, вх. 6, ап. 172; и СУМА в общ размер на 16,00 лева ( шестнадесет лева )
представляваща ½ част от общата лихва за забава от 32,00 лева върху тази
главница, за периода от 27.03.2015 г. до 10.03.2018 г., както и законната лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.03.2018 г. до окончателното плащане,
за които суми е
издадена Заповед № 2033 от 26.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 3827/2018г. по описа
на ВРС.
В останалата необжалвана част решението на ВРС е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, да
заплати по сметка на Окръжен съд – гр. Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сума в размер на 100,00
лева дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.