Номер 334618.11.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен граждански състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
А. Иванов
като разгледа докладваното от А. Иванов Въззивно частно гражданско дело
№ 20201200501275 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано по жалба от А.
Д. У. , ЕГН **********, против определение № 2472/ 26.07.2020 г., пост. по
гр. д. № 584/ 2017 г. по описана РС – Гоце Делчев, с което е прекратено
производството по гр. д. № 584/ 2017 г. по описа на РС – Гоце Делчев, поради
недопустимост на предявения иск.
Подържа се в частната жалба, че определението е незаконосъобразно,
поради което моли съдът да го отмени изцяло. Посочва, че в исковата си
молба е навел доводи, че при снабдяването му с нотариален акт за
собственост през 1972 година на процесния имот, от Община Гоце Делчев му
дали единствено екземпляр на протокол № 5 от 1931 година. Други
документи не би били предоставени. Поддържа се, че въз основа на Указ №
141/ 20.04.1954 г. за изменение на Указа за ликвидиране на отношенията за
уреждане на собствеността върху дадените или заети места за жилища на
бездомници, с Протокол № 56/ 09.12.1954 г. на ИК на ГНС Гоце Делчев със
свое Решение №405 е задължил служба Комунално стопанство при съвета в
срок до м.ХП.1954 година да придвижи всички молби по Указ №141,
отнасящи се за 140 човека, където под № 26 фигурира името на
жалбоподателя - А.Д.У.. Навежда се, че от тези документи се установява,
че са изплатени дадените места, в дадените срокове, като към този момент,
към който е платил - м. ХП.1954 година, дядото вече бил починал /дата на
1
смъртта му 20.04.1954г/.
Поддържа се,че наследодателят А.У., който видно от акт за смърт № 85,
починал на 20.04.1954 година не е бил одворен по Закона за селскостопанско
настаняване на бежанци, а е бил оземлен единствено със земеделска земя в
размер на 10,3 дка, поради което А.У. не е придобил собствеността на
процесния имот, поради което и неговите наследници няма как да са
придобили по наследство идеална част от процесния имот. Твърди се, че
правото на собственост върху процесния имот придобил жалбоподателя, тъй
като отговарял на условията и предпоставките на Указ №141/1954/обн.в-к
Известие, бр.31/54г./ година за изменение на указа за ликвидиране
отношенията позаконите за уреждане собствеността върху дадени или заети
места за жилища на бездомници. Твърди се, че жалбоподателят закупил
процесния парцел, след което е изградил и процесната жилищна сграда.
Навежда се, че в исковото производство навежда обстоятелства за наличие на
придобивен способ, различен от този, за който съда се е произнесъл с влязло в
сила решение, постановено по гр. д. № 806/ 2007 година на PC - Гоце Делчев.
Навежда се, че от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба е
видно, че не е налице тъждество между висящия процес и гр. д. № 806/ 07
година на РС – Гоце Делчев. Правопораждащите факти и съдържанието на
правоотношенията показват разлика между двете претенции, тъй като ищеца
се е позовава на придобивен способ, който не е бил разгледан по гр. д. № 806/
07 година на РС – Гоце Делчев. Подновяването на спора с настоящия иск не е
препядствано от СПН. Поддържа се, че в случая с исковата молба по чл. 124,
ал. 1 ГПК се въвежда ново придобивно основание – продажба и придобивна
давност.
Поради гореизложеното моли да се отмени изцяло определение №
2472/ 26.07.2020 г., пост. по гр. д. № 584/ 2017 г. по описана РС – Гоце
Делчев, с което е прекратено производството по гр. д. № 584/ 2017 г. по описа
на РС – Гоце Делчев.
В срока за отговор е постъпил такъв, в който се оспорва подадената
частна жалба. Навежда се, че съдът е мотивирал определението си за
прекратяване, поради недопустимост, като е взел предвид и е анализирал
всички представени от страните писмени документи и влязлото в сила
2
съдебно решение по гр. дело № 806/ 2007 година по описа на PC - Гоце
Делчев.
