№ 331
гр. Б., 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело №
20241200900119 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена – л.16 – по гр.д.
№606/2023г. на РС Б. от Р. Л. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“Б.“ №
8, ет.3, ап.5, с която против „ЮББ“ Ад, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район С., бул.“Ц.О.“ № 14, представлявано от И.А. и Ю.Г.
е предявен отрицателен установителен иск – за признаване за установено
спрямо ответника, че ищецът не дължи сума в размер на 24 000 /двадесет и
четири хиляди/ лв., представляваща остатък по кредит продукт „Б.О. –
ГФМК“ № ВL 18.10.2014г. от 13.06.2008г., изменен с Анекс № 1 от
27.05.2010г. за кредит, за което е образувано изпълнително дело № 935/2014г.
от ЧСИ Г.Ц., с район на действие ОС Б., тъй като задълженията са изпълнени
и погасени по давност.
По така подадената искова молба е образувано гр.д.№ 606/2023г. по описа
на РС Б.. С протоколно определение от 751/24.04.2024г. по това дело, на
основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска по искане на ищеца,
като същият е постановено да се счита предявен за сума в размер на 71 075,47
лв.
С оглед на допуснатото изменение на иска с определение № 848 от
09.05.2024г. производството е прекратено пред районния съд и изпратено по
подсъдност на ОС Б. с оглед увеличената цена на иска.
ОС Б., след като се запозна с материалите по делото, намира, че исковата
молба е нередовна и следва да се остави без движение, поради следното:
1
Твърденията на ищеца и искането за защита сочат на предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация по чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1
ГПК.
Според теорията и практиката искът по чл. 439 ГПК може да се предяви от
длъжника за защита при липса на материалноправни предпоставки на
изпълнителния процес. По този ред длъжникът може да оспорва
изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право,
основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е.
недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело.
В случая в твърденията на ищеца, на които основава иска си, е налице
противоречие и неяснота. От една страна, ищецът твърди две кумулативни
основания, два факта едновременно за настъпили и на които основава
твърдението си, че вземането не се дължи. Тези факти обаче са взаимно
противоречиви и изключващи се. Не може едновременно /кумулативно/
ищецът да оспорва, че дължи вземане по изпълнителен лист на основание, че
го е заплатил, т.е. че е погасил вземането по изпълнителния лист чрез
плащане, а едновременно с това да твърди, че вземането е погасено по
давност. От една страна не може да се твърди и е лишено от правен интерес
да твърдиш, че не дължиш едно вземане, тъй като е погасено по давност, а в
същото време да твърдиш, че си го изплатил. От друга страна, правен интерес
от оспорване на материалното основание е налице само в случай, когато не е
налице погасяването на вземането по някой от допустимите за това начини, в
случая чрез признание от самия ищец за частично плащане.
Ето защо следва да се уточни на какъв факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, ищецът поддържа, че не дължи спорната сума, като съобрази, че е
недопустимо това да са два кумулативни факта, т.е. едновременно на две
основания.
Ако ищецът поддържа твърдението за недължимост на вземането поради
2
изтекла давност следва изрично да посочи началната дата, считано от която е
започнала да тече давността, както и периода, през който счита, че такава е
изтекла. Ако поддържа твърдението си и за заплащане на цялото присъдено с
изпълнителния лист вземане да обоснове правния си интерес от водене на иск
по чл.439 ГПК, да посочи какъв е конкретния спор с взискателя относно това
каква сума се дължи , на какво основание и в какъв размер. С оглед
особеностите на отрицателния установителен иск по чл .439 ГПК този иск е
допустим само, когато е налице спор между взискателя и длъжника по
индивидуалното принудително изпълнение по отношение на материалното
основание на дължимото вземане. В случая в исковата молба такива
твърдения – за спор между длъжника и кредитора относно дължимостта на
вземането липсват. По същество твърденията на ищеца са, че се претендира
от съдия изпълнителя сума, която е в по-голям размер от действително
дължимата по изпълнителното основание. За тези обстоятелства обаче също
липсват и доказателства.
Ако ищецът поддържа, че се оспорва дължимост на още суми като
остатъчно вземане по изпълнителния лист да съобрази дали не се касае до
спор не с взискателя, а със съдия изпълнителя относно дължими разноски и
разходи по изпълнението, в който случай пътя за защита на длъжника е да
иска прекратяване на изпълнението, поради плащане. При отказ на
изпълнителя да прекрати изпълнението за ищеца е налице право на жалба
срещу отказа и срещу акта, с който се определят разноски по изпълнението.
Проблем на изпълнението и в частност спор относно това какви суми са
дължими както по изпълнителното основание, така и по изпълнителния
процес, не дават основание и не обосновават правен интерес във всички
случаи от оспорване на материалното основание на процесното вземане.
С допуснатото изменение на иск в насока увеличаване на сумата в размер
от 71075,47 лв. е налице разминаване по отношение на сБ.а от главното
вземане и това за договорни лихви /от общо 59043,71 лв./. Предмет на иска по
чл.439 ГПК може да бъде само вземането по съответния изпълнителен лист –
до размера и основанията, отразени в него, но не и по отношение на суми и
основания, които не са отразени в изпълнителното основание. В тази насока
исковата молба също е нередовна и неясна.
За наличието на правен интерес от предявения иск решаващият състав
3
следи служебно, както към момента на подаване на исковата молба, така и в
течение на процеса. Ако се осъществят факти, вследствие на които правният
интерес отпадне, производството става недопустимо и съдът е длъжен да
отчете тези факти на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да прекрати делото. В
конкретния случай, от приетата от РС счетоводна експертиза се съдържат
данни за размера на вземането по изпълнителен лист като сБ. на главница,
лихви и др.плащания, размера на реално внесените от ищеца сми преди и
след образуване на изпълнителното производство и съответно дължимият
между двете суми остатък. С оглед на тези данни ищецът следва да обоснове
правния си интерес за оспорване, че дължи вземане в увеличения размер на
иска от 71075,47 лв., предвид данните от експертизата, да съобрази
недопустимото кумулиране на взаимно изключващи се факта, на които
твърди, че вземането не се дължи, както и да обоснове правния си интерес да
отрича дължимост на вземане, което не е присъдено като размер и основание
в изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело №
935/202014г. на ЧСИ Ц.
С оглед на изложеното, ищецът следва да представи нова поправена искова
молба с ясни и конкретни твърдения, които да обосноват интереса от иска, да
се посочи факта, поради което се твърди, че сумата е недължима, както и да
се отстранят и останалите неясноти и противоречия, отразени в
обстоятелствената част на изложението.
Водим от горното и на основание чл.129, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.4 и т.5 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по т.д.№ 119/2024г. по описа на
ОС Б..
УКАЗВА на ищеца, че в 1- седмичен срок от получаване на съобщението,
следва да отстрани посочените в обстоятелствената част на акта
нередовности, чрез представяне на нова поправена искова молба с преписи за
ответната страна.
При неизпълнение на горното в указания срок следва прекратяване на
производството и връщане на исковата молба по арг. на чл.129, ал.3 ГПК.
4
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
5