Номер 330713.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502678 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев срещу
Определение No 5075, постановено по гр.д. 16969 / 2019г. по описа на ВРС, XVIII състав, с
което е прекратено производството по предявените в условията на евентуалност по гр.д. №
16969/2019г., на ВРС, XVIII състав, искове по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД ал. 1 и 2
и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на Д. Д. Р. , ЕГН ********** с адрес: гр.
Варна, бул. Сливница 88, ет.2, да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми по Договор за потребителски
паричен кредит №2542965 от 15.12.2016г., сключен с „Уникредит Консюмър Файненсинг”
ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2018г. към Рамков
договор прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г., както следва: - в размер на
14853.38 лева, представляваща дължима главница по 115 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода 21.05.2017г. до 21.11.2016г. по настъпила предсрочна
изискуемост на кредита от дата 17.01.2018г.; - в размер на 951.65 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г.; - в размер на 1537,11 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 21.05.2017г. до датата на подаване
на исковата молба в съда в съда - 21.10.2019г., както и законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно като
излага аргументи както следва: трайната практика на съдилищата е в насока, че е допустимо
1
да се предявят в условията на евентуалност положителен установителен иск по чл. 422 от
ГПК и осъдителен иск, при условие, че положителният установителен иск е главния иск.
Вторият предявен в условията на евентуалност иск ще следва да бъде разгледан едва в
случай, че исковият съд отхвърли главния иск с мотивите, че ответникът не е надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията, предмет на договора за
кредит преди входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, т.е при сбъдването на вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
евентуалната осъдителна претенция.
Твърди, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, сторено по-късно, с връчването на препис от исковата молба или по друг начин
след подаването на заявлението за издаване на заповедта, включително в хода на вече
висящото исково производство, излиза извън времевия обхват на основанието в заявлението
и де юре представлява ново основание, което няма никакви пречки да бъде разгледано от
същия съд в рамките на осъдителна претенция. Предсрочната изискуемост е изменение на
договора, което настъпва по волята на една от страните при кумулативното наличие на
обективния факт и субективния - упражненото от кредитора право да обяви вземането за
предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на
срока, което следва да достигне до знанието на длъжника по аргумент на чл.60 ал.2 от ЗКИ.
Неправилно било разбирането на районния съд, че основанието на предявения от ищеца
осъдителен иск е идентично с основанието на установителния му иск -разликата е относно
момента на обявяване от страна на кредитора на предсрочната изискуемост на
задължението на другата страна, предмет на удовлетворяване с предявените при
евентуалност осъдителни искове.
Препис от частната жалба е изпратен на молителя, който е подал своевременно
отговор на същата. Твърди, че жалбата е неоснователна. Предявяването при условията на
евентуалност на осъдителен иск със същия предмет, носи същите последици, като при
уважаване на предявения положителен установителен иск, съчетан с изпълнителната сила на
влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако въпреки наличието на заповед по чл. 417 от
ГПК, кредиторът предяви осъдителен иск, вместо специалния установителен иск почл. 415,
ал.1 във вр. счл. 422 ГПК, искът ще е недопустим поради липса на правен интерес, което от
своя страна ще доведе до недопустимост и на постановеното от съда решение.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Производството по гр.д. 16969 / 2019г. по описа на ВРС, XVIII състав, е образувано
по искова молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. Д.
Р. , гр. Варна, с която са предявени установителен иск след проведено заповедно
производство за установяване на вземането по издадена Заповед за изпълнение №
6055/2.8.2019гг., постановена по ч.гр. дело № 12332/2019г. на ВРС, 25 състав, за суми
дължими по Договор за потребителски паричен кредит №2542965 от 15.12.2016г., сключен с
2
„Уникредит Консюмър Файненсинг” ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на
заявителя съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.01.2018г. към Рамков договор прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г., като в
условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за същото вземане по процесния
Договор за потребителски паричен кредит №2542965 от 15.12.2016г.
С Определение No 5075, постановено по гр.д. 16969 / 2019г. по описа на ВРС, XVIII
състав, е прекратено производството по предявените в условията на евентуалност по гр.д. №
16969/2019г., на ВРС, XVIII състав, осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от
ЗЗД ал. 1 и 2 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД, като недопустимо, поради подробно
изложени в определението мотиви.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:
Съгласно приетото по т.11 б. “б“ от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС, искът по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков
процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото
не е изрично изключено от законодателя. В производството по иска по чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210,
ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са
налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
В процесния случай, осъдителният иск е съединен при условията на евентуалност с
установителния иск по реда на чл.422 ГПК с предмет едни и същи вземания. Различното,
обаче, се явява позоваването на настъпване на ново обстоятелство в хода на производството,
а именно предсрочна изискуемост, за която се сочи, че ако не е настъпила преди подаване на
заявлението, то настъпва с подаване на исковата молба. Условието за разглеждане на
осъдителния иск е отхвърляне на установителния такъв, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се навежда
ново обстоятелство в исковата молба – такова, което не се съдържа в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, а именно уведомяване на длъжника по кредита за
изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата
молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на
осъдителния иск с установителния по реда на чл.422 ГПК е допустимо, макар и формално
вземанията да са едни и същи, както е посочил първоинстанционният съд. Ищецът има
правен интерес от разглеждането на осъдителната претенция при отхвърляне на
установителната такава, когато основанието за отхвърляне на главния иск е свързано с
3
установяване на конкретното обстоятелство за настъпилата предсрочна изискуемост. Към
момента на подаване на исковата молба съдът не следва да извършва преценка дали е
настъпила такава или не, като настъпването й ще бъде съобразено с решението по делото и
в този смисъл е налице правен интерес от предприетото от ищцовата страна обективно
съединяване на исковете. /в този смисъл и Определение № 387 от 24.07.2017 г. по
к. ч. т. д. № 1369 / 2017 г. на Върховен касационен съд/.
Налага се извод за основателност на частната жалба, поради което и обжалваното
определение следва да се отмени.
При този изход на производството по частната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК и направеното в тази връзка искане, частният жалбоподател има право на разноски –
държавна такса в размер на 15 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 50 лв. В този размер, разноските следва да се възложат в тежест на ответника по
частната жалба.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение No 5075, постановено по гр.д. 16969 / 2019г. по описа на
ВРС, XVIII състав, с което е прекратено производството по предявените в условията на
евентуалност по гр.д. № 16969/2019г., на ВРС, XVIII състав, искове по чл. 79 от ЗЗД във вр.
с чл. 240 от ЗЗД ал. 1 и 2 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на Д. Д. Р. , ЕГН
********** с адрес: гр. Варна, бул. Сливница 88, ет.2, да заплати на „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми по Договор
за потребителски паричен кредит №2542965 от 15.12.2016г., сключен с „Уникредит
Консюмър Файненсинг” ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя
съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.01.2018г. към Рамков договор прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г., както
следва: - в размер на 14853.38 лева, представляваща дължима главница по 115 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.05.2017г. до 21.11.2016г. по настъпила
предсрочна изискуемост на кредита от дата 17.01.2018г.; - в размер на 951.65 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г.; - в размер
на 1537,11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.05.2017г. до датата на
подаване на исковата молба в съда в съда - 21.10.2019г., както и законната лихва от подаване
на заявлението в съда – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
4
ВРЪЩА делото на РС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА Д. Д. Р. , ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, бул. Сливница 88, ет.2, ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, сумата от общо 65 лв. /шестдесет и пет лева/, представляващи сторените разноски
по настоящото производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. на обратното
от чл. 274 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5