Навежда се, че от обстоятелствената част на исковата молба и от
приложените по делото съдебни решения, става ясно, че спорът, с който е
сезиран съда по образуваното гр. дело № 584/ 2017 година, вече е бил
разрешен с влязло в сила решение по гр. дело № 806/ 2007 година по описа на
Районен съд гр. Гоце Делчев. Това дело е образувано по подадена от
наследодателките на ответниците - сестри на ищеца, искова молба е правно
основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ Петитума на иска
е бил свързан е установяване по отношение на А. Д. У. , че двете ищци са
собственици на общо 2/3 /две трети/ идеални части от УПИ - парцел V /пети/,
имот планоснимачен номер 1667 от квартал 24 /двадесет и четвърти/ по
действащия план на гр. Гоце Делчев, общ.Гоце Делчев, обл. Благоевград,
утвърден със заповед №32/1992 година на Кмета на Общината, е площ за
имота от 494 кв.метра, при съседи: от изток - УПИ - парцел VI, от запад -
УПИ - парцел IV, от север - улица и от юг - УПИ - парцел VIII, ведно е
построената в описания имот жилищна сграда, като на основание чл. 431,
ал.И от ГПК се обезсили нотариален акт №17, том I, дело №36/1972 година по
описа на Районен съд - гр. Гоце Делчев, в частта му над 1/3 идеална част от
описания в същия недвижим имот.
Поддържа се, че идентичността на недвижимия имот, описан в исковата
молба по гр. дело № 584/ 2017 година и по гр. дело № 806/ 2007 година се
установява от приложената към молбата скица на поземлен имот № 15-
151446-19.05.2014 година и от обстоятелствената част на молбата.
Поддържа се, че идентичността на страните по делото се установява от
приложените по делото удостоверения за наследници на М.Д.В. и В.Д.К..
Прави се довод, че на основание чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение
има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. Поддържа се, че с решението на първоинстанционния съд
по гр. дело № 806/ 2007 година, потвърдено от Окръжен съд - Благоевград и
недопуснато до касационно обжалване от ВКС, ответниците са били признати
за собственици на общо 2/3 идеални части от описания недвижим имот, като
ВКС отхвърлил и молбата на ищеца по настоящото дело /ответник по гр. дело
3
№ 806/2007 година/ за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1
ГПК.
Прави се довод в отговора на жалбата, че с предявяването на иска по
образуваното гр. дело № 584/ 2017 год., ищеца цели пререшаването на
разрешен спор със силата на пресъдено нещо, като правилно съда в
определението си за прекратяване, се е позовал на разпоредбата на чл. 299, ал.
1 и 2 ГПК. Тази разпоредба се явява отрицателна процесуална
предпоставка/пречка за допустимост на предявения от ищеца по делото нов
иск за пререшаване на този спор, за липсата на която съдът следи служебно.
Поддържа се, че некачествената защита и наведения нов придобивен способ,
различен от този, за който съда се е произнесъл с влязло в сила решение, не са
основания за допустимост. Правилно съдът е приел, че влязлото в сила
съдебно решение установява със сила на пресъдено нещо съществуването на
материалното право, предмет на делото, като след стабилизиране на съдебния
акт страните се явяват обвързани и не могат да повдигат спор по отношение
на исканията и възраженията, на които е дадено разрешение с акта по
същество, а непредявените възражения се преклудират. Поддържа се, че
правилно тбелязал и съда, че единия от претендираните придобивни способи
- давностно владение, е разгледан в производството по гр. дело № 806/ 2007
година, като това възражение от У. е прието за неоснователно. Навежда се, че
е правилно и позоваването от първостепенния съд на чл. 235, ал. 3 ГПК във
връзка с новопредявения придобивен способ - покупко - продажба по Указ №
141/1954 год., тъй като писмените документи, които представя към исковата
молба във връзка с установяването на този придобивен способ са
съществували при висящността на гр. дело № 806/ 2007 год., поради което те
не са от категорията на новосъздадените по смисъла на закона, нито
установяват ретроактивен факт във връзка с предмета на делото, който да е
бил неизвестен на страната, но да е съществувал по време на разглеждане на
делото. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е основание
за прекратяване на производството по гр. дело № 584/2017 година, поради
недопустимост.
