Номер 29711.11.2020 г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – П.II Граждански състав
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20205200500630 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
216/27.12.2019 г., постановен по гр.д. № 199/2019 г. Панагюрският районен
съд е уважил иска на В. Т. М. , ЕГН **********, от град С., ул. „С.г." № 3, със
съдебен адрес: град П., ул. „А.К." № 9 - чрез адвокат Н.Н. от Пазарджишка
адвокатска колегия, против К. П. М. , ЕГН **********, от град П., ул. „Б. Е. и
Х.Г." № 19, като е развалил до размера от прехвърлената от М. 1/2 (една
втора) идеална част от правото на собственост по договор за гледане и
издръжка, сключен с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22,
том IV, нот. дело № 1048/1993 г., по описа на Панагюрския районен съд за
нотариалните дела, с който е прехвърлен недвижим имот, представляващ
дворно място от 457 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна
сграда на 70 кв. и сграда на допълващо застрояване на 10,00 кв.м., за който
имот се отрежда УПИ VI-200, в кв. 9 по плана на гр. С., при съседи: С.У. и И.
К. Л., и е възстановил правото на собственост върху този недвижим имот на
В. Т. М. , ЕГН **********, от град С., ул. „С.г." № 3, със съдебен адрес: град
П., ул. „А.К." № 9 - чрез адвокат Н.Н. от Пазарджишка адвокатска колегия.
Указал е на В. Т. М. да направи отбелязване на влязлото в сила съдебно
решение в Служба по вписванията - гр. Панагюрище, в шестмесечен срок от
влизането му в сила.
1
Осъдил е К. П. М. да заплати на В. Т. М. деловодни разноски в размер
на 267,00 лв. - за държавна такса.
С решение № 41/06.03.2020 г., постановено по същото дело,
Панагюрският районен съд е допълнил постановеното решение, като е
развалил договора, сключен с н.а. № 22, том IV, нот. дело № 1048/1993 г., по
описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела до размера на още
1/6 ид.ч., наследена от В. М. он покойния й съпруг П.М..
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от К.М. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
първоинстанционния съд е направил неправилни изводи от събраните по
делото доказателства. Кредитирайки изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел, съдът не бил отчел обстоятелството, че същият е роднина на
ищцата М., а показания му били много общи.
Освен това, разваляйки сключения между страните договор за покупко-
продажба на недвижим имот № 22,том IV.hot. дело № 1048/1993 г. по описа
на Панагюрски районен съд за нотариалните дела, решаващят съд не бил
отчел, че става въпрос за смесица между договор за покупко-продажба и
договор за издръжка и гледане и съдът бил пропуснал да се произнесе
относно платената от К.М. сума в размер на 4694.00 лв. на двамата
прехвърлители, посочена в нотариалния акт. Възстановявайки собствеността
на М. до размера на ½ идеална част от процесния имот, толкова колкото е
притежавал към момента на сделката, същата следвало да възстанови и ½ от
получената тогава сума или 2347 лв.
Искането е да бъде отменено обжалваното решение, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен с присъждане на разноските. Алтернативно се иска
присъждане на ½ част от заплатената по нотариалния акт сума.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Т. М. с
искане решението на Панагюрския районен съд да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Неверни били твърденията на жалбоподателя, че
PC-Панагюрище бил кредитирал изцяло показанията на ищцовия свидетел без
2
да отчете обстоятелството, че същият бил роднина на ищцата. Изрично в
решението на стр.2, абзац последен първоинстанционният съд бил записал, че
разпитаният в хода на производството свидетел е роднина и на двете страни,
като дори бил уточнил и роднинската връзка помежду им. Свидетелските
показания не само, че не били общи, а напротив - били подробни и конкретни
и изяснили съществените факти от значение за спорното право.
