РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201686 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Иван-Георги 2020“ ООД ЕИК ********* със седалище в
гр.Омуртаг, подадена чрез адв. Ц.И. т АК Тъпговище, против НП № 560949-
F586200/15.02.2021год. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ЦУ на НАП, с което на ТД е наложено адм. наказание имуществена санкция
в размер на 800лв. на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване
нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год..
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че при издаването на НП били допуснати съществени
нарушения на процес. правила – не била извършена преценка за
приложението на чл.28 от ЗАНН и заявява, че оспорва начина по който била
извършена проверката. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно за въззивното дружество, редовно призовано, представител
не се явява.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно
издадено като сочи, че не се налице предпоставки за прилагане на чл.28 от
1
ЗАНН. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което същата се явява процесуално допустима.
На 08.01.2021год. около 15:03 часа, св. Т. инспектор по приходите при
ЦУ на НАП и негов колега извършили проверка в търговски обект – магазин
„IG MARKET“, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ бл. 150, вх.7 и
стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката проверяващите
извели дневен финансов отчет от касовия апарат въведен в експлоатация в
обекта, а един от представляващите на въззивното дружество И. П. И.
изброил и наличните пари в касата. При съпоставка между фактическата
касовата наличност и тази отразена на ФУ проверяващите установили разлика
от 362.29лв. като сумата регистрирана на апарата била в размер на 332.61лв., а
наличната в брой била в размер на 695лв.. Фактическата наличност в касата
била повече от регистрираната на касовия апарат като разликата от 362.29лв.
не била отразена на касовия апарат който разполагал с функции за служебно
въвеждане/извеждане на суми.
За неотразената сума на касовия апарат Иван Иванов посочил, че
същата се дължи на невъведена сума в началото на деня.
Констатациите от проверката били обективирани в КП №
0432331/08.01.2021год..
На 15.01.2021год. св. Т. съставил срещу въззивното дружество АУАН №
F586200, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който
го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от
ЗАНН.
На 15.02.2021год., въз основа на акта, началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Варна – ЦУ на НАП издал атакуваното НП № 560849 – F586200
като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не води до неотразяване на приходи и
на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 800лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
2
всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН
и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението за което повдигнато обвинение от обективна страна, посочени
са нарушената законова норма, както и обстоятелствата при които е било
извършено нарушението. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за такова нарушение
състоящо се в липса на преценка от страна на наказващия орган досежно
приложението на чл.28 от ЗАНН, то не се споделя от съда, първо защото в
НП наказващия орган е изложил мотиви защо според него случаят не попада в
обхвата на чл.28 от ЗАНН и второ защото дори и мотиви в тази насока в НП
да липсват това не представлява съществено нарушение на процес. правила
защото не води до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Последното се осъществява срещу фактите и по този въпрос спор в съдебната
практика няма.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие, че е налице извършено нарушение по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен
начин от събраните писмени и гласни доказателства бе установено, че към
момента на проверката в стопанисвания от въззивното дружество обект, в
касата е имало сума в размер на 695лв., а сумата регистрирана на касовия
апарат е била в размер на 332.61лв. – с 362.29лв. по-малко.
В тази насока са приложените към АНП дневен финансов отчет, опис на
наличните парични средства в търговския обект, както и протокол от
извършена проверка. В подкрепа на тези писмени доказателства са и
показанията на св. Т..
От друга страна по безспорен и категоричен начин от приложените към
3
преписката дневни финансови отчети се установява, че ФУ въведено в
експлоатация в обекта е разполагало с функции служебно въведени/изведени
суми.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че е налице
извършено нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006год. на МФ и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
Що се касае до наведеното в жалбата твърдение, че по време на
проверката проверяващите не били дали възможност на проверявания да
посочи и личните си средства, то не се споделя от съда първо защото каквито
и да било доказателства в тази насока не са ангажирани от защитата и второ
защото сам представляващия дружеството в писмен вид е посочил че
разликата между касовата и фактическата наличност се дължи на неотразени
суми в началото на работния ден. Отделен е въпроса, че личните средства
нямат място в касата, а ако са там също следва да бъдат отразени на касовия
апарат като служебно въведени.
Доколкото данни които да сочат, че процесното неизпълнение на
задължението регламентирано с нормата на чл. 33 от Наредбата притежава
значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на подобни
нарушения няма, а напротив случаят е типичен то нарушението не попада в
обхвата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка факта, че нарушението не води до
неотразяване на приходи няма как сам по себе си да обуслови извод за
маловажност защото именно този факт е предпоставка за налагане на санкция
по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а не по основния на
чл. 185, ал.2 от същия закон. Не представлява обстоятелство водещо на извод
за значително по-ниска степен на опасност и факта, че фиска не е ощетен тъй
като в случая се касае за формално нарушение не включващо в състава си
настъпването на каквито и да било имуществени вреди. Следва да бъде
отбелязано още, че нарушението по чл.33 от наредбата за отбелязване на
всяка промяна в касовата наличност съществено уврежда обществените
отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и
несмущаването разходване на държавния бюджет, което е взето предвид и от
законодателя с оглед фиксирания минимум на наказанието и то в не малък
размер, поради което и за да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за
конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни
обстоятелства отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а
такива по делото не са установени.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложената санкция от една страна, а от друга и това, че в случая
се касае все пак за служебно изведена сума и нарушението е първо за
въззивника (така е приел и АНО в НП) съдът счете, че така наложеното на
въззивното дружество наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори
наказание наложено в размер на минималния предвиден в закона ще постигне
4
целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и счете, че
следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание
имуществена санкция от 800лв. на 500лв..
Предвид на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде
намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 800лв. на
500лв..
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивното дружество следва да бъде осъдено
да плати такова на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга че делото е
приключило в рамките на едно съдебно заседание с разпит само на един
свидетел съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази
размера на отхвърлената част на иска (500лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на
50лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество
„Иван-Георги 2020“ ООД в полза на НАП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 560849-F586200 от
15.02.2021год. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на
НАП, с което на „Иван-Георги 2020“ ООД ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление гр.Омуртаг, ул. „Стара планина“ №1 е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 800лв. на основание чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/2006год. на МФ като намалява размера на санкцията на 500лв.
ОСЪЖДА „Иван-Георги 2020“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Омуртаг, ул. „Стара планина“ №1, да заплати на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6