Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Добрич, 10.09.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет
и седми август две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ВЕЛИКОВА
при участието на секретар Маргарита Калинова
разгледа докладвано от съдия Великова гр. дело № 1450 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на С.С.М. ЕГН **********,***, с която против
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич,
бул. ,,Трети март” № 59, са предявени искове:
1. за признаване на уволнението на ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение първо от КТ за незаконно и за
отмяна на заповед № ЛС-05-288 от 04.03.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от прокуриста на дружеството, като незаконосъобразна,
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ.
Исковете се основават на следните
обстоятелства:
На основание сключен трудов
договор ищцата С.С.М. работела във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ„ АД до
05.03.2020г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ - когато работникът не притежава
необходимото образование за длъжността, а именно висше икономическо по
специалността „***“, със заповед № ЛС-05-288 от 04.03.2020г., издадена от
прокуриста на дружеството. Изложени са следните съображения за
незаконосъобразност на уволнението:
1. За да бъде законосъобразно
прекратяването по чл. 328, ал. 1. т. 6 от КТ, е необходимо да има промяна в
изискванията за образование за заеманата длъжност, т.е. трябва да има изменение
на изискванията за заемане на дадената длъжност досежно необходимото
образование след сключването на трудовия договор. В настоящия случай такова
изменение не е настъпило. Още при назначаването на заеманата длъжност „***“
изискването на работодателя е било служителят да притежава висше икономическо
образование. Ищцата няма такова образование. На работодателя този факт е бил
известен и въпреки това тя е била назначена на работа. Това показва, че промяна
в изискванията както при изпълнение на трудовите функции, така и при вида
/степента/ на образование няма. При това положение работодателят не може да
прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 от КТ.
2. Изискването за висше
икономическо образование не е свързано с изпълняваните от ищцата трудови
функции. Не е необходимо дори висше, а още по-малко икономическо, образование.
Не е налице и промяна в обема или в характера на работата. Липсват задължения,
за чието изпълнение е необходимо висше икономическо образование. Неслучайно
законодателят е използвал понятието „необходимо" образование, което
означава, че правото на работодателя да определя друго по вид и степен
образование не е абсолютно и безконтролно. И в този смисъл уволнението ще е
законосъобразно само в случай, че новият вид образование е действително
необходимо за длъжността. В конкретния случай липсват задължения, за чисто
изпълнение е необходимо висше икономическо образование.
3. При прекратяването на трудовия
договор работодателят е извършил спрямо ищеца и дискриминационни действия.
Длъжността „***“, която е заемала ищцата, съществува във всички експлоатационни
райони на дружеството и доколкото му е известно няма служители, които да са
назначени на тази длъжност и да имат висше икономическо образование. На ищцата
не й е известно някой друг, освен нея, да е с прекратен трудов договор на същото
основание. Практика е в дружеството, когато трябва да се прекрати трудов
договор на даден служител, да се ползва чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това,
че не трябва да се изисква съгласие от синдикалните организации. Много други
работници и служители в дружеството не отговарят на образование, което се
изисква по щатно разписание или с длъжностните характеристики, но те все още
продължават да работят в дружеството, а ищцата е уволнена. След като ищцата е
уволнена, а останалите служители работят, то това означава, че по отношение на
нея са извършени дискриминационни действия по признака „лично положение“.
Отношението и третирането й спрямо останалите работници е по-неблагоприятно и
тя е неравно третирана.