Възражението, че PC Панагюрище е пропуснал да се произнесе относно
заплатената от жалбоподателя сума в договора за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 22, t.IV, дело № 1048/1993 г. по описа на PC
Панагюрище било релевирано за пръв във въззивното производство, поради
което било несвоевременно заявено и не следвало се разглежда по същество.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника поддържа, че
приетата пред въззивния съд оценителска експертиза не следва да бъде
кредитирана, тъй като не давала заключение за пазарната цена на имота към
датата на разглеждане на делото, а само към датата на сключване на договора
за издръжка и гледане, а от тогава икономическите условия били трайно
променени.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, кто обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 т ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против К.М. ищцата В. М. е твърдяла, че със
съпруга й били съсобственици на недвижим имот в град С., състоящ се от
дворно място с площ от 457 кв.м. и застроена в него масивна жилищна сграда
на 70 кв.м. на етаж. На 29.12.1993 г. двамата прехвърлили недвижимия имот
на ответника М. чрез договор за покупко-продажба срещу задължението на
приобретателя да ги гледа и издържа до смъртта им, като прехвърлителите си
запазили вещно право на обитаване върху целия имот. Съпругът на ищцата
починал на 24.01.2017 г., като до смъртта му не се било налагало ответникът
да изпълнява задълженията, поети с договора за гледане и издръжка, още
повече, че К.М. живеел в град П.. В. М. е твърдяла, че след смъртта на
съпруга й била в невъзможност да се грижи сама за себе си и за процесния
недвижим имот поради влошено здравословно състояние. Твърдяла е, че е
3
трудно подвижна, поради което се преместила да живее при дъщеря си Г.П.К.
в жилището й в град П., което било недостатъчно за двете.
Ответникът К.М. не само не изпълнявал договора относно издръжката и
гледането на ищцата М., но и бил обявил за продажба процесния недвижим
имот в агенция за недвижими имоти „Ди Ем Джи пропърти" ЕООД. Ищцата
счита, че действията на ответника М. представлявали пълно незачитане на
императивните клаузи по договора за издръжка и гледане, като
възпрепятствали и възможността ищцата М. да живее в имота до своята
смърт. Твърдяла е, че от страна на К.М. е налице пълно неизпълнение на
договорените задължения за издръжка и гледане. Искането е да бъде
постановено решение, с което на основание чл. 87, ал.З от ЗЗД да бъде
развален договорът за гледане и издръжка, сключен между В. Т. М. , като
прехвърлител и К.М. като приобретател.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. П. М. не е депозирал писме
отговор.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че с нот.
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том IV, нот. дело №
1048/1993 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела,
П.К.М. и В. Т. М. са продали на сина си К. П. М. следния недвижим имот:
дворно място от 457 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна
сграда на 70 кв., за който се отрежда имот 200, в кв. 9 по плана на гр. С., при
съседи: С.У. и Й. К. Л., срещу задължението на К.М. да гледа и издържа
продавачите до тяхната смърт, както и да им предостави правото да обитават
целия имот, предмет на тази продажба, докато са живи.
По делото е приложено удостоверение за наследници изх. №
18/11.01.2019 г., издадено от Община С., от което се установява, че П.К.П.,
бивш жител на гр. С., е починал на 24.01.2017 г. и е оставил за свои
наследници ищцата В. Т. М. - съпруга, ответника К. П. М. - син и Г.П.К. -
дъщеря.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитан
свидетелят Й. К.П., от показанията на който се установява, че в жилищната
сграда, построена в процесния недвижимия имот, липсват баня, тоалетна и
добри битови условия. Свидетелят е заявил, че брат му - съпругът на ищцата
и баща на ответника, е починал преди около 3 години, като и преди смъртта
му К.М. не е полагал грижи, нито е давал средства за издръжката на своите
родители. От показанията на свидетеля се установява, че ответникът К.М. бил
заключил горния етаж на жилищната сграда, като ограничил достъпа на
родителите си до него, а те живеели само в приземния етаж, въпреки
задължението да им осигури свободно ползване на целия недвижим имот до
живот. Ходел при тях в месеца веднъж, за да им взема пенсиите. През целия
4
период след сключване на договора ищцата М. и покойният й съпруг плащали
сами всички режийни разноски по имота, като се издържали и грижели сами
за себе си. Според свидетеля ищцата М. заживяла при дъщеря си веднага след
смъртта на своя съпруг, тъй като в имота не можело да се живее – липсвали
елементарни условия за живот.