Прави искане за оставяне без уважение на частната въззивна жалба,
както и претендира сторените по делото разноски.
4
Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид постъпилата частна
жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и
интерес от настоящето обжалване. Разгледана по същество е основателна
поради следното:
За да постанови атакуваното определение, съставът на РС – Гоце Делчев
е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 и 2 от ГПК спор, разрешен
с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Изложил е съда, че в случая ищецът очевидно се домогва
да заобиколи силата на пресъдено нещо, формирана с цитираните съдебни
решения. В гражданския процес, всяко влязло в сила съдебно решение се
ползва със сила на присъдено нещо. Тя е проявление на регулиращото
въздействие на гражданския процес върху материалноправните отношения, в
резултат на което задължава страните да съобразяват поведението си за в
бъдеще със съдебно установеното правно положение. Силата на присъдено
нещо има своите обективни предели, т.е. предмет и тя се разпростира върху
спорното материално право предмет на спора и забранява пререшаването на
вече решен от съда спор, а по отношение на субективните предели - адресати
на силата на присъдено нещо са страните по делото и техните последващи
приобретатели. Влязлото в сила съдебно решение установява със сила на
пресъдено нещо съществуването на материалното право, предмет на делото,
като след стабилизиране на съдебния акт страните се явяват обвързани и не
могат да повдигат спор по отношение на исканията и възраженията, на които
е дадено разрешение с акта по същество, а непредявените възражения се
преклудират. Приел е първостепенният съд, че относно правото на
собственост върху процесния имот е постановено и влязло в сила решение по
гр. д. № 806/ 2007 г. по описа на РС - Гоце Делчев. Страни по гр. д. № 806/
2007 г. по описа на РС - Гоце Делчев са ищец А. У. и праводателите на
ответниците - В.Д.К. и М.Д.В.. С влязлото в сила решение по гр. д. № 806/
2007 г. по описа на РС Гоце Делчев между страните е установено със сила на
присъдено нещо, че В.Д.К. и М.Д.В. са собственици на общо 2/3 ид.ч. от УПИ
– парцел V, пл.№ 1667 от кв.24 по плана на гр.Гоце Делчев, ведно с
5
построената в него жилищна сграда. Имота предмет на горното решение е
идентичен с имота, предмет на настоящото дело, относно което няма спор
между страните. Ответника по настоящото дело С. И. К. е наследник на
В.Д.К., а ответниците А. М. А. и Д.М.А. са наследници на М.Д.В.. Приел е
съда, че по силата на чл. 298, ал. 2 от ГПК влязлото в сила решение има
действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
Следователно промяната на страните по делото не обосновава пререшаване на
спора. Приел е първостепенният съд, че не са налице твърдените от ищеца
основания за пререшаване на спора относно правото на собственост върху
процесния имот, тъй като от представените доказателства, на които ищецът
основава правният си интерес от водене на производството не са
новосъздадени такива. Ако последния е бил положил нормално дължимата
грижа за водене на делото - гр.д. № 806// 2007 г. по описа на РС - Гоце
Делчев, е могъл да се снабди своевременно с тях. Отделно от това и което е
по-важно, както се установява от мотивите на решението по гр.д. № 824/2010
г. на ВКС, ищецът е разполагал с процесния протокол № 60/30.12.1954 г. на
ИК на ГНС, поради което непредставянето му по гр.д. № 806/2007 г. по описа
на РС Гоце Делчев, е единствено негово опущение. Що се отнася до
възможността за придобиване на имота въз основа на давностно владение,
настоящия ищец А. У. е повдигнал възражение в производството по гр.д. №
806//2007 г. по описа на РС Гоце Делчев. Възражението му е обсъдено,
разгледано и прието за неоснователно. Излага се в мотивите на съда, че освен
на давностно владение, в настоящия процес ищеца се позовава и на покупко-
продажба, осъществена при условията и предпоставките на Указ №141/1954 г.
/обн. в-к Известие, бр.31/54г./ година за изменение на указа за ликвидиране
отношенията по законите за уреждане собствеността върху дадени или заети
места за жилища на бездомници и реализиран след това строеж, каквото
възражение не е повдигнал по гр.д. № 806//2007 г. по описа на РС Гоце
Делчев. Съдът в първата инстанстанция излага, че по аргумент на чл. 235, ал.
