№ 679
гр. Варна , 22.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20213100100250 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове на Анна Ангелова срещу Народно събрание на РБ,
евентуално срещу Държавата на Република България чрез министъра на финансите, с
правно основание на исковете чл.49 ЗЗД, за осъждане на първия или евентуално на втория
ответник за заплащане на ищцата на обезщетения за претърпяни имуществени и
неимуществени вреди, в резултат на приемането от Народното събрание, като държавен
орган със законодателна власт, на ЗИД на Закона за митниците, обнародван в ДВ
бр.98/2018г. и в сила от 01.01.2019г., в частта относно чл.10, ал.1 от ЗМ, досежно
несъвместимостта на митническите служители с качество на митнически органи, което
изменение противоречи на правото на ЕС и на Конституцията на РБ.
С нарочно разпореждане от 02.02.2021г. производството е оставено без движение,
като на ищеца са дадени от съда подробни и задължителни указания за отстраняване на
констатираните нередовности на исковата молба.
Съобщението е връчено редовно на страната на 09.02.2021г.
На осн. чл.60, ал.4 ГПК, предоставеният на страната срок за изпълнение се явява
изтекъл към момента, считано от момента на уведомяване, видно от призовките по делото.
Върпреки това и до днес указанията не са изпълнени.
Поради изложеното съдът намира, че в предоставения на ищеца срок не са изпълнени
указанията на съда и на осн. чл.129, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде
прекратено.
Само за пълнота следва да се пояснят две неща: Първото е, че трайната съдебна
практика приема, че искове срещу държавата или срещу нейни органи с делегирани
законодателни държавни функции, за вреди вследствие приемане на нормативен акт в
противоречие с правото на ЕС и на Конституцията на РБ, не са искове по ЗОДОВ, защото не
са предвидени в ЗОДОВ, поради което се касае за искове по чл.49 ЗЗД, с последици
включително по държавната такса. А второто е, че трайната съдебна практика приема още,
че такива искове следва да бъдат предявени или срещу Държавата на РБ (материално
легитимна) или срещу съответния неин орган с делегирани законодателни държавни
функции (процесуален субституент), като разглеждане на искове и срещу двамата (в т.ч.
евентуални, защото тогава е възможно отхвърляне и на двата) е недопустимо. В изяснения
смисъл само за пример са: Решение №71/06.04.2020г. по гр. дело №3804/2019г. на 4-то ГО
на ВКС, постановено по чл.290 ГПК точно по същия въпрос; още Решение
1
№261410/26.11.2020г. по в.гр.д. №14941/2018г. на СГС пак по същия въпрос; и други.
Съответно и съдът няма как сам да „си избира“ един от двамата недопустими за
съвместяване ответници. Които обстоятелства само потвърждават извода за останали
значителни нередовности в сегашната искова молба, въпреки указанията на съда, с резултат
по чл.129, ал.3 ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №250 по описа на ВОС за 2021г., 11-ти
състав, на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2