С определение на въззивния съд по делото е назначена и изслушана
експертиза, която е дала заключение за стойността на имота към момента на
сключването на договора за издържка и гледане. Според вещото лице цената
е в размер на 64 053 лв. Експертизата е приета в съдебно заседание и съдът я
кредитира като изчерпателно и компетентно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
Безспорно е установено по делото, че през 1993 г. ищцата и покойният й
съпруг сключили с ответника договор, по силата на който те му прехвърлили
собствеността върху описания по-горе недвижим имот, а той им заплатил
сумата от 4694 лв. и поел задължение да ги гледа и издържа до тяхната смърт,
като те си запазват правото на ползване върху целия имот за същия период.
Това означава, че договорът има смесен характер – в една своя част
представлява чист договор за продажба, за която е заплатена цена в размер на
4694 лв., а в друга своя част има характер на алеаторен договор, тъй като
престацията на приобретателя е неопределена към момента на сключването на
договора. Със сключения договор по н. а. № 22, том IV, нот. дело №
1048/1993 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела
страните не са уговорили ограничения в обема на задължението за издръжка
и гледане, а това според критериите на чл. 20 ЗЗД означава, че ответникът е
дължал цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След
смъртта на П.К.М. /П. – съгласно представеното удостоверение за
наследници/ точното му изпълнение се концентрира спрямо ищцата, другият
прехвърлител по договора, и включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи
и обслужването на всичките й нужди (без оглед на възможността сама да се
издържа от своето имущество) и полагане на ежедневни грижи за здравето,
5
хигиената и домакинството на ищцата според нейните нужди и възможност с
тези грижи да се справя сама. Поемането на други задължения, например
установяването на общо домакинство с ответника-приобретател, не е било
уговорено и не може да се предполага. Това означава, че през зададения с
иска период местоизпълнението е по местожителството на кредитора – на
адреса на имота в гр. С., прехвърлен в собственост на ответника. От
събраните гласни доказателства се установява, че ответникът не е давал
необходимата издръжка и не е обслужвал нуждите на преживелия
прехвърлител, докато неговата майка е живяла на адреса на имота, който му е
бил прехвърлен в собственост с алеаторния договор. Установено е също, че
след смъртта на П.М., ищцата е отишла да живее в дома на своята дъщеря,
която поела изцяло грижата за нея. Липсват твърдения, а и доказателства по
делото, че дъщерята е издържала и се е грижила за своята майка по поръчка и
за сметка на ответника. Именно поради това следва да се приеме, че през
периода от 2017 г. до настоящия момент ищцата-прехвърлител по договора е
гледана и издържана от дъщеря си, без действията да са извършвани от името
и за сметка на ответника по договора. По делото липсват твърдения, а и
събрани доказателства за забава на кредитора (чл. 95 ЗЗД). Допълнителен
аргумент, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната
отговорност на приобретателя, следва и от това, че той е обявил за продажба
недвижимия имот, предмет на договора от 1993 г. Сключеният алеаторен
договор задължава приобретателя да осигури спокоен живот на
прехвърлителя, включително да обезпечи жилищните му нужди, а
евентуалната продажба на имота ще лиши прехвърлителката от
спокойствието, че жилищните й нужди са обезпечени. Въз основа на тези
изводи въззивният съд приема, че искът е доказан по основание.
Тук е мястото да се посочи, че ищцата В. М. може да иска разваляне на
договора само до размера на онази част, на която е била собственик към
момента на сключването му, а именно ½ ид.ч. Останалата ½ ид.ч. е била
собственост на нейния съпруг П.М., който до смъртта си през 2017 г. не е
предявил иск за разваляне на алеаторния договор, а такъв иск не е предявен
към настоящия момент от неговите наследници по закон с твърдения, че по
отношение на него от момента на сключването на договора до смъртта му
през 2017 г. договорът също не е бил изпълняван.