3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, релевантни за
спорното право настъпили след предявяване на иска, до момента, когато те
могат да бъдат съдебно предявени. С оглед на това, в рамките на
приключилия процес ответникът е следвало да изчерпи всичките си
възражения срещу правото на собственост на насрещната страна и
фактическите основания, от които той черпи правата си. Доколкото това не е
6
сторено, то с влизане в сила на решението всички факти, въз основа на които
ответникът е могъл да предяви възражения, са били преклудирани, като
релевирането на правоизключващи спорното право възражения (в случая
възражения за придобиване на имота от негова страна чрез покупко-продажба
и последващо реализиран строеж) в нов процес е недопустимо.
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите,
които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или
размера на съдебно признатото право, независимо дали те са били известни на
страната към датата на приключване на устните състезания, в полза на която
пораждат изгодни правни последици (по арг. от чл. 266 ГПК). Всеки факт, от
който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване
на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза
на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ
процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в
сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите,
обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо /така в
Решение № 115 от 10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС/. При това е
приел съда, че с оглед забраната за пререшаване на спора между страните,
предвидена в чл. 299 ГПК, предявеният иск е недопустим и е прекратил
производството по него.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първостепенният
съд са неправилни.
На първо място, предмет на защита по гр. д. № 806/ 2007 г. по описа на
РС – Гоце Делчев е правото на собственост на ищците, на основание
наследствено правоприемство. Фактите, обуславящи фактическия състав на
правото на собственост на това основание са - факта на обладаване на право
на собственост от наследодателя, факта на наследствено правоприемство на
страните от този наследодател.
Искът който е предявен, за което е образувано гр. д. № 584/ 2017 г. по
описа на РС – Гоце Делчев, е установителен - да се признае за установено
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на основание продажба и
давност на процесния по делото имот. Предмета на делото е правото на
7
собственост на основание продажба и давност. В този смисъл, касае е за
различни предмети на делата, поради което искът не е недопустим.
Целта на исковия процес е да постанови решение по правния спор.
Постановеното решение се ползва с правни последици, а присъщата на
всички решения правна последица е силата на пресъдено нещо.
С влизането на решението в сила, възниква силата на пресъдено нещо като
ново и трайно процесуално отношение на правна защита между държавата и
страните по делото, временното процесуално правоотношение на дирене на
правна защита се прекратява. В името на обществения интерес от правен мир,
разрешеният спор не трябва да бъде подновяван – чл. 299 ГПК. Забраната за
втори процес осуетява опасността да се постановят по последователни водени
дела по същия спор противоречиви решения. По този начин правото, което
всяка страна има право да се позове на силата на пресъдено нещо пред
съдилищата и пред другите държавни органи, за да иска да бъде зачетено
нейното правоустановяващо действие или пък да се прекрати повторно
заведеното дело по същия спор, се явява важна гаранция, за да се приложат
на дело правните последици, в които силата на пресъдено нещо се състои. В
практиката това правило е придобило значение на отвод за пресъдено нещо.
След като съдът се е произнесъл по спорното материално право, предмет на
делото, друго дело със същия предмет между същите страни е недопустимо.
Но когато между същите страни е висящо дело, с различен предмет – спорно
материално право, независимо че някои факти обуславят различни
фактически състави, обуславящи различни субективни права, втория иск е
допустим.
Силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което е предмет на
решението, а чрез него правото, което е предмет на делото. В чл. 298, ал. 1
ГПК, законът очертава обективните предели на СПН със същите белези, с
които си служи когато трябва да индивидуализира спорното право, предмет
на делото. В чл. 298, ал. 1 ГПК изрично се постановява, че „решението влиза
в сила….само за същото искане и на същото основание“, които – това е
волята на законодателя – са били заявени с исковата молба и са
индивидуализирали предмета на делото. А правният спор е спор относно
определено гражданско право. Изводът е, че със СПН се установява
8
съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право – в
случая, с иска по гр. д. № 806/ 2007 г. по описа на РС – Гоце Делчев, спорното
материално право на собственост на ищците, на основание наследствено
правоприемство, което е предмет на делото и на съдебното решение. То се
установява с всички конкретни белези, които го индивидуализират, с тази
правна квалификация. Тук е налице право на собственост с източник –
юридическия факт, обуславящ правото на собственост е наследствено
правоприемство.