Ответникът в писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва исковете, като допустими, но
неоснователни. Посочва, че ищцата е работела като „***“ въз основа трудов
договор № 157 от 12.12.2011г. Предоставена й е длъжностна характеристика с
изисквания за заемане на тази длъжност, но тя не е уведомила работодателя, че
не притежава изискуемото висше икономическо образование, специалност „***“;
напротив – потвърдила е несъществуващи образование и квалификация чрез подписа
си. На 05.02.2020 на ищцата е връчена покана да предостави в отдел Личен състав
документи, удостоверяващи завършено образование, необходимо за заемане на
длъжността. Такива не са представени – нито при постъпване на работа, нито при
писменото поискване. В този случай работодателят разполага с възможността да
прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Посочена е
задължителна съдебна практика. Служителят не е притежавал необходимото
образование за заеманата от него длъжност, както към момента на сключване на
трудовия договор, така и към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Работодателят може да приложи чл. 328. ал. 1, т. 6 от КТ,
независимо от това дали разминаването между изискванията и действително
положение е изначално, при сключването на трудовия договор, или е възникнало в
някакъв момент след това. Приема се за ирелевантно към кой момент е налице
несъответствието между притежаваното от служителя образование/профссионална
квалификация и необходимото такова/такава. Няма значение и къде са предвидени
изискванията за изпълняваната работа: закон, друг нормативен акт, длъжностна
характеристика, друг акт на работодателя, както и дали този акт. съдържащ
изискванията, се е сменил впоследствие с друг акт. Изискването за
образование/професионална квалификация е формален факт, а разминаването с това
изискване дава право на работодателя във всеки един момент да прекрати трудовия
договор на основание чл. 328, ал. 1. т. 6 от КТ. Като несъстоятелни са
определени твърденията на ищцата, че работодателят е извършил дискриминационни
действия, защото те не отговарят на истината, доколкото длъжностната
характеристика е подписана от нея и не е променяна.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, установява
се и от представените писмени доказателства, че ищцата е заемала при ответника длъжността
„***“ въз основа трудов договор № 157 от 12.12.2011г. При постъпване на работа
на ищцата е връчена длъжностна характеристика на длъжността „организатор
инкасо“ /л. 36-37 от делото/, в която като изискване за заемане е посочено
висше икономическо образование – ***. В трудовия договор /л. 35/ е записано
притежаваното от служителя образование – средно, съгласно диплома № 009287 от
02.09.1977г., издадена от Хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий“
/приложена към трудовото досие, л. 41 от делото/. Придобито „средно
гимназиално“ образование ищцата е посочила в представената от нея при възникване
на трудовото правоотношение автобиография /л. 42 от делото/. С това се
опровергава твърдението на ответника, че тя не е уведомила работодателя, че не
притежава изискуемото висше икономическо образование, специалност „***“ и че е
потвърдила несъществуващи образование и квалификация чрез подписа си.
Според представена от ответника
справка, на длъжността „***“ в дружеството в периода 01.01.2020г. –
01.07.2020г. са назначени осем лица /без ищцата/, от които само едно притежава
изискуемите от работодателя образование и специалност. В същия период е
прекратено само трудовото правоотношение с ищцата. Последното е извършено със
заповед № ЛС-05-288 от 04.03.2020г. на прокуриста на дружество, след като с
покана от 05.02.2020г. от ищцата е поискано да представи документи,
удостоверяващи завършено образование и придобита квалификация, без данни тя да
е направила това. Установява се обаче, че в трудовото досие при работодателя е
налице приложена към датата на сключване на трудовия договор диплома, поради
което непредставянето на ново доказателство за придобито образование означава
само, че различно от това, за което работодателят е вече уведомен, ищцата няма.
Свидетелят Е. А. Н. /без
родствена връзка с ищцата, служител на ответника до 01.06.2020г. като
ръководител звено „Инспектори“ в отдел „Приход“ на ВиК/ е бил пряк ръководител
на ищцата, поради което има преки впечатления от работата й. Твърди, че тя е
много добър специалист, запозната е много добре с нормативната уредба и
вътрешните инструкции, както и че съвестно е изпълнявала задълженията си.
Описва я като стриктна и перфектна в работата си. Съобщава, че в предприятието
се говорело, че е възразила по някакъв повод на управителя на дружеството, но
не се излагат конкретни твърдения.
Установените
факти обосновават следните правни изводи:
Предявените искове са за
признаване на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
6, предложение първо от КТ, за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на
уволнителната заповед, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищцата се е позовала и на извършени дискриминационни
действия спрямо нея по признака „лично положение“. Ответникът оспорва исковете
като неоснователни.