6
Спорен е въпросът относно размера, в който искът следва да бъде
уважен. По делото липсват данни кога имотът е бил придобит от
прехвърлителите и дали е бил придобит от тях през време на брака им. С
оглед данните от н.а. № 22/29.12.1993 г., че прехвърлители по сключения
договор са двамата родители на К.М., съдът приема, че имотът е придобит от
тях през време на брака и към момента на прехвърлянето на собсствеността е
бил в режим на СИО при права по ½ ид.ч. за всеки един от съпрузите. След
смъртта на П.М. през 2017 г. неговата ½ ид.ч. би била наследена от
преживялата съпруга – ищцата В. М. и двете деца по равни части – по 1/3
ид.ч. за всеки един от наследниците по закон или правата на В. М. от имота
биха били 4/6 ид.ч., а всяко едно от децата като наследник по закон би
придобило по наследство от своя баща по 1/6 ид.ч. или ответникът К.М. би
станал собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от процесния имот, ако
договорът би бил развален изцяло.
Безспорно е по делото, че към момента на сключване на договора
ответникът е заплатил на прехвърлителите сумата от 4694 лв. Установи се от
приетата пред въззивната инстанция икономическа експертиза, че цената на
имота към момента на сключване на сделката – 29.12.1993 г. – е била 64 053
лв. или към тази дата К.М. е станал собственик по силата на договор за
покупко-продажба на 4694/64053 ид.ч. от недвижимия имот. В исковата
молба липсват твърдения за неизпълнение на договора в онази негова част,
която представлява чиста продажба, даващи основания на съда да го развали
– напр. поради неплащане на цената. Доколкото в исковата молба са
изложени твърдения за неизпълнение само на алеаторната част от договора и
то само по отношение на прехвърлителката В. М., настоящият съдебен състав
приема, че липсват основания за разваляне на договора до размера на
4694/64053 ид.ч. или алеаторната част на договора е в размер на 59359/64053
ид.ч. Ищцата може да претендира договорът да бъде развален до размера на ½
ид.ч. от 59359/64053 ид.ч. или до размера на 29679,5/64053 ид.ч., тъй като
останалата ½ ид.ч. до датата на сключване на договора – 27.12.1993 г. е била
собственост на нейния съпруг П.М., а считано от тази дата е станала
собственост на приобретателя по договора К.М. и за тази част от договора иск
за неговото разваляне не е предявен.
Като е развалил договора до размера на 4/6 ид.ч., районният съд е
7
постановил непправилни решения, които следва да бъдат отменени, вместо
което следва да бъде постановено ново решение, с което искът следва да бъде
уважен до размера на 29679,5/64053 ид.ч.
С оглед изхода на спора в полза на В. Т. М. следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от иска, както следва: 128.35 лева –
разноски за държавна такса, направени пред районния съд и 185.34 лв. –
разноски пред въззивна инстанция за платено адвокатско възнаграждение или
общо разноски за две инстанции в размер на 313.69 лв./триста и тринадесет
лева и 69 ст./.
Тъй като К.М. не е представил доказателства за направени разноски,
такива в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 216/27.12.2019 г. и решение № 41/06.03.2020 г.,
постановени по гр.д. № 199/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ сключения между В. Т. М. , ЕГН **********, от град С., ул.
„С.г." № 3, и П.К.М., ЕГН **********, от една страна и К. П. М. , ЕГН
**********, от град П., ул. „Б. Е. и Х.Г." № 19 – от друга страна, договор,
сключен на 27.12.1993 г. с н.а. № 22, t.IV, дело № 1048/1993 г. по описа на PC
Панагюрище, по силата на който В. Т. М. и П.К.М. са прехвърлили на К. П. М.
недвижим имот, представляващ дворно място от 457 кв.м., ведно с
построената в него масивна жилищна сграда на 70 кв. и сграда на допълващо
застрояване на 10,00 кв.м., за който имот се отрежда УПИ VI-200, в кв. 9 по
плана на гр. С., при съседи: С.У. и И. К. Л., до размера на 29679,5/64053 ид.ч.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълното разваляне на
договора като неоснователен.
ДАВА 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение то да
бъде вписано на основание чл.115, ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА К. П. М. , ЕГН **********, от град П., ул. „Б. Е. и Х.Г." № 19
8
да заплати на В. Т. М. , ЕГН **********, от град С., ул. „С.г." № 3, деловодни
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 128.35 лева –
разноски за държавна такса, направени пред районния съд и 185.34 лв. –
разноски пред въззивна инстанция за платено адвокатско възнаграждение или
общо разноски за две инстанции в размер на 313.69 лв./триста и тринадесет
лева и 69 ст./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9