При установителния иск за собственост на основание продажба и
придобивна давонст, не е обхванат от този фактически състав на наследствено
правоприемство, същият обуславя различно субективно право, което е
предмет на второто дело, въпреки съвпадението на отделни факти от двата
фактически състави, няма обективен идентитет в случая, тъй като ако
възражението за давност, направено и в първия процес, не е от категорията на
възражение за право на задържане и прихващане, по смисъла на чл. 298, ал. 4
ГПК – следователно, въпреки наличието му в първия процес по
установителния иск по наследствено правоприемство, тези факти не са
обхванати от СПН, тъй като обективните предели на решението по този иск
са различни от обстоятелствата, индивидуализиращи предмета на делото по
установителния иск на основание продажба и давност. Силата на пресъдено
нещо има за предмет спорното право с всички конкретни негови белези, които
го отграничават от други субективни права, не значи, че тя има за предмет
поотделно и самите тези белези, откъснати от субективното право, до което те
се отнасят. Следователно, юридическият факт, от който се извежда спорното
право и правните изводи на съда относно неговото правно естество не са
самостоятелен предмет на СПН. Силата на пресъдено нещо обхваща само
тази съставка на правоотношението, която е съдебно предявена и то в тази
нейна част, която е съдебно предявена. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК
изрично ограничава СПН до пределите на предмета на делото, като
постановява, че тя важи само в рамките на същото искане и същото
основание, които са били заявени с иска. Следователно предмет на СПН са не
фактите – освен при установителните искове за факти, а субективните права.
Законът ограничава предмета на СПН до спорното право и с чл. 298, ал. 1
ГПК, според която решението влиза в сила само „…на същото искане и за
9
същото основание“. С това законът изключва от обсега на СПН съдържащите
се в мотивите на решението констатации на факти и правоотношения,
релевантни за спорното право. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 298 потвърждава
ограничението на СПН до пределите на спорното право, предмет на делото,
защото предвижда изключение от него само що се касае до разрешените с
решението „искания и възражения за подобрения и прихващане“. Само
относно тях се разширява предметът на СПН. Това са единствените
възражения, които се обхващат по изключение от СПН.
Допълнителен аргумент в тази посока е, разпоредбата на чл. 212 ГПК,
която задължава съда да се произнесе по преюдициален въпрос, когато той е
предмет на спор между страните и без някоя от страните да е предявила
инцидентен установителен иск. Съдът е длъжен да вземе отношение по
преюдициалния въпрос, защото той е елемент от основанието на предявения
иск. Но ако съдът е длъжен да вземе становище по преюдициалния въпрос и
без да бъде предявен инцидентен установителен иск, какъв е смисълът тогава
на този иск? Очевидно е, че страната, която го предявява, цели да получи
нещо повече и различно от това, което е получила или ще получи ако съдът
вземе становище по преюдициалното правоотношение само по повод на
правото, предмет на делото. Това повече и различно, което страната ще
получи, ако предяви инцидентен установителен иск е СПН по
преюдициалното правоотношение, а не само по правото, предмет на делото.
Разпоредбата на чл. 212 ГПК ясно сочи, че преюдициалното правоотношение
се превръща чрез инцидентния установителен иск в предмет на делото наред
с обусловеното право.
Изложеното ясно и категорично води до извод, че изводите на
първостепенния съд са неправилни и необосновани, несъобразени със закона,
поради което акта е порочен, поради което следва да се отмени.
Поради гореизложеното следва да се отмени първоинстанционното
определение, като неправилно, а делото да се върне на съда за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
10
ОТМЕНЯ определение № 2472/ 26.07.2020 г., пост. по гр. д. № 584/
2017 г. по описана РС – Гоце Делчев, с което е прекратено производството по
гр. д. № 584/ 2017 г. по описа на РС – Гоце Делчев.
Връща делото на РС – Гоце Делчев за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11