Съдебният контрол при оспорено
прекратяване на трудово правоотношение, в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не
се нарушават императивни правни норми, каквато е забраната на злоупотреба с
право – чл. 8, ал. 1 от КТ, както пряка и непряка дискриминация /така решение
№118/11.05.2016г. по д. №5696/2015г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Безспорно е установено по делото,
че ищцата не е притежавала към момента на сключване на трудовия договор, няма и
сега, изискуемото за заемане на длъжността образование. Изискването за
образование не е предвидено с нормативен акт; установено е от работодателя,
като тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Не се твърди
работодателят да е въвел промяна в изискването си за образование – необходимото
за заемане на длъжността висше икономическо образование – ***, е установено още
при възникване на трудовото правоотношение, вписано е във връчената на
служителя длъжностна характеристика.
Няма промяна
и относно заеманата от ищцата длъжност, работно време, основание и срок на
договора, както и в другите условия на труд. От постъпване на работа, до
прекратяването на трудовото ѝ правоотношение, ищцата е изпълнявала едни и
същи задължения.
Знанието на работодателя за
притежаваното от ищцата образование е доказано още към момента на възникване на
трудовото правоотношение, защото то /средно/ е посочено в трудовия договор и се
удостоверява от представената към същия момент диплома. Също средно образование
ищцата е записала в приложената към молбата й за назначаване автобиография.
Въвеждане в заблуждение на работодателя относно притежаваното от нея
образование, при тези доказателства, е изключено.
По въпроса налице ли е основание за признаване на уволнението за
незаконно, ако при сключване на трудов договор работникът не
отговаря на въведените от работодателя образователни изисквания за заемане на
определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на
работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, е образувано и все още висящо тълкувателно дело №
4/2017г. на ОСГК на ВКС. При това настоящият състав намира, че следва да
съобрази по-новата практика, възприета с решение № 204 от 24.08.2016г. на ВКС по гр. д. №
6196/2015г., IV г. о., ГК /обратно на
застъпеното в решение № 295 от 9.12.2014г. на ВКС
по гр. д. № 979/2014г., IV г. о., ГК, но в съответствие с приетото в решение № 134 от
17.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 1041/2012г., III г. о., ГК и в решение № 207 от
2.10.2014г. на ВКС по гр. д. № 2355/2014г., III г. о., ГК./, а именно, че фактическият състав на
уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ включва промяна
на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността, каквато в настоящия
случай не е налице.
Трудовото правоотношение на нито
един от останалите седем служители на длъжността „***“, които също не
притежават изискуемото от работодателя образование за изпълнението на трудовите
функции, не е прекратено, което доказва, че работодателят
е допуснал нарушение на принципа на добросъвестност, въздигнат в задължение за
страните по трудово правоотношение, съгласно чл. 8, ал. 1 от КТ и е третирал
ищцата по-неблагоприятно от други лица в аналогична ситуация /пряка
дискриминация по чл. 4, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗДискр/, поради което уволнението,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, е незаконосъобразно.
Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен, а като последица от това на
уважаване подлежи и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата от ищцата до уволнението длъжност –
„***”.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен
съд – Добрич държавна такса в общ размер от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от КТ ищцата има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 732 лева. Възражението на ответника за прекомерност
на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, защото то е в
установения от чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. пар. 2а от ДР на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – минимална работна
заплата с ДДС.
По гореизложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на С.С.М. ЕГН **********,***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ
/тъй като не притежава необходимото образование за заемане на длъжността/ и
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна № ЛС-05-288 от 04.03.2020г. на прокуриста на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич,
бул. ,,Трети март” № 59.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.С.М. ЕГН **********,***,
на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“ във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ,,Трети март”
№ 59.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ,,Трети март”
№ 59, да заплати на С.С.М. ЕГН **********,***, сумата от 732 лева – платено
адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ" АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ,,Трети март”
№ 59, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
- Добрич дължимата държавна такса в размер на 100 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на
обявяването му - 10.09